Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград,
10.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 02.12.2019
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 292/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Р.К.Р. с ЕГН- **********, с
адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2383151,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189
ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от лично от жалбоподателят, наказаното лице изразява
недоволството си от процесният електронен фиш, с
който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е
незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за
издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон
и по чл.189 ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на
управляваният от него л.а. не е била използвана стационарна камера, а мобилна
такава. Посочва и други конкретно описани нарушения на правилата за
установяване на нарушения и налагане на санкция. Иска отменяване на наложената
със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и не взема становище по жалбата. От РУ- Кирково
към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което не се взема
отношение по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С ел.фиш серия К № 2383151, издаден от ОДМВР-
Кърджали, на осн.чл.189 ал.4 вр.182
ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание-
“глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП- за това, че на 10.09.2018г. в 17,04ч. на път Е-85 км.372+200,
в с.Върбен, общ.Кирково, обл.Кърджали, в посока на движение
ГКПП към Кърджали, с МПС- л.а. „****“ с рег.№ ****, е извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1- M 574. Разрешената скорост
е била 60 км/ч, установената скорост е била 87 км/ч, а превишението е било с 27 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е
приложил клип № 1190 от радар № 574 /със снимка на знак В-26,
за ограничаване на скоростта/, както и клип № 1196, съдържащ 4 броя снимки от 10.09.2018г., от 17,04 часа., от които се вижда, че става дума за МПС с рег.№ ****, като измерената скорост възлиза на 90 км/ч, при ограничение от 60км/ч. и превишението е от 30 км/ч., и е прието, че наказуемата скорост е от 27 км/ч, а наказуемото превишение на скоростта е 27 км/ч. Сиреч, даден е толеранс от 3 км/ч-
като възможна грешка.
В този снимков материал е посочено разположението на пътният знак,
както и мястото на нарушението, но само с координати- които са описани подробно.
Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила,, който съвпада с
посоченият във фиша номер на МПС, в който точно и ясно е посочено и самото
място на нарушението. Към клипа е приложена схема- скица на терена, на който е
позиционирано автоматизираното техническо средство.
От Протокол № 3-18-17 от 02.06.2017г., както и Протокол от проверка №
144/ 06.06.2013г., и други, приложени по делото, се
установява, че използваната по време на установяване на процесното
нарушение мобилна система за видеоконтрол е от одобреният тип средство за
измерване, което е преминало и последваща проверка.
Като доказателство не е приложена справка от системата на пътна полиция
за собственост на МПС, за да може да се установи дали жалбоподателят е собственик на управляваното
по време на извършване на нарушението на правилата за движение МПС- описаното
по-горе.
При така приетата
фактическа обстановка от права страна
съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, защото изхожда от легитимирана страна в процеса- от лице, което
има правен интерес от обжалването, и въпреки, липсата на яснота за датата на
връчване на електронният фиш на жалбоподателя, съдът приема, че е жалбата е подадена в срок. За
последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да
се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакувания
акт, поради и което съда приема, че подадената жалба е в срок.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Електронен фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, както следва; на първо място е посочена
компетентната териториалната структура на МВР, съобразно мястото, където
нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно
кой е неговия издател, а така също и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата
на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да
се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане
не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден
образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит
на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно
с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване
на нарушението.
От приложените
веществени доказателствени средства също се
установява точното място, на което
е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точният час, както и регистрационният номер на
автомобила, а и всички останали реквизити на акта. В същото време в ел. фиш липса
посочване за обстоятелството по какъв начин е ограничена скоростта в този пътен
участък- въпреки наличието на снимков материал за поставен пътен знак В- 26.
При така посоченото място– на територията на Община Кирково, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да
се произнесе по спора.
От събраните по делото
доказателства се стига до
извода, че извършването
на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извъннаселено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето
с автоматизирано техническо
средство № TFR1-М № 574, което представлява мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за
движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява
от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013
година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно
само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства
със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6
и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване
от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган,
тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства
или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е
настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно §
65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни–
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният
процес.
Трябва да се упомене, че с последното
изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в
сила и към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението
да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието на
контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а
не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова
изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата
е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се
приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
В същото време съдът приема, че електронният фиш, предмет на настоящият съдебен
контрол е съставен при допуснати съществени процесуални нарушения, както
следва; 1/ Установи се в съдебно заседание, че преписката съдържа доказателства
за установяване на разрешената скорост за движение в процесният
пътен участък, респ. за наличието на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на
скоростта за движение /и това е обсъденият по-горе клип/, но в ел.фиш това
обстоятелство не е ясно отразено.
2/ на следващо
място следва да се посочи, че преписката по издаването на процесният
електронен фиш, респ. и по делото, не е приложен и представен Протокол за
използване на АТСС, който са е съставен към датата на процесното
деяние.
Така посочените
доказателства не са представени и до приключване на въззивното
производство, поради което съдът приема, че не е спазена процедурата по
установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл.189
ал.4 от ЗДвП. Поради отсъствието на описаните доказателства съдът приема,
че процесното деяние е недоказано.
В случая,
отговорността на нарушителя е ангажирана за деяние, съставляващо нарушение на
правилото по чл.21
ал.2 от ЗДвП, според което извън хипотезите по ал.1
на чл.21 от ЗДвП скоростта, която не трябва да се превишава, се сигнализира
с пътен знак. Данни за наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/ч в споменатият пътен участък, се съдържат в издаденият
електронен фиш. Липсват обаче доказателства, които да установяват посоченият
юридически факт, който е от съществено значение за съставомерността
на деянието на нарушителят. На изготвеното веществено доказателствено
средство– снимката към електронния фиш, е отразено наличието на пътен знак В-26,
но този факт не е упоменат в ел.фиш. По делото не е представен и Протокол
по чл.10 ал.1 и ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съставен към датата на извършване на нарушението.
Съгласно утвърденият образец- Приложение № 1 към чл.10 ал.1 от Наредбата,
задължителни реквизити от съдържанието на протокола са данните за общото ограничение
на скоростта, ограничението с пътен знак и разстоянието от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС. Поради непредставянето
на протокола по чл.10 ал.1 от Наредбата следва извода за неустановяване с
надлежни писмени доказателства на описаните правнорелевантни
за деянието обстоятелства, респ. за недоказаност на административното
нарушение.
Изложените
съображения обуславят извод, че при установяване и заснемане на нарушението не
са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
регламентираща съответния ред за това, а оттам и за неспазване на процедурата
по използване на АТТС.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен, като са налице основанията за отмяната на
същият, поради и което той следва да бъде отменен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 2383151, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който
на жалбоподателят Р.К.Р. с ЕГН- **********, с адрес-***, на
осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2
т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание-
“глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: