Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 937 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Профи Кредит България”
ЕООД срещу Т.Н.Б. за признаване за установено, че дължи солидарно с Н.И.Г.сумата
от 9598,32 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит №
**********/29.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.08.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 327/29.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 655/2018 г. по описа на РС
Свиленград.
Ищецът твърди, че
на 29.11.2017 г. сключил договор за потребителски кредит № ********** с Н.И.Г.в
качеството му на длъжник и Т.Н.Б. в качеството ѝ на солидарно задължено
лице. Предоставената по кредита главница била в размер на 5000 лв., като същата
била преведена на 29.11.2017 г. по сметка на длъжника Н. И. Г.. Общият размер
на договорната лихва възлизал на 2418,64 лв. Също така кредитополучателите се
задължили да заплатят сумата от 2179,68 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги. Със сключването на договора двамата
длъжници поели задължение да погасят задължението си посредством 24 месечни
вноски, всяка от които в размер на 399,93 лв. Твърди се, че длъжниците не
погасили нито една вноска. На 13.03.2018 г. договорът
бил прекратен от ищеца, като била обявена неговата предсрочна изискуемост, за което ответницата бил уведомена. Посочено е
още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
съдлъжниците Н.И.Г.и Т.Н.Б., въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
655/2018 г. по описа на РС Свиленград. Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника Т.Н.Б. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца бил
налице правен интерес да предяви установителен иск за вземането си.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.Н.Б..
В съдебно
заседание на 29.05.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 263,08 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство е заплатил държавна такса в размер на
191,97 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 70 лв. за
заповедното и 120 лв. за исковото производство. Доколкото настоящият иск не е
предявен за цялата сума, предмет на заповедното производство, на ищеца следва
да се присъдят разноски съобразно уважената част, които възлизат на 261,56 лв.
– арг. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК. По отношение тази сума трябва изрично да
се отбележи в диспозитива на съдебния акт, че се дължи солидарно с другия
длъжник Н. И.Г., срещу когото заповедта за изпълнение е влязла в сила. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените в хода на настоящото производство разноски, които възлизат на
311,97 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Т.Н.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
солидарно с Н.И. Г., ЕГН: **********, сумата от 9598,32 лв., представляваща
задължение по договор за потребителски кредит № **********/29.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 27.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед № 327/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 655/2018 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Т.Н.Б., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплати
на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 261,56 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, която се дължи солидарно с Н.И.Г., ЕГН: **********, и сумата от 311,97 лв.
– представляваща разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: