Решение по НАХД №370/2025 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 118
Дата: 15 октомври 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Десислава Станимирова Маринова
Дело: 20253620200370
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Нови пазар, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20253620200370 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „***“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище в гр. А., обл. В., ул. „***“ №11, представлявано от Б.Г.Й., по
делото от адвокат Й. А. от ВАК с посочен съдебен адрес, против Електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството – за налагане на „имуществена санкция“ в
размер на 2500 лева, за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Жалбоподателят моли съдът да отмени като незаконосъобразен и необоснован
посочения електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
електронна система за събиране на пътни такси, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София. Посочва поредица от основания за това. Твърди, че
собственикът на ППС сключва договор с телематичната компания, партньор на ИТС и
използва GPS тракер. Собственикът на ППС поддържал налични суми в банкова сметка, от
която автоматично след отчитане през деня на изминато разстояние, се изтегля пътната такса
за преминаването му, като GPS тракера работи и предава данни непрекъснато. Ако е имало
грешно предаване на данни, то това не се дължи на поведението на собственика на ППС, а е
от технически характер, които собственика няма как да установи или да предотврати. При
сключване на договора, собственикът на ППС изпраща на „А1 България“ ЕАД информация
за ППС, която касае договора - Свидетелство за per. Част I и „А1 България“ ЕАД го
регистрира при Национален Доставчик на Услуги (НДУ), съгл. данните от свидетелството и
таксите се заплащат за регистрираната категория на ППС- то. Затова счита, че дружеството е
наказано за нарушение, което не е извършило, тъй като на посочените в ЕФ дата и час за
състава от ППС е било налично работещо бордово GPS устройство. Заявява също, че с
измененията на ЗП, настъпили още преди издаването и връчването на ЕФ, деянието
извършено от жалбоподателя е дисквалифицирано като административно нарушение и при
даване възможност на собственика за заплащане таксата в 14-дневен срок образуваното
1
административнонаказателно производство е следвало да се прекрати. На основание чл.3,
ал.2 от ЗАНН съдът следвало да приложи новия по-благоприятен административно-
наказателен закон, като приеме, че е отпаднало основанието за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в ЕФ деяние,
на това основание. Акцентира върху липсата на дата в електронния фиш, на която е
извършено твърдяното нарушение. Следвало да се посочи, като дата на нарушението, датата,
на която за собственикът на ППС е възникнало задължение да заплати дължимата такса, а не
датата, на която е управлявано ППС. Липсата на дата на нарушението намира за съществено
процесуално нарушение. Намира за допуснати съществени нарушения на императивните
изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, а оттам и до съществено опорочаване на
административнонаказателното производство. Заявява, че неправилно на „***“ ЕООД е
ангажирана отговорност по чл.179, ал.Зб от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при
условията на чл.189ж от ЗДвП. Намира за наличен и маловажен случай на нарушение.
В съдебно заседание представител на жалбоподателя не се явява, не се явява и
упълномощен представител. Депозирана е подробна молба и се иска отмяна на ел. фиш.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, в съдебно заседание не се явява
представител, изпратена е молба по хода на делото с изразено становище, че електронният
фиш е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в
съответствие с целта на закона, поради което доводите на жалбоподателя за отмяна на същия
са счетени за неоснователни. Моли се жалбата да се остави без уважение, като
неоснователна и недоказана и съдът да потвърди обжалвания Електронен фиш, като
правилен и законосъобразен.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 04.08.2025г. на жалбоподателя е връчен Електронен фиш № **********, за
извършено на 03.05.2022г. в 08,24 часа нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, с който на осн.
чл.187а, ал.2, т.З във връзка с чл.179, ал.Зб от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500.00 лева. Електронния фиш е издаден за това, че „на 03.05.2022г. е 08:24 ч. е
установено нарушение № DEI8086AC7A209FFE053031FI60A4C00, с ППС ВЛЕКАЧ МАН
ТГА 18.440 ЛЛС У, регистрационен № *** HP, с технически допустима максимална маса
18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 42000, в Община Каспичан, за
движение по път А-2 км 361+581, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.“
Нарушението е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път А-2 км 361+581. След установяване собствеността на пътното превозно средство на
„***“ ЕООД в качеството му на собственик, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен Електронен фиш с № **********, с който е наложена имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С
него е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.,
на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. В електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 133 лв. Посочено е
още, че „***“ ЕООД може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в
14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10,
ал.2 ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП. Електронният фиш е
2
бил връчен на жалбоподателя на 04.08.2025г., като жалбата е подадена в законоустановения
14 дневен срок.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно свързани и
непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи, относно приложението на
материалния закон и спазването на процесуалните правила в административно
наказателното производство.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на
административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
допустима.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, то ест – дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите
характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство-част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо замерване по Закона за
измерванията.
От приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси за
МПС регистрационен № *** HP на 03.05.2022г. се установява, че в 08:24ч., с устройство №
20412 същото е засечено да се движи по път А-2 км. 361+581, с посока намаляващ
3
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Отбелязано е, че автомобилът има
тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Устройство № 20412, представлява елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗП и е обективирано в обжалвания електронен фиш.
Пътният участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в
електронния фиш, макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на
географските му координати, като на него е било разположено и устройството с № 20412,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и
самото нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е движело въпросното
ППС е част от републиканските пътища на Република България, за които се събира тол такса
за ползване на пътната инфраструктура, доколкото попада в обхвата на Приложение №1 от
Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние.
Определените в закона изисквания към електронния фиш: да съдържа данни за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, са били спазени.
Посоченото МПС, съгласно справка по нарушението (лист 14) е собственост на „***“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр. А., обл. В.¸ ул. „***“ №11, представлявано от
Б.Г.Й.. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, законът предвижда на
основание чл. 179, ал.3б ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, налагане на
административно наказание глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съгласно текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и записани с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закона, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на
чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към момента на извършване на
нарушението и издаване на електронния фиш – 03.05.2022г., урежда възможността при
нарушение по чл.179,ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по
чл.167а,ал.3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. В тази норма, обаче, актуална и приложима към момента на
извършване на нарушението и издаване на електронния фиш – 03.05.2022г., не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, като липсва и друга законова разпоредба, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
Към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ липсва изрична законова
разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително
тълкуване на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по
чл.179,ал.3б от ЗДвП. Едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в
4
сила от 13.02.2024г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен
фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от
електронната система нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В настоящия случай
изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г., е
неприложимо към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ –
03.05.2022г.До изменението на закона липсва изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП,
което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
Съдът съобрази, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, не само поради
неправилно приложение на материалния закон, а също и предвид непропорционалността на
наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се
въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.
Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения
намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е
делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика
на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв
интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне
преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и
принципите, установени от законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при
незаплащане на дължимата тол такса:
задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер
се определя на база максималната дължима такса,
определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и
имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от
ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за
заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на
изминатото разстояние.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С -
497/15 и С - 498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския
законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност
имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати
компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново
не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от
чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида
на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото
5
не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото
обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179,
ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10,
ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за
пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с
по- ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на
санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието,
държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на
особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C - 61/23, в
което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Решаващите аргументи са, че българското право не допуска при
определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са:
причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента
и форма на вината умисъл или непредпазливост.
По делото е налице и друго отменително основание спрямо обжалвания електронен
фиш. Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/2020/204 на Комисията от
28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Поради това са
регламентирани задължителни указания, които следва да бъдат изпълнени спрямо
ползвателите на платената пътна мрежа преди последните да бъдат санкционирани. Агенция
„Пътна Инфраструктура“ е следвало да даде възможност за ново деклариране на данните,
ако е установила несъответствие при осъществяване на контролните си функции по чл. 18,
ал. 1, т. 7 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние.
От всичко изложено по-горе се установи по безспорен начин, че в хода на развилото се
административнонаказателно производство е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, което е довело до незаконосъобразност на електронния фиш, с който
същото е приключено. При това положение, жалбата срещу атакуваният електронният фиш
се явява основателна, а ЕФ следва да бъде отменен изцяло от съда.

Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
От страна на жалбоподателя се претендират съдебно-деловодни разноски и са
6
представени надлежни доказателства за направени такива и с оглед изхода на делото следва
да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, по смисъла на чл. 63д от ЗАНН.
По делото е приложено адвокатско пълномощно(л.9), както и договор за правна защита
и съдействие (л.41), от който са видни размерът на договореното адвокатско
възнаграждение, методът на плащане, както и отбелязване за заплащане на възнаграждение
за процесуално представителство. Заплащането на възнаграждението от жалбоподателя на
процесуалния представител Й. А., адвокат от АК В. е извършено в брой в деня на сключване
на договора за правна защита и съдействие серия Б №**********-03.10.2025 г. – в размер на
660 лева. За доказване на изплатеното адвокатско възнаграждение служи сключеният ДПЗС,
между жалбоподателя и процесуалния представител.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за незаконосъобразност
на издадения ЕФ и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то
искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да се уважи.
От страна на административнонаказващият орган е направено възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, при условията за евентуалност.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, в което е договорен и размерът на адвокатското възнаграждение и неговото
заплащане – минимално дължимото възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от
наредбата, възнаграждението е в размер на 550 лв. В § 2а от ДР Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа е записано, че за регистрираните по ЗДДС –
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по същата наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. ДДС, което следва да се начисли на сумата от 550 лева, се равнява на
110 лева, което прави определеното в договора възнаграждение, в размер на 660 лева,
НЕнадхвърлящо минималният размер на възнаграждението. По делото е представено уд. за
регистрация по ДДС (л. 42).
Поради изложеното съдът намира, възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от страна на АНО – за неоснователно.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който
за административно нарушение, по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „***“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище: гр.
А., обл. В., ул. „***“ №11, представлявано от Б.Г.Й., е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявано от инж. Й. Вълчев,
председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище: гр. А.. ул. „***“ №11, представлявано от Б.Г.Й. сумата от 660
(шестстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото – за адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
7
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8