Р Е Ш Е Н И Е №
84
12.08.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след
проведено открито съдебно заседание на осми
август през две хиляди
и деветнадесета година,
в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на прокурора Х Х и
секретаря К Л, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 468 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.30 във връзка
с чл.28 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Бургас, представлявана от директора А Р К, с която
на основание чл.30, ал.1 във вр. с чл. 29, т.9, чл.26, ал.2, чл.25, ал.1, т.1 и
т.2 и чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето, се отправя искане за
прекратяване на настаняването на непълнолетната А Г И., ЕГН **********, с майка
– Г.А.И., ЕГН ********** и баща – неизвестен, в Център за настаняване от семеен
тип за деца/младежи без увреждания – гр.********, ул.“*******“ № * и
настаняване на детето в Кризисен център за деца – гр.********,
ул.„************“ № *** за срок от 6 месеца, считано от датата на влизане в сила
на съдебното решение. В молбата се излага, че А И. е с един известен родител –
Г.И., като момичето е второ от общо четири родени от майката деца – има двама
по – малки братя, които са осиновени, както и по – голяма сестра. До месец март
2012г. децата се отглеждали от майката Г.И. и нейния партньор в гр.Съединение,
но след сигнал за физическо насилие над децата в семейството от страна на
майката и лицето, с което съжителства през месец май същата година, двете
сестри били изведени от семейството. Във времето спрямо тях били прилагани
различни мерки за закрила по реда на ЗЗДет. Последната такава мярка била
настаняване по съдебен ред в ЦНСТ – гр.********в със срок до навършване на
пълнолетие.
В открито съдебно заседание молбата
се поддържа от представител на Дирекция „Социално подпомагане“.
Прокурор Х Х в открито съдебно
заседание взима становище, че молбата е допустима и основателна относно
необходимостта детето да бъде настанено в такъв тип център, предвид средата в
която живее и се развива и опасностите, на които е била подложена. Доколкото
детето има близка и емоционална връзка с баба си, която живее в гр.********,
счита, че би следвало да се изследва въпроса дали е възможно да бъде настанено
в такъв център по местоживеене на близките и роднините му.
Заинтересованата страна – майката
Г.И., не се явява в открито съдебно заседание и не взема становище по
допустимостта и основателността на молбата.
Детето е доведено за изслушване в
открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание
присъства и С Н – Директора на Кризисен център – гр.*******.
Съдът, след анализ на
доказателствата и доводите на страните по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното Удостоверение
за раждане детето А Г И. е родена на ***г. в гр.********, като нейна майка е
Г.А.И., а баща й е неизвестен. От приобщения като доказателство в
производството Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.********
се установява, че А. е второ дете в семейството от общо четири деца, като има
по – голяма сестра, както и двама по – малки братя, които са осиновени. Към
момента на изготвяне на доклада сестрите са настанени в ЦНСТ – гр.********,
ул.“*******“ № *. До месец март 2012г. децата са отглеждани от майката – Г.А.И.
и нейният партньор Р П Г, с когото съжителствали на семейни начала в
гр.*************. На 27.03.2012г. в ОЗД – ****** постъпил сигнал от СОУ
„**********“ – гр.********* по повод наличие на синини по тялото на С /по –
голямата сестра на А/ вследствие от упражнено физическо насилие, като на
18.05.2012г. е получен сигнал в ОЗД – ****** от КСУДС – ******* за последвало
физическо насилие над децата в семейството от страна на майката и
съжителстващия с нея мъж. Предвид това А и по – голямата й сестра били
настанени в Кризисен център за деца в гр.*********, бул.“********“ № 142. От
18.05.2012г. двете деца със съдебно решение на Районен съд – Пловдив били
настанени в Кризисен център за период от 6 месеца. Впоследствие били настанени
в ЦНСТ „*************“ – гр.***********, кв.********, ул.“***************“ №
**. През месец август 2013г. А и сестра й били настанени в професионално
приемно семейство М в гр.********, общ.*********. Двете сестри са живеели в
дома на семейство М до месец май 2015г., когато семейството подало заявление,
че се отказват да полагат повече грижи за децата, като причини за това били
бягствата на двете момичета, като и отказ от тяхна страна да изпълняват задачи
и отговорности, поставени от приемното семейство. Със Заповед № ЗД – ЗД
01/0038/13.05.2015г. на директора на ДСП – ********* А Г И. била настанена в
ЦНСТ – гр.*******, ул.“*******“ № *, като настаняването било потвърдено с
Решение № 2641/13.07.2015г. на Районен съд – Пловдив. Впоследствие А била
пренастанена в ЦНСТ със срок до навършване на пълнолетие. До момента нямало
близки и/или роднини, които да са пожелали да отглеждат А в семейството си. На
24.05.2019г. детето извършило бягство от резидентната услуга и било обявено за
общодържавно издирване, като на 05.06.2019г. било установено от органите на
реда в гр.****** с променен външен вид – подстригана късо и с боядисана коса.
Преди бягството А била съобщила на другите деца в ЦНСТ, че има намерение да
избяга в Германия с лице от ромски произход, който в социалните мрежи й обещал
по – добър живот. В социалния доклад е посочено, че през учебната 2018-2019г. А
била ученичка в осми клас на СУ „***************“ – гр.*******, с профил бизнес
секретар, детето не харесвало училището си, учителите й, в края на годината
допуснала голям брой неизвинени отсъствия, била загубила мотивация за полагане
на учебен труд. Относно емоционалното й и поведенческо развитие е изложено,
че по данни на ЦВСТ А продължава да бъде
емоционално неспокойна, тревожна и раздразнителна, генерирала напрежение и била
уязвима при стрес, при провокация реагирала импулсивно и агресивно, със силно
занижен емоционален контрол поради дефицит на умения да контролира емоции и
чувства, като се влияела от авторитети и лидери в групата, липсвало
дисциплинираност, но при осъществяване на строг контрол и завишена
взискателност от възрастен спазвала правила, норми и установен ред. Детето
рядко поддържало връзка с майка си и сестра си. За минал момент било
установено, че майката не разполага с необходимия капацитет да поеме основни
грижи за дъщеря си, като не е депозирала и заявление, че желае А да бъде реинтегрирана в семейството й.
Детето не се чувствало привързано към майката, липсвало емоционална близост по
между им. Със Заповед ЗД/Д-РВ-147/06.06.2019г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.******** е прекратено по административен ред
настаняването на А в Център за
настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания – гр.*******,
ул.“*******“ № 9 и е настанено в Кризисен център за деца – гр.******, ул.„************“
№ *** до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
При изслушването на детето А в
открито съдебно заседание заявява, че иска да бъде настанено в Кризисния център
и там й харесва. Излага, че е избягала от центъра, тъй като гледала от другите,
а там всички правили така. При бягството си отишла в село ****** при нейн приятел. Докато била в кризисния
център майка й не я търсила, имала баба в П, кв.*******, с която била в добри
отношения и си говорела с нея, а преди да я вземат социалните живеела в
********* при баба си.
Социалният работник К Т Й в открито
съдебно заседание излага, че А била подготвяна за трафик и е в неин интерес да
бъде отделена от средата, тъй като имала едно бягство след настаняването в
кризисния център и е отново е опитала да се свърже с лицето, при което преди е
избягала. Относно възможността бабата на детето да се грижи за нея твърди, че е
разговаряно с нея, а детето било категорично, че тя е с увреждания и не може да се грижи за
нея.
Директорката С Н заявява, че детето е спокойно към момента, в началото
действително направило бягство от Центъра в гр.******, но към момента била
адаптирана към средата и счита, че това няма да се повтори.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата е основателна и
доказана.
От събраните доказателства се
установява, че детето има нужда да бъде отглеждано в подходяща за възрастта му
безопасна среда, която да осигури условията за правилното му физическо,
психическо, нравствено и интелектуално развитие, като родителят Г.И. няма желание и възможност да
му осигури отглеждането в такава среда. В същото време майката не е депозирала
заявление в Дирекция „Социално подпомагане“, че желае дъщеря й да бъде реинтегрирана
в семейството й, като не е заявила и по друг начин намерения, че иска да се грижи за детето си. Липсва
установен ресурс за отглеждане на детето в семействата на близки или роднини,
както и възможност за неговото настаняване за отглеждане в приемно семейство.
Предвид това, единствената алтернатива за осигуряване на жизнените нужди на
малолетната Атанаска се явява нейното настаняване в посочената специализирана
институция – Кризисен център за деца – гр.******, ул.“***************“ № *** за
посочения срок – 6 месеца от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
В този смисъл са налице основания за
прекратяване на настаняването на детето в посочената специализирана институция
- Център за настаняване от семеен тип
за деца/младежи без увреждания – гр.*******, ул.“********“ № *, доколкото
същата не може да обезпечи полагането на адекватни грижи за малолетната. Следва
да се има предвид, че независимо от обстоятелството, че с настаняването на А в
Центъра в гр.******, ще бъде далеч от роднините си, това в случая е по –
благоприятно за нея, доколкото от материалите по делото се установи, че в
гр.********* е била подготвяна за трафик. За предотвратяване на това и с цел
опазване живота и здравето на детето, е необходимо да бъде откъснато от
обичайната му среда и обкръжение.
С оглед осигуряване на базисните
нужди на детето, исканото настаняване се явява изцяло в негов интерес. Там на
малолетната ще бъдат осигурени необходимите условия и грижи, с оглед опазване
на нейното психически и физическо здраве.
При условията на чл.28, ал.4 от
ЗЗДет съдът допуска незабавно изпълнение на решението.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето АГ И., ЕГН
**********, с майка – Г.А.И., ЕГН ********** и баща – неизвестен, в Център за
настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания – гр.*******,
ул.“********“ № *.
ДОПУСКА
настаняване по съдебен ред на детето
А Г И., ЕГН **********, с майка – Г.А.И., ЕГН ********** и баща – неизвестен, в
Кризисен център за деца – гр.******, ул.„************“ № *** за срок от 6
месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
ДОПУСКА на основание чл.28, ал.4 от ЗЗДет
незабавно изпълнение на решението.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас с седмодневен срок от съобщаването му
на страните.
Районен съдия:……………………..