Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 96 05.07.2019
г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд Наказателно отделение
на
двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Бончева
ВНЧХД № 281 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 25 / 14.03.2019 година,
постановена по НЧХД № 1362 по описа за 2018 година на Районен съд – Хасково,
подсъдимият Н.Ю.Х. ЕГН **********, роден на ***г***, обл.Х., ******* ******, ******* *******,
******, с ***** ******, ******, *******, е
признат за виновен, в това, че на
21.06.2017г., в с.*******, обл.Х., причинил на Е.Б.М., с ЕГН **********,***, прободно-прорезно
нараняване на коремната стена, проникващо в коремната кухина и нараняване на
дебелото черво с развитие на тотален перитонит, представляващо средна телесна
повреда по чл.129, ал.2, предл. последно от НК, като средната телесна повреда е
била причинена от Н.Ю.Х. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия Е.Б.М. с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови ближни – престъпление
по чл.132 ал.1 т.2 от НК, поради което и на осн. чл.132 ал.1 т.2 от НК
вр.чл.78а от НК го освободил от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба“
в размер на 1 700 лв.
С присъдата районният съд осъдил
подсъдимия Н.Ю.Х. да заплати на Е.Б.М. сумата в размер на 2 500 лв., представляваща обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
на причинената средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането 21.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, като иска в останалата му част, за разликата над 2 500 лв. до
пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен, отхвърлил.
Подсъдимата Р.Ю.Х., с ЕГН **********,***,
от ******* *******,
******
****, ******, *********, *******, с ****** ********, е призната за виновна
в това, че на 21.06.2017г. в с.******, обл.Х., причинила на Е.Б.М.
ЕГН ********** *** посечна рана на дясната подбедрица, с нарушена цялост на
мускула, разгъващ пръстите на дясното ходило и отвеждащ дясното ходило встрани,
представляващо средна телесна повреда по чл.129 ал.2 предл.последно от НК, като
средната телесна повреда е била причинена от Р.Ю.Х. в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия Е.Б.М. с насилие, от което е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или нейни ближни – престъпление по чл.132 ал.1 т.2 от НК,
поради което и на осн. чл.132 ал.1 т.2 от НК вр.чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност
като й наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 400 лв.
С присъдата подсъдимата Р.Ю.Х. е осъдена
да заплати на Е.Б.М. сумата в размер на 1 900
лв., представляваща обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинената
средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането 21.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът в останалата му част, за разликата над 1 900 лв. до пълния предявен
размер от 5 000 лв., като неоснователен, е отхвърлен.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметка
на РС – Хасково сумата в размер на 176 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от гражданските искове, както и да заплатят солидарно на
тъжителя Е.Б.М. сумата в размер на 762 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволни от така постановената присъда останали подсъдимите Н.Ю.Х. и Р.Ю.Х.,
които чрез упълномощения си защитник адв. Ч., я обжалват в срок с оплаквания за
нарушения на матералния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. При
анализа на събраните по делото доказателства, не се установявало, че
подсъдимите са осъществили деянието, за което са предадени на съд. Липсвали
като доказателства по делото за наличие на брадва и нож. Молят въззивния съд да
отмени обжалваната присъда и признае подсъдимите за невиновни.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал и частният тъжител и
граждански ищец Е.Б.М., който в срок обжалва присъдата в частта относно приетия
за съвместно разглеждане граждански иск. Излагат се доводи, че размерът на
присъдените му обезщетения бил занижен, тъй като видът и степента на получените
наранявания не съответствали на така присъдените обезщетения. В следствие на
причинените му увреждания бил настанен в интензивен сектор, с опасност за живота,
а от друга страна и възстановителният период бил с голяма продължителност. Моли
въззивния съд да измени присъдата в гражданско-осъдителната й част и да увеличи
размера на присъдените обезщетения до пълния им предявен с тъжбата размер.
Срещу подадената от тъжителя жалба, в срока по чл. 322 от НПК, са
постъпили писмени възражения от подсъдимите, чрез защитника им адв. Ч.. Излагат
се доводи, че по делото не установявало подсъдимите да са причинили телесните
увреждания, за които са осъдени. Нямало и данни за използвани брадва и нож. Получените
от тъжителя увреждания не били причинени от противоправни злоумишлени действия
на подсъдимите. Моли съда да остави без уважение жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите Н.Ю.Х. и Р.Ю.Х.
се явяват лично. Явява се и защитникът им адв. Ч., която поддържа както жалбата
/макар и бланкетна/, така и подадените писмени възражения срещу подадената от
тъжителя жалба. Атакуваната присъда била незаконосъобразна и необоснована.
Обвинението било недоказано от обективна и субективна страна, а присъдата била
постановена при неизяснена фактическа обстановка и повърхностен анализ на
събраните по делото доказателства. За средствата на престъплението /нож и
брадва/ се говорело единствено в показанията на тъжителя и неговия брат. Подсъдимите
в последната си дума пледират, че са невиновни.
Частният тъжител и граждански ищец Е.Б.М. се явава лично. Явява се и
упълномощеният повереник адв. Г., който поддържа подадената от доверителя му
жалба.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и
нови доказателства не са събирани.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира
следното:
Първоначално е било образувано ДП № 580/2017г., по описа на РУ на МВР –
Хасково, в хода на което на Е.Б.М. е изпратено уведомление по чл. 50 от НПК.
Със същото е указано, че не са налице основанията по чл. 49 от НПК и деянието е
престъпление, което се преследва с тъжба на пострадалия, който може в
едномесечен срок от получаването на уведомлението да сезира компетентния
първоинстанционен съд по реда на чл. 81 от НПК.
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от Е.Б.М. тъжба
за нанесена му от подсъдимия Н.Ю.Х. на инкриминираната дата средна телесна
повреда по смисъла на чл. 132, ал. 1, т.2 от НК, причинена в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или
с друго противозаконно действие, от което са настъпили или било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, изразяваща се в нараняване,
проникващо в коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота,
а именно – нараняване, проникващо в коремната кухина, свързано с нарушаване на
целостта на стената на дебелото черво и последвано от тотален гноен
възпалителен процес в коремната кухина, както и за нанесена му от подсъдимата Р.Ю.Х.
на инкриминираната дата средна телесна повреда по смисъла на чл. 132, ал. 1,
т.2 от НК, причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни, изразяваща в трайно затрудняване на движението
на десния крак, дължащо се на посечно нараняване на подбедрицата, причинило
нарушаване на целостта на мускулите, движещи пръстите и ходилото.
Разгледана по същество, подадената от подсъдимите въззивна жалба е
изцяло неоснователна, а подадената от частния тъжител и граждански ищец -
основателна.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че двамата
подсъдими Н.Х. и Р.Х. ***. Имали къща и обор, където отглеждат кравите си. Н.
имал и товарен автомобил – микробус „Форд Транзит“, жълт на цвят.
Тъжителят Е.М. ***, както и неговите ****** – св. Б. С. и А. С. ***** му пък –
св. Т. Б.М.
***, но често посещавал ****** си.
****** на тъжителя имали кошара край с. ****** – по пътя за с.Г., където отглеждали овце. За отглеждането на
животните, които се нуждаели от паша, през 2017 г. бил сключен Договор за наем
на земя от 24.04.2017г. между собственика на земята Д. А. С. и св. Т. Б.М. с предмет имот № 110006, с начин на трайно
ползване ливада, с площ от 3 дка., находящ се в землището на с. П. местността „*******“,
с годишен наем от 90 лв. Така св. Б. С. ползвал
наетата ливада, за да пасе овцете си.
Подсъдимият Н.Х. и ****** му Р.Х.
не признавали, че св. Б. С. можел да
ползва тази ливада по силата на договорно основание и да пасе овцете си там.
Подсъдимите пускали кравите си да пасат там. Двамата подсъдими отричали правата
на ***** на тъжителя, но спорът им не бил решен от съд.
Въпросната ливада довела до конфликт между двете семейства и влошило
отношенията между тях. Имало напрежение и раздразнение и между двете поколения
от двете семейства. Други конфликти или сблъсъци, освен за тази ливада липсвали
между двете семейства.
Така на инкриминираната дата - 21.06.2017г., сутринта около 7 часа, в
с.****, подсъдимите Н.Х. и ***** му Р.Х. били в обора, при кравите, тъй като трябвало
да ги нахранят и почистят, както всяка сутрин. Около 7:30 часа работата им по
животните приключила и подсъдимите се канели да се прибират към къщата си. Подс.
Н.Х. изкарвал колата си – жълт микробус „Форд Транзит“ към пътя.
В същото време от там минавали с лекия си автомобил св. Б. С. и ****** му св. А.С., които идвали
от съседно село. Тъй като автомобилът на подс. Х. препречил пътя и било трудно
да се мине с колата по пътя, св. Б. С. спрял и
излязъл. Започнал разговор с подсъдимия Н.Х.. Св.А. С. също слязла от
колата. След това подсъдимият Н.Х. ударил св. Б. С. Станало сбиване. Намесила
се и подсъдимата Р.Х., която започнала да дърпа и блъска св.А. С.
Пътят съвсем се запушил от двата автомобила – този на подс. Х. и този на
св.Б. С. В този момент с трактора си приближил св.И. Р. Той също не можел да премине и спрял. Видял как
св.Б. С. се дърпа с Н.Х. и Р.. Трактористът се намесил и
разтървал Б. С. и Н.Х.. След това движението се
възстановило и св.И. Р. продължил с трактора си.
След случката св. Б. С. се обадил на ***** си – тъжителя Е.Б.М. и св.Т. М. и разказал
какво се случило. Двамата **** веднага
дошли в с.******. Първо отишли в кошарата
при овцете, където били ***** им и ***** им и след като им разказали за случилото се, решили
да отидат до къщата на подсъдимите и да занесат доказателства, че в крайна
сметка имат право да ползват ливадата за паша на овцете.
През това време подсъдимите Н.Х. и Р.Х. се прибрали вкъщи. Били заедно
с ****** на подс. Н.Х. – Ю. К. и св. Ф. К., а микробусът „Форд Транзит“ бил паркиран отвън на
улицата.
Двамата **** – тъжителят Е.Б.М. и св.Т. Б.М.
отишли до къщата на подсъдимите и спрели автомобила си отпред. Излезли и
започнали да викат на подсъдимите да излязат навън и да се разберат веднъж
завинаги. Двамата ***** вдигнали пейката, която
стояла до оградата на двора и я хвърлили и счупили. Разбили и вратата на двора.
Когато чули виковете отвън излезли на двора – първо ***** на подсъдимия – Ю. К., след това излязла подсъдимата Р.Х., ****** на подсъдимия - св. Ф. К. и накрая подследен
излязъл подс. Н.Х.. Започнали да си разменят обидни думи на висок тон.
***** на подсъдимия Ю. К. се приближил до вратата на двора на къщата и замахнал
с бастуна си към двамата ****. В този
момент тъжителят Е.М. влязъл няколко крачки в двора, хванал бастуна на Ю. К., дръпнал го и така издърпал ***** на подсъдимия на улицата. След това Ю. К. загубил равновесие и паднал на земята, а тъжителят и ***** му го ударили с бастуна му и го ритнали няколко пъти.
Като видели, че излезлият навън подсъдим Н.Х. тръгва към тях, двамата **** оставили Ю. К.
Виждайки как тъжителят и **** му удрят
възрастния му **** – Ю. К. /**-годишен към
инкриминираният момент/, подсъдимият Н.Х. изпаднал в ярост. Втурнал се с всички
сили към двамата **** – тъжителя Е.Б.М. и св. Т. Б.М..
Подсъдимият Н.Х. имал в ръката си нож, достигнал до тъжителя Е.М., който пръв
се хвърлил на врата му, Н. замахнал с ножа и ръгнал тъжителя в корема – ниско
долу и острието на ножа пробило коремната стена, проникнало в коремната кухина
и достигнало до дебелото черво на тъжителя и го наранило. Двамата започнали да
се боричкат, паднали на земята и се търкаляли.
През това време подсъдимата Р.Х., също в състояние на силно
раздразнение, след като видяла да удрят възрастния й ***** и после и
поведението на ***** й се приближила до тъжителя Е.М.,
който в това време вече се биел с **** й Н.Х..
Била взела в ръцете си малка брадвичка, като замахнала с нея към дясното бедро
на тъжителя и острието на брадвичката порязало в дълбочина дясната подбедрица
на Е.М., като нарушила целостта на мускула, разгъващ пръстите на дясното ходило
и отвеждащ дясното ходило в страни.
Очевидец на случилото се станал св. М. ***, който излязъл на улицата
след като чул виковете и крясъците между подсъдимите и тъжителя и ****** му. Все пак св. Ш. решил да се намеси, приближил се и хванал отзад
ръцете на св. Т. М., за да не се включва повече в боя и той, за да не
стане по-лошо сбиването. След няколко секунди, донякъде респектирани от присъствието
на ***** на селото, Н. и Е. се пуснали един друг и се
изправили. Тъжителят отишъл до колата си, а Н.Х. - до къщата си.
Тъжителят Е.М. се оплакал, че е прободен с нож. Показал и мястото на
св. Ш. – ***** на селото, който се обадил
на спешен телефон 112. След това св.Т.
М. качил ***** си на автомобила и го откарал до Бърза помощ в гр.Х.
На място по сигнала били изпратени св.Т. Ш. св.Н. Х. – ****** в **– С. Двамата
срещнали по пътя автомобила с двамата **** Е. и Т. И двамата видели кръвта
и прободеното място. После отишли на местопроизшествието, където не открили
кръв.
В хода на
първоинстанционното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза. Видно
от заключението на вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 31/19г., при прегледа на Е.Б.М. и след запознаване на медицинската
документация, предоставена за същия, са установени прободно-порезно наряване на
коремната стена, проникващо в коремната кухина, нараняване на дебелото черво с
развитие на тотален перитонит, посечна (порезна) рана на дясната подбедрица с нарушена цялост на
мускула, разгъващ пръстите на дясното ходило и отвеждащ дясното ходило встрани.
Описаните увреждания били причинени от действие на остри предмети и можели да
се получат по начина, времето и при обстоятелствата, описани в първоначално
образуваното ДП. Прободно-порезното нараняване в областта на корема било
причинено от остър предмет с остър връх и режещ ръб и можел да бъде нож,
сгъваем и с дължина на острието около 10 см, какъвто описвал пострадалият
тъжител. Нанесен бил един удар, с направление отпред-назад. Ударът е бил
нанесен с достатъчна сила да причини установеното нараняване, като в момента на
нанасяне на удара пострадалият и нападателят да са били с лице един към друг и
нападателят да е държал ножа в дясната си ръка, посягайки към лявата половина
на корема, където е установено нараняването. Нараняването на дясната подбедрица
било от действието на остър предмет с режещ ръб и с най-голяма вероятност е
възможността нараняването да е причинено с малка брадва, каквато описвал тъжителят,
като брадвата била използвана като порезно оръжие и нараняването било причинено
не с посичащ удар, а с триене на острието по повърхността на подбедрицата,
срязвайки подлежащите меки тъкани, както описвал пострадалият. Не можела да бъде изключена възможността,
макар и с малка вероятност, порязването по външната страна на дясната
подбедрица да е в резултат на режещото действие на острия ръб на парче ламарина
или при порязване от метален елемент от микробуса, притежаващ режещ ръб. Срокът
на възстановяване нараняването, проникващо в коремната кухина по смисъла на чл.
129 от НК съвпадал със снемане на конците на оперативната рана и възстановяване
на коремната стена, т.е. периодът на възстановяване не превишавал 20 дни.
Проникващото в коремната кухина нараняване било свързано с нарушаване на
целостта на стената на дебелото черво и последвано от тотален гноен
възпалителен процес в коремната кухина, което било причинило на тъжителя Е.М.
разстройство на здравето с опасност за живота, възникнала от нараняването и
преустановена от своевременно оказаната специализирана медицинска помощ, т.е.
възникналото разстройство на здравето било временно опасно за живота по смисъла
на чл. 129 от НК. Срокът за възстановяване съвпадал с прекратяване опасността
за жива, което съвпадало с момента на изписване от хирургично отделение на
01.07.2017г. Причинено било трайно затруднение в движението на десния крак по
смисъла на чл. 129 от НК, което се дължало на посечното (порезното) нараняване
на подбедрицата било причинило нарушаване на целостта на мускули, движещи
пръстите и ходилото. Срокът за възстановяване бил не по-малко от три месеца, а
към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, а кракът бил напълно
възстановен.
Гореописаната фактическа
обстановка е изведена въз основа на
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно чрез показанията на свидетелите
Т. Б.М. – ****
на частния тъжител и гр. ищец Е.Б.М., М. И.
Ш., И. М. Р., Н. Х.
Х., Т. А. Ш., Е. Ю. Е.
и Ф. С. К. – ***** на подс. Н. Х. и ***** на подс. Р.Х., Б.М.
С. и А. С. С. – ***** на тъжителя, от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Е., от приобщените на
основание чл. 283 НПК писмени материали по делото, както и обясненията на подс.
Н.Ю.Х. и Р.Ю.Х..
Присъдата, предмет на
настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е
пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка,
установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства. Изводите на
районния от фактическа страна се споделят и от въззивния съд, след
запознаването му с доказателствената съвкупност по делото.
От
установеното от фактическа страна от настоящия състав на въззивната инстанция,
се установява, че при възникнали между подсъдимите и тъжителя конфликт очевидци
са станали свидетелите Ш. и Ф. К., а св. Т. М. дори е участвал във физическата
разправа до намесата на св. Ш. Техните показания следва да бъдат ценени през
призмата на съвкупния доказателствен материал. Същите подлежат на внимателна
проверка предвид установените противоречия между показанията на св. М. от една
страна и тези на св. Ш. и К. от друга страна. В същото време у показанията и на тримата
свидетели, съдът съзира хронологическа непоследователност във възприятията им
за разигралите се събития.
Показанията
на св. Т. М. подлежат на внимателна проверка и са
ценени от въззивната инстанция в съвкупност с останалите събрани доказателства,
предвид обстоятелството, че същият е **** на тъжителя Е.М. и
предполага неговата силна заинтересованост от изхода на делото. Показанията му
са пространни и хронологически подредени относно събитията преди
инкриминираните действия. Именно неговите показания спомагат обаче за
изясняване от фактическа страна на деянията на двамата подсъдими. От друга
страна, същите не следва да се кредитират в частта, в която същият споделя, че
останал в автомобила до пробождането с нож, което претърпял неговият **** – тъжителя Е., тъй като в тази им част, те са неподкрепени
с другите събрани по делото доказателства за участието му в събарянето на Ю. К. на земята, което и афектирало двамата подсъдими.
На
следващо място, въззивният съд също дава вяра на показанията на ***** на с. ***** – св. Ш., който излязъл на улицата и станал свидетел на разигралите
се събития, тъй като чул виковете и крясъците, които си разменяли тъжителят Е.
и **** му Т.
с
двамата подсъдими. Същият е възприел как ******
М.
съборили на земята **** на подс. Х. – Ю. К. и започнали да го ритат. Същият свидетел в последствие,
след като се намесил да прекъсне свадата, възприел и кръвта по тялото на
пострадалия тъжител. Съдът обаче не кредитира показанията му в частта, в която
същият излага, че подсъдимата Р. ударила с пръчка Е. в крака, тъй като са
налице обективни находки за посечна рана на дясната подбедрица на пострадалия
тъжител.
Внимателно
следва да се анализират и показанията на св. Ф.
С. К., която също е силно
заинтересована от изхода на делото, тъй като подс. Н. е нейн ****, а подс. Р. – нейна *****,
а св. Ю. К. – нейн *****. Въззивният съд не
дава вяра на показанията на свидетелката, тъй като същите не са в унисон с
останалите събрани по делото доказателства.
Показанията
на останалите свидетели не способстват за изясняване на фактическата обстановка
досежно престъпната деятелност на двамата подсъдими, поради което съдът няма да
се фокусира върху техния анализ. Св. Б. и А.
C. – ****** на тъжителя, нямат
лични възприятия за инкриминирания случай, а св. Х.
и Ш., ******
*******, са били изпратени на място, като
пътувайки за с. ***** непосредствено добили впечатления за
прободната рана на тъжителя. Св. Е. – ****** на ** - С. пък посетил чак следобяд местопроизшествието. Св. Р. също няма преки впечатления за случая, поради което и
показанията му са твърде оскъдни.
Като обективно и
компетентно въззивната инстанция кредитира заключението на вещото лице по
назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза.
На последно място, но
не и по важност, съдът следва да обсъди обясненията на подсъдимите, тъй като
същите освен тяхна защитна теза, представляват и годно доказателствено
средство. Същите подлежат проверка и преценка в светлината на останалите
събрани по делото доказателства. Обясненията им не съответстват на останалия
събран доказателствен материал относно техните твърдения, че не са причинили
уврежданията на тъжителя.
При така установената
по делото фактология, при анализа на събраните по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд
намира, че съставът на районния съд е достигнал до обосновани изводи oт правна
страна, че двамата подсъдимите са извършили престъпление по чл. 132, ал. 1, т.2
от НК.
По отношение на подсъдимия Н.Ю.Х.:
Безспорно установено
от обективна страна е, че в ранните утринни часове на инкриминираната дата
21.06.2017г., в с. *******, словесното пререкание
между него, ****** му – подс. Р.Ю.Х. и
тъжителя – Е.Б.М. и св. Т. Б.М., прераснало във физическа разправа, тъжителят и
св. М. съборили на земята Ю. К. – **** на подс. Н.Х., който за да защити своя ****, причинил на тъжителя Е.Б.М. прободно-прорезно
нараняване на коремната стена, проникващо в коремната кухина и нараняване на
дебелото черво с развитие на тотален перитонит – средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд, че деянието на подс. Н.Х. е извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано именно от пострадалия тъжител. Действията на
тъжителя Е.М. и св. Т. М., с които са съборили на земята Ю. К. – ****** на подс. Н.Х. и нанасянето на удари по тялото са били
в състояние да създадат у подсъдимия чувство на застрашеност на един от най-ближните
му хора – **** му. Възприетата от подсъдимия
възниканала опасност от възможност да настъпят тежки последици за здравето на **-годишния му ****,
предизвикала афект у подсъдимия Х., под чието въздействие той извършил и
последващите инкриминирания действия, причинявайки телесните увреждания на
тъжителя. Така извършената от подсъдимия престъпна деятелност субсумира
привилегирования състав на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, със срок
на възстановяване, съвпадащ с изписването на тъжителя от хирургично отделение.
Квалификацията на
претърпяното от тъжителя увреждане е в съответствие със задължителните указания
на Пленума на ВС, изложени в т. 13 на Постановление № 3 от 27.11.1979г., а
именно за проникване по смисъла на закона, което създава „контакт между външната среда и кухината“, като в тези случаи
нараняването е винаги средна телесна повреда.
Обект на
престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК е телесната неприкосновеност,
телесна цялост и нормалното функциониране на човешкия организъм. Престъплението
по чл. 132, ал. 1, т.2 от НК се характеризира с висока обществена опасност, с
оглед негативното му въздействие върху анатомичната цялост и физиологичните
функции на организма.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с
действията си може да причини увреждане на тъжителя и е искал настъпването на
престъпния резултат.
При определяне на наказанието на подсъдимия, районният съд правилно е
анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по
отношение на извършеното от подсъдимия престъпление, обществената опасност, както
на деянието, така и на дееца, поради което достигнал до извода, че е приложима
разпоредбата на чл. 78а НК. Внимателно са обсъдени предпоставките за
приложението на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност, като за
нанесената на Е.М. средна телесна повреда, районният съд освободил
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„глоба“ в размер от минималния към средния, а именно 1 700 лв..
Така определеното на подсъдимия по
размер административно наказание е годно за постигане на целите на
личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
За основателна
настоящият състав на въззивната инстанция намира подадената от частния тъжител
жалба относно размера на присъденото му обезщетение по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск. Правилен и законосъобразен е изводът на районния
съд, че са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД на подсъдимия. С деянието си същият виновно е причинил на тъжителя
установените телесни увреждания, които по същността си представляват средна
телесна повреда. Въззивният съд обаче намира, че определеният от първостепенния
съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижен,
предвид интезитета и временна опасност за живота на тъжителя и впоследствие
претърпените от него болки и страдания, поради което определената от районния
съд сума в размер на 2 500 лв. се явява недостатъчна да обезщети тъжителя.
В случая, предвид критерия за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, сумата
от 5 000 лв. е достатъчна да го овъзмезди за причинените
му неимуществените вреди за претърпените от него болки и страдания, като за
разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв., приетият за съвместно
разглеждане граждански иск правилно е бил отхвърлен.
По отношение на подсъдимия Р.Ю.Х.:
Безспорно установено
от обективна страна е, че в ранните утринни часове на инкриминираната дата
21.06.2017г., в с. *******, словесното пререкание
между нея, ****** й – подс. Н.Ю.Х. и тъжителя
– Е.Б.М. и св. Т. Б.М., прераснало във физическа разправа, тъжителят и
св. М. съборили на земята Ю. К. – ***** на подс. Р.Х., която за да защити своя *****, причинила на тъжителя Е.Б.М. посечна рана на дясната
подбедрица, с нарушена цялост на мускула, разгъващ пръстите на дясното ходило и
отвеждащ дясното ходило встрани – средна телесна повереда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния
съд, че деянието на подс. Р.Х. е извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано именно от пострадалия тъжител. Действията на тъжителя Е.М. и св. Т. М.,
с които са съборили на земята Ю. К.
– ***** на подс. Р.Х. и нанасянето на удари по тялото са били
в състояние да създадат у подсъдимата чувство на застрашеност на един от най-ближните
й хора – нейния ****. Възприетата от подсъдимата
възниканала опасност от възможност да настъпят тежки последици за здравето на **-годишния й роднина, предизвикала афект у подсъдимата Х.,
под чието въздействие тя извършила и последващите инкриминирания действия,
причинявайки телесните увреждания на тъжителя. Така извършената от подсъдимия
престъпна деятелност субсумира привилегирования състав на престъпление по чл.
132, ал. 1, т. 2 от НК, със срок на възстановяване не по-малко от три месеца.
Квалификацията на
претърпяното от тъжителя увреждане е в съответствие със задължителните указания
на Пленума на ВС, изложени в т. 10 на Постановление № 3 от 27.11.1979г., а
именно трайно затрудняване на движението на крайник, представляващо „ограничаване възможността на крайниците да
извършват движение в пълен обем“.
Обект на
престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК е телесната неприкосновеност,
телесна цялост и нормалното функциониране на човешкия организъм. Престъплението
по чл. 132, ал. 1, т.2 от НК се характеризира с висока обществена опасност, с
оглед негативното му въздействие върху анатомичната цялост и физиологичните
функции на организма.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимата е
съзнавала, че с действията си може да причини увреждане на тъжителя и е искала
настъпването на престъпния резултат.
При определяне на наказанието на подсъдимата, районният съд правилно е
анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по
отношение на извършеното от подсъдимата престъпление, обществената опасност,
както на деянието, така и на дееца, поради което достигнал до извода, че е
приложима разпоредбата на чл. 78а НК. Внимателно са обсъдени предпоставките за
приложението на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност, като за
нанесената на Е.М. телесна
повреда, районният съд освободил подсъдимата от наказателна отговорност и й
наложил административно наказание „глоба“ в размер от минималния към средния, а
именно 1 400 лв..
Така определеното на подсъдимата по
размер административно наказание е годно за постигане на целите на личната
и генералната превенция,
предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
За основателна
настоящият състав на въззивната инстанция намира подадената от частния тъжител
жалба относно размера на присъденото му обезщетение по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск. Правилен и законосъобразен е изводът на районния
съд, че са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД на подсъдимата. С деянието си същата виновно е причинила на тъжителя,
установените телесни увреждания, които по същността си представляват средна
телесна повреда. Въззивният съд обаче намира, че определеният от първостепенния
съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижен,
предвид интезитета и продължителността на претърпените от него болки и
страдания, поради което определената от районния съд сума в размер на 1 900 лв.
се явява недостатъчна да обезщети тъжителя. В случая, предвид критерия за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, сумата от 3 500 лв. е достатъчна да
го овъзмезди за причинените му неимуществените вреди за претърпените от него
болки и страдания, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв.,
приетият за съвместно разглеждане граждански иск, съдът правилно е отхвърлил.
С оглед на така
изложените съображения въззивната жалба, подадена от подсъдимите Н.Х. и Р.Х.,
чрез защитника им, е неоснователна. Основателна е обаче подадената от тъжителя
жалба досежно размера на присъдените му обезщетение по гражданския иск, поради
което в гражданско-осъдителната й част, присъдата следва да се измени, а в
останалата й част – да се потвърди.
С оглед признаването на подсъдимите
за виновни, като закономерна последица в тяхна тежест са възложени и разноските
по делото.
Предвид изменението на атакуваната присъда в гражданско-осъдителната й
част, в тежест на двамата подсъдими, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва
да се възложат разноски за държавна такса върху уважената от настоящия съдебен
състав част от граждански иск. Подсъдимите, солидарно, следва да понесат
разноски в размер на 164 лв. – допълнителна държавна такса.
Настоящият състав
споделя вижданията на състава на районния съд за неприложимост на института на
неизбежна отбрана към настоящия случай, каквито доводи е застъпила защитата в
хода на първоинстанционното производство.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 334, т.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 25/14.03.2019 година, постановена по НЧХД № 1362/2018 година на Районен съд –
Хасково в гражданско-осъдителната й част относно гражданския иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, както и относно
разноските за определената държавна такса, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА размера
на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания по чл. 45 от ЗЗД,
което подсъдимият Н.Ю.Х. ЕГН **********, роден на ***г***, обл.Х., **** ****, ***** ******, *******, с ****** *******, *******, ******* е осъден да заплати на Е.Б.М. ЕГН ********** ***, в
резултат на причинената средна телесна повреда, от 2 500 лв. на 5 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.06.2017г. – до окончателното
изплащане на сумата.
УВЕЛИЧАВА размера
на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания по чл. 45 от ЗЗД,
което подсъдимата Р.Ю.Х., с ЕГН **********,***, от ****** *****, ******* *******,
*******, *******, ********, с ******* ****** е
осъдена да заплати на Е.Б.М. ЕГН ********** ***, в резултат на причинената
средна телесна повреда, от 1 900 лв. на 3 500
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 21.06.2017г. – до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.Ю.Х.
ЕГН ********** да заплати 200лв и Р.Ю.Х.
да заплати 140лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд – Хасково разноски по делото, представляващи държавна такса върху увеличения размер на
гражданските искове.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.