Решение по дело №1168/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 55
Дата: 23 август 2021 г. (в сила от 23 август 2021 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20215501001168
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. С.З. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001168 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260068/12.04.2021г., постановено по гр.д. №
435/2020г. по описа на Районен съд – Р. в частта, с която „И. - И.“ ООД е
осъдено да заплати на „М. М. - И.“ ЕАД на основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във
вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 1 277 лв., представляваща реална вреда от
неизпълнение на договорно задължение на „И. - И.“ ООД по договор № МТ-
060/23.02.2016 г. за обществена поръчка с предмет „Ремонт на съществуваща
сграда участък РТНК-1 на промплощадката в с. М. на рудник „Т.*“ за
отстраняване на дефекти по 2 броя бойлери хоризонтален тип БЕ1600 С
V=1600L с фабр. № 15634 и 15635, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът „И. - И.“ ООД излага доводи за неправилност на
решението в обжалваната част и моли въззивния съд да отмени същото и да
отхвърли предявения иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемият „М. М. - И.“ ЕАД взема становище по наведените в жалбата
оплаквания. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението.
Третото лице – помагач „Д.-К.“ ЕООД не е взело становище.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
1
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „М. М. - И.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
осъди „И. - И.“ ООД да му заплати сумата от 1 277 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на гаранционната отговорност ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „И. - И.“ ООД, в който оспорва исковете като неоснователни и
излага подробни съображения.
По делото не е спорно, че между „М. М. - И.“ ЕАД и „И. - И.“ ООД е
сключен договор № МТ-060/23.02.2016 г., в изпълнение на който са закупени
и 2 броя бойлери хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L, с гаранционни карти
от 14- 06-2016 г., от продавача и производител „Д.К.“ ЕООД и които са
монтирани в рудник „Т.*“ – с. М..
От представената по делото гаранционната карта № 160603 –
П/14.06.2016 г. и от заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява, че процесните два бойлера /хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L
с фабрични номера 15634 и 15635/ са закупени от „И. - И.“ ООД в изпълнение
на договор № МТ-060/23.02.2016 г., сключен с „Мини Марица изток” ЕАД,
като продавач и производител е трето за тях лице „Д.“ ООД. Видно от
съдържанието на гаранционната карта бойлерите са закупени на 14.06.2016 г.
и имат гаранция от 10 години на водосъдържателите и 24 месеца на ел.частта.
Процесните бойлери са монтирани и въведени в употреба съгласно договора.
От протокол за извършена работа на 03.08.2016 г. се установява, че е
монтиран ел.нагревател, поради което от този момент е започнала
експлоатацията на бойлерите.
На 20.03.2017 г. е изготвен доклад от управителя на Рудник „Т.*“, с. М.,
за наличие на течове по водосъдържателите на двата процесни бойлера, като е
посочено да е в следствие на некачествени заварки, и от което са наводнени
помещенията с резервоарите на бойлерите. На 27.03.2017 г. е съставен
протокол, с който са констатирани течовете и който е подписан от
представители на ищеца и ответника.
На 02.05.2017 г. „М. М. - И.“ ЕАД е изпратило писмо до „И. - И.“ ООД
и до производителя за рекламация и спешно извършване на гаранционен
ремонт на двата бойлера. Последвала е кореспонденция между дружествата,
предимно спорове относно произхода на течовете и техния характер.
С писмо вх. № 4165/04.05.2017 г. производителят е уведомил ищеца, че
проблемът се дължи на лошо качество на водата и неправилна експлоатация,
на което ищцовото дружество е възразило с писмо от 22.05.2017 г.
На 15.06.2017 г. е съставен протокол за констатация на течовете,
подписан от представители на ищцовото дружество и на производителя „Д.“
ООД, в който производителят отново посочва като причина лошо качество на
водата, но са констатирани течове от микропробойни по двата
2
водосъдържателя. Предложено е ремонтът да бъде извършен в десетдневен
срок от датата на протокола.
Видно от протокол от 29.06.2017 г. е осъществен ремонт на място, в
който е посочено, че производителят „Д.“ ООД е монтирал допълнителни
планки от същия материал на водосъдържателите на двата бойлера, за да спре
течовете.
Последвали са нови течове, поради което е подадена рекламация от
10.07.2017 г. от ответното дружество „И. - И.“ ООД до производителя „Д.“
ООД. Производителят изпратил писмо от 20.07.2017 г., с което е посочил, че
ремонт на място е неефективен, като въпреки възникналите дефекти да не
попадат в обхвата на гаранцията, били готови отново да съдействат за
отстраняването им, но това да стане в тяхната база. Последвало е ново писмо
от производителя до ответника от 26.07.2017 г., с което посочват дати за
възможен ремонт в база на производителя.
От приетите протоколи и пътни листи се установява, че първо е
демонтиран за ремонт по гаранция бойлер с фабр. № 15635 на 27.09.2017 г. и
закаран в базата на производителя, след което с протокол от 16.10.2017 г. е
върнат обратно отремонтиран, всичко с транспорт от ищеца. След това е
монтиран бойлера с фабр. № 15635, съответно демонтиран и втория бойлер с
фабр. № 15634 на 17.10.2017 г. След това на 27.10.2017 г. вторият бойлер с
фабр. № 15634 е закаран в базата на производителя за ремонт по гаранция и
съответно върнат отремонтиран на 16.11.2017 г., отново с транспорт на
ищеца. В протоколите е посочено, че констатираните течове от
водосъдържателите са отстранени чрез монтиране на припокриващи планки и
ремонтите са извършени съгласно гаранционна карта № 160603-П от
14.06.2016 г.
Видно от доклад на управителя на рудник „Т.*“ от 23.11.2017 г., бил
монтиран и втория бойлер с фабр. № 15634 на дата 21.11.2017 г., като още на
следващия ден на 22.11.2017 г. в началото на дневната смяна бил констатиран
нов теч от възвратен клапан вследствие на дефектирал модулен контактор.
За констатирания нов теч, ищцовото дружество уведомило първо „И. -
И.“ ООД, а след това и производителя с писмо от 24.11.2017 г. Последвал е
отговор от производителя на 05.12.2017 г., с който са посочили, че гаранцията
е отпаднала на 20.11.2017 г., работата на възвратния клапан е да пропуска
вода, като за дефекта на контактора нямат вина и същият подлежи на смяна,
само ако е фабричен дефектът. В отговор е последвало писмо от ищцовото
дружество на 13.12.2017 г. за преосмисляне на становището за отпадане на
гаранцията на 20.11.2017 г. с оглед гаранционните срокове, като е посочено,
че водата не е от собствен водоизточник, а е доставена от В.-С.З. и нейните
показатели за твърдост са в нормата.
От ищцовото дружество до ответното дружество и до производителя е
изпратено писмо от 24.01.2018 г., с което са уведомили за наличие на
дефектирали 2 броя нагреватели на бойлера с фабр. № 15635 и за тяхната
подмяна по гаранция.
3
На 06.11.2018 г. от „М. М. - И.“ ЕАД до „И. - И.“ ООД е изпратена
нотариална покана за уреждане на договорните отношения по повод
дефектиралите два бойлера. Проведена е среща на 12.12.2018 г. и съставен
протокол от същата дата, подписан от представители на ищеца и ответника,
като са констатирани течове по двата водосъдържателя на двата бойлера.
По делото са приети анализи от проверка на качеството на водата,
изготвено от В.-С.З. на 13.03.2017 г., от което е видно, че качеството на
водата е в нормата /РН - 7.86, обща твърдост - 6.4, на база дадени референтни
допустими стойности по нормативна уредба/. Също така РЗИ-Я. са
извършили проверка на взета проба от ответното дружество и изпитанията на
30.03.2017 г. са също качеството на водата да е в нормата /РН-7.75, обща
твърдост - 7.2, на база дадени референтни допустими стойности по
нормативна уредба/. От това е видно, че използваната вода от ищцовото
дружество, където са монтирани двата бойлера, са в рамките на нормата. Без
значение е при това положение дали водоизточникът е собствен или от В. -
С.З.. Това пък води и до извод, че течовете на водосъдържателите не са в
следствие на твърдост на водата, тъй като тя е била в нормите, дори в
нормите на инструкцията за употреба на производителя на бойлерите.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в
намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението.
Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото
положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено,
формира размера на претърпяната загуба. В тежест на ищеца по иск с правно
основание чл. 82 от ЗЗД е да установи наличието на валиден договор между
страните, неизпълнение на произтичащите за него от договора задължения,
настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от неточното
изпълнение.
Въззивният съд намира, че от представените доказателства безспорно е
установено, че след доставката и монтирането на процесните бойлери, същите
са проявили недостатъци, които са довели до невъзможност за тяхната
експлоатация. За ответника е възникнало задължение за отстраняване на
появилите се в гаранционния срок дефекти, което той не е направил. От
страна на производителя също не е извършен ремонт, поради което се е
наложило ищцовото дружество да отстрани дефектите със собствени
средства, за да може да използва бойлерите. Така влагайки материали и труд
за отстраняване на повредата, ищцовото дружество е претърпяло
4
имуществена вреда, изразяваща се претърпяна загуба, която се намира в
пряка причинна връзка с неизпълнение на договорното задължение на
ответното дружество да отстрани дефектите в гаранционните срокове по чл.
6.1 от договора. От заключението на съдебно – икономическата експертиза е
видно, че размерът на вредата е 1 277 лв., както следва: стомана листова
неръждаема Б6 - 96 кг на стойност 489, 60 лв., тръба неръждаема 2х3 мм - 50
кг на стойност 665 лв. и нагреватели пожарни системи 2000 W ф=32мм - 8
броя на стойност 122, 40 лв. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира,
че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД,
обуславящ отговорността за обезщетение за неизпълнение на договора:
наличие на облигационно правоотношение, неизпълнение на задължение по
правоотношението от страна на ответното дружество, настъпване на вреди за
„М. М. - И.“ ЕАД, причинна връзка между неизпълнението и вредите. Поради
това въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр.
чл. 82 ЗЗД е основателен в предявения размер от 1 277 лв. и ще следва да се
уважи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „И. - И.“ ООД следва да заплати на „М. М. -
И.“ ЕАД направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260068/12.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 435/2020г. по описа на Районен съд – Р. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „И. - И.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Я., *** да заплати на „М. М. - И.“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Р., *** направените във въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на „Д.К.“ ЕООД с ЕИК ***
като трето лице – помагач на страна на ответника „И. - И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6