Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………
Гр.София, 07.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данаилова
търговско дело № 904 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25,
ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на „И.Ц.О.“
АД, ЕИК: *******, срещу отказ №
20180402171449/24.04.2018г. за вписване на заявено вливане съгласно Заявление
В21, вх. № 20180402171449/02.04.2018 г.
В жалбата са изложени твърдения, че с
постановения от АВ – ТР отказ било
отказано
вписване на промени по партидата на преобразуващото се дружество „И.Ц.О.“ АД, а
именно: вливането му по реда на чл. 262 ТЗ в приемащото дружество „Ю.Б.АД,
което било лицензирано като кредитна институция от Българска народна банка
(БНБ) и се явявало едноличен собственик на преобразуващото се дружество.
Жалбоподателят поддържа, че длъжностното лице по регистрацията неправилно е
приело, че чл. 29, б. „б“ ЗКИ урежда изчерпателно лицата, които могат да се
вливат в банки, и че „И.Ц.о.“ ЕАД не представлява такова лице. Смята, че
всъщност разпоредбата на този член е диспозитивна, като смисълът на текста бил
да посочи при кои лица вливането в банка трябвало да бъде предхождано от
издаване на лиценз, а не съдържало изчерпателно изброяване на лицата, за които
било изобщо възможно вливането в банка. В този смисъл изречение второ на чл.
29, б. „б“ ЗКИ се явявало допълнение на изр. първо, с. а., като при тези лица,
освен при банките, които се вливат в банки, се изисквало банката – приобретател
да притежава лиценз за дейностите, които те са лицензирани да извършват, за да е
възможно вливането. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, като бъдат дадени
указания на АВ – ТР за вписване на исканите промени.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление по образец В21 с входящ №
20180402171449/02.04.2018 г., подадено по електронен път от С.К.Х., която
съгласно представеното изрично пълномощно представлява И.Ц.О. ЕАД, е поискано
вписване на промени по партидата на „И.Ц.О.“ АД, ЕИК: *******, а именно – вливането му по реда на чл. 262 ТЗ в
приемащото дружество „Ю.Б.АД. Към заявлението са приложени: договор за
преобразуване, декларация относно истинността на заявените за вписване
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, удостоверение
за уведомяване на териториалната дирекция на НАП по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените
за обявяване актове, декларация, че заявлението и приложените към него документи
са предоставени от заявителя, изрично писмено пълномощно. По заявлението е
постановен отказ за вписване № 20180402171449/24.04.2018 г.
Жалбата е подадена
от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на
охранителен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
За да постанови отказа, длъжностното лице е приело, че
заявителят няма право да заявява вписване на такива промени по партидата, тъй
като по смисъла на чл. 29, б. „б“ ЗКИ същият не се явявал лице, което може да
се влее в банка, тъй като законът уреждал изчерпателно в тази разпоредба
лицата, за които било възможно това. По партидата на преобразуващото се
дружество не били вписани обстоятелства, които да сочат, че същото попада в
хипотезата на разпоредбата на чл. 29, б. „б“ ЗКИ, който извод се потвърждавал
от обявения в търговски регистър предмет на дейност, поради което и на
основание чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ постановило обжалвания отказ.
Съдът намира отказа за законосъобразен по следните
съображения:
На първо място, съгласно чл. 263 ТЗ вливането се
заявява за вписване в търговския регистър от управителния орган на приемащото
дружество. В случая приемащото дружество е Ю.Б.АД, поради което и заявлението
за вписване на извършено вливане следва да изхожда от неговите законни
представители или изрично упълномощен от тях адвокат, като представителите на И.ц.о.
ЕАД не са надлежно легитимирани заявители по чл.15 ЗТРЮЛНЦ, поради което и само
на това основание по подаденото от тях заявление длъжностното лице следваше да
постанови отказ.
На следващо
място, разпоредбата на чл. 29, б. „б“, ал. 2, изр. второ ЗКИ съдържа
изчерпателна уредба на лицата, за които законът допуска да се вливат в банки и
условията, при които следва да става това. Този извод следва от буквалното и
систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 29, б. „б“, ал. 2, изр. второ вр.
изр. първо, вр. ал. 3 ЗКИ.
Съгласно чл. 46 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според
точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните
начала на правото на Република България. Забраната за преобразуване с участие
на други дружества, извън посочените в чл. 29, б. „б“, ал. 1 и ал. 2 ЗКИ е продиктувана
от спецификата на обществените отношения, които се уреждат със ЗКИ, част от
която уредба са правилата, уреждащи специфичния предмет на дейност на
кредитната институция и свързаните с него специални правила на дейност,
капитал, управление и контрол върху дейността ѝ, което на практика прави
преобразуването с участието на друго дружество, извън изрично посочените,
невъзможно. Именно поради тази причина допустимостта на универсалното правоприемство
чрез вливане е ограничено от закона в сравнение с останилите случаи на преобразуване. В този смисъл е и разпоредбата
на ал. 3 на чл. 29, б. „б“ ЗКИ, който сочи вливането за невъзможно, ако
лицензът на приемащата банка не й позволява да извършва дейността на вливащото
се дружество. Това значи, че вливащото се дружество не може да бъде търговско
дружество, което не извършва дейност, която подлежи на лицензиране от БНБ,
каквото се явява жалбоподателят. Едва ако вливащото се дружество отговаря на
изискванията на закона, а именно – извършва дейност, изискваща предварително
лицензиране, вливането ще бъде възможно при изпълнение и на второто условие на
закона: банката – приобретател да притежава лиценз, който да ѝ позволява
извършване на такива дейности. С оглед гореизложеното твърдението на
жалбоподателя, че чл. 29, б. „б“, ал. 2, изр. 2 ЗКИ допълва смисъла на изр.1
като изброява лицата, при които при вливане в банка, би се дължало
предварително разрешение, се явява неоснователно.
По тези съображения отказът подлежи на потвърждаване,
като изводите на длъжностното лице съдът намира да са в приложение на закона.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ОТКАЗ № 20180402171449/24.04.2018г. на длъжностното лице по регистрацията
към Агенция по вписвания – Търговски регистър, постановен по Заявление В21, с
вх. № 20180402171449/02.04.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ :