№ 4824
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125095 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е
образувано по подадена от (фирма), ЕИК *******, искова молба насочена против
(фирма), с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумите както следва: 8
422.40лв. – неизплатена главница по спедиционни договори, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателно
изплащане на задължението и 4 193.78лв. – мораторна лихва, формирана от дължимата
се лихва за забава върху всяка една от индивидуализираните в исковата молба фактури,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между него и ответното дружество са налични договорни отношения, по силата на
сключени договори за спедиция, като за извършените от него спедиционни услуги са
издадени фактурите както следва: Фактура № **********/15.06.2013г. на стойност 2
581.20лв., като се сочи, че част от задължението, а именно 1000.00лв. са заплатени от
ответника, респективно неизплатената част е 1581.20лв., Фактура №
**********/05.07.2013г. на стойност 2 581.20лв и Фактура № **********/12.08.2013г.
на стойност 4 260.00лв. или общо се сочи, че не е изплатено възнаграждение по
спедиционните договори в размер на 8 422.40лв. На следващо място се сочи, че
ответното дружество дължи и мораторна лихва, както следва 802.94 лв. – за периода
15.06.2013г. до 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура №
**********/15.06.2013г., 1296.37лв. – за периода 05.07.2013г. – 14.06.2018г. върху
вземането, за което е издадена Фактура № **********/05.07.2013г. и 2 094.47лв. – за
периода 12.08.2013г. – 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура №
**********/12.08.2013г. В заключение се прави искане да се постанови решение, с
което заявените искови претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответното
дружество дължи на ищеца сумите както следва: 8 422.40лв. – неизплатена главница
по спедиционни договори, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението
и 4 193.78лв. – мораторна лихва, формирана от дължимата се лихва за забава върху
всяка една от индивидуализираните в исковата молба фактури за периода 15.06.2013г.
– 13.06.2018г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав.
В проведеното на 10.12.2021г. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените
искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази възможност, както с
разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, така и с изготвения доклад по делото.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в исковото
производство и заповедното производство, които са в общ размер - 2606.62лв., от
които 902.32лв. – разноски в заповедното производство и 1704.30лв. – разноски в
исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК, че (фирма),
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: (адрес), офис 2, дължи на
(фирма), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: (адрес), основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ,
сумите както следва: 8422.40лв. – неизплатена главница по спедиционни договори, за
която сума са издадени следните фактури - Фактура № **********/15.06.2013г.,
Фактура № **********/05.07.2013г. и Фактура № **********/12.08.2013г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до
окончателно изплащане на задължението и 4193.78лв. – лихва за забава, която лихва е
формирана както следва: 802.94 лв. – за периода 15.06.2013г. до 13.06.2018г. върху
вземането, за което е издадена Фактура № **********/15.06.2013г., 1296.37лв. – за
периода 05.07.2013г. – 13.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура №
**********/05.07.2013г. и 2 094.47лв. – за периода 12.08.2013г. – 13.06.2018г. върху
вземането, за което е издадена Фактура № **********/12.08.2013г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на (фирма), ЕИК *******, сумата от 2606.62лв., от които 902.32лв. – разноски в
2
заповедното производство и 1704.30лв. – разноски в исковото производство.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3