№ 293
гр. ..., 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110131690 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно
основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД от „Застрахователно
еднолично акционерно дружество ... срещу ... за сумата от 387,19 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Пълно Каско“, „Помощ на пътя”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 30.12.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
07.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14821/2022 г. на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил в размер на 387,19 лева, като в този размер
твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното обезщетение в негова полза
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата,
заедно с направените от него разноски в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ответникът депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца за
наличието за застрахователен договор с твърдението, че липсва подпис за застрахован в
представената застрахователна полица. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие,
което е покрит застрахователен риск при ищцовото дружество, обуславящо изплащане на
процесното обезщетение. Сочи, че изплащането на обезщетението е извършено
неоснователно, въз основа единствено на субективните възприятия на водача на увредения
автомобил, без да е съставен Протокол за ПТП, подписан от длъжностно лице при Пътна
полиция. Поради това сочи, че не можело да се установи физическото състояние на този
водач, дали е съобразил скоростта си с конкретните атмосферни условия и състоянието на
пътя. В тази връзка оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
1
застрахователно събитие и настъпилите по МПС вреди. Излага, че като стопанин на пътя
ответникът е предприел всички необходими мерки за поддържането му и осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
като е налице сключен договор с конституираното като трето лице – помагач в настоящото
производство лице, по силата на който да се извършват от последното строително –
монтажни дейности на пътя при нужда. Сочи, че фактическата обстановка, при която е
настъпило процесното събитие не е установена нито от органите на МВР, нито от
Застрахователя, тъЙ.то преди изплащане на обезщетението не е извършено и тестване на
водача на автомобила за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Оспорва, че
вредите, за които е изплатено обезщетението, са настъпили от твърдяната от ищцовото
дружество необезопасена и несигнализирана дупка, както и че при определянето на сумата
за възстановяване не е направена оценка на щетата за отчитане на амортизацията им.
Релевира възражение за съпричиняване на вредите, поради несъобразяване на поведението
на водача със състоянието на пътната настилка и атмосферните условия. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Конституираното с определение № 27522 от 18.10.2022г. като трето лице-помагач на
страната на ответника търговско дружество ... не е взело становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 410, ал. 1 КЗ, от страна на ищеца следва да
бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: наличие към 30.12.2021 г. на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка на процесния автомобил, по силата на който е поел
задължение да изплати застрахователно обезщетение за вредите на автомобила при
настъпване на застрахователно събитие; факта на настъпване на процесното произшествие;
причинените вреди на автомобила; вредите да са причинени от лице, на което ответникът е
възложил работа при или по повод на възложената работа; противоправност и вина на
поведението на съответния причинител; причинна връзка между деянието и вредите;
заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и
размера му.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В чл. 345
КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор, включително
подписи на страните по него (ал. 1, т. 11). В настоящия случаЙ.то писмено доказателство по
делото е приета, застрахователна полица № ... според която автомобил „...“ модел „... ...“ е
застрахован от С. В. А. при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”
със срок на застрахователно покритие от 30.08.2021 г. до 29.08.2012 г., тоест и към датата на
сочения от ищеца пътен инцидент – 30.12.2021 г. От посоченото в полицата е видно
уговарянето на заплащане на застрахователна премия в брой при сключването на договора.
Не може да бъде споделено възражението на ответника за нищожност на договора за
застраховка поради липсата на положен подпис на застрахования. Предвидената в закона
писмена форма е условие за действителност на застрахователния договор и неспазването й
води принципно до неговата нищожност. От друга страна, обаче, договорът за застраховка е
абсолютна търговска сделка. Неспазването на законоустановената форма за действителност
на търговската сделка не води автоматично до нищожност на същата и това е едно от
различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва
независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за
да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката и то от страна по нея, а не от трето лице. Тоест нищожността
2
поради неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право се преодолява
чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В този смисъл е Решение № 115/ 23.07.2013 г. по т.д.
№ 348/ 2012 г., по описа на ВКС, І ТO.
На следващо място от приетите като писмено доказателство общи условия към
процесния застрахователен договор се установява, че твърдяното застрахователно събитие
не попада в изключенията от застрахователното покритие.
Видно от приетото по делото заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
имуществени вреди, същото е подаденона 05.01.2022г. във връзка с процесната щета.
Фактът на настъпване на процесния инцидент, обстоятелствата, при които е
настъпил, както и причинените на автомобила вреди се установяват еднопосочно от
свидетелските показания на свидетелите С. В. А. и А. Х. Г., които съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и безпротиворечиви и неоспореното заключение на
изслушваната по делото съдебно-автотехническа експертиза. Не може да се сподели, че
свидетелите като водач и собственик на застрахованото МПС са заинтересовани от изхода
на делото, доколкото в случая се касае до претенция на суброгиралия се в правата на
увреденото лице кредитор, което се предхожда от извършено спрямо застрахованото лице
плащане. Ето защо съдът приема за установено въз основа на събраните гласни
доказателства, че на 30.12.2021г. при управлението на застрахования лек автомобил в гр. ...
на ... в тъмната част на денонощието в слабоосветен участък със скорост около 35 км.ч.
дясната му гума попаднала в дупка на пътя. Дупката се намирала в средата на платното,
което било заето в дясната му част от паркирали автомобили. В резултат на попадането в
нея предната дясна гума на управлявания от свидетеля Г. лек автомобил била спукан, а
джантата- надраскана.
С оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба I3-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго ППС,
мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР - „Пътна полиция“ и не се
съставят документи за настъпилата повреда. Ето защо не могат да бъдат споделени
възраженията на ответника в тази насока.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът.
Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49
ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Според посочената норма с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С окончателния доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че определеното от ищеца
застрахователното обезщетение в размер на 387,19 лв. е платено на застрахования, като в
тази връзка по делото е прието като писмено доказателство и преводно нареждане от
3
12.01.2022г. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
стойността на ремонта на автомобила, изчислена от вещото лице, е 443,06 лева. Доколкото
платеното обезщетение от ищеца обезщетение е по-малко по размер от действителната
стойност на ремонта, необходим за отстраняване на щетите, определена към датата на
произшествието от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, ищецът е встъпил
в правата на увредения до размера на платеното обезщетение – 387,19 лева.
От страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест, не са
ангажирани доказателства за установяване на възражението му, че водачът на процесния
автомобил е допринесъл за настъпване на пътния инцидент. Поради това съдът приема
възражението за съпричиняване на щетите за неоснователно.
... не твърди и не е ангажирала доказателства, от които е видно, че претендираното
регресно задължение е погасено с плащане или по друг начин.
От всичко исложено по-горе съдът намира, че искът по чл. 410, ал. 1 КЗ е
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това е поискано изрично
от ищеца, върху сумата 387,19 лева следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№14821/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 113 състав – 22.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на спора по главния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1 КЗ и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ... следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от последния съдебни разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит за вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза и депозит
за свидетели в настоящето производство в общ размер 300 лева. ... следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество и сторените от него съдебни разноски в производството по
ч.гр.д. № 14821/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, в размер на 385 лева
(т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.411 КЗ във
вр. с чл.49 ЗЗД по отношение на ..., ЕИК ..., представляван от Й. Ф., с адрес ...,
съществуването на вземането на кредитора ..., ЕИК ..., с адрес ..., за сумата от 387,19 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско" по щета № 470421212200535, ведно със законна лихва от
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника по ч.гр. д. №14821/2022 г., по описа на Софийския районен
съд, 113 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., ЕИК ..., представляван от Й. Ф., с адрес
..., да заплати на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 300 лева за разноски в исковото
производство и 385 лева за разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ... с ЕИК ... като трето лице-помагач на
страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5