РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4617 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът ”Обединена българска банка” АД гр. София,
представляван от гл. изп. директор С П В и изп. директор Р И Т, чрез
процесуалния си представител твърди, че по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 04.04.2008г. ищецът е предоставил на Х.П.П. кредит в
размер на 10000 лв, а той се е задължил да го върне на 96 месечни анюитетни
вноски по 181.74 лв, включващи главница и лихва, считано от 15.05.2008г. Крайният
срок за издължаване на дълга по кредита е 15.04.2016г., който е настъпил. От
15.08.2011г. кредитополучателят изпаднал в просрочие на дължимите вноски и
впоследствие спрял плащанията, при което кредитът станал автоматично предсрочно
изискуем, за което не е било необходимо уведомяването му - чл.19 от договора. За
събиране на вземането си за остатъка от главницата, заедно с дължимите по
договора лихви, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК срещу Х.П., образувано в ч. гр. дело №7905/2012г. на Русенски
районен съд. На 22.10.2012г. съдът издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист длъжникът Х.П. да му заплати сумите: 7297.73 лв главница, заедно
със законната лихва от 18.10.2012г., 541.08 лв договорна лихва за периода от
15.08.2011г. до 17.10.2012г., 1015.50 лв наказателна лихва за периода
15.08.2011г. - 17.10.2012г. и за 177.09 лв разноски за държавна такса и 486.76
лв адвокатско възнаграждение. Издаденият изп. лист бил образуван в изп. дело
№4381/2012г. на ЧСИ Иван Хаджииванов. Тъй като на 28.02.2017г. ответникът направил
възражение по чл.423 ГПК, моли да се признае за установено съществуването на
вземането му срещу Х.П.П. в размер на 8854.31 лв, което включва 7297.73 лв
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 04.04.2008г.,
заедно със законната лихва от 18.10.2012г., 541.08 лв договорна лихва за
периода от 15.08.2011г. до 17.10.2012г., 1015.50 лв наказателна лихва за
периода 15.08.2011г. - 17.10.2012г. Претендира направените в заповедното и по
настоящото дело разноски.
Ответникът Х.П.П. чрез процесуалния си представител
оспорва иска като неоснователен. Липсва надлежно волеизявление от страна на Банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на 15 бр.
месечни вноски, в резултат на което кредитополучателят да е изпаднал в
просрочие от 15.08.2011г. Оспорва вземането и по размер, както за главницата,
така и за акцесорните претенции за лихви.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №7905/2012г. на
Русенски районен съд, назначена е счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №7905/2012г., че в производство по чл.417 ГПК е била издадена заповед за незабавно
изпълнение №5039/22.10.2012г. срещу Х.П.П. да заплати на “Обединена Българска Банка”
АД гр. София сумите: 7297.73 лв главница, заедно със законната лихва от
18.10.2012г., 541.08 лв договорна лихва за периода от 15.08.2011г. до
17.10.2012г., 1015.50 лв наказателна лихва за периода от 15.08.2011г. до
17.10.2012г. и за 177.09 лв разноски за държавна такса и 486.76 лв за
адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 22.10.2012г. съдът е разпоредил да
се издаде изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението и
издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело №20128320404381 по описа
на ЧСИ И Х. Видно от данните в образуваното пред Русенски окръжен съд
производство по реда на чл.278 във вр. с чл.423 ГПК, с определение
№186/12.04.2017г. по ВЧГД №96/2017г. въззивният съд е приел направеното
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение от длъжника Х.П., поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск срещу него за установяване на вземането
си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Видно от представения Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 04.04.2008г., “Обединена Българска
Банка” АД е предоставила на Х.П.П. кредит в размер на 10000 лв. Съгласно чл.4,
ал.1 от договора, главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на 15.25 %. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 15.04.2016г.;
като погасяването на задълженията по кредита се извършва на 96 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихви, в размер на 181.74 лв, считано от
15.05.2008г. (чл.9).
По делото няма спор, а това се установява и от
заключението на счетоводната експертиза, че средствата по кредита са преведени на
04.04.2008г. по банков път по личната разплащателна сметка на ответника и той
ги е усвоил изцяло.
Задължението по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 04.04.2008г.
не е изпълнено. От заключението на експертизата се установява, че последната
вноска по кредита е направена на 11.11.2011г., като с нея е погасено
задължението с падеж 15.08.2011г. След това ответникът е преустановил
плащанията.
Съгласно чл.7 от договора, при забава на плащането на
главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при
предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва, включваща договорения в чл.4 лихвен процент за редовна
главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта (15.25 % + 5 % = 20.25 %).
Съгласно чл.19
от договора, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски
кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо
кредитополучателят да бъде уведомяван. В този случай целият кредит се олихвява
с наказателна лихва (неустойка за забава), съгласно договора. При наличие на
предпоставките по чл.19, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в
целия размер и е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.417 ГПК.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно от вещото лице
Й.М. и прието от съда без възражения от страните в съдебно заседание на
22.11.2017г., се установява, че към 18.10.2012г., когато е подадено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, непогасената главница по
кредита възлиза на 7297.73 лв. Към същата дата размерът на договорната лихва
възлиза на 541.08 лв, а този на наказателната лихва - на 1015.50 лв. Общото
задължение по договора за кредит възлиза на 8854.31 лв.
Предмет на оспорване от страна на ответника е фактът за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно т.18 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до
длъжника, като постигнатата между страните уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, без да се уведомява длъжника, не може да породи действие, ако кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му
да е достигнало до длъжника. По делото липсват данни към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение (18.10.2012г.) длъжникът да е бил уведомен за волеизявлението на Банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поради това неуведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост има за последица ненастъпване на
предсрочната изискуемост към този момент - 18.10.2012г. С оглед договорения между
страните краен срок за издължаване на дълга по кредита - 15.04.2016г., който е
настъпил и липсата на доказателства ответникът да е изпълнил задължението си
към ищеца, произтичащо от договора за кредит от 04.04.2008г., възражението за
неоснователност на претенцията за сумата 7297.73 лв непогасена част от
главницата по кредита, е неоснователно.
Ответникът оспорва дължимостта на сумата 1015.50 лв наказателна лихва за
периода от 15.08.2012г. до 17.10.2012г., позовавайки се на нищожност на
договорната клауза (чл.7, ал.1). Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК (отм. на 12.05.2010г.), при
забава на дължимите
от потребителя плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, т.е. дължи се законната лихва.
При договорения в чл.7, ал.1 изчислителен способ размерът на
наказателната лихва в исковия период възлиза на 20.25 % за година. От допълнителното заключение на счетоводната експертиза, депозирано и
потвърдено устно от вещото лице в съдебно заседание на 15.01.2018г., се
установява, че размерът на законната лихва за забава, изчислена на база
действащия основен лихвен процент на БНБ през съответния период плюс 10 пункта,
е значително по-малък от определения в договора размер и в парично измерение възлиза
на сумата 886.92 лв. Поради това определената от банката клауза за начисляване на
наказателна лихва
(неустойка за забава) при
просрочие се явява противоречаща на императивна правна норма.
Предвид изложеното възражението
на ответника, че клаузата за определяне размера на претендираната наказателна
лихва в чл. 7, ал.1 от договора е нищожна поради противоречие
със закона - с чл.26,
ал.1, предл.1 във вр. с чл.19, ал.2 ЗПК (отм.) е основателно. Следователно не съществува
вземане и искът
относно претенцията за
наказателна лихва за сума в размер на 1015.50 лв
е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Водим от горното, съдът намира предявеният иск по
чл.422 ГПК за основателен досежно сумите
7297.73 лв главница и 541.08 лв договорна лихва за периода 15.08.2011г. -
17.10.2012г. Същият следва да се уважи, като се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца към ответника за сумите 7297.73 лв главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 04.04.2008г., заедно
със законната лихва от подаване на заявлението - 18.10.2012г. и 541.08 лв договорна лихва за периода от 15.08.2012г.
до 17.10.2012г. Искът следва да се отхвърли за сумата 1015.50 лв наказателна
лихва за периода от 15.08.2012г. до 17.10.2012г. Ответникът дължи на ищеца сумата 589.48 лв разноски по ч. гр. дело №7905/2012г. на
РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца 1084 лв направени разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът дължи на ответника 97.83 лв разноски, съобразно отхвърлената част на
иска. Съдът съобрази, че с влязло в сила определение №284/26.06.2017г. по в. ч.
т. д. №96/2017г. състав на Русенски окръжен съд в производство по чл.248 ГПК се
е произнесъл по разноските по делото, образувано по възражението пред въззивния
съд по чл.423 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Обединена българска
банка” АД
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. “Света София” №5, представлявано от гл. изп. директор С П В и
изп. директор Р И Т, ЕИК *********, към Х.П. ***, ЕГН **********, за сумите 7297.73 лв
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
04.04.2008г., заедно със законната лихва от 18.10.2012г., 541.08 лв договорна
лихва за периода от 15.08.2011г. до 17.10.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за сумата 1015.50 лв наказателна лихва за периода от 15.08.2011г. до
17.10.2012г.
ОСЪЖДА Х.П.П. да заплати на “Обединена българска банка” АД
сумите 589.48 лв разноски по ч. гр. дело №7905/2012г. на Русенски районен
съд, както и 1084 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Обединена българска банка” АД да заплати на Х.П.П. сумата 97.83 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: