Решение по дело №1236/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. и е образувано по повод жалбата на Д.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв. В.С.П., със съдебен адрес:***, кантора 12, против Заповед с рег. № 8121 К-5927 от 23.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност началник на сектор „База отдих „Зеленика“- Китен“ към отдел „Социални дейности при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР, едностранно от органа по назначаването с предизвестие, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 27.06.2023 г.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че не са налице установените в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл материалноправни предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като към датата на издаване на заповедта не е навършена изискуемата съгласно чл. 68 от КСО възраст. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Заявява, че не оспорва наличието изискуемия стаж за пенсиониране. Моли за отмяна на оспорената заповед, като подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка. С писмена молба заявява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не е обвързана с тази на чл. 68 от КСО.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят Д.Д. е назначен за държавен служител със Заповед № 8121К-1309 от 03.02.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 г., и до прекратяване на служебното правоотношение с оспорената заповед заема длъжността началник на сектор „База за отдих „Зеленика“- Китен“ към отдел „Почивно дело“ при дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“- МВР.

От представената по делото кадрова справка с № УРИ 5785р-28237 от 22.09.2022 г. (на л. 25) се установява, че Д. е служител на МВР от 1986 г., когато със заповед на министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност разузнавач по криминална към РУ- Мичурин- МВР. До назначаването му в „База за отдих „Зеленика“- Китен“, същият последователно заема следните длъжности: разузнавач по криминална към РУ на МВР- Мичурин през периода от 04.05.1986 г. до 01.07.2001 г.; инспектор в група „Оперативна“ при РУ Приморско през периода от 01.07.2001 г. до 04.09.2001 г.; началник на група „Оперативна“ при РУ Приморско от м.април 2001 г. до 22.06.2010 г.; началник на група в сектор „Почивно дело“ към отдел „Управление на собствеността, социални дейности и строителство“ при ДУССД-МВР през периода от 22.06.2010 г. до 18.11.2015 г. и началник група в отдел „Почивно дело“ при ДУССД- МВР, считано от 18.11.2015 г. до 01.02.2017 г.

Със заповед № 8121К-10627 от 02.09.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, ал. 4 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Д., поради съкращаване на длъжността, считано от 15.09.2022 г. Заповедта е оспорена по съдебен ред и е отменена с решение № 1470 от 09.12.2022 г., постановено по адм.дело № 1596/2022 г. описа на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение № 6071 от 07.06.2023 г. по адм.дело № 1420/2023 г. по описа Върховния административен съд. Въз основа на съдебното решение е издадена Заповед № 8121К-5926 от 23.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която Д. е възстановен на длъжност началник на сектор „База за отдих „Зеленика“- Китен“ към отдел „Социални дейности“ при дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“- МВР, считано от 26.06.2023 г. По време на съдебното производство по оспорване на заповед № 8121К-10627 от 02.09.2022 г. е издадено по заявление на Д. разпореждане № ********** от 08.11.2022 г. на ТП на НОИ Бургас, с което е отпусната на последния пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО пожизнено, считано от 08.07.2022 г.

С оспорената заповед, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, едностранно от органа по назначаването, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на същия е връчено едномесечно предизвестие. Със заповедта е наредено да му бъдат изплатени полагащите се обезщетения, в т.ч. обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазения срок на предизвестие.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- министър на вътрешните работи, овластен с нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Издадена е в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав заповедта е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Служебното правоотношение на жалбоподателя Д.Д. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С цитираната норма е предвидена възможност органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, при придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са установени в нормата на чл. 68, ал. 1 от КСО, както следва: навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31 декември 2016 г. възрастта и осигурителният стаж се увеличават от първия ден на всяка следваща календарна година, и за 2023 г. те са 64 г. и 6 месеца- възраст и 39 г. и 4 месеца-осигурителен стаж.

По делото не е спорно, а и се установява от приложеното Разпореждане № ********** от 08.11.2022 г. (на л. 13) че жалбоподателят Д. притежава изискуемия стаж за пенсиониране, а именно: осигурителен стаж от І категория труд- 30 г. 09 месеца и 07 дни и осигурителен стаж от ІІІ категория труд- 9 години 08 месеца и 17 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104, ал. 2 от КСО към ІІІ категория труд, е 60 години 11 месеца и 29 дни, при изискуеми 39 г. и 4 месеца. Към момента на издаване на оспорената заповед обаче същият не е достигнал изискуемата възраст от 64 години и 6 месеца (има навършени 62 г. и 7 месеца) и следователно не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1 от КСО, респ. не са налице установените в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл материалноправни предпоставки. В случая е ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателят е придобил право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, доколкото предпоставките по чл. 69 от КСО не могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение (в този смисъл Решение № 13885 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2019 г., 5-членен с-в).

Жалбоподателят е назначен на длъжност началник на сектор „База за отдих „Зеленика“- Китен“ на основание §69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, видно от приложената по делото Заповед № 8121К-1309 от 03.02.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, и съобразно цитираната норма служебното правоотношение на същия като държавен служител в МВР е преобразувано в служебно правоотношение по Закона за държавния служител. Доколкото служебното правоотношение е възникнало по реда на ЗДСл, нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО е неприложима. С нея е предвиден по-благоприятен режим за определени категории служители, в т.ч. държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, но, както се посочи, служебното правоотношение с жалбоподателя не е по ЗМВР. Обстоятелството, че правото по чл. 69, ал. 2 от КСО е упражнено от последния, не променя горния извод, предвид разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.), според която лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението.

Поради отсъствие на предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл материалноправни предпоставки, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Ето защо, тя следва да се отмени, като незаконосъобразна.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 1010 лева, от които 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед с рег. № 8121 К-5927 от 23.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност началник на сектор „База отдих „Зеленика“- Китен“ към отдел „Социални дейности при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР, едностранно от органа по назначаването с предизвестие, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 1 010.00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

Съдия: