Мотиви към ПРИСЪДА № 260000 от 26.01.2022г.
по НОХД № 51/2021г. по описа на ПОС
Спрямо подсъдимият Н.Н.Н. е повдигнато
обвинение по
чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2, пр.1, т. 6, пр.1 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода месец януари 2015г.-14.10.2015г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, за девет данъчни
периода, при условията на посредствено извършителство чрез Е.К.М. с ЕГН
********** /пълномощник и счетоводител на „***“ЕООД с ЕИК***/, явяваща се
наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1
т.2 предл.1 т.6 пр.1 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК, в качеството му на управител на
„***“ЕООД – гр.П. с ЕИК*** е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - данък върху добавената стойност общо в
размер на 115409,82лв. за „***“ЕООД със седалище гр.П., представляващи дължим
данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството на „***“ЕООД
– гр.П. е
съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри - дневници за
покупките към СД по ЗДДС на „***“ЕООД – гр.П. съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС,
в които е отразил данъчни фактури по
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина
в подадени по електронен път писмени декларации, съгласно чл.125, ал.1 и ал.7
от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, а
именно:
1. През месец януари 2015г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките
на „***“ЕООД – гр.П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит общо в размер на 4954,00 лв., както следва: ф-ра
№*********/26.1.2015г. с данъчна основа 8252лв. и ДДС 1650,40лв.;
ф-ра №*********/30.1.2015г. с данъчна основа 8258лв. и ДДС
1651,60лв.; ф-ра №*********/31.1.2015г. с данъчна основа 8260лв. и ДДС
1652лв., а на 14.02.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери – 4954,00 лева като в СД по ЗДДС с
вх.№16002649214/14.02.2015г. за данъчен период
01.01.2015г. – 31.01.2015г., подадена по електронен път с КЕП №***, регистриран
на негово име, пред ТД на НАП Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5050,75 лева в кл.40 раздел
„Б“ от декларацията, при действително установен 96,75 лева и е променил
резултата за периода, като в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 119,43 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
5073,43 лева, като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 4954,00 лв.
2. През месец февруари 2015г. при водене
на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за
покупките на „***“ЕООД – гр.П., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по данъчни фактури с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 14891,00 лв., както
следва:ф-ра № *********/16.02.2015г. с данъчна основа
11950 лв. и ДДС 2390 лв.; ф-ра № *********/18.02.2015
г. с данъчна основа 3200 лв. и ДДС 640лв.; ф-ра
№*********/23.2.2015г. с данъчна основа 10700 лв. и ДДС 2140 лв.; ф-ра № *********/25.2.2015г. с данъчна основа 10238,34 лв. и ДДС
2047,67 лв; ф-ра № *********/26.2.2015г. с данъчна
основа 11700лв. и ДДС 2340 лв.; ф-ра №
*********/26.2.2015г. с данъчна основа 9721,67 лв. и ДДС 1944,33 лв; ф-ра № *********/27.2.2015г. с данъчна основа 12000 лв. и ДДС
2400 лв.; ф-ра № *********/28.2.2015г. с данъчна
основа 4945 лв. и ДДС 989 лв., а на 14.03.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери – 14 891,00 лева като в СД по ЗДДС с вх. №
16002672708/14.03.2015 г. за данъчен период 01.02.– 28.02.2015 г., подадена по
електронен път с КЕП № ***, регистриран на негово име, пред ТД – Пловдив на
НАП, е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начисления
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14891,00 лева в
кл.40 раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променил
резултата за периода, като в кл.60 раздел „В“ е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 242,64 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 14648,36 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен
кредит в размер на 14 891,00 лв.
3. През месец март 2015г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание – дневник за покупките на „***“ ЕООД – гр.П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик
„***.“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит общо в размер на 16 344,74 лв., както следва:
ф-ра № *********/21.3.2015 г. с данъчна основа 4660 лв. и
ДДС 932 лв.; ф-ра № *********/22.3.2015 г. с данъчна основа 12360 лв. и ДДС 2472 лв;
ф-ра № ********* от 23.3.2015 г. с данъчна основа 12150 лв. и
ДДС 2430 лв; № *********/24.3.2015 г. с данъчна основа 10827 лв. и ДДС 2165,40 лв.; ф-ра № *********/24.3.2015 г. с данъчна
основа 2000 лв. и ДДС
400 лв.; ф-ра № *********/26.3.2015 г. с данъчна основа 8910 лв. и ДДС 1782 лв.; ф-ра № *********/26.3.2015 г. с данъчна
основа 9950 лв. и ДДС 1990 лв.; ф-ра №
*********/27.3.2015 г. с данъчна основа
5950 лв. и ДДС 1190 лв.; ф-ра №
*********/27.3.2015 г. с данъчна основа 8333,33 лв. и
ДДС 1666,67 лв.; ф-ра № *********/27.3.2015г. с
данъчна основа 6583,33лв. и ДДС 1316,67лв., а на
14.04.2015г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 16344,74 лв. като
в СД по ЗДДС с вх.№16002698467/14.04.2015г. за данъчен
период 01.03. – 31.03.2015г., подадена по електронен път с КЕП №***,
регистриран на негово име пред ТД – Пловдив на НАП е потвърдил неистина относно
размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 16578,34 лева в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 233,60 лева и е променил резултата за периода, като в
кл.50 раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 242,64 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 16587,38 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 16344,74лв.
4. През месец април 2015г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките
на „***“ЕООД – гр.П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с
доставчик „***.“ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит общо в размер на 17447,35 лв., както
следва: ф-ра №*********/15.4.2015г. с данъчна основа
10800 лв. с ДДС 2160 лв; ф-ра №*********/16.4.2015г. с данъчна основа 11200 лв. и ДДС 2240 лв; ф-ра №********* от 20.4.2015г. с данъчна основа 12215 лв. и ДДС
2443 лв; ф-ра №*********/22.4.2015г. с данъчна основа
6416,70 лв. и ДДС 1283,34 лв; ф-ра
№*********/27.4.2015г. с данъчна основа 2955 лв. и ДДС 591 лв; ф-ра №*********/27.4.2015г. с данъчна основа
8900 лв. и ДДС 1780 лв; ф-ра №*********/28.4.2015г. с данъчна основа 5990,04 лв. и ДДС
1198,01 лв; ф-ра №********* от 28.4.2015г. с данъчна
основа 12000 лв. и ДДС 2400 лв; ф-ра
№*********/29.4.2015г. с данъчна основа 9000 лв. и ДДС 1800лв; ф-ра №*********/29.4.2015г. с
данъчна основа 7760 лв. и ДДС 1552 лв., а на
14.05.2015г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 17447,35лв, като в СД по ЗДДС с
вх.№16002720633/14.05.2015г. за данъчен период 01.04.
– 30.04.2015г., подадена по електронен път с КЕП №***, регистриран на негово
име пред ТД – Пловдив на НАП е потвърдил неистина относно размера на получените
доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 17777,54 лева в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при действително
установен 330,19 лева и е променил резултата за периода, като в кл.60 раздел
„В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 111,81 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 17335,54 лева, като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 17447,35лв.
5. През месец май 2015г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „***“ЕООД – гр.П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 17688,05 лв., както
следва: ф-ра № *********/25.5.2015 г. с
данъчна основа 3980 лв. и ДДС 796 лв.; ф-ра № *********/25.5.2015 г. с данъчна
основа 12104 лв. и
ДДС 2420,80 лв.; ф-ра № ********* от 26.5.2015 г. с данъчна основа 12350 лв. и ДДС 2470 лв.; ф-ра № *********/26.5.2015 г. с данъчна
основа 10057,50 лв. и
ДДС 2011,50 лв; ф-ра № *********/27.5.2015 г. с данъчна основа 11530 лв. и ДДС 2306 лв.; ф-ра № *********/27.5.2015 г. с данъчна
основа 3450 лв. и
ДДС 690 лв.; ф-ра № *********/28.5.2015 г. с данъчна основа 11215,75 лв. и ДДС
2243,15 лв.; ф-ра № ********* от 28.5.2015 г. с данъчна основа 12078 лв. и ДДС
2415,60 лв. и ф-ра № *********/29.5.2015 г. с
данъчна основа 11675 лв. и ДДС 2335
лв., а на 15.06.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 17 688,05 лева като в СД по ЗДДС с вх.
№16002745127/15.06.2015г. за данъчен период 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г.,
подадена по електронен път с КЕП № ***, регистриран на негово име пред ТД на НАП
– Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и
начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
17688,05 лева в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0
лева и е променил резултата за периода, като в кл.60 раздел „В“ е декларирал
ДДС за възстановяване в размер на 1417,96 лева, а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 16270,09 лева, като е приспаднал и неследващ се
данъчен кредит в размер на 17688,05лв.
6. През месец юни 2015г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „***“ЕООД – гр.П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 10517,20 лв., както
следва: ф-ра № *********/24.6.2015 г. с
данъчна основа 12378 лв. и ДДС 2475,60 лв.; ф-ра № *********/25.6.2015 г. с данъчна
основа 12150 лв. и
ДДС 2430 лв.; ф-ра № *********/25.6.2015 г. с данъчна основа 12070 лв. и ДДС 2414 лв.; ф-ра № ********* от 26.6.2015 г. с данъчна
основа 12000 лв. и
ДДС 2400 лв; ф-ра № *********/23.6.2015 г. с данъчна основа 3988 лв. и ДДС
797,60 лв., а на 14.07.2015г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери–10517,20 лева като в СД по ЗДДС с
вх.№16002768552/14.07.2015г. за данъчен период 01.06.2015г.– 30.06.2015г.,
подадена по електронен път с КЕП №***, регистриран на Е.К.М. *** е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 10667,06 лева в кл.40 раздел „Б“ от
декларацията при действително установен 149,86 лева и е променил резултата за
периода, като в кл.50 раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
1559,72лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
12076,92лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на
10517,20лв.
7. През месец юли 2015г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „***“ЕООД – гр.П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 16808,64лв., както
следва: ф-ра № *********/20.7.2015 г. с
данъчна основа 13215 лв. и ДДС 2443 лв.; ф-ра № *********/23.7.2015 г. с данъчна
основа 6416,70 лв. и
ДДС 1283,34 лв.; ф-ра № *********/28.7.2015 г. с данъчна основа 12000 лв. и ДДС 2400 лв.; ф-ра № *********/29.7.2015 г. с данъчна
основа 9000лв. и ДДС 1800 лв; ф-ра №
*********/30.7.2015 г. с данъчна основа 10057,50 лв. и
ДДС 2011,50 лв.; ф-ра № *********/31.7.2015г. с
данъчна основа 9900 лв. и ДДС 1980 лв.; ф-ра №
*********/31.7.2015г. с данъчна основа 12104 лв. и ДДС
2420,80 лв.; ф-ра №********* от 31.7.2015 г. с данъчна основа 12350лв. и ДДС 2470
лв., а на 14.08.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 16808,64 лева като в СД по ЗДДС с вх. №16002792611/14.08.2015 г. за данъчен период 01.07.2015г. –
31.07.2015 г., подадена по електронен път с КЕП № ***, регистриран на
Е.К.М.,*** е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и
начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
17411,02 лева в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при действително установен
602,38 лева и е променил резултата за периода, като в кл.60 раздел „В“ е
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 445,32лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 16363,32лева, като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 16808,64лв.
8. През месец август 2015г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „***“ЕООД –
гр.П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 14897,24лв., както
следва: ф-ра № *********/20.8.2015 г. с
данъчна основа 12455 лв. и ДДС 2491 лв.; ф-ра № *********/12.8.2015 г. с данъчна
основа 12412,50 лв. и ДДС 2482,50 лв.; ф-ра №
*********/21.8.2015 г. с данъчна основа 12400 лв. и
ДДС 2480 лв; ф-ра №*********/24.8.2015 г. с данъчна основа 12390 лв. и ДДС 2478
лв.; ф-ра № *********/27.8.2015 г. с данъчна основа 12362 лв. и ДДС 2472,40 лв.; ф-ра № *********/28.8.2015 г. с данъчна
основа 12466,68 лв. и
ДДС 2493,34 лв., а на 14.09.2015 г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 14897,24 лева като в СД по ЗДДС с
вх.№16002815917/14.09.2015г. за данъчен период
01.08.2015г. – 31.08.2015г., подадена по електронен път с КЕП №***, регистриран
на Е.К.М. *** на НАП е потвърдил неистина относно размера на получените
доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 14897,24 лева в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при действително
установен 0 лева и е променил резултата за периода, като в кл.50 раздел „В“ е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 76,64 лева, а действително установеният е
ДДС за внасяне в размер на 14973,88 лева, като е приспаднал и неследващ се
данъчен кредит в размер на 14897,24 лв.
9. През месец септември 2015г. при водене
на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за
покупките на „***“ЕООД – гр.П., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по данъчни фактури с доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 1861,60 лв., както
следва: ф-ра №*********/23.9.2015г. с данъчна основа 7328
лв. и ДДС 1465,60 лв.; ф-ра №*********/24.9.2015г. с данъчна основа 1980
лв. и ДДС 396 лв. с издател
„***“ ЕООД с ЕИК ***, а на 14.10.2015г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1861,60 лв. като в
СД по ЗДДС с вх.№16002839621 от 14.10.2015г. за
данъчен период 01.09.2015г. – 30.09.2015г., подадена по електронен път с КЕП №
***, регистриран на Е.К.М.,*** е потвърдил неистина относно размера на
получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1861,60 лева в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 0 лева и е променил резултата за периода, като в кл.50
раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 368,68 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 2230,28 лева, като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 1861,60 лв.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, като счита, че събраните в хода на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени
доказателства изцяло подкрепят възприетата от обвинението фактическа
обстановка. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода, като изразява становище, че такова в рамките на минимално предвидения
от закона размер, ще съответства на отчетените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, както и на обществената опасност на деянието. Като отегчаващи
обстоятелства се изтъкват продължителната деятелност и размера на щетата за
фиска. Заедно с това се изтъква и
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които според прокурорът
следва да вземат превес над отегчаващите като: чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, определящи се от трудовата ангажираност на подсъдимия, както и изтеклия
период от време. Поради това е на становище, че исканото наказание, в
минималния, предвиден от закона размер
ще изпълни целите по чл.36 от НК. Счита, че са налице предпоставките на чл.66
от НК и изтърпяването на това наказание следва да бъде отложено с подходящ
изпитателн срок.
Защитникът на подсъдимия –адв.Р.И. оспорва фактическата
обстановка възприета от обвинението. Изразяват становище, че обвинението
е недоказано, като същото се крепи на сведенията от данъчните служители, на
които според него е даден прекалено голям кредит надоверие. Твърди, че налице
вина на данъчната администрация, която не разбира данъчната политика, а
извършената проверка е била само по документи. Излагат се доводи, че не е
установена фиктивност на сделките, поради което се иска съдът да приеме, че от
обективна и субективна страна не е
осъществен състава на престъплението по чл.255 от НК. С оглед на това,
защитникът пледира подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Н.Н.Н. не дава
обяснения по делото. Не признава вината си и се
солидаризира с искането на упълномощеният си защитник да бъде оправдан.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство не е приет граждански иск.
От
събраните по делото писмени и
гласни доказателства
, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.Н.Н.
е роден на ***г***, обл.П..
**************свидетелство да съдимост / на л.22, т.5 от д.п./, същият
не е осъждан.
Дружеството „***” ЕООД, с ЕИК*** било вписано в Агенция
по вписванията на 25.06.2013 год. Едноличен собственик на капитала и негов
управител станал подс.Н.Н.. Седалището и адресът на управление на „***“ ЕООД
било в гр.**************.
Дружеството било регистрирано в ТД – НАП /Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите/ – Пловдив по ЗДДС /Закона за данък
върху добавената стойност/ на 29.07.2013 г., след което било дерегистрирано на 06.12.2013 г. по
инициатива на орган по приходите.
Повторно било регистрирано на 11.03.2014 г. по инициатива на лицето.
По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и на чл.113, ал.1 от
ППЗДДС, регистрираните лица по ЗДДС водят задължително аналитични отчетни
регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията
за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които пък следва да
бъдат издадени съгласно изискванията на закона и на правилника за прилагането
му.
Съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157 от ЗДДС.
Според чл.116, ал.1 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен
период да подаде справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС по образец.
Основен предмет на „***“ ЕООД бил търговия с авточасти,
автомобилни гуми, консумативи за автомобили, авто-услуги и автомивка.
Данъчният кредит
за периода от 01.01.2015год. -30.09.2015год. бил формиран основно от
доставки на стоки и материали по фактури
от „***.“ЕООД с ЕИК ***и от „***“ ЕООД с ЕИК ***. За предмет на сделките във
фактурите били посочени стоки: автомобилни масла, авточасти, автомобилни гуми и
други стоки, свързани с поддръжка на моторни превозни средства от различен вид
и марка.
„***“ ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.С. и
било регистрирано на 29.12.2009год. и от основаването му до 24.11.2014 год.
било управлявано и представлявано от свид.Е.Д.. На 24.11.2014год. предприятието
на посоченото юридическо лице било прехвърлено на В.П. от гр.П.. Последният
станал управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. В хода на
съдебното производство св. В.П. е починал, видно от акт за смърт, издаден на
30.10.2020г. / на л.73 от НОХД/. П. притежавал и управлявал още 50 дружества,
чиито имена и местоуправление не помнел, нито пък предполагал каква е дейността
им. Подобно било положението и с „***“ ЕООД. Собствеността върху него придобил
от предходната собственичка и управителка –свид.Е.Д. ***, след тежкото
задлъжняване на дружеството към фиска и
към кредитори. По този повод П. бил неколкократно призоваван от различни
институции.
Съпругата на В.П. – свид.В.П., както и техен съсед
–свид.Д.Г. били регистрирани като осигурени лица по трудов договор с „***“
ЕООД, съответно свид.П. от 06.02.2015год. до 06.04.2015год., а свид.Г. - от
07.04.2015г. до 07.10.2015г., макар и никога да не са престирали труд за него.
Други лица били осигурени в това дружество за определен
период от време, но работили в съвсем различна сфера на търговия като свид.Д.Б.
***, която била наета в „***“ за времето от 17.02.2015г. до 15.07.2016г. и
осъществявала трудова дейност като продавач-консултант в магазин за дрехи в
гр.С. В същия обект за времето от 05.05.2015год. до 15.07.2016год. работила и
свид.Ц.М. *** свид.В.Д. *** работила като продавач-консултант в този магазин за
времето от 17.02.2015г. до 15.07.2016г. Свид. Ц.Б. *** била наета в обект за продажба
на кафе и напитки в хотел „***“, находящ се в курортен комплекс „***“, за
времето от 10.02.2015 год. до 14.04.2015год. Свид. Б. контактувала във връзка с
трудовата си дейност с неустановено по делото лице, което познавала като „***“
от гр.П., и който стопанисвал и управлявал въпросния обект.
На никой от посочените свидетели не било известно „***“
ЕООД да е осъществявало търговска дейност с авточасти и автомобилни масла и
консумативи.
За същия период дружеството „***“ декларирало пред
органите по приходите обекти, чрез които осъществявало търговска дейност:
магазин за дрехи, магазин за обувки и чанти и магазин за строителни материали.
„***.“ ЕООД било със седалище и адрес на управление
гр.С., регистрирано на 20.06.2006 год.
Собствеността и ръководството на това дружество преминавали у различни
лица на всеки една-две години от създаването му през 2009г. и до служебната му
дерегистрация по ЗДДС от органите на НАП на 29.07.2015г.
Така със заявление от 16.10.2014г. дружеството било
прехвърлено от третия му поред едноличен собственик на капитала и управител
Е.И. на св. Ж.Е.Ж. . След него, от 19.01.2015г. като собственик и управител бил
вписан свидетелят П.К.Я. ***, по професия строителен работник, който срещу
заплащане на определена сума, придобил собствеността и управлението върху
търговското дружество. Същият фигурирал като собственик и управител на около 40
на брой юридически лица, но участието му в тях се свеждало до подписване пред
нотариус на документи за прехвърлянето на фирмите, както и пълномощни на други
лица, които да осъществяват фактически и правни действия от негово име. На
29.01.2016г., П.Я. прехвърлил „***.“ ЕООД на К.Р./обявен за ОДИ и неоткрит в
хода на съдебнотопроизводство/, безработен и бездомник, който също притежавал и
управлявал голям брой търговски дружества, подобно на самия Я..
„***.“ ЕООД осъществявало дейност, коренно различна от
тази, която е посочена във фактурите, приобщени по настоящото дело. Дружеството
стопанисвало обект – кафене в района на плувен басейн „***“ в гр.С., в което
като обслужващи бюфета работели две служителки- свид.С.П. *** и Р.В., съответно
първата била ангажирана по трудово правоотношение от 02.04.2012г. до
17.07.2015г., а втората – от 03.09.2012 год. до 16.10.2015 год., но практически
трудовата си дейност и двете осъществявали до месец април 2015год., когато
лицето, което се явявало техен пряк ръководител и което познавали като „***“
преустановило работата на обекта.
В онзи момент, при прекратяване полагането на труд от
тяхна страна, не им били заверени трудовите книжки и се стигнало до там, че
Вачева и П. подали молби до ТП на НОИ в гр.С., където били прекратени служебно
трудовите им правоотношения на посочените две дати.
През периода 01.01.2015 г.-30.09.2015г. „***“ ЕООД било
обслужвано счетоводно от свид.Е.М., въз основа на сключен на 27.06.2013г.
договор /л.153-156, том 4 от д.п./ между последната
и подс. Н.Н., като оперативно счетоводната дейност се осъществявала от
посочената свидетелка. Освен това, считано от 20.01.2014год. свид.М. била
упълномощена от подс. Н. / л.152, т.4 от д.п./ да го представлява пред НАП,
НОИ, Агенцията по вписванията и Инспекцията по труда във връзка с
правоотношенията на дружеството с тези субекти, като и била предоставена
представителна власт за подаване и получаване на книжа и полагане на подписи,
където е необходимо.
Свид.М. нямала лични възприятия от осъществяваната
търговска дейност от подсъдимия. Не била посещавала никога мястото, на което
фактически се извършвала дейността му. Понеже базата на дружеството,
представлявано от подс.Н. се намирала на
територията на гр.П., последният и представял, като обичайно и изпращал по
куриер до офис на „***“ в гр.П. или по техни общи познати, фактурите за
дейността на "***" ЕООД за всеки месец за осчетоводяване, като
свид.М. включвала същите в съответните отчетни регистри – дневниците за покупки
и продажби, изготвяла месечните справки-декларации по чл.125 от ЗДДС.
Справките - декларации били представяни в ТД на НАП
гр.Пловдив по електронен път от свид.Е.М., посредством квалифициран електронен
подпис /КЕП/ с № *** , издаден от ТД на НАП Пловдив на подс.Н.Н. и КЕП № ***,
издаден от ТД на НАП Пловдив на свид.М.. Така последната формирала
окончателните задължения на "***" ЕООД към бюджета с подаване на
справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитичните регистри. В дневниците за
продажби и в подаваните справки-декларации били отразявани реални продажби на
"***" ООД. Съответно върху тези облагаеми продажби, като регистрирано
по ЗДДС лице, дружеството начислявало и събирало косвен данък – ДДС.
С цел да намали дължимия данък върху добавената стойност
/ДДС/ на „***“ ЕООД за девет данъчни периода – от месец януари 2015год. до
месец септември 2015год., подс.Н. се снабдил, от неустановени по делото лица, с
фактури с предмет –покупка на авточасти, автомобилни гуми, автомобилни масла и
други консумативи за моторни превозни средства, по които нямало реално
извършени доставки. Тези фактури подсъдимият представил на свид.Е.М. за
осчетоводяване, чрез отразяването им в дневниците за покупки и в справките-декларации
/СД/ по ЗДДС. Това извършил с цел привидно да се увеличи данъчният кредит,
който да превиши или изравни начисления данък за продажбите, като разликата да
представлява ДДС за възстановяване, съгласно нормата на чл.88, ал.3 от ЗДДС или
ДДС за внасяне, но в много по-малък размер от действително дължимия.
Подсъдимият бил наясно, че регистрираното лице
„***“ ЕООД само определя резултата за всеки данъчен период, т.е. с
осчетоводяването на фактури, без реални доставки, за деветте инкриминирани
данъчни периода ще постигне желания резултат.
Така, за посочените по-горе периоди подс. Н. предоставил
на счетоводителката си -свид.М. данъчни фактури, с посочени доставчици „***“
ЕООД с ЕИК ***и „***.“ЕООД с ЕИК ***, които не отразявали реални търговски
операции и въз основа на които тя изготвила отчетните регистри и
справките-декларации, които подала впоследствие по електронен път от името на
задълженото лице в ТД на НАП – Пловдив, както следва:
1. Данъчен период месец януари 2015 г.
През месец януари 2015 г. обв.Н.Н. се снабдил по
неустановен по делото начин с три данъчни фактури /т. ІІІ от д.п., л.68,69,70/,
в които като доставчик бил посочен „***“ ЕООД с ЕИК ***, както следва:
- фактура
№*********/26.1.2015г. с данъчна основа 8252лв.
и ДДС 1650,40лв. с предмет 8 бр. гуми 13х22.5, 4 бр.гуми 315х22.5 и 273
литра двигателно масло;
- фактура
№*********/30.1.2015г. с данъчна основа
8258лв. и ДДС 1651,60лв. с предмет акумулатори 12V-14бр.; гуми- 4 бр.; трансмисионно масло 155 литра; двигателно масло 27
литра;
- фактура
№*********/31.1.2015г. с данъчна основа 8260лв. и ДДС 1652лв. с предмет 50
литра трансмисионно масло и 2015 литра хидравлично масло.
Като съставител на фактурите от името на доставчика бил
посочен В.П..
Подс.Н. представил посочените по-горе три фактури на
свид.М., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за
периода 01.01.2015г.-31.01.2015г., без да ѝ обясни, че фактурите не
отразяват реални стопански операции. Свид.М. направила това, без да знае, че
същите фактури са „безстокови“. Съобразно установения в дружеството механизъм
изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период били подадени от нея до ТД на НАП – Пловдив,
по електронен път, на 14.02.2015г. с КЕП №***, регистриран на името на подсъдимия.
Знаейки, че по така включените в дневника за покупки
данъчни фактури "***" ЕООД не е получавало доставки с посочения
предмет от "***" ЕООД, подс. Н. не извършил плащане на данъчната
основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира
данъчния резултат за периода от 01.01.2015г.-31.01.2015г. с подадената на
14.02.2015 г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на НАП - Пловдив с №
16002649214/14.02.2015 г. /т. ІІ от д.п., л.1/.
В нея подсъдимият потвърдил неистина в кл.40 на раздел
„Б” относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките с право
на пълен данъчен кредит в размер на 5050,75 лв., а действително установеният
бил 96,75 лв., формиран от реално получени от дружеството стоки и услуги.
Приспадайки декларирания неследващ се данъчен кредит в размер на 4954 лв. от
начисления за периода ДДС по мнимите доставки от посочения по-горе търговец, в
раздел "В", кл.50 на СД, Н. посочил ДДС за внасяне в размер на 119,43
лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 5073,43 лв. С това
подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери, а именно 4954 лв.
През месец януари 2015год. В.П. управлявал и
представлявал „***“ЕООД. Същият обаче не е издавал посочените по-горе фактури и
не е доставял отразените в тях стоки на "***" ЕООД. П. бил трайно
безработен.
2. Данъчен период месец февруари 2015 г.
През месец февруари 2015 г. подс.Н.Н. се снабдил по
неустановен по делото начин с 8 данъчни
фактури /т. ІІІ от д.п., л.58-л.65/, в които като доставчик било посочено „***“
ЕООД с ЕИК ***, както следва:
- фактура №*********/16.02.2015г. с данъчна
основа 11950лв. и ДДС 2390лв., с посочен предмет на сделката 12 бр зъбни
колела, 20 бр.лагери, 12 бр.гарнитури, 7 бр.семеринги и 120литра масло
скорости;
- фактура №*********/18.02.2015г. с данъчна
основа 3200лв. и ДДС 640лв. с посочен предмет на сделката 2бр. дискове и
2бр.гуми 13х22.5;
- фактура №*********/23.2.2015г. с данъчна
основа 10700лв. и ДДС 2140лв. с посочен предмет на сделката части за скоростна
кутия „Komatsu“:1бр.кожух, 1бр.първичен вал и
1бр.блокираща ос;
-
фактура №*********/25.2.2015г. с данъчна основа10238,34лв. и ДДС
2047,67лв., с посочен предмет на сделката 225л антифриз; 215литра масло MLX 46, 205 литра масло 15W40, 4бр.гуми 215R, 2бр.акумулатори, както и
авточасти по опис;
- фактура №*********/26.2.2015г. с данъчна
основа 11700лв. и ДДС 2340лв. с посочен предмет на сделката 1бр. пиньон за
диференциал, 1бр.корона за диференциал и 1бр.сателит;
-фактура №*********/26.2.2015г. с данъчна
основа 9721,67лв. и ДДС 1944,33лв. с посочен предмет на сделката авточасти и
аксесоари под опис;
-фактура №*********/27.2.2015г. с данъчна
основа 12000лв. и ДДС 2400лв. с посочен предмет на сделката 4бр.спирачен
механизъм за „Ивеко тракер“;
-фактура №*********/28.2.2015г. с данъчна
основа 4945лв. и ДДС 989лв. с посочен предмет на сделката 6бр.гуми 6бр.гуми 315R22.5;2бр.акумулатори 12V165Ah, двигателно масло 1/205 15W40 и дифиренциално масло ЕР 90 1/150.
Като съставител на
фактурите от името на доставчика отново бил посочен В.П.. Последният през месец
февруари 2015год. е управлявал и представлявал „***“ЕООД. Реално посочените във
фактурите стоки не са доставяни на "***" ЕООД.
Подс.Н. представил
посочените по-горе осем фактури на свид.М., за да ги включи в дневника за
покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода 01.02.2015г.-28.02.2015г., без
да ѝ обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. М.
направила това, без да знае горните обстоятелства. Съобразно установения вече в
дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този
данъчен период били подадени от нея до ТД на НАП – Пловдив, по електронен път,
на 14.03.2015г. с КЕП №***, регистриран на името на подс. Н..
Знаейки, че по така
включените в дневника за покупки данъчни фактури "***" ЕООД не е
получавало доставки с посочения предмет от "***" ЕООД, подсъдимият не
извършил плащане на данъчната основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите
продажби, като успял да редуцира данъчния резултат за периода 01.02.2015г.-28.02.2015г.
с подадената на 14.03.2015 г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на НАП - Пловдив с №
16002672708/14.03.2015 г. /т. ІІ от д.п., л.4/. В нея Н. потвърдил неистина в
кл.40 на раздел „Б” относно размера на получени доставки и начисления ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14891 лв., а
действително установеният бил 0 лв., формиран от реално получени от дружеството
стоки и услуги. Приспадайки декларирания неследващ се данъчен кредит в размер
на 14 891 лв. от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от
посочения по-горе търговец, подс.Н.Н., в раздел "В", кл.60 на СД,
посочил ДДС за възстановяване в размер на 242,64 лв., вместо действително
установения ДДС за внасяне в размер на 14648,36 лв. С това той избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно 14891 лв.
3. Данъчен период месец март 2015 г.
През месец март 2015 г. подс. Н. се снабдил по
неустановен по делото начин с 10 данъчни фактури /т. ІІІ от д.п., л.48-л.57/, в
които като доставчик било посочено дружеството „****** ЕООД с ЕИК ***, както следва:
-фактура
№*********/21.3.2015г. с данъчна
основа 4660лв. и ДДС 932лв. с посочен предмет на сделката 10 бр.спирачни
челюсти;
- фактура №*********/22.3.2015г. с данъчна
основа 12360лв. и ДДС 2472лв. с
посочен предмет на сделката 12 бр. гуми 13R 22.5 и 6 бр.гуми 315 R22.5;
- фактура №********* от 23.3.2015г. с
данъчна основа 12150лв. и ДДС 2430лв. с посочен предмет на сделката 6 бр. гуми
13R 22.5 и 6 бр.гуми 315 R22.5 и 6 бр.гуми 380R22.5;
- фактура
№*********/24.3.2015г. с данъчна основа 10827лв и ДДС 2165,40лв. с посочен
предмет на сделката антифриз -75- 220кг, 3 бр. грес „Litol“ -50кг, ER90L-205, двигателно масло 10W40 3 HPO L-208, масло
75W10L-200;
- фактура №*********/24.3.2015г.
с данъчна основа 2000лв. и ДДС 400лв. с
посочен предмет на доставката 1бр. акумулатор „EXCEL“ 180Ah и 4 бр. гуми 315/80/22.5;
- фактура
№*********/26.3.2015г. с данъчна основа 8910лв. и ДДС 1782лв. с посочен предмет
на доставката 6 бр. комплекти дюзи плюс уплътнители;
-фактура
№*********/26.3.2015г. с данъчна основа 9950лв. и ДДС 1990лв. с посочен предмет
на доставката ремонтен комплект “***”;
- фактура
№*********/27.3.2015г. с данъчна основа
5950лв. и ДДС 1190лв.с посочен предмет на доставката колянов вал “*** TRAKER”;
- фактура
№*********/27.3.2015г. с данъчна основа 8333,33лв. и ДДС 1666,67лв. с посочен
предмет на доставката 1 бр.зъбно сателитно колело /компл./ -***;
- фактура
№*********/27.3.2015г. с данъчна основа 6583,33лв. и ДДС 1316,67лв. с предмет
на доставката 1бр. редуктор двустъпален в комплект с вал.
Като съставител на фактурите от името на доставчика бил
посочен св. Ж.Е.Ж..
През март 2015год.
управляващ и представлява „***.“ ЕООД бил П.К.Я./ рзпитан в хода на досъсъдебното
производство/. Последният упълномощил св.Ж.Ж. /предишния собственик на
дружеството/ да осъществява правни действия от негово име досежно дейността на
юридическото лице. В съдебното производство св. Плаченчо Я. не е разпитан,
поради невъзможността, предвид здравоословно състояние на свидетеля, да се яви
и да даде показания.
През месец март 2015год. в „***.“ЕООД имало наети две
лица от женски пол, които са осъществявали трудова дейност в сфера, различна от
търговия с авточасти, автомобилни гуми и консумативи за
автомобили, а именно продажба на напитки и други стоки на бюфет.
Подс.Н. представил посочените по-горе десет фактури на
свид.М., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за
периода 01.03.2015г.-31.03.2015г., без да ѝ обясни, че фактурите не
отразяват реални стопански операции. Свид.М. направила това, без да знае, че
същите фактури са „безстокови“.
Съобразно установения вече в дружеството механизъм
изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период били
подадени от нея до ТД на НАП – Пловдив по електронен път на 14.04.2015г. с КЕП
№***, регистриран на името на подсъдимия.
Знаейки, че по така включените в дневника за покупки
данъчни фактури "***" ЕООД не е получавало доставки с посочения
предмет от "***." ЕООД, подсъдимият не извършил плащане на данъчната
основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира
данъчния резултат за периода 01.03.2015г.-31.03.2015г. с подадената на 14.04.2015
г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на НАП - Пловдив с № 16002698467/14.04.2015 г.
/т. ІІ, л.7от д.п./. В нея Н. потвърдил неистина в кл.40 на раздел „Б” относно
размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 16 578,34 лв., а действително установеният бил
233,60 лв., формиран от реално получени от дружеството стоки и услуги.
Приспадайки декларирания неследващ се данъчен кредит в
размер на 16 344,74 лв. от начисления за периода ДДС по мнимите доставки
от посочения по-горе търговец, подс.Н.Н., в раздел "В", кл.50 на СД,
посочил ДДС за внасяне в размер на 242,64 лв., вместо действително установения
ДДС за внасяне в размер на 16 587,38 лв. С това подсъдимият избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а
именно 16 344,74лв.
4. Данъчен период месец април 2015 г.
През месец април 2015 г. подс. Н. се снабдил по
неустановен по делото начин с 10 данъчни фактури /т. ІІІ, л.38-л.47 от д.п./, в
които като доставчик било посочено дружеството „****** ЕООД с ЕИК ***, както следва:
-фактура
№*********/15.4.2015г. с данъчна основа 10800лв.
с ДДС 2160лв. с посочен предмет на доставката 24 бр. гуми /тежки/
315/80/22.5;
-фактура
№*********/16.4.2015г. с данъчна основа 11200лв. и ДДС 2240лв. с предмет на
доставката 16 броя гуми /тежки/ 380R22.5;
-фактура
№********* от 20.4.2015г. с данъчна основа 12215лв и ДДС 2443лв. с посочен
предмет на доставката 5 бр. двигателно масло10W40 3 HPO
по 205 литра и 4 бр. хидравлично масло MHL по 210 литра;
- фактура
№*********/22.4.2015г. с данъчна основа 6416,70лв. и ДДС 1283,34лв. с предмет
1бр. акумулатор „EXCEL“ 12V/180Ah,1бр.
акумулатор „EXCEL“ 12V/210Ah ;
-фактура
№*********/27.4.2015г. с данъчна основа 2955лв. и ДДС 591лв. с посочен предмет
на доставката 1 бр. двигателно масло10W40 3 HPO от 205 литра, 1бр. хидравлично
масло MHL, 4 бр.гуми тежки 315/80/22.5 и 2 бр. грес „Litol“-3кг.;
-фактура
№*********/27.4.2015г. с данъчна основа
8900лв. и ДДС 1780лв. с посочен предмет на доставката 8 бр. грес „Litol“ по
50кг., 10 броя челюсти спирачни комплект и 2 бр. масло диференциално ЕР-90;
- фактура №*********/28.4.2015г. с данъчна основа
5990,04лв. и ДДС 1198,01лв. с посочен предмет на доставката 6 бр. комплекти
дюзи плюс уплътнители;
-фактура №********* от 28.4.2015г. с данъчна основа
12000лв. и ДДС 2400лв. с посочен предмет на доставката 50 броя маркуч
хидравличен с накрайници и 20 бр.джанти 22.5“;
-фактура
№*********/29.4.2015г. с данъчна основа 9000лв. и ДДС 1800лв. с посочен предмет
на доставката 4 бр. антифриз-75 /220кг/ и 4 броя компресор пневматичен „KNORR BREMZE“;
-фактура №*********/29.4.2015г с данъчна основа 7760лв. и
ДДС 1552лв. с посочен предмет на доставката 16 броя въздушни възглавници
комплект /горно и долно тяло/ и 8 броя въздушни възглавници 30081К FIRESTONE.
Като съставител на
фактурите от името на доставчика бил посочен Ж.Е.Ж.. Разпитания в досъдебното
производство П.Я. през месец април 2015год. бил управител и представлявал
„***.“ ЕООД. Последният не е издавал посочените по-горе фактури, но след като
станал собственик и управител на „***.“ЕООД упълномощил св.Ж.Ж. /предишен
собственик на дружеството/ да осъществява правни действия от негово име досежно
дейността на това дружество.
През месец април 2015год. в „***.“ ЕООД е имало наети две
лица от женски пол, които са осъществявали трудова дейност в сфера, различна от
търговия с авточасти, автомобилни гуми и консумативи за автомобили, а именно
продажба на напитки и други стоки на бюфет.
Подс. Н. представил посочените по-горе десет фактури на
свид.М., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за
периода 01.04.2015г.-30.04.2015г., без да ѝ обясни, че фактурите не
отразяват реални стопански операции. Свид.М. направила това, без да знае
горните обстоятелства. Съобразно установената практика, изготвените СД по ЗДДС
и дневникът за покупки за този данъчен период били подадени от нея до ТД на НАП
– Пловдив по електронен път на 14.05.2015г. с КЕП №***, регистриран на името на
Н..
Знаейки, че по така включените в дневника за покупки
данъчни фактури "***" ЕООД не е получавало доставки с посочения
предмет от "***." ЕООД, подсъдимият не извършил плащане на данъчната
основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира
данъчния резултат за периода 01.04.2015г.-30.04.2015г. с подадената на
14.05.2015 г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на НАП - Пловдив с №
16002720633/14.05.2015г. /т. ІІ, л.10 от д.п./. В нея Н.
потвърдил неистина в кл.40 на раздел „Б” относно размера на получени доставки и
начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
17777,54 лева, а действително установеният бил 330,19 лв., формиран от реално
получени от дружеството стоки и услуги.
Приспадайки декларирания неследващ се данъчен кредит в
размер на 17447,35лв. от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от
посочения по-горе търговец, подс.Н.Н., в раздел "В", кл.60 на СД,
посочил ДДС за възстановяване в размер на 111,81лв., вместо действително
установения ДДС за внасяне в размер на 17335,54лв. С това същият избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а
именно 17447,35лв.
5.Данъчен период месец май 2015год.
През месец май 2015 г. подсъдимият се снабдил по
неустановен по делото начин с 9 данъчни фактури /т. ІІІ, л.29-л.37 от д.п./, в които като доставчик било посочено
дружеството „***“ ЕООД с ЕИК ***, както
следва:
-фактура №
*********/25.5.2015г. с данъчна основа
3980лв. и ДДС 796лв. с посочен предмет на доставката 80 литра двигателно
масло 15W40 и 6 броя външни гуми 315/80R 22.5;
-фактура №*********/25.5.2015г. с данъчна основа 12104лв. и ДДС 2420,80лв. с посочен предмет
на доставката 12 броя външни гуми
13/22.5, 4 броя спирачни дискове и 4 броя гуми 215R;
-фактура
№********* от 26.5.2015г. с данъчна основа 12350лв. и ДДС 2470лв. с
предмет авточасти и материали под опис;
-фактура
№*********/26.5.2015г. с данъчна основа
10057,50лв. и ДДС 2011,50лв. с посочен предмет на доставката 225
литра масло MLX 461/225L, 225 литра
антифриз -601, 205 литра масло 15W40; 4 броя акумулатори 12V/185 Ah и 12 броя
акумулатори 12V/225Ah ;
- фактура №*********/27.5.2015г. с данъчна основа 11530лв. и ДДС 2306лв. с посочен предмет на
доставката 2 бр. масло диференциално ЕР-90, 2 броя масло W801/215L, 1бр. диференциал за MAN;
- фактура №*********/27.5.2015г. с данъчна основа 3450лв. и ДДС 690лв. с посочен предмет на
доставката 10 комплекта спирачни челюсти;
- фактура №*********/28.5.2015г. с дан. основа 11215,75лв. и ДДС 2243,15лв. с посочен
предмет на доставката 3500 кг. Стомана 45ф 250мм и 4235 кг. Стомана 45ф 200 мм;
-фактура
№********* от 28.5.2015г. с дан. основа
12078лв. и ДДС 2415,60лв. с
посочен предмет на доставката 750 кг алуминий 016ф 200 и 470 кг. Алуминий плочи
25/40.;
-фактура №*********/29.5.2015г. с данъчна основа
11675лв. и ДДС 2335лв. с посочен предмет на доставката 8 броя гуми БУС
185R15C, 5 броя хидравлично масло MLX 5/225L и 3 броя Емулсол 12Н3/220L. Като
съставител на фактурите от името на доставчика бил посочен В.П., който през
месец май 2015год. управлявал и представлявал „***“ЕООД.
Подс.Н. представил посочените по-горе девет фактури на
свид.М., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за
периода 01.05.2015г.-31.05.2015г., без да ѝ обясни, че фактурите не
отразяват реални стопански операции. Свид.М. направила това, без да знае, че същите фактури са
„безстокови“. Съобразно установения вече в дружеството механизъм изготвените СД
по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период били подадени от нея до
ТД на НАП – Пловдив по електронен път на 15.06.2015г. с КЕП №***, регистриран
на името на подс.Н.. Знаейки, че по така включените в дневника за покупки
данъчни фактури "***" ЕООД не е получавало доставки с посочения
предмет от "***" ЕООД, подсъдимият не извършил плащане на данъчната
основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира
данъчния резултат за периода 01.05.2015г.-31.05.2015г. с подадената на
15.06.2015 г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на НАП - Пловдив с №
16002745127/15.06.2015г. /т. ІІ, л.10 от д.п./. В нея Н. потвърдил неистина в
кл.40 на раздел „Б” относно размера на получени доставки и начисления ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17688,05 лв., а
действително установеният бил 0 лв., формиран от реално получени от дружеството
стоки и услуги.
Приспадайки декларирания неследващ се данъчен кредит в
размер на 17688,05лв. от начисления за периода ДДС
по мнимите доставки от посочения по-горе търговец, подс.Н.Н., в раздел
"В", кл.60 на СД, посочил ДДС за възстановяване в размер на 1417,96
лева, вместо действително установения ДДС за внасяне в размер на 16270,09 лева.
С това той избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, а именно 17688,05лв..
6.Данъчен период месец юни 2015год.
През месец юни 2015
г. подсъдимият Н. също се снабдил по неустановен по делото начин с 5 бр.
данъчни фактури /т. ІІІ, л.24-л.28 от д.п./, в които като доставчик било
посочено „***“ ЕООД с ЕИК ***, както
следва:
-фактура №
*********/24.6.2015г. с данъчна основа
12378лв. и ДДС 2475,60лв. с посочен предмет на доставката 820 литра
двигателно масло 15W40, 3бр. хидравлично масло MLX 1 /205L, 3 броя антифриз-60 1/205L, 3броя масло W80 1/215L;
-фактура
№*********/25.6.2015г. с дан. основа
12150лв. и ДДС 2430лв. с посочен предмет на доставката 1 бр. диференциал
„***“ и 3бр. масло диференциално ЕР 90;
- фактура
№*********/25.6.2015г. с данъчна основа 12070лв. и ДДС 2414лв. с посочен
предмет на доставката 10 бр. спирачни дискове и 6бр. комплекти спирачни
челюсти;
- фактура
№********* от 26.6.2015г. с данъчна основа
12000лв. и ДДС 2400лв. с посочен предмет на доставката 20бр. външни гуми
315/ 80R 22.5;
- фактура
№*********/23.6.2015г. с данъчна основа
3988лв. и ДДС 797,60лв.
Като съставител на
фактурите от името на доставчика бил посочен отново разпитания в досъдебното
производсто В.П., който през месец юни 2015год. управлявал и представлявал
„***“ ЕООД, но не е издавал посочените по-горе фактури и не е доставял
отразените в тях стоки на "***" ЕООД.
Подс.Н. представил
посочените по-горе пет фактури на свид.М., за да ги включи в дневника за
покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода 01.06.2015г.-30.06.2015г., без
да ѝ обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Свид.М.
направила това, без да знае, горните обстоятелства и съобразно установената
практика, изготвените СД по ЗДДС и
дневникът за покупки за този данъчен период били подадени от нея до ТД на НАП –
Пловдив по електронен път на 14.07.2015г. с КЕП №***, регистриран на името на
свид.М.. Знаейки, че по така включените в дневника за покупки данъчни фактури
"***" ЕООД не е получавало доставки с посочения предмет от
"***" ЕООД, подс.Н. не извършил плащане на данъчната основа, респ. на
начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира данъчния
резултат за периода 01.06.2015 год.-30.06.2015год. с подадената на 14.07.2015
г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на НАП - Пловдив с № .№16002768552/14.07.2015г.
/т. ІІ, л.16 от д.п./.
В нея Н. потвърдил
неистина в кл.40 на раздел „Б” относно размера на получени доставки и
начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
10667,06 лева, а действително установеният бил 149,86 лева, формиран от реално
получени от дружеството стоки и услуги. Приспадайки декларирания неследващ се данъчен
кредит в размер на 10 517,20 лв. от начисления за периода ДДС по мнимите
доставки от посочения по-горе търговец, подсъдимият, в раздел "В",
кл.50 на СД, посочил ДДС за внасяне в размер на 1559,72лева, вместо
действително установения ДДС за внасяне в размер на 12076,92лева. С това той
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а
именно 10517,20лв.
7.Данъчен период месец юли 2015год.
През месец юли 2015 г. подс.Н. отново се снабдил по
неустановен по делото начин с 8 данъчни фактури, в които като доставчик било
посочено „***“ ЕООД с ЕИК ***, както следва:
-фактура № *********/20.7.2015г. с данъчна основа 13215лв. и ДДС 2443лв.;
-фактура №*********/23.7.2015г. с данъчна основа 6416,70лв. и ДДС 1283,34лв.;
-фактура №*********/28.7.2015г. с данъчна основа 12000лв.
и ДДС 2400лв.;
-фактура№*********/29.7.2015г. с данъчна основа 9000лв. и
ДДС 1800лв;
-фактура №*********/30.7.2015г. с данъчна основа 10057,50лв. и ДДС 2011,50лв.;
-фактура№*********/31.7.2015г. с данъчна основа 9900лв. и
ДДС 1980лв.;
-фактура №*********/31.7.2015г. с данъчна основа 12104лв. и ДДС 2420,80лв.;
-фактура
№********* от 31.7.2015г. с данъчна
основа 12350лв. и ДДС 2470лв..
Както и за
предходния период, съставител на фактурите от името на доставчика бил В.П.,
който през месец юни 2015год. управлявал и представлявал „***“ ЕООД, но не е
издавал посочените по-горе фактури и не е доставял отразените в тях стоки на
"***" ЕООД.
Подс. Н.Н. представил същите осем фактури на свид.М., за да
ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода
01.07.2015г.-31.07.2015г., без да ѝ обясни, че фактурите не отразяват
реални стопански операции. Последната направила това, без да знае, че тези
фактури са „безстокови“. Съобразно установения вече в дружеството механизъм,
изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период били
подадени от М. *** по електронен път на 14.08.2015г. с КЕП №***, регистриран на
нейно име.
Знаейки, че по така включените в дневника за покупки
данъчни фактури "***" ЕООД не е получавало доставки с посочения
предмет от "***" ЕООД, подсъдимият не извършил плащане на данъчната
основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира
данъчния резултат за периода от 01.07.2015 год.-31.07.2015год. с подадената на
14.08.2015 г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на НАП - Пловдив с
вх.№16002792611/14.08.2015г./т. ІІ, л.19 от д.п./. В нея Н. потвърдил неистина
в кл.40 на раздел „Б” относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 17411,02 лева, а действително
установеният бил 602,38 лева, формиран от реално получени от дружеството стоки
и услуги.
Приспадайки декларирания неследващ се данъчен кредит в
размер на 16808,64лв. от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от
посочения по-горе търговец, в раздел "В", кл.60 на СД, бил посочен
ДДС за възстановяване в размер на 445,32лева, вместо действително установения
ДДС за внасяне в размер на 16363,32лева. С това подсъдимият избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а
именно 16808,64 лева.
8.Данъчен период месец август 2015год.
През месец август
2015 г. подс. Н. отново се снабдил по неустановен по делото начин с 6 данъчни
фактури /т. ІІІ, л.107-108; л.110-л.113 от д.п./, в които като доставчик било
посочено „***“ ЕООД с ЕИК ***, както следва:
-фактура №
*********/20.8.2015г. с данъчна основа
12455лв. и ДДС 2491лв. с посочен предмет на доставката 12 бр. дюзи
комплект „***“ и 1бр. водна помпа;
- фактура
№*********/12.8.2015г. с данъчна основа 12412,50лв. и ДДС 2482,50лв. с посочен
предмет на доставката 1 бр. заден мост комплект “***”;
- фактура №*********/21.8.2015г. с данъчна
основа 12400лв. и ДДС 2480лв. с посочен предмет на доставката 1 бр. радиатор
„Skania“ и 3бр. диференциал “Skania”;
-фактура №*********/24.8.2015г. с данъчна
основа 12390лв. и ДДС 2478лв с посочен
предмет на доставката 12 бр. комплекти спирачни челюсти и 8 бр. спирачни
дискове „***“.;
-фактура №*********/27.8.2015г. с данъчна
основа 12362лв. и ДДС 2472,40лв. с посочен предмет на доставката 14 броя външни
гуми 13х22.5;
- фактура №*********/28.8.2015г. с данъчна
основа 12466,68лв. и ДДС 2493,34лв. с
посочен предмет на доставката 12 бр. външни гуми 315х80R22.5 и 4бр. двигателно
масло 10W40 SHPD 1/208.
Като съставител на
фактурите от името на доставчика отново бил посочен П., който управлявал и
представлявал „***“ЕООД, като същите не отразявали реални сделки.
Подс.Н. представил
посочените по-горе шест фактури на свид.М., за да ги включи в дневника за
покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода 01.08.2015г.-31.08.2015г., без
да ѝ обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. М.
направила това, без да знае, че
същите фактури са „безстокови“. Съобразно установения вече в дружеството
механизъм, изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период
били подадени от нея до ТД на НАП – Пловдив по електронен път на 14.09.2015г. с
КЕП №***, регистриран на името на свид.М..
Знаейки, че по така
включените в дневника за покупки данъчни фактури "***" ЕООД не е
получавало доставки с посочения предмет от "***" ЕООД, подсъдимият не
извършил плащане на данъчната основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите
продажби, като успял да редуцира данъчния резултат за периода от 01.08.2015
год.-31.08.2015год. с подадената на 14.09.2015 г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на
НАП - Пловдив с вх.№16002815917/14.09.2015г. /т. ІІ, л.22 от д.п./. В нея
подс.Н. потвърдил неистина в кл.40 на
раздел „Б” относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 14897,24лева, а действително
установеният бил 0 лева, формиран от реално получени от дружеството стоки и
услуги. Приспадайки декларирания неследващ се данъчен кредит в размер на
14897,24лв. от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от посочения
по-горе търговец, в раздел "В", кл.50 на СД бил посочен ДДС за
внасяне в размер на 76,64лева, вместо действително установения ДДС за внасяне в
размер на 14973,88 лева. С това подсъдимият избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери, а именно 14897,24лева.
9.Данъчен период
месец септември 2015год.
През месец
септември 2015 г. Н.Н. се снабдил по неустановен по делото начин с 2 данъчни фактури
/т. ІІІ, л.114-115 от д.п./, в които като доставчик отново било посочено
дружеството „***“ ЕООД с ЕИК ***, както следва:
- ф-ра
№*********/23.9.2015г. с данъчна основа
7328лв. и ДДС 1465,60лв. с посочен предмет на доставката 1 бр. карета а
кардан, 1бр. комплект спир.феродо /челюст/, 1бр. съединител комплект, 1бр.
компресор въздушен, 1бр. хидравлична помпа,1 комплект спирачки, 6 м спирачни
маркучи, филтри: въздушен, за масло, горивен;
-фактура №*********/24.9.2015г. с данъчна
основа 1980лв. и ДДС 396лв. с посочен
предмет на доставката 1 бр. двигателно масло 1/208 15W40 и 1 бр. двигателно
масло 1/208 10W40. Като съставител на фактурите от името на доставчика бил
посочен В.П.. Последният обаче не е издавал посочените по-горе фактури и не е
доставял отразените в тях стоки на "***" ЕООД.
Подсъдимият Н.
представил посочените фактури на свид.М., за да ги включи в дневника за покупки
и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода 01.09.2015г.-30.09.2015г., без да ѝ
обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Свид.М. направила
това, без да знае горните обстоятелства. Съобразно установената практика,
изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период били
подадени от нея до ТД на НАП – Пловдив по електронен път на 14.10.2015г. с КЕП
№***, регистриран на името на свид.М..
Знаейки, че по така
включените в дневника за покупки данъчни фактури "***" ЕООД не е
получавало доставки с посочения предмет от "***" ЕООД, подс. Н. не
извършил плащане на данъчната основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите
продажби, като успял да редуцира данъчния резултат за периода от 01.09.2015
год.-30.09.2015год. с подадената на 14.10.2015 г. СД по ЗДДС, входирана в ТД на
НАП - Пловдив с .№16002839621/14.10.2015г.
/т. ІІ, л.25 от д.п./. В нея Н. потвърдил неистина в кл.40 на раздел „Б”
относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1861,60лева, а действително установеният бил 0
лева, формиран от реално получени от
дружеството стоки и услуги.
Приспадайки
декларирания неследващ се данъчен кредит в размер на 1861,60лв. от начисления
за периода ДДС по мнимите доставки от посочения по-горе търговец, в раздел
"В", кл.50 на СД, Н. посочил ДДС за внасяне в размер на 368,68лева,
вместо действително установения ДДС за внасяне в размер на 2230,28лева. С това
той избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на
1861,60лв.
Дейността на "***" ЕООД за периода от
01.01.2015 г. – 30.09.2015 г. е била обект на данъчна ревизия, приключила с издаването
на ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008903-091-001/20.09.2016 г. /на л.4-л.16,
т.4 от д.п./. Ревизията била извършена от екип в състав свид.В.К. - главен
инспектор по приходите и свид. Ц. А.-старши инспектор по приходите.
В хода на ревизията, след събиране на всички възможни и
допустими по ДОПК доказателства, ревизиращият екип стигнал до извод, че
декларираните от „***“ ЕООД покупки с доставчици „******“ЕООД и „***“ ЕООД
не са действителни.
Проверката приключила с издаване на ревизионен доклад /РД/
№ Р-16001615008903-092-001/25.08.2016 г. /на л.21-л.38, т.4 от д.п./, в който
фигурирали констатациите, че по така декларираните доставки на стоки от
посочените по-горе доставчици, ревизираното дружество е ползвало неправомерно
данъчен кредит, в резултат на което били определени данъчни задължения за
довнасяне в размер на 115409,82 лв. /главница/. РА бил връчен свид.А.Й. –
управляващ към датата на връчването
ревизираното лице, като ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в
сила.
От събраните по делото, а и в
хода на резивията доказателства не се установило дружествата „***.“ ЕООД и
„***“ЕООД действително да са доставчици на стоките по гореописаните фактури по
смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, а е направен извод, че тези две дружества са
били от т.нар. "отсъстващи търговци", т.е. не са развивали търговска
дейност с посочените във фактурите стоки. Въпреки, че в дневниците за
продажбите на двете търговски дружества са включени
фактурите с предмет доставка на стоки към „***“ЕООД за данъчните периоди, подробно
описани по-горе, доставките не са били реално осъществени. Данните на двете
юридически лица са били използвани за съставяне на счетоводни документи с
невярно съдържание с цел избягване установяването и плащането на данъчни
задължения. Посочените две търговски дружества са били дерегистрирани по ЗДДС
по инициатива на органите на НАП, съответно първото –на 24.11.2015г. и второто
–на 29.07.2015г..
Съгласно чл.25, ал. 1 от ЗДДС
данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени
по същия закон лица, а съгласно ал.5, т. 1 от същия Закон на датата на
възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки
и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС
данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаеми доставки. А съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък
стане изискуем.
По делото не са представени
доказателства за извършените доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, което е налага извода, че такива не са осъществени, т.е.липсват доставки.
На основание чл.68 ал.1, чл.70,
ал.5 във връзка с чл.6, ал.1 от ЗДДС не е налице правото в приспадане на
данъчен кредит по фактури от „***.“ ЕООД
и „***“ЕООД.
В изготвената в досъдебното производство съдебно -
счетоводна експертиза / на л.84-88, том 1 от д.п./, приета и изслушана в хода
на съдебното следствие / на л.96 от НОХД/, изготвена от вещото лице В.К., е
посочено за всеки отделен данъчен период какъв е установени при ревизията ДДС и
какъв е размера на декларирания, като разликата /недекларираните данъчни
задължения по ЗДДС/ в лева е посочена в табличен вид, в последната таблица на
стр. 7 от експертизата. Прието, че за целия период м.01.2015г.- м. 09.2015г.
недекларирания ДДС възлиза общо на 115 409,82 лева. В съдебно заседание,
при изслушване вещото уточнява, че при наименованието на колонките от
последната таблица в заключението, е
допусната неточност като в следната колонка е записано „декларирано ДДС,
лева“, а се има предвид установеното от ревизионния екип, декарираното ДДС е
посочено в първата колонка от таблицата.
Така описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и приети по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени следства, както и от заключението на
изготвената съдебно-счетоводна
експертиза. Последната съдът кедитира с доверие, като изготвена
професионално и от лице, с необходими познания в съответната област. Заключението на вещото
лице К. / на л.84-88, том 1 от д.п./ е обективно и компетентно изготвено,
касаещо размера на данъчните задължения на процесното дружество -„*** “ ЕООД.
По делото са приети
множество писмени доказателства и гласни доказателствени средства, касаещи
дейността на дружествата -„***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „ ***.“ ЕООД, счетоводното
обслужване, както и извършваните доставки на стоки, описани в приложените
фактури и приемателни протоколи, находящи се в т.3 от д.п. Във връзка с
твърдяната от обвинението фиктивност на извършените и то именно в
инкриминирания период доставки на авточасти и консумативи, свидетелските
показания са няколко групи.
Първата група
свидетели са тези, които са били служебно ангажирани с ревизията на „***“ ЕООД
–свидетелите В.К. / на л.96 гръб-97 НОХД/ и Ц. А./ на л.97 гръб -98 от НОХД/, и
двете инспектори в данъчната администрация. В показанията си тези свидетелки
установяват, че са били ангажирани с поверката на процесното дружество, като са
участвали в изготвянето на ревизионен доклад и акт. Според показанията им,
приетата липса на реално извършени доставки, е направена след извършени
насрещни проверки на фирмите доставчици, от които, според показанията на св.К.,
приобщени от досъдебното производство/ на л.57-60, т.1 от д.п./, не е доказана
техническа и кадрова обезпеченост на извършените доставки, както и наличие на
обект за извършване на продажби, не са представени документи доказващи
разплащане, счетоводни сметки за складови наличности, сметка персонал и т.н.,
поради което проверяващите са направили изводи за липса на документи доказващи
реалност на доставките по чл.6 от ЗДДС. От показанията на св. А.е видно, че
всичко установено от проверката, е било
отразено и описано в ревизионения доклад. Съдът кредитира показанията на
посочените двама свидетели, дадени в хода на съдебното производство,
включителон показанията на св. К. от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, в които подробно е обяснила
действията им като резивизиращ екип, контактите им с управителя на ревизираното
дружество, както и начина, по който е приключила ревизията и направените от тях
констатации. Показанията им кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателстваревизионене доклад и протоколи от извършени насрещни проверки- в
том 4 от д.п.
В тази връзка
следва да бъдат обсъдени и показанията на св. Е.М. / на л.98-99 от НОХД/, която
са била анагажирана със счетоводното обслужване на „***“ ЕООД, чиито показания
съдът също кредитира, тъй като дават сведения за начина, по който са постъпвали
счетоводни документи и същите са били отразявани, а впоследствие и представяни
в ТД на НАП-Пловдив. Св. М. в показанията си дава сведения за обема на нейните
задължения при счетоводното обработване на документи, касаещи дружеството.
Реално същата е получавала от подсъдимия приходни и разходни фактури, които е
осчетоводявала и е изготвяла справки –декларации, подавани в НАП с електронен
подпис. Твърди, че понякога е получавала и чрез куриер фактури, като не е имала
гружа да ги проверява. Установява още, че не е посещавала обекти на дружеството
в гр.П., като дейността на същото е свързано с търговия с авточасти, както и че
за времето докато е била счетоводител дружеството, е настъпила смяна на
управителя, като последния такъв е бил св. А.Й.. Депозираните в хода на съдебното следствие
показания на св. М. следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите кореспондират помежду си, а и съответстват на
останалите гласни и писмени доказателства относно начина на организиране на
счетоводното отчитане на дружеството „***“ЕООД.
Другата група
свидетели са такива, които познават подс. Н. и са имали контакти с дружеството
„***“ ЕООД. Такива са свидетелите М.М./ на л.99 от НОХД/ и Й.М./ на л.232 гръб-233 от НОХД/. Св. М.
твърди, че като управител на „***“АД е закупувала през 2015г. материали/гуми,
масла/ и авточасти от „***“, като по повод извършена ревизия са преустановили
отношенията си с това дружество, тъй като също са били обект на данъчна
ревизия. Установява още, че стоките купувани от дружеството, представлявано от
подс.Н. са влагани в машини, използвани за дейността на дружеството. В този
смисъл са и показанията на св. Й.М., който основно се е занимавал с доставка на
части за ремонт на мишини, ползвани от фирмата „***“ АД. По този повод твърди,
че е доставял стоки от фирмата на подс.Н., когото познава. Твърди също, че е
виждал в дружеството и св. П.М., който е издавал касови бележки, а е имало и
други лица, ангажирани за работа в автосервиза. Всъщност, посочените двама
свидетели М. установяват, че в определен период от време чрез дружестовото
„***“ АД, са имали търговски отношения с „***“ ЕООД, от което дружество са
доставяли авточасти, макар че тези отношения не са предмет на настоящото дело.
Същите са били предмет на административно производство, приключило с влязло в
сила решение на ВАС по адм. д. № 9357/2017г./ на л.177-179 от делото/, от което
е видно, че по жалба на „***“АД е отменен ревизионен акт на ТД на НАП-Пловдив
относно отказано право на данъчен кредит по 37 бр. фактури, издадени от „
***“.
Като управител на „
***“, но в по-късен от инкриминирания период е бил и св. А.Й./ на л.100
гръб-101 от НОХД/, който по тази причина твърди, че е бил търсен от данъчни
служители за връчване на ревизионния акт. Самият свидетел всъщност твърди, че
по времето, когато е бил управител на дружеството, същото не е осъществило
никакви сделки, като едниствената му идея и уговорка с подс. Н. е била да стане
управител на работеща фирма и да кандидатства за кредит. Макар да не става ясно
от показанията на този свидетел за какво е бил въпросния кредит, при положение,
че подс. Н. е останал собственик на дружеството, то безспорно е от тези показания,
че св. Й. няма отношение към дейността на „ ***“ през инкриминирания период.
Каквито и идеи за бизнес да е имал заедно с подс.Н. или в последствие със св.
М., то тези им отношения нямат връзка със сделките на дружеството с „ ***“ и
„***.“ в периода м.01.-м.09.2015г. Несъмнено е обаче, че св. Й. е лицето, на
което е връчен ревизионния акт/ за което са налице писмени документи/, като
наред с това в показанията си същият твърди, че за това е бил придружен от
подс.Н. и уведомен от него, че трябва да го получи от НАП. За познанство и общ бизнес с подс. Н. и А.Й.
свидетелства и П.М. в първоначалния си разпит по делото на л.100 от НОХД.
Подобно на св. Й. и св. М. в този разпит говори за това, че е придобил „ ***“
от подс. Н., защото „трябваше ми фирма,
работеща, с история“ , като имали идея да кандидатстват за отпускане на
средства по програми „там с риби и
рибарници“. Впоследствие А. се отказал, но пък подс. Н. станал „ортак“ за
няколко месеца, но така и дейността с рибарниците не просъществувала. Всъщност,
колкото и объркани и непоследователни да са показанията на свидетелите М. и Й.
по отношение идеите за развитие на бизнес с „работеща фирма“, то тези отношения
нямат връзка с дейността на „ ***“ за инкриминирания в обвинителния акт период. Това, за което са категорични двамата
свидетели и за което съдът кредитира показанията им е, че никой от тях двамата
не е развивал търговска дейност с авточасти или консумативи от името на „***“
ЕООД. Показателни в това отношение са показанията на св. М., който твърди: „Помощ за доставка на авточасти не съм
оказвал в дейността на Н.…..Не съм доставял авточасти.“.
При последващ разпит, допуснат по искане на
защитата в хода на съдебното следствие, св. П.М./ на л.232 от НОХД /, вече
застъпва версията, че е бил посредник за сделки на „***“ с „ ***“, като по този
повод контактувал с лицето Ж.Ж. от гр. П.и дори веднъж се виждал с него пред
Общината в гр. П.. Твърди, че е търсил по поръчка на подс. Н. резервни части за
товарни автомобили в интернет, които били доставяни на място и разтоварвани в
сервиза на подс. Н. в гр. П., като според показанията му били оформяни
документи между Ж. и подс. Н.. Пак според тези показания, Ж.Ж. се представял
като представител на „ ***“, но пък свидетеля
не можа да си спомни дали е бил представител на „ ***.“ . Допълнително
депозираните показания на св. М., съдът намира за напълно противоречащи, както
на неговите първоначални показания, така
и на всички останали гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Тези показания са дадени след разпита в хода на съдебното следствие на св. Ж.Ж.
и целят единствено изграждане на защитна версия , обслужваща подсъдимия Н., с
когото М. твърди, че са близки приятели. За това съдът не ги кредитира. На
първо масто, допълнителните показания на св. М. са вътрешно противоречиви и
объркани, относно търговските отношения с дружеството доставчик, за което не
стана ясно дали е „ ***“ или „ ******“, като тези дружества въобще не са били
известни и съобщени от свидетеля при първоначалния му разпит по делото. На следващо
място, показанията изцяло противоречат на заявеното от св.Ж.Ж./ на л.203 гръб
по НОХД. Последният е категоричен, че фирмата „ ***“ му е напълно непозната, но
пък в някакъв момент ме е била прехвърлена фирмата „ ******“, като неговото
участие се свежда само до подписване на документи пред нотариус, без да
извършва каквато и да е дейност. Всъщност, уговорката на св. Ж. е била да получи пари за тази услуга от неговия
кръстник, който е бил посредник при прехвърлянето на тази фирма. Това, което установява този свидетел е, че от
2007г. и до момента е установен и живее в гр. С. и с никой освен с кръстикът си
К.не е контактувал по повод прехвърлянето. Безспорно е, че св. Ж. е лице, което
фиктивно е придобило, а впосредствие и прехвърлило дружеството „ ******“, без
да има каквото и да е отношение към неговата дейност. Така, твърденията на св. М. за активна
комуникация и сделки със св. Ж., са изцяло изолирани. Освен, че св. Ж. не е бил
представител на „ ***“ ЕООД, а на дружеството „ ******“, то несъмнено е и че св.
Ж. не е от гр. П., а от гр. С., където твърди, че живее от 2007г. Това, което
става ясно от данните по делото е, че управителят на „ ***“- В.П. ***, но
очевидно в стремежа си да напасне показанията си, така че да бъдат в услуга на
подсъдимия, св. М. заявява имена на лица, които нямат връзка с фирмите, за
които свидетелят говори.
Подобно на
показанията на св. М., объркани и хаотични са и показанията на св. К.С./ на
л.204 гръб от НОХД/, който твърди, че е виждал подсъдимия и св. М. да „ размятат някакви заявки, фактури“, „да
разтоварват кашони , гуми, масла“, но според неговите показания „не е
вниквал в тези неща, тъй като не го касаят“. Освен да услужи до някъде на
тезата на защитата, то показанията на св. С. не съдържат никаква конкретика за
отношенията между М. и подс. Н., а още по-малко за конкрения период, за който
С. свидетелства да са „ размятани фактури“.
За това и съдът не ги кридитира с доверие, подобно на показанията на св.
М. при повторния му разпит.
Извън посочените
по-горе свидетели, най-многобройна е групата на свидетелите, които са работили
и имали отношение към дейността на двете дружества доставчици по
фактурите-„***“ ЕООД и „ ***.“ ЕООД. Най-общо разпитите на тези свидетели бяха
насочени към установяване на обстоятелствата, касаещи предмета на дейност на
дружествата и с каква реално дейност са били ангажирани свидетелите в тези
дружества. Никой от тази група свидители не познава подс. Н.Н., нито пък
дружеството „***“ ЕООД. Една част са
показанията на разпитаните в тази връзка свидетели Е.Д.И./ на л.95 от НОХД/ и
Г.Х.А./ на л.283 гръб-284/, дават сведение относно прехвърлянето на дружеството
„ ***“ през 2014г. в гр. С., където е било и седалището на фирмата, на която
формално управител е била св. Е.И.. Според показанията на последната, дейността
е ръководена от италиански гражданин Д.С., но поради проблеми и ревизии, в един
момент е решила да продаде фирмата. За това спорде показанията на И. е била
посъветвана от обслужващата я счетоводната фирма „***“. Така, на 11.11.2014г.
фирмата „ ***“ е била прехвърлена на лицето В.Н.П., който обаче св. И. не е
виждала, тъй като отделно е подписала документите за продажбата пред нотариус,
а заедно с това е предала и счетоводната документация. Свидетелят Г.А.,
разпитан в хода на съдебното производство, като управител на дружеството „***“
установява, че неговата дейността е била счетоводна и консултантска, а един от
клиентите е бил „***“. Самият св. А. твърди, че няма спомен относно
прехвърлянето на това дружество, тъй като управляваното от него дружество, не е
имало участие в такъв тип дейности. Така
и двамата разпитани свидетели установяват, че не познават лицето, на което е
било прехвърлено дружеството „ ***“, но от показанията на св. И. се установява,
че това е сторено през 2014г. на лицето В.П., за което обстоятелство са налице
и писмени доказателства. Поради това и
показанията на посочените двама свидетели следва да се кредитират единствено
досежно заявените от тях факти, а именно, дейността, с която са били ангажирани и най-вече смяната
на собствеността на фирмата „***“ и придобиването й от лицето В.П.. Последният
е починал и не е разпитан в хода на съдебното производство, а поради несъгласие
на подсъдимия и защитниците, дадените показания от досъдебното производство, не
са приобщени чрез прочитане.
Относно фиктивната
дейност и участието на В.П. в „***“ сведения дава неговата бивша съпруга –св.
В.А.П./ л. 202 гръб-203 от НОХД/. Същата установява, че през 2015г., когато са
били семейни, П. е бил пенсионер по болест и понякога й е помагал при почистване,
с каквато дейност тя се е занимавала в
гр. П.. Твърди, че никога не е чувала нищо за
фирма „***“, включително и от В.П., докато не започнала да получава
призовки, но така и не получила обяснения от бивши си съпруг за тази
фирма. За познанство с В.П., говори в
показанията си св. Д.Г./ на л.123 НОХД/, който го познава като живущ *** и като
собственик на фирма „ ***“. Този свидетел твърди, че е бил осигурен и имал
трудов стаж в „***“ , но за този факт е разбрал от НОИ, тъй като никога не бил
работил в тази фирма и дори не знае на каква длъжност се е водил. Заявява също,
че никога не е водил разговори с П. в тази връзка. Това, което установява св.Г.
и за което съдът кредитира неговите показания е връзката на П. с дружеството „
***“, както и липсата на каквато и да е дейност от негова страна за това
дружество, макар формално в някакъв период да е имал трудов договор. Така и
двамата свидетели, които познават В.П., са категорични, че той не е развивал
дейност с тази фирма. Според св. П. е бил пенсионер по болест и единствено е
помагал на нея при почистване, с каквато дейност го свързва и св. Г., според
който двамата са имали бизнес свързан с почистване.
Друга част от
разпитаните свидетели като Ц.Б., Д.Б., Ц.М. и В.Д., безспорно са били
ангажирани на трудови договори с „***“ през инкриминирания период 2015г., но
повечето от тях са били ангажирани като продавач-консултанти в магазин за
дрехи, находящ се в гр. С., а св. Б.–в магазин за пакетирани хранителни стоки в
комплекса ***, гр. С.. Никой от тях не установява са е контактувал или да
познава В.П.. Според показанията на св. Б./ на л.122 от НОХД/ по повод работата
си в магазина е контактувала с лице на име ***, който е оперирал финансово и
счетоводно с обекта. Свидетелката никога не е изготвяла или предавала фактури
на други лица, а доставяните такива в обекта е предавала на въпросното лице
***. Подобно на св. Б. и останалите
свидетелки Б., М. и Д., не познават собственика на фирмата, в която са работили
като продавачи, а единстевното лице , с което твърдят да са контактували е било
лице с имена С.М.. Това е било лицето, което им е изплащало заплатите и е
единственият представител на фирмата, когото познават и с когото са
контактували. И трите свидетелки са категорични, че обекта, в който са работили
в гр. С. е магазин за дрехи и са се
занимавали само с продажба на дрехи. Дадените показания в хода на съдебното
следствие, следва да се кредитират с доверие, тъй като свидетелките изнасят
сведения за обстоятелства, които са им станали известни във връзка с осъществуната
от тях работа. Доказателства за упражнявана от свидетелките дейност, са и
приложените копия от трудови книжки в т. 5 от д.п., удостоверяващи наличие на
трудов стаж с „ ***“ ЕООД, именно като продавач-консултанти.
Към тази група
свидетели, спада и свидетелката С.Г.П./ на л.152 от НОХД/, която в началото на
2015г. е работила на бюфет/кафе/ на басейн в гр. С., като фирмата, за която е
престирала труд свидетелката е „***.“ ЕООД. Както се установава от нейните
показания нито едно от имената на собствениците Ж.Ж., П.Я. или К.Р., не са били
известни и познати на св. П.. Единственото лице, с което същата твърди да е
контактувала е с името ***, който според нея е бил управител. Впоследствие
съобщава и за лице с име П.. Така или иначе и тази свидетелка твърди, че е
имала проблеми с трудовото си правоотношение с фирмата, тъй като е разбрала, че
не са й изплащани осигуровки и е имала проблеми със заверката на трудовата
книжка, което в крайна сметка е станало след намеса на Инспекцията по труда.
Показанията на св. П., както и цялата тази група свидетели изцяло си
кореспондират и са логични, поради което съдът ги кредитира с доверие. Всички
те подкрепят обвинителната теза за фиктивност на доставките по фактури от „ ***
„ ЕООД и „ ***.“ ЕООД. Показанията на горните свидетели, които съдът кредитира, говорят за това, че
доставчиците по фактурите са фирми, които не са разполага с материали и човешки
ресурси за извършване доставки на описаните стоки- автомобилни гуми, автомасла,
консумативи и части, като реално дейността, с която свидетелите, като наети
лица са били ангажирани в тези дружества, е била коренно различна, свързана с
продажба на пакетирани хранителни стоки и дрехи.
При така описаната
по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Н.Н.Н. е осъществил изцяло от обективна страна състава
на вмененото му/описано по-горе/ престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.
1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр.1 и т. 7, във връзка с чл. 26, ал. 1от НК.
От
обективна страна е безспорно установено, че подс.Н. като управител на „***“
ЕООД е годен субект на престъплението по чл.255, ал.3 от НК. В това си
качеството същият е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения, като това е извършено чрез използване на документ с невярно съдържание
-дневник за покупките на дружеството, в който са отразени данъчни фактури по
доставки с право на пълен данъчен кредит , без да са налице доставки по смисъла
на чл.6 от ЗДДС, като е потвръдил и неистина в писмени декларации, подадени
пред ТД на НАП-Пловдив, които се изискват по силата на закон и правилник за
приложението му- съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС относно данъчната основа за получените
доставки, където е деклариран значително по-голям ДДС за приспадане. В справките
декларации за инкриминирания данъчен период месец януари 2015г.-14.10.2015г.,
чрез действията на подсъдимия, са включени фактури за получени доставки, без да
са били налице сделки и с това е целяно
да бъде признат и приспаднат данъчен кредит за начислен ДДС. В случая не е било
налице данъчно събитие – доставка на стоки и услуги, извършена от
данъчнозадължени лица по ЗДДС . Лъжливото документиране на търговски сделки по
фактурите и предаването им за осчетоводяване е в причинна връзка с постигането
на резултата по СД, чрез които е избегнато плащането на ДДС към бюджета. В
съставените и предтавени в последствие пред НАП справки-декларации, във всеки
един от инкриминираните периоди, е потвърдена неистина относно размера на
получените доставки.
Извършеното от подсъдимият Н. е при условията на
посредствено извършителство –чрез използването на лице, което не е съзнавало
намеренията на подсъдимия, а именно свидетелката Е.К.М., ангажирана със
счетоводното обслужване на фирмата. По установения по делото начин, в
счетоводството са постъпвали първичните счетоводни документи, отразяващи
облагаеми доставки, по които дружеството „***“ е получател. Изготвяйки СД и
Дневника за покупки, включвайки издадените през инкриминирания период от „ ***“
ЕООД и „ ***.“ ЕООД фактури, свидетелката М., не е била наясно и не е
съзнавала, че в постъпващите документи е налице невярна информация за фиктивни
доставки. Тя не е имала и задължение да извършва проверки за описаните
доставки, а се е водила от представените й от подс. Н. документи. По този начин
свидетелката е използвана за реализиране на престъпната дейност от подсъдимия.
Безспорно е, че последният, като управител е лицето, което е вземало
управленски решения във връзка с дейността на представляваното дружество.
Чрез водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание
– дневник за покупки и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание –
данъчни фактури, и деклариране на неверни данни при подаване на дължимите
справки-декларации по ЗДДС, подсъдимият, при условията на посредствено
извършителство, е редуцирал дължимия данък. В дневниците за покупки фигурирали
фактури, по които представляваното от него дружество се явявало купувач и като
такъв било заплатило ДДС. Той представлявал данъчен кредит, който подлежал на
приспадане. В тях били включени фактури
за недействителни доставки. С това се целяло да се промени съотношението
между начисления данък от регистрираното лице и данъчния кредит, така че
резултатът за данъчния период да представлява данък за възстановяване, а не
данък за внасяне или да се намали последния. По този начин подсъдимият е целял да осуети установяването
на данъчни задължения по ЗДДС и да избегне тяхното плащане.
Точния размер на
декларирания и действително установения данък е определен от приетата съдебно-счетоводна
експертиза, от която е видно, че избегнатите данъчни задължения са в особено големи размери по смисъла на
чл.93, т.14 от НК-
в общ размер от 115 409,82 лв. Поради това настоящата инстанция
счита, че е реализиран по-тежкия състав на престъплението по чл.255, ал.3 от НК.
Налице е усложнена форма
на престъпна дейност по чл.26, ал.1 от НК, тъй като с действията си подсъдимият
Н. е извършил отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
продължение на предходното от обективна и субективна страна.
От субективна страна това
деяние е извършено при пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпването. Същият е съзнавал, че отразените във
фактурите обстоятелства са неверни и в резултат на действията му се избягва
плащането на данъчни задължения, като е
целял и преследвал това с представянето
им за осчетоводяване.
Съдът прие безспорно, че доставката на вписаните във
фактурите стоки, не е била реално извършена през инкриминирания период.
Ирелевантно от гледна точка на обвинението е дали изобщо някога, в друг период
от време, „***“ е извършвало автоуслуги
и е търгувало с авточасти и консумативи. За да се черпи право на данъчен кредит
и ДДС за възстановяване, сделката трябва да е реална, а не фиктивна. Относно
фиктивността на доставките, по-горе бяха обсъдени множеството гласни
доказателства, установяващи, както фантомния характер на доставчиците „*** „ ЕООД и „ ***.“ ЕООД, така и липсата на
извършвана търговска дейност с посочените във фактурите стоки. Показателен в това отношение е и факта, че собствениците и на двете
дружества доставчици- ***“/В.П./, и на „***.“/Ж.Ж., П.Я. и К.Р./, са все социално
слаби лица, които нямат никакво отношение и причастност към бизнеса, а фактически
единствения интерес от тяхна страна, е получаването на някаква облага,
обикновено парична. Никой от тези лица обаче, не е бил заинтересован за
дейността на дружествата, а е бил вписан като фиктивен собственик. Показателни
в това отношение са показанията на св. Ж.Ж., който заявява, че в цялата схема
по прехвърляне на дружеството, е участвал, за да получи пари, като е разписал
документи, без да знае какви и без да знае кой фактически се е разпореждал с
дружеството. Подобен статус е установени и за лицата В.П., П.Я. и К.Р.. В.П.,
видно от показанията на св. П. е бил трайно безработен и за нея е било учудващо
притежаването на фирмата „***“ ЕООД. За
К.Р., събраните данни от издирването му са, че води скитнически начин на живот,
поради което е било затруднено намирането му. В същото време е установено, че
посочените по-горе лица, собственици и управители на дружествата, са
„притежавали“ не едно, а десетки търговски дружества. Всичко това обосновава
направения извод за фиктивност на доставките от посочените две дружества за
„***“ ЕООД в инкриминирания период.
По отношение на
наказанието:
С оглед на
посочената правна
квалификация и съобразявайки с целите на
индивидуалната и генерална превенции, съдът намира, че наказанието
на подс.Н. Н.Н. следва да се
определи при условията на чл.54 от НК - при значителен превес
на смекчаващи отговорността му
обстоятелства, каквито са съдействието на органите на разследването в хода на досъдебното
производство,
добрите характеристични данни, определящи се от трудовата
му ангажираност, възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало, както и
изминалия период от време от извършване на деянията. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът отчете значителния размер на данъчни задължения, надхвърлящи параметрите по чл.93, т.14 от НК, които не са
възстановени.
Ето защо, като съобрази отчетените по-горе обстоятелства, съдът прие, че е справедливо
на подс.Н. да се наложи наказание в минималния, предвиден в
закона размер, предвид превес на отчетените смекчаващи вината обстоятелства, а
именно от ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Съдът не наложи
кумулативно предвиденото наказание „Конфискация”, предвид липсата на данни за налично имущество на подсъдимия, спрямо което
да бъде насочено това наказание.
Изпълнението на така наложеното на
подс.Н.Н.Н. наказание лишаване от свобода от три години, според настоящия
състав следва да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Според съда, са
налице предпоставките за условно осъждане на подсъдимия и не се налага
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпявано ефективно, с оглед чистото
му съдебно минало и процесуалното му поведение, а и поради това, че по този
начин в достатъчна степен ще се съдейства за постигане целите на индивидуалната
превенция.
За определяне размера на наказанието, както
и начина на неговото изтърпяване, съдът отчете и изминалия значителен период от
време от извършване на деянието, както и продължителността на наказателното
производство, което без съмнение не се дължи на поведение на подсъдимия.
Разумната продължителност на наказателното производство винаги е съществен
фактор, повлияващ преценката за смекчаване на наказанието, при това не
само досежно намаляване на неговия
размер, но и с оглед отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на
чл.66, ал.1 от НК. Този подход е и в съгласие с практиката на Европейския съд
по правата на човека относно приложението на чл.6, т.1 от ЕКПЧ в аспекта на
разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от
прилагане на компесаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст.
Затова, отчитайки
значението и тежестта на посочените
обстоятелства, както и данните за личността на подсъдимия, настоящият състав
намира, че определеното му наказание, се явява съобразено
с целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК и на степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
Н. следва да
заплати по сметка на ОДМВР -Пловдив направените
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 187,68
лева, а по сметка на Окръжен съд гр. Пловдив-
сумата от 129,26 лв., представляваща направени
разноски в съдебното производство, произходящи от
платено възнаграждение на вещото лице и пътни разноски на разпитаните свидетели.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането на установения финансов ред.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :