№ 1019
гр. Варна, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500416 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №2896/18.01.2022г. от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“
№260, против Разпореждане № 27750/16.12.2021г., по ч.гр.д. № 15639/2021г. по описа на
ВРС, 52 състав, с което подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ 39954/24.10.2021г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК
срещу длъжник М. ЛЮБ. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „***, е
отхвърлено в частта, в която се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за следните суми:
сумата от 411,00 лв. /четиристотин и единадесет лева/, представляваща сбор от 26 бр.
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит
на обща стойност 91,00 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договор за потребителски
кредит FL937403 от 12.09.2018г. и 24 бр. такси за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие на обща стойност 320,00 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора, във вр. с Тарифа за таксите и комисионните на Банката, раздел XIV, б. "В", т. 10,
всичките начислени в периода 15.04.2019г. – 15.06.2021г., както и за сумата от 25,20 лв.
/двадесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Сочи, че в
договора за кредит страните изрично са договорили дължимост на такси и комисиони за
предоставянето на допълнителни услуги, а откриването и воденето на разплащателна сметка
представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. В чл.5, т.2 от договора за
1
кредит страните изрично са се съгласили, че кредитополучателят ще заплаща месечна такса
за обслужване на разплащателната сметка в размер от 3.50лв. месечно. Настоява се, че
посочената договорна разпоредба представлява стриктно изпълнение на чл.11, ал.1, т.14
ЗПК. Сочи се, че месечната такса е включена в погасителния план и при изчисляване на
общия разход по кредита. Счита се, че разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК е неприложима по
отношение на отхвърлената сума за такси от 320лв., тъй като тази разпоредба урежда
обезщетението за забава, а сумата цели репариране на действия по ограничаване на
негативните последици, които банката предприема поради просрочието. Излага се и че
сумата от 25.20лв. представлява реално сторен от кредитора разход за връчване на покана за
обявяване на предсрочна изискуемост, който подлежи на обезщетяване съгласно чл.309а,
ал.1, предл.2 ТЗ. Сочи се, че съобщаването на длъжника за обявяването на предсрочна
изискуемост е задължително условие за защита правата на кредитора чрез издаване на
заповед за изпълнение. Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за описаните в заявлението суми, както и за
разноските във въззивното производство.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията
за това са следните:
Производството пред РС – В. е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на документ по чл. 417 ГПК за парични вземания, основани на извлечение от
счетоводните книги на банката, срещу длъжника М. ЛЮБ. П., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. В., ул. „***, за следните суми: сумата от 9414,42 лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит FL937403 от 12.09.2018г.; сумата от 1911,97
лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от
12.04.2019г. до 11.12.2020г.; сумата от 767,55 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода 12.04.2019г. – 13.10.2021г., в който не е включен периодът
13.03.2020г. – 13.05.2020г.; сумата от 411,00 лв., представляваща сбор от 26 бр. месечни
такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит на обща
стойност 91,00 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора и 24 бр. такси за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие на обща стойност 320,00 лв.,
начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, във вр. с Тарифа за таксите и комисионните на
Банката, раздел XIV, б. "В", т. 10, всичките начислени в периода 15.04.2019г. – 15.06.2021г.,
както и сумата от 25,20 лв., представляваща разноски за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 27.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
2
Досежно сумата от 91лв., представляваща сбор от 26 бр. месечни такси за обслужване
на разплащателна сметка, въззивният състав намира оплакванията на частния жалбоподател
за основателни. Касае се за отделно от кредитното правоотношение, по което са договорени
фиксирани ежемесечни такси за обслужване на операции по разплащателната сметка на
длъжника, които нямат характер на такси по усвояване и управление на самия кредит по
смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК. Използвайки разплащателната си сметка, клиентът може да
оперира не само със средства от отпуснатия му кредит и да извършва разплащания с трети
лица, които не са свързани с отношенията му с банката – кредитор по отпуснатия
потребителски кредит. Таксата е ясно и конкретно посочена по размер и предназначение в
чл.5, т.2, вр. с чл.2, ал.2 от договора, като уговарянето й, както и нейният размер, не
обуславят извод за противоречие със закона и добрите нрави, или неравноправност на
клаузата по смисъла на чл.143 ЗЗП.
По отношение на сумите, заявени като разходи за уведомяване, съставът на
въззивния съд намира, че съобразно т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за
обявяването й. Получаването на волеизявлението от длъжника следва да предхожда по
време подаването на заявлението за заповед за изпълнение. В този случай, съобразно чл.418,
ал.3 ГПК, настъпването на това обстоятелство следва да е удостоверено от заявителя чрез
официален, или изходящ от длъжника документ. Разноските по уведомяването са направени
за сбъдване на предвидено в закона задължително условие за настъпване на изискуемостта и
удостоверяване уведомяването на длъжника, поради което следва да бъдат заплатени на
страната, която ги е сторила. В случая от кредитора към заявлението са представени всички
изискуеми книжа за уведомяване по надлежния начин, както и доказателство за реално
сторен разход.
Поради изложеното, липсват визираните от чл.411, ал.2 ГПК отрицателни
предпоставки и следва да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за сумите от 91лв. представляваща сбор от 26 бр. месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, както и за сумата от 25,20 лв., представляваща разноски за
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
По отношение на сумата от 320лв., представляваща 24 бр. такси за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие: Макар и описаните плащания да са
наименовани „такси”, това задължение не съответства на допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение
за допуснато неизпълнение на договорно задължение. С определяне на такова плащане по
същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК /предвиждащ при забава потребителят
да дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законна лихва/ и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Ведно с изложеното, цитираната в заявлението клауза на чл.2, ал.2 от договора
визира такси и комисиони за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка на потребителя, т.е. не касае такси при просрочие на
3
потребителския кредит. А съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая кратко примерно изброяване на действията, за които се
събира тази такса, има само в приложената тарифа на банката, при което задължаване на
потребителя само въз основа на тарифата, т.е. обективиране на клаузата само в тарифата,
противоречи на ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С
оглед изложеното, съдът приема, че искането на банката в тази част се основава на нищожна
клауза, която като такава не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение. Заявлението в тази част подлежи на отхвърляне на осн. чл.411, ал.2, т.2
ГПК.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която подаденото от „Юробанк България“
АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл.417 ГПК срещу длъжник М. ЛЮБ. П. е отхвърлено за следните суми: сумата от 91лв.
представляваща сбор от 26 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, както
и за сумата от 25,20 лв., представляваща разноски за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита, като вместо него бъде постановено да се издадат
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тези суми. В останалата част, с
която заявлението е отхвърлено за сумата от 320лв., представляваща 24 бр. такси за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
С оглед произнасянето на настоящата инстанция, със заповедта за изпълнение в полза
на заявителя следва да бъдат присъдени допълнително съразмерно на уважената част от
заявлението сторени разноски от 9.49лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение по
заповедното дело, и 3.33лв. държавна такса за въззивното производство, дължими на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 27750/16.12.2021г., по ч.гр.д. № 15639/2021г. по описа на
РС-Варна, 52 състав, В ЧАСТТА , с която подаденото от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
заявление с вх. №39954/24.10.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу длъжник М. ЛЮБ. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. В., ул. „***, е отхвърлено за следните суми: сумата от 91лв. /деветдесет и
един лева/, представляваща сбор от 26 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна
сметка, начислени съгласно чл.5, т.2 от Договор за потребителски кредит FL937403 от
12.09.2018г., както и за сумата от 25,20 лв. /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/,
4
представляваща разноски за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, срещу длъжник М. ЛЮБ.
П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „***, за следните суми: сумата от 91 лв.
/деветдесет и един лева/, представляваща сбор от 26 бр. месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договор за потребителски кредит
FL937403 от 12.09.2018г., в периода 15.04.2019г. – 15.06.2021г., както и за сумата от 25,20
лв. /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, както и за сторените разноски от 9.49
лв. /девет лева и четиридесет и девет стотинки/ държавна такса и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство и 3.33 лв. /три лева и тридесет и три
стотинки/ държавна такса за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27750/16.12.2021г., по ч.гр.д. № 15639/2021г. по
описа на РС-Варна, 52 състав, В ЧАСТТА, с която подаденото от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“
№260 заявление с вх. №39954/24.10.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу длъжник М. ЛЮБ. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. В., ул. „***, е отхвърлено за сумата от 320лв. /триста и двадесет лева/,
представляваща 24 бр. такси за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие, начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, във вр. с Тарифа за таксите и
комисионните на Банката, раздел XIV, б. "В", т. 10, начислени в периода 15.04.2019г. –
15.06.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5