№ 13667
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20241110120789 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 2637,69 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на т.а. марка „Волво“, модел
„ФХ“, с рег. № **********, настъпили в резултат от ПТП на 15.03.2022г. в гр.
Харманли. Виновен за ПТП е водачът на т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с рег. № Х
5439 РТ, теглещ ремарке с рег. № Х 9988 ЕЕ, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в
цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение,
като е останал задължен за сумата от 1859,33 лв., с включени 25 лв. ликвидационни
разноски. Ищецът моли съда да му присъди последната сума, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 11.04.2024г. до плащането, както и обезщетение за
забава в изплащането на главницата в размер на 34,90 лв. за периода от 22.02.2024г. до
10.04.2024г.Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в срока по чл.131, ал.1 ГПК депозира
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва причинната връзка между ПТП и
претендираните от ищеца вреди за увреден преден панел и решетка капак преден, като
твърди, че посочените щети не са настъпили вследствие на това събитие. Оспорва и
размера на вредите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на
причинната връзка между настъпилото събитие и уврежданията на преден панел и
решетка капак преден и размера на вредите, са безспорни между страните, поради
което и на основание чл.153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното
вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г.
на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. При това делинквентът /застрахователят на неговата гражданска отговорност/
дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът
/застрахователят на гражданската му отговорност/ понесе и отговорността за влагането
на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към
т. 6, б.„б“ от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта.
Съгласно заключението на САТЕ всички увреждания по т.а. марка „Волво“, модел
„ФХ“, с рег. № **********, в т.ч. панел преден и решетка капак преден се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, настъпило на
15.03.2022г., а средната пазарната стойност на увреденото имущество без овехтяване
възлиза на 6 114,11 лв.
2
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане на сумата от 2 637,69 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът
има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с
щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 2 662,69 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 803,36 лв. преди
завеждане на настоящия иск, поради което същият, предявен за разликата от 1 859,33
лв., следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. Видно от представеното по делото известие за доставяне на
регресната покана, ответното дружество е получило преписката с доказателствата на
22.01.2024г. Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на 21.02.2024г., а ответникът е изпаднал в
забава за плащане от 22.02.2024г. За процесния период на забавата от 22.02.2024г. до
10.04.2024г., вкл. дължимата мораторна лихва съдът определя по реда на чл. 162 ГПК
в размер на 34,90 лв. Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът в размер на 814,37 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по
САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е действително платено от ищеца на адв. К.,
видно от приложените към делото платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД
3
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от
1 859,33 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди на т.а. марка „Волво“, модел „ФХ“, с рег. №
**********, настъпили в резултат на ПТП на 15.03.2022г. в гр. Харманли, ведно със
законната лихва от 11.04.2024г. до погасяването, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 34,90 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.02.2024г. до
10.04.2024г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 814,37 лв. разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4