№ 16497
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110139331 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „................“ ЕООД обективно съединени искове за
признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Б. И. Б. дължи на ищеца
сумите: 1087,46 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № **********/15.12.2017г., ведно със законна лихва за
период от 21.12.2021г. до изплащане на вземането; 111,50 лева, представляваща законна
лихва за период от 16.08.2019 г. до 20.12.2021 г.; 208,24лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 20.12.2018 г. до 16.08.2019 г.; 1020,36 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72942/2021г. по
описа на СРС, 71 с-в. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. И. е подал
писмен отговор, в който оспорва исковата претенция по основание и по размер. Твърди, че
договора за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивните
норми на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и ЗЗД.
Твърди, че не са спазени изискванията на ЗПК, изискващи в договора да се съдържа
методика за изчисляване на референтния лихвен процент, да е ясно разписана методиката за
формиране на ГЛП, да е ясно разписана методиката за формиране на ГПР и кои компоненти
са включени в него и как се формира посочения ГПР от 49,90 %. Поддържа, че е
недействителна и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
Поддържа, че възнаграждението за допълнителен пакет услуги е прекомерно и противоречи
1
на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Твърди, че същата уговорка се явява и
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит съгласно чл.146 от ЗЗП. Оспорва
и да е доказано усвояването на кредита. При условията на евентуалност навежда доводи за
унищожаемост на договора за кредит, поради нарушение на императивни разпоредби на
ЗПК и ЗЗП и наличието на множество неравноправни клаузи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените от
страните доводи и възражения:
По делото няма спор, че ответното дружество „................“ ЕООД представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства /както е в конкретния случай/. Предходното определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Установява се по делото от представения Договор за потребителски кредит Стандарт №
********** от 15.12.2017 г., заедно с погасителен план към него, че между ищцовото
дружество и ответницата е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, по силата на който на ответницата е
предоставен кредит в размер на 1700 лв., който се задължила да върне за срок от 24 месеца,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Предвидено е ответницата да
заплати на вноски и възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 2040,72 лв., с
което размерът на задължението по кредита възлиза общо на 4563,12 лв.
Установява се и че страните са уговорили годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
49,90 %, годишен лихвен процент (ГЛП) – 41,17 %, както и лихвен процент на ден – 0,11 %.
В погасителния план, неразделна част от договора, дължимите месечни вноски в общ размер
на 190,13 лв. са формирани, както следва: главница, лихва - с общ размер на вноската по
кредита от 105,10 лв., и размер на вноска по закупена допълнителна услуга – 85,03 лв.
Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора,
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намалявване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу заплащане на
възнаграждение на кредитора в размер, посочен в т. VI на договора за потребителски
кредит. В договора не е уговорено в какво се изразява насрещната престация на кредитора.
В т.15 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, е посочено, че се отнА. и прилага
единствено за договори, които кредитоискателят е поискал и избрал да закупи пакет от
2
допълнителни услуги, като за фактическо използване на всяка от услугите следва да са
налице описаните в разпоредбата условия. Съгласно т.15.1 услугата приоритетно
разглеждане, представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане преди
кредитоискателите без закупена допълнителна услуга, а в т.15.2 от ОУ са регламентирани
условията за отлагане на вноски.
Неоснователно е наведеното от процесуалния представител на ответницата възражение да
не е доказано усвояването на кредита. При съвкупна преценка н доказателствения материал
Съдът намира, че заемодателя е изпълнил задължението си по процесния договор за
предоставяне на заем в размер на 1700 лв., от които 633,73 лв. са усвоени по банков път, а
останалите 1066,27 лв. /491,17 лв. + 575,10 лв./ са постъпили за рефинансиране на предходни
2 бр. кредита към ищцовото дружество. Горното се установява от уговореното в клаузите на
договора за кредит между страните от 15.12.2017 г. /раздел V/, както и от представеното и
неоспорено платежно нареждане от 15.12.2017г. /л.23/. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пълно тъждество между предоставената на потребителя
преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 ЗПК и подписания договор за потребителски
кредит. Когато целта на договора е рефинансиране, специално искане под формата на
отделен документ за усвояване не се изисква и не обуславя нарушение на валидните към
момента на усвояване на заемните суми разпоредби на чл. 51, ал. 1 и ал. 3 ЗПУПС отм.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита
и условията за прилагането му, а съгласно т.10 договора за потребителски кредит следва да е
изготвен на разбираем език и да съдържа годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Неоснователни са доводите на ищцовото дружество, че процесния договор за потребителски
кредит отговаря на посочените нормативни изисквания. В договора са посочени: размер на
кредита, общо дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва разходите за допълнителните услуги по кредита.
В тази връзка следва да се посочи, че съда не е лишен да контролира евентуално
неравноправния характер при определянето на годишния процент на разходите, дори при
законово установената граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение
по дело C-779/18 на Съда на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
3
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя /в този см. определение № 50401 от
28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1124/2022 г., II т. о., ТК/.
Предвид изложеното възнагражденията за допълнителни услуги попадат в приложното поле
на горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит, поради
което с оглед императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая
ищецът - заемодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по
начин, изключващ възможност за възприемане от страна на потребителя на действително
поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета
допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на раходите без да включи в него
значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги. Освен това в
приложеното искане за опускане на кредита изрично са посочени параметрите на искания
кредит, като не е посочено възнаграждението за допълнителни услуги. Същите не са
посочени и в стандарния европейски формуляр. Уговорените типизираните клаузи на
договора за кредит и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, свързани с основния
кредитен продукт, са изгответни едностранно от търговеца, създават значително
неравновесие в правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на
практика лишават потребителя от избор и възможност за индивидуално договаряне. Това
договаряне е позволило на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия
разход и забраната размера му да не надвишава петкратния размер на законната лихва,
доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги размера на ГПР би се
увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички разходи по кредита
цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други разходи,
комисиони, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на принципра на
добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон намира
приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната разпоредба
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на разходите не са
отразени всички действителни разходи по кредита, а именно – разходите за процесните
4
допълнителни услуги, чийто размер надвишава размерът на главницата по кредита. Така
потребителят като икономически по - слаба страна е лишен от възможността да извърши
информиран избор за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в
тази насока се явяват основателни.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредитора
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Съгласно чл. 4 на същата разпоредба видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга по
приоритетно разглеждане на искането за кредит е уговорено без да е ясна типичната
насрещна престация, обосноваваща по-високи разходи за заемодателя. В тази връзка следва
да се посочи, че целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни
възнаграждения, свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са
част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с
икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.
Подобни уговорки, водещи до отделяне на пакета услуги от основното съдържание на
кредита заобикалят изискването за оповестяване на общия разход и забраната на
законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
На следващо място уговорените допълнителните услуги, предвиждащи възможност за
изменение на кредитното отношение по така сключения договор по своята същност отразява
правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не услуга
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, обосноваваща дължимост на възнаграждение.
Горното обосновава от своя страна противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
е самостоятелно основание за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 15.12.2017 г. е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК – поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Съгласно чл. 23. ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
5
От представеното извлечение от сметка към процесния договор се установява, че
ответницата е извършила 12 броя плащания на вноски в периода 07.02.2018 г. – 30.06.2021
г., последната от които непълна, като плащанията са в общ размер на 2995,51 лв., с които е
погасена главница в общ размер на 612,54 лв. и е останала непогасена главница в размер на
1087,46 лв. С остатъка от сумата са погасени договорна лихва в общ размер на 578,68 лв. и
възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 1020,36 лв. Установява се, че
срокът за издължаване на кредита е изтекъл на 15.12.2019 г. или преди датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК /21.12.2021г./. Не се твърди и доказва претендираната
главница да е била заплатена.
В случая, на ответницата е предоставен кредит в размер на 1700 лв., който представлява
чистата стойност на кредита. В погасяване на кредита са извършени плащания на обща
стойност от 2995,51 лв. Следователно чистата стойност на кредита е изцяло погасена.
На основание гореизложеното Съдът счита, че предявените установителни искове следва да
се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Относно разноските за производството:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. Чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство“.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответницата.
Поради тази причина Съдът следва да осъди ищеца да му заплати сумите от 300 лв. за
адвокатски хонорар в заповедното производство и 542,76 лв. за адвокатски хонорар в
исковото производство за предоставената му в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА безплатна
адвокатска помощ като трайно материално затруднено лице.
При тези мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „................“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. С..........,
обективно съединени искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
Б. И. Б., ЕГН *****, със съдебен адрес гр. С.-........ офис – партер – чрез адв. И., дължи на
ищеца сумите: 1087,46 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № **********/15.12.2017г., ведно със законна лихва за
период от 21.12.2021г. до изплащане на вземането; 111,50 лева, представляваща законна
лихва за период от 16.08.2019 г. до 20.12.2021 г.; 208,24лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 20.12.2018 г. до 16.08.2019 г.; 1020,36 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за
6
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72942/2021г. по
описа на СРС, 71 с-в, ведно с искането за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „................“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.
С.........., да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С.-........ офис – партер,
сумата от 542,76 лв. за предоставената в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. безплатна
адвокатска защита на ответницата Б. И. Б. в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „................“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.
С.........., да заплати на адв. М Л Лв, ЕГН **********, с адрес гр. С.-........ офис – партер,
сумата от 300 лв. за предоставената в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. безплатна адвокатска
защита на ответницата Б. И. Б. в заповедното производство по ч.гр.д. № 72942/2021г. по
описа на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7