№ 2739
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110108875 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.02.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №8875 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.55, ал.1, прeдл. I oт ЗЗД.
Образувано е по повод на искова молба, подадена от А. Н. Н., чрез адв.В. Н. от САК,
срещу ......., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 224 лв., представляваща платена
1
без правно основание сума по нищожен Договор за паричен заем № 178166, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.02.2022 г., до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че с ответника имат сключен Договор за
паричен заем №..... г., по силата на който ответникът е отпуснал заем от 900 лв., при ГПР от
49,87 % и ГЛП от 40,05 %,, платим на осем месечни погасителни вноски, всяка в размер на
281 лв. В т. 6.1 от процесния договор е било предвидено задължение за заемополучателя да
предостави обезпечение- поръчител или банкова гаранция, в тридневен срок от усвояването
на сумата, като ищецът не е осигурил предвиденото в чл.33, ал. 1 от ОУ обезпечение и му е
била начислена неустойка в общ размер на 188,64 лв. Сочи се, че ищецът е погасил изцяло
сумата по сключения договор, като е заплатил сума от общо 1 124 лв. Поддържа, че
процесния договор е недействителен, тъй като противоречи на законоустановените
императивни правни норми. Твърди, че не е спазена предвидената в закона форма. Намира,
че не е спазена процедурата за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, като на ищеца не е предоставена изискуемата преддоговорна информация,
както и условията, при които може да се откаже от договора. Твърди се, че разменените
документи между страните се явяват неподписани, доколкото не отговарят на изискванията
на ЗЕДЕУУ и е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем
начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра за
всяка от страните. Твърди, че не е налице съществен елемент от съдържанието на договора-
ГПР, тъй като липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, а именно кои
компоненти са включени в него и начина му на формиране. Твърди, че ГПР е бил посочен
единствено като размер, но нямало данни за включените разходи в него. Поддържа, че
действителният размер на ГПР надхвърлял законоустановения максимален праг. Сочи се, че
неустойката следва да бъде включена като разход по кредита. Оспорва същата като
нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като не отговаряла на присъщите й
функции. Поддържа, че по същество уговорената неустойка представлявала неустойка за
забава, като поддържа, че същата е неравноправна клауза. Поради изложеното поддържа
недействителност на целия договор. Счита размера на възнаградителната лихва за
необосновано висок и противоречащ на добрите нрави. Претендира присъждане на разноски
по чл.38 от ЗА.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да е
нищожна. Твърди, че е в договора коректно е посочена обща сума за плащане, включваща
главница и възнаградителна лихва. Поддържа, че при определяне на ГПР са взети предвид
всички допускания, като същите са посочени в съдържанието на представения договор.
Посочва, че към момента на сключване на договора вземането за неустойка все още не е
било възникнало. Поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е
действителна. Търси разноски.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните, че
е сключен горепосочения договор за паричен заем за сума от 900 лв., при ГПР от 49,87 % и
ГЛП от 40,05 %, платим на осем месечни погасителни вноски, всяка в размер на 281 лв.,
като в чл.8, вр. чл.6 от Договора е прието, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6 обезпечение- банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл.9, ал.2 от ОУ, в 3- дневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на дог. условия, дължи неустойка от 188,64 лв., с начин на
разсрочено плащане, посочен в приложението към дог. за заем.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен, поради следните съображения:
Отв. страна представя преписи на сключения договор и др. относими документи,
2
/стр.38 и сл./
С оглед на издадено СУ в полза на ищеца, не се установени плащания от
кредитополучателя чрез плат. система ....
Видно от приетото по делото заключение по ССч.Е, е заплатено общо сумата от 1 124
лв., от която 900 лв.- главница, сума от 35,36 лв.- дог. лихва и сума от 188,64 – неустойка по
чл.8 от договора, като е налице пълно погашение на 25.05.2018г., съобразно уговорения
погасителен план. Изчислено на годишна база платената дог. лихва и неустойка правят ГПР
от 349,20 %.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
заем представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от
акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Началната липса на
основание е при получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Съгласно чл.143 и чл.146,
ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на
договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна
клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна
неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата
и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Не може да се приеме,
че така уговорената неустойка за непредставяне в срок на обезпечение е възнаграждение за
услуга, предоставена на заемателя. Същата разкрива белезите на начислен разход по
кредита, който е включен изначално в размера на погасителните вноски по погасителния
план и следва да се включи в ГПР. При това положение не може да се приеме, че
изискуемостта на неустойката настъпва при неизпълнение на дог. задължение от заемателя
по смисъла на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК. Видно от приетото заключение е, че при това ГПР по
сделката надвишава максималния допустим законов праг по чл.19, ал.4 от ЗПК, като само с
отчетена договорна лихва този индекс възлиза на 49,87 %. Трайна е съд. практика, която
приема, че подобни договорки противоречат на добрите нрави и имат неравноправен
характер.
По аргумент от чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, без да се съобрази неустойката за
непредоставяне на обезпечение, което е разход по кредита, включен в размера на
погасителните вноски. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е
получило- кредитодателя в случая. Чистата стойност на кредита, която подлежи на връщане
при недействителност на договора според специалното правило на чл. 23 ЗПК,
представлява вземане на кредитора, което при действителен договор е изискуемо обичайно
3
според уговорените падежи на отделните вноски, а при недействителен – погасителният
план няма действие между страните. В случая следва да се приеме, че в частта относно
неустойката сделката е недействителна, поради което исковата претенция следва да се уважи
до сумата от 188,64 лв. По отношение на дог. лихва не може да се приеме горното. Съгласно
императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. Настоящият състав намира, че с оглед на посочването на
лихвения процент по кредита, който възлиза на 40,05 %, и е уговорен като фиксиран, без
изрично да е предвидена възможност размерът му да бъде променян, то не е налице
основание за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.23 от
ЗПК поради нарушаване на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 50 лв.-държавна такса в производството и депозит за
експертиза от 300 лв., като с оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски от 294,75
лв. Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от
основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението
се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ
риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Съдът определя
възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от действалата към
момента редакция Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го
заплати, с оглед изхода на спора следва да се присъди адв. хонорар от 252,64 лв. В полза на
отв. страна следва да се присъдят разноски от 15,79 лв., представляващи определено в
минимален размер от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с
ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от
......- управител,
да заплати
на А. Н. Н., ЕГН:**********, сума от 188,64 /сто осемдесет и осем лева и шестдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща недължимо дадено неустойка за непредоставяне на
обезпечение в срок по Договор за паричен заем №.....г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2022г.
до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до
пълно претендирания размер от 224 /двеста двадесет и четири/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано
от ......- управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на А. Н. Н., ЕГН:**********,
сума в размер общо на 294,75 /двеста и деветдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 300 лв.
4
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано
от ......- управител, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Г. Г. Ч. от САК, сума в
размер на 252,64 /двеста петдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по
делото.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
......., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ......-
управител, на сума в размер на 15,79 /петнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5