РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. В.П., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря М.на П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20253610100524 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по заявен иск с пр. осн. чл. 49, ал. 1 от СК от
М. Й. Д. срещу Р. Р. Д..
В исковата молба ищецът излага, че сключил брак с ответницата на ******* г., в гр.
В.П., който е първи и за двамата. Сочи се в исковата молба, че страните по делото имат две
деца - М. М.ва Й.а, родена на ****** г. и Й. М.ва Й.а, родена на ******** г., които са
навършили пълнолетие към настоящия момент.
Ищецът навежда твърдение, че в началото отношенията му с ответницата били
нормални, но впоследствие помежду им се появили конфликти и неразбирателство, които в
крайна сметка довели до окончателната раздяла между страните, настъпила през месец май
2020 год., когато ищецът напуснал семейното жилище. Оттогава ищецът поддържа контакти
с ответницата само относно децата.
Допълва, че няколко месеца след раздялата си с ответницата заживял в съвместно
съжителство с друга партньорка.
Изтъква, че бракът му с ответницата е само формален, а между съпрузите липсва
физическа, духовна и икономическа връзка в продължение на пет години. Настоява, че
отчуждението между него и съпругата му е трайно и непоправимо, а брачните отношения не
могат да бъдат заздравени. Счита, че бракът е напълно изчерпан от съдържание и настоява
за прекратяването му, без съдът да се произнася по въпроса за вината за настъпване на
разстройството на брачните отношения.
В срока за отговор на исковата молба страните са подали молба, в която заявяват, че са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са
уредили всички лични и имуществени отношения помежду си след развода. Молят
производството по настоящото дело да бъде трансформирано от брачно, предявено по исков
ред, в охранително производство за прекратяване на брака по взаимно съгласие.
Молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака и утвърди постигнатото
1
между тях споразумение.
В първото по делото открито съдебно заседание страните се явяват лично и заедно с
редовно упълномощения си процесуален представител, заявяват, че поддържат постигнатото
помежду им споразумение, като са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие
за развод, а с представеното споразумение, подписано от тях, са уредили всички лични и
имуществени отношения помежду си след развода. Молят производството по настоящото
дело да бъде трансформирано от брачно, предявено по исков ред, в охранително
производство за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Молят съда да постанови
решение, с което да прекрати брака и утвърди постигнатото между тях споразумение, което
считата, че не противоречи на закона и морала.
Предвид заявеното от страните и на основание чл.321, ал.5 от ГПК, съдът е постановил
преминаване от брачно производство, предявено по исков ред към охранително
производство за прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на Акт за сключен граждански брак № 20/******* г., изд. от дл. лице по гражданско
състояние при гр. В.П., страните са съпрузи от 24.07.1999 год. Установява се, че съпругата
след сключване на брака е приела фамилното име на съпруга си Д..
Страните се съгласиха сключеният помежду им брак да бъде прекратен по взаимно
съгласие без произнасяне по въпроса за вината.
Между страните няма разногласия, а и от ангажираните Удостоверения за раждане, изд.
въз основа на Акт за раждане № ******* г. и Акт за раждане № ******** г., съставени в град
Ш. безспорно се установява, че родените по време на брака деца към настоящия момент са
навършили пълнолетие.
Молителите са съгласни след прекратяване на брака Д. да възстанови предбрачното си
фамилно име Й.а.
Страните не претендират издръжка един от друг.
Страните заявиха, че по време на брака си не са придобивали в режим на СИО
недвижимо имущество и движими вещи за обикновено ползване са разделени помежду им
доброволно.
Установява се от представеното по делото Удостоверение за застрахователна стойност
на МПС № 82-00046699/01.09.2025 год., изд. от „ЗК „А.“ АД – София, че страните са
придобили по време на брака 1 лек автомобил: марка "ФОЛКСВАГЕН”, модел ”VW UP”,
регистрационен № Н **** ВХ, с идентификационен номер WVWZZZAAZGD047814,
двигател № CPG*******. Застрахователната му стойност възлиза на 3780 лева. Страните са
постигнали съгласие лекият автомобил да бъде придобит от Р. Р. Д..
М. Й. Д. е заявявил, че няма имуществени претенции за уравнение на дяловете по
отношение на описаното моторно превозно средство.
Страните не претендират издръжка един от друг.
Предвид изразеното от страните сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака, което изцяло отговаря на изискванията на закона и морала и като съобрази, че са
налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът
следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това.
С оглед постигнатото между страните споразумение, окончателната държавна такса е в
размер на 40 лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК. 25 лева от тях са внесени предварително от ищцата при завеждане на
иска за развод, а останалите 15 лева следва да останат в тежест на ответника.
2
По споразумението за имуществените отношения, съгласно чл. 7, т. 1 от Тарифата, Р. Р.
Д. следва да заплати държавна такса в размер на 75,60 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на **********год., с Акт за сключен граждански брак №
20/******* год., съставен от дл. лице по гражданско състояние в град В.П. ГРАЖДАНСКИ
БРАК между М. Й. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул.
„Х. А“ № 3а, ет. 3, ап. 5 и Р. Р. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл.
Ш., ул. „Х. А“ № 3а, ет. 3, ап. 5 ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. Й. Д., ЕГН: ********** и Р. Р. Д., ЕГН:
********** споразумение по чл. 51 от СК, както следва:
Страните НЯМАТ НЕНАВЪРШИЛИ ПЪЛНОЛЕТИЕ ДЕЦА.
След прекратяване на брака съпругата Р. Р. Д. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си
фамилното име – Й.А.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Р. Р. Д., ЕГН: **********
придобития по време на брака лек автомобил марка "ФОЛКСВАГЕН”, модел ”VW UP”,
регистрационен № Н **** ВХ, с рама номер WVWZZZAAZGD047814, двигател №
CPG*******, заедно с всички принадлежности към него.
ОБЯВЯВА, че съгласно постигнатото споразумение Р. Р. Д., ЕГН: ********** НЕ
ДЪЛЖИ на М. Й. Д., ЕГН: ********** сума за уравнение на дяловете.
ОБЯВЯВА, че придобитите по време на брака в режим на СИО движими вещи за
обикновено ползване, са поделени извънсъдебно и съпрузите нямат претенции по
отношение на тях.
ОБЯВЯВА, че съпрузите са се споразумели, че задълженията по всички договори за
кредит или заем от физически или юридически лица, както и всички останали парични
задължения, които всеки от тях е поел на свое име към трети физически или юридически
лица преди фактическата им раздяла през месец май 2020 год. до подписване на
споразумението по чл. 51 от СК, остават лично за съпруга кредитополучател/длъжник и не
обвързват другия съпруг, който не е поел задължение.
След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА.
Разноските по делото остават за страните така, както са направени.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сумата от 15.00 лева, представляваща
окончателна държавна такса по молбата за развод, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВПРС сумата от 75,60 лева, представляваща дължима държавна такса по
споразумението за имуществените отношения, съгласно чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския
статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата на РС – В.П. без
мотивите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
3
4