№ 507
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500345 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. А. против решение № 47 от
08.03.2023г. по гр.д.№ 1039/22г. на РС-Самоков с оплаквания за процесуални
нарушения ,материално-правна незаконосъобразност и необоснованост на
решението и искане за неговата отмяна.Съдът не конституирал служебно
пострадалото лице,което било малолетно.На второ място,съдът
незаконосъобразно възложил държавната такса на молителя,който е
малолетно лице,в нарушение на чл.11,ал.3 от ЗЗДН.На трето място-делото
било гледано в отсъствие на страните,които били нередовно
призовани.Въззивникът иска отмяна на решението и уважаване на молбата за
защита.При евентуалност се иска връщане на делото в първонистанционния
съд с даване на задължителни указания за спазване на материално-правните
норми и процесуалните правила.
Въззиваемата страна Р. Е. З. оспорва жалбата .Твърди,че допълнението
на жалбата е недопустимо,защото съдържа нововъведени искания. Извън
преклузивния срок.Налице били противоречия между интересите на детето и
всеки от родителите и следвало да се назначи особен представител на
осн.чл.29, ал.4 ГПК.Относно разноските решението било съобразено със
закона и константната съдебна практика.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
1
В кориците на гр.д.№ 1039/2022г. на на РС-Самоков на лист 7 се
съдържа разписка ,от която е видно,че А. лично е получил призовката за о.с.з.
на 20.01.23г. ; на л.8 се съдържа разписка,от която е видно,че З. е била
редовно призоване по местоработата си,тъй като не била открита на
домашния адрес.В о.с.з. на 20.01.23г. не са се явили страните и техни
представители и съдът е разгледал делото в тяхно отсъствие законосъобразно.
Същността на атакуваното решение е да се анализира твърдението за
акт на домашно насилие, изразяващ се според молителя А. в депозиране на
молба за прекратяване на гр.д.№ 1003/22г. на РС-Ихтиман от името на детето
чрез неговата майка.Тезата на А. е,че Молба вх.№ 777/22.02.22г. очевидно
била насилие над волята на детето,тъй като съдържала сложна правна
терминология,с която дете на 10 г. не бил могло да вербализира своята
воля.Към делото е приложено гр.д.№ 1003/22г. с въпросната молба;не се
навеждат конкретни факти за физическо или морално насилие , насочено към
принуждаване на детето да положи подпис/ ответната страна не е оспорила
факта,че подписът е на А./.Молбата представлява обективирано
волеизявление на законен представител на малолетно дете и няма нужда от
неговия подпис.Отделен въпрос е доколко уместно е убеждаването на детето
изобщо да се подпише под документа/да положи инициалите си „А
А“/.Крайният резултат от гр.д.№ 1003/22г.-отхвърляне на молбата за защита
,защото А. не е била обект на малтретиране от своята майка-сам по себе си е
индиция,че майката не е упражнила физическо или психическо насилие с цел
да убеди детето да положи инициалите си под текста на молбата.Последната е
насочена към прекратяване на делото,по което има многобройни
доказателства за изявления на А. пред социални работници и психолози
,отразяващи добра емоционална връзка с майката и липса на следи от
психична травма.Не е психологически правдоподобно и житейски логично
детето да е било подложено на насилие,за да изрази действителната си
воля.Настоящият състав споделя извода на първонистанцинония съд по
същество.Що се отнася до държавната такса в размер на 25 лв.,тя
законосъобразно е възложена на молителя в качеството на законен
представител,неоснователно инициирал съдебно производство.Съдът е
приложил разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН съобразно преобладаващата
съдебна практика-осъден е законният представител,иницииращ
производството, а не малолетното лице,за което неоснователно ес твърди,че е
било жертва на домашно насилие. Не би било резонно да се стимулира
злоупотреба с процесуални права чрез практика в обратен смисъл, защото
неоснователното водене на дела от такъв характер води до ненужно
травмиране на участниците и усложняване на отношенията им. Размерът на
държавната такса е малък и не представлява демотивиращ фактор за търсене
на защита от домашно насилие, особено при положение,че не се внася при
образуване на делото.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 08.03.2023г. на РС-Самоков по гр.д.
№ 1039/2022г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3