№ 360
гр. Севлиево, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100292 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. Х. А. с ЕГН ********** срещу
И. Р. В. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 5000 лева, частичен иск от сумата в размер на 20 0000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престъпление,
извършено на 05.08.2021 г., за което е постановена влязла в сила присъда на 19.01.2024
г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до подаване
на исковата молба в размер на 1451,19 лв. и от датата на завеждане на исковата молба
– 01.03.2024 г. до окончателното изплащане. Предявен е и иск за заплащане на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 535,10 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането до подаване на исковата молба в
размер на 155,30 лв. и от датата на завеждане на исковата молба – 01.03.2024 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.08.2021г. вечерял с приятели в ресторант „Чучура“.
Там бил и ответника. Около 22:00-23:00 часа, ответникът ударил с наполовина пълна
бутилка с червено вино по главата ищеца. Ищецът нямал абсолютно никакъв спомен за
случилото се след удара. Опомнил се след време, на улицата, с кървяща рана на
главата. Пристигнала и полиция. След това повикали спешна помощ, която го
транспортирала до ФСМП Севлиево, където му обработили раната и я зашили. След
което го закарали с линейка до МБАЛ Габрово, където бил приет за лечение в
Хирургично отделение. Освен това имал оплаквания от сериозно главоболие и
световъртеж. От удара му бил счупен и един зъб.
В МБАЛ,,Д-р Тота Венкова“ се наложило ищецът да заплати за болнично
1
лечение сумата в размер на 478,50 лева. Освен това, за престоя си в болничното
заведение е заплатил сумата в размер на 11,60 лева, а за издаване на удостоверение за
нанесена телесна повреда - сумата в размер от 45,00 лв.
Във връзка с нанесения удар ищецът се е сдобил и със съдебно медицинско
удостоверение № 90/2021г., издадено от д-р Я. Г. К. - началник на отделение по
Съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД - гр. Габрово. Заключението от
прегледа за получените увреждания на А., било следното: „контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение, линейна рана в лявата челно-слепоочна област
на главата (хирургически обработена и зашита); кръвонасядане и оток на долната
устна вляво. Оплаквания от главоболие и световъртеж.
В исковата молба се посочва, че във връзка с деянието била постановена
Присъда №25/06.10.2023г по НЧХД №20234230200079/2023г. по описа на РС-
Севлиево, изменена с Решение №3/19.01.2024г по ВНЧХД.№316/2023г. по описа на
ОС-Габрово, влязло в законна сила от 19.01.2024г.
Твърди се, че болките и страданията на ищеца А. се проточвали много дълго
време след инцидента, той претърпял сложни и болезнени хирургични интервенции в
болницата, в адски болки. Освен това, лицето му било обезобразено, което
допълнително „смачква“ неговото самочувствие и го обричало на дълга социална
изолация и депресия. Поддържа се, че болките, главоболието, световъртежът и паник
атаките му продължавали и до днес.
Ищецът поддържа, че вечер, в продължение на повече от половин година, се е
налагало да използва успокоителни и приспивателни, за да спи поне по 2-3 часа на
нощ. Високите температури, които периодично са се появявали, през същия период,
още повече влошавали състоянието му и риска от инфекция на разрезите по лицето
бил голям. Налагало се честа смяна на превързочните материали, до зарастване на
разрезите и раните. Болките все още не били отшумели напълно, белезите също не са
се скрили напълно, в съчетание с отчаянието, което изпитва, не знаейки кога и дали
изобщо ще може да бъда същият човек отново. Поддържа се, че оздравителният
процес все още не е завършил напълно. Посоченото силно ограничавало личния му
живот.
Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът, в законоустановения срок, не е подал отговор на исковата молба.
С протоколно определение от 31.10.2024 г. е допуснато увеличение на така
предявения иск за сумата в размер на 20 000 лв. /пълният предявен размер на
частичния иск/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
2
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
Не е спорно по делото, че с влязло в сила решение № 3 от 19.01.2024 г. по
ВНЧХД № 316/2023г. на ОС – Габрово е потвърдена Присъда № 25 от 06.10.2023 г.,
постановено по НЧХД № 79 по описа на РС - Севлиево, в частта с която ответникът И.
Р. В. е признат за виновен в това, че на 05.08.2021 год., в ресторант „чучура“, в
гр.севлиево, нанесъл на Г. Х. А. от гр.севлиево удари с бутилка и юмруци по главата и
лицето и с това си деяние му причинил разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и 129 от нк, с което е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от нк, съдът го освобождил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба.
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В този смисъл, предмет на установяване по настоящото дело е
претърпял ли е ищецът посочените в исковата молба неимуществени вреди в резултат
от противоправното поведение на ищеца, както и техните сила и интензитет.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства по делото, са
ангажирани писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно-медицинска
експертиза.
По делото са приети фактура № ********** от 11.08.2021 г. от МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ АД, ведно с касов бон издадена на ищеца за сумата от 11,60 лв., фактура №
********** от 11.08.2021 г. от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, издадена на ищеца за
сумата от 478,50 лв. за болнично лечение, фактура № ********** от 11.08.2021 г. от
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, издадена на ищеца за сумата от 45 лв. за издаване на
удостоверение за нанесена телесна повреда.
Свидетелят П. П. А. споделя, че знае за инцидента, непосредствено след него се
видял с ищеца, който бил с разбита глава. Свидетелят твърди, че ищецът много се
променил, не бил същият човек от 90-те години, когото познава. Не желаел да шофира
автомобила си, имал главоболие, взимал множество медикаменти. Преди бил душата
на компанията, но сега не е същият.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в релевантната им част, като
логични непротиворечиви.
От неоспореното заключение на СМЕ се установява, че в резултат от инцидента,
на ищеца е причинена контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение,
линейна рана в лявата челно-слепоочна област на главата (хирургически обработена и
зашита) и малка рана до предната й част; кръвонасядане и оток на долната устна вляво
(отвън и отвътре на устната), обхващащо и прилежащата част на брадичката вляво.
3
Имало субективни оплаквания от главоболие и световъртеж. Получените увреждания
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК/. Вещото лице посочва, че ударът,
причинил раната на главата и най-вероятно и мозъчното сътресение, е довел до
интензивни болки, които са продължили в първите дни, постепенно намалявайки.
Кръвонасядането и отокът в областта на устната също е довело до болки - умерени по
степен. Мозъчното сътресение само по себе си води до болки - оплаквания от
главоболие с неопределима интензивност. Естеството на травмите не предполага
особени мъки и изключителни страдания. Вещото лице изяснява, че начинът на
лечение е следният - повърхностна обработка на нараняванията, хирургична обработка
със зашИ.е на раната на главата; консервативно лечение (медикаментозно и режим на
покой) за мозъчното сътресение. Болничното лечение е продължило 3 дни (обичаен
срок на наблюдение и третиране при мозъчно сътресение). Периодът на
възстановяване за външните увреждания е около 10 дни за отока и кръвонасядането, и
около 15-20 дни за раните, а за мозъчното сътресение - около 20-30 дни. Няма
сведения за настъпили усложнения и по-късно лечение и друга медицинска намеса.
В заключението е посочено, че възстановяването е пълно (няма данни за
настъпили усложнения, регистрирани при медицински прегледи и изследвания - не са
представени такива по делото, свързани с процесния инцидент или последствия от
него). На мястото на раната ще остане белег, но той е в окосмената част на главата и не
води до обезобразяване.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно
изготвено.
Други доказателства, относими към предмета на делото, страните не са
ангажирали.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира за
доказано, че ищецът Г. Х. А. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания и
емоционален дискомфорт, в резултат от причиненото му от ответника непозволено
увреждане. От СМЕ се установяват характера и вида на причинените телесни
увреждания в областта на главата и характера и обичайния интензитет на
претърпените от ищеца болки и страдания. За претърпените вреди, ответникът дължи
обезщетение по предявения срещу него иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като
обезщетението се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният
размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането, като размерът
на обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
4
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност
и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие -
решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК.
Наред с тези индивидуални критерии съдът трябва да съобрази и обществените
критерии: икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
В конкретния случай, съдът като съобразява посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и като
взе предвид вида на причинените на ищеца увреждания – контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение, линейна рана в лявата челно-слепоочна област
на главата (хирургически обработена и зашита) и малка рана до предната й част;
кръвонасядане и оток на долната устна вляво (отвън и отвътре на устната), обхващащо
и прилежащата част на брадичката вляво и мозъчно сътресение, изживяния стрес,
свързаните с него неприятни емоционални преживявания към датата на инцидента и
свързаните с това неудобства, възстановителния период от 15-20 дни за раните и 20-30
дни за мозъчното сътресение, както и икономическите условия в страната, намира, че
претендираното обезщетение в размер на 5000 лева е справедливо и отговаря на
установения в чл.52 ЗЗД критерий. Ищецът не е ангажирал доказателства да е
претърпял вреди обуславящи определянето на по-голям размер на обезщетението, не
са ангажирани доказателства за твърдените в исковата молба влошаване качеството на
живот, намалени социални контакти и продължаващи психически страдания. В тази
връзка, съдът намира, че от показанията на ангажирания от ищеца свидетел А. не се
установява ищецът да е социално изолиран, отделно от това обстоятелството, че не
желае да шофира след инцидентна по никакъв начин не може да бъде свързано като
последица от нанесената му телесна повреда през 2021 г., продължаващия прием на
медикаменти, свидетелят посочи, че не знае за какво са, поради което не може да бъде
направен несъмнен извод за продължаващи страдания вследствие на инцидентна към
настоящия момент. Не е налице и обезобразяването твърдяно в исковата молба,
доколкото вещото лице по допуснатата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза
5
изрично посочва, че няма обезобразяване, тъй като белегът на ищеца се намира в
окосмената част на главата. Не се доказва и ищецът да е претърпял твърдяните сложни
хирургически интервенции, доколкото вещото лице е посочило, че начинът на лечение
е обработка на раната и зашИ.ето й. По делото по никакъв начин не се установи
ищецът да има паник атаки последица от процесното деяние. В светлината на
изложеното присъждане на обезщетение в по-голям размер би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца.
С оглед изложеното, справедливият размер на обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца Г. А., доколкото му е причинена лека телесна повреда,
без разстройство на здравето, според настоящия съдебен състав възлиза на сумата в
размер на 5000 лева, като за разликата над посочената сума по пълния претендиран
размер от 20 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Следва да бъдат компенсирани и причинените имуществени вреди на ищеца в
размер на 535,10 лева, доколкото са представени оправдателни документи за същите.
Върху посочените суми, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.08.2021 г., до
окончателното й изплащане на сумата.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
следват разноски, съразмерно на уважената част от иска. По делото са представени
доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 2200
лева.
По отношение направеното от страна на процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира
следното:
На осн. чл. 633 ГПК решението на СЕС по дело C-438/22 е задължително за
съда, както от прието в него, така и в приетото с определение № 50015/16.02.2024 г. по
ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о. на ВКС, следва, че размерите на адвокатските
възнаграждения в Наредба № 1/09.04.2004 г. могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски
за процесуално представителство, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както
и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда
с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Настоящото делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност на
спора, проведено е едно съдебно заседание, в което са извършвани процесуални
действия, при което възнаграждението за процесуално представителство при отчитане
6
на ориентировъчния характер на възнагражденията посочени в Наредба №
1/09.04.2004 г., следва да бъде определено в минимума посочен в същата, като се
отчете цената на иска. Цената на първия иск възлиза на 20 000 лева, при което
минималния размер на дължимото възнаграждение възлиза на 2200 лева, при което
съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно.
С оглед изложеното и съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 593 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което на
същия не следва да се присъждат такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата 286 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице съобразно
уважената част от предявените искове.
С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и вещо лице
съобразно отхвърлената част от исковете остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Р. В. ЕГН **********, с адрес: гр. Априлци, общ. Априлци ул.
„Букова Могила“ № 4, да заплати на Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ул. „Росица“ № 4, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 5 000 лв. /пет
хиляди лева/, ведно със законната лихва от 05.08.2021 до окончателното плащане на
сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответника спрямо
ищеца, за което е налице влязло в сила решение № 3 от 19.01.2024 г. по ВНЧХД №
316/2023г. на ОС – Габрово е потвърдена Присъда № 25 от 06.10.2023 г., постановено
по НЧХД № 79 по описа на РС – Севлиево , като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА И. Р. В. ЕГН **********, с адрес: гр. Априлци, общ. Априлци ул.
„Букова Могила“ № 4, да заплати на Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ул. „Росица“ № 4, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 535,10 лв.
/петстотин тридесет и пет лева и десет ст./, ведно със законната лихва от 05.08.2021
до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответника
спрямо ищеца, за което е налице влязло в сила решение № 3 от 19.01.2024 г. по
ВНЧХД № 316/2023г. на ОС – Габрово е потвърдена Присъда № 25 от 06.10.2023 г.,
постановено по НЧХД № 79 по описа на РС – Севлиево.
7
ОСЪЖДА И. Р. В. ЕГН **********, с адрес: гр. Априлци, общ. Априлци ул.
„Букова Могила“ № 4, да заплати на Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ул. „Росица“ № 4, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 593 лв.
– разноски съобразно уважената част от иска за адвокатско възнаграждение и сумата
52 лв. за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА И. Р. В. ЕГН **********, с адрес: гр. Априлци, общ. Априлци ул.
„Букова Могила“ № 4, да заплати в полза на Районен съд Севлиево на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 286 лв., представляваща разноски за държавна такса
и възнаграждение за експертиза съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Росица“ № 4, ет.
1, ап. 3, да заплати, в полза на Районен съд Севлиево на основание чл. 77 ГПК сумата
в размер на 444 лв., представляваща разноски за държавна такса съобразно
увеличението размера на иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8