РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от “Топлофикация- Перник”АД против решение №
260898/21.07.2021 г. по гр.д. № 5590/2020 г. на РС – Перник в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация- Перник”АД срещу З.З. искове по реда на чл. 415 ГПК за
разликата над уважената част от 590, 90 лв. до пълния предявен размер от 1181,80 лв.,
представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на
апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и за разликата над
уважената част от 80, 46 лв. до пълния предявен размер от 160,91 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди, че решението е неправилно
и необосновано в обжалваната отхвърлителна част, като моли в тази част решението да бъде
отменено от въззивната инстанция и предявените искове бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани.
Въззиваемата З. К. З. по подробни доводи и съображения възразява на наведените
твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
1
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
От приложените по първоинстанцинното дело писмени доказателства (договор от
31.12.1992г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, удостоверения за
наследници на Н.Т. и К.В.) се установява, че Н.Т. е придобила правото на собственост върху
процесния апартамент, като последната е починала на *** /преди процесния период/ и е
оставила наследници по закон ответницата З. К. З. - дъщеря, и К.В. – син, които са
придобили по наследство собствеността върху имота при квоти съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН –
по 1/2. К.В. е починал на *** /след процесния период и преди подаване на исковата молба/,
като е оставил единствен наследник по закон ответницата З.З. – сестра.
При така установеното въззивният съд приема, че ответникът З.З. отговаря за
процесния период за 1/2 от претендираната сума в качеството на потребител/клиент на осн.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съобразно притежаваната от нея през процесния период 1/2 ид.ч. от
собствеността върху имота, както и отговаря за останалата 1/2 от претендираната сума на
осн. чл. 60, ал.1 ЗН, защото наследява изцяло задълженията на наследодателя-съсобственик
К.В.. Ответницата не отговаря в качеството на потребител/клиент по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ за притежаваната от съсобственика К.В. 1/2 ид.ч. от имота /доколкото е починал след
процесния период/, а по силата на общо наследствено правоприемство, при което тя
получава и задълженията на наследодателя К.В., като липсват доказателства, че наследникът
З.З. се е отказала по надлежния ред от наследството на К.В.. Напротив - с нот. № 159, т. І,
рег. № 740, д. 135/2021г. ответникът З.З. е продала процесния апартамент на 15.04.2021 г.
/след процесния период/, което представлява доказателство за приемане на наследството на
К.В. с конклудентни действия.
Неоснователно се поддържа в отговора на въззивната жалба, че ответницата дължи
само 1/2 част от цената на потребената в процесния апартамент ТЕ съобразно притежаваната
от нея 1/2 ид.ч. от собствеността на процесния имот. Процесните задължения са възникнали
преди смъртта на другия съсобственик и наследодател К.В. през 2020 г. /процесният период
е 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г./, поради което неговото задължение е част от наследството на
К.В. и неговата единствена наследница по закон З.З. отговаря за процесното задължение на
К.В. на основание чл. 60, ал.1 ЗН. В тази връзка следва, че за процесния период ответникът
З.З. е задължена за 1/2 от претендираната ТЕ на собствено основание /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и за
останалата 1/2 от сумата на основание чл. 60, ал.1 ЗН. Следователно за процесния период в
полза на ищеца срещу ответника З.З. е възникнало вземане за цялата претендирана стойност
за доставената и ползвана ТЕ в процесния имот.
Неоснователни са доводите в отговора на въззивната жалба относно това в какво
качество се претендират процесните суми от ответника – на лично основание и/или като
наследствени задължения. Основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) представлява
2
фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято
защита търси в исковото производство. Ищецът както в заявлението, така и в исковата
молба е посочил всички фактически обстоятелства по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК от
значение за възникването и съществуването на вземането и на които се основава искът -
дължима от ответника-клиент на ТЕ цена на доставена и ползвана ТЕ за битови нужди в
процесния имот за процесния период, която услуга се осъществява при условията на
публично известни Общи условия. Други фактически твърдения или такива, изтъкнати
допълнително, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално
правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, и
следователно не представляват, респ. не обосновават изменение на иска по основание по см.
на чл. 214, ал. 1 ГПК. При заявени и в заявлението по чл. 410 ГПК, и в исковата молба
основание на иска, обстоятелството как правоотношението по продажба на ТЕ е възникнало
няма никакво значение за основанието на иска, а касае разрешаването на спора по същество.
Определящото е, че ответникът е посочен в ИМ като “клиент на ТЕ за битови нужди”, а
дали ответникът отговаря за част от процесните суми, защото наследява съответната част от
задълженията на наследодателя, а за друга част - като съсобственик на процесния имот, е
обстоятелство, което не касае редовността/допустимостта на ИМ, респ. основанието на
исковете, защото предявените искове не са вещни. Така че и в двата случая ответникът
отговаря като потребител/клиент на договорно основание /след смъртта на съсобственика-
наследодател не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на договора за продажбата
на топлинна енергия по право, а задълженията по договора преминават върху наследниците
на основание чл. 60, ал. 1 ЗН/.
Пред районния съд страните не са спорили относно факта, че в исковия период
ищецът е доставял в топлоснабдения имот ТЕ на стойност, равна на претендираната с
исковата молба сума, както и за начислената мораторна лихва /това обстоятелство се
признава изрично от ответника и е обявено от РС за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК/, поради което следва
да се признае дължимостта им в предявените по делото размери. Исковете по реда на чл. 415
от ГПК са изцяло основателни за цялата претендирана главница от 1181,80 лв. и за цялата
претендирана лихва от 160,91 лв.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
При тези изводи първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковете са отхвърлени за разликата над уважената част от 590, 90 лв. до пълния
предявен размер за главница от 1181,80 лв. и за разликата над уважената част от 80, 46 лв.
до пълния предявен размер за лихва от 160,91 лв., като вместо него се постанови решение за
уважаване на исковете и в посочените части. Въззивната жалба е основателна. В
уважителната част решението като необжалвано е влязло в сила.
По разноските
3
Ищецът е направил разноски в първонистанционното производство в общ размер на
218, 70 лв., които с оглед основателността на исковете, се дължат от ответника изцяло, от
които с настоящото решение следва да се присъди допълнително сумата 109,35 лв.
/съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от исковете разноски в размер на 218,70 лв. и присъдените с
първоинстанционното решение общо 109, 35 лв. разноски, направени в
първоинстанционното производство/.
С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение да се отмени и в частта, с
която са присъдени разноски на ответника в първонистанционното производство в размер
на 150 лв., доколкото такива не му се дължат.
Жалбоподателят търговско дружество претендира ю. к. възнаграждение, което с
оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано
в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, които с оглед основателността на жалбата, се
дължат от въззиваемия изцяло.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемата не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260898/21.07.2021 г. по гр.д. № 5590/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация-
Перник”АД срещу З. К. З., ЕГН: ********** искове по реда на чл. 415 ГПК за разликата над
уважената част от 590, 90 лв. до пълния предявен размер за главница от 1181,80 лв. и за
разликата над уважената част от 80, 46 лв. до пълния предявен размер за лихва от 160,91 лв.,
както и в частта за осъждане на „Топлофикация - Перник” АД, да заплати на З. К. З.
разноски за исковото производство от 150 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по реда на чл. 415 ГПК, предявени от
"Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република,
срещу З. К. З., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. В./, че ответникът дължи на
ищеца и сумата 590,90 лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение
размер от 590, 90 лв. до уважения с настоящото решение размер от 1181, 80 лв./,
представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на
апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; и сумата 80, 46
лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение размер от 80, 46 лв. до
уважения с настоящото решение размер от 160, 91 лв./, представляваща лихва за забава за
периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
4
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 260008/07.08.2020
г. по ч. г. д. №03817/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА З. К. З., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. В./ да заплати на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република,
допълнително сумата 109,35 лв. – разноски по първоинстанционното производство.
Първоинстанционното решение в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. К. З., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. В./ да заплати на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република,
сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5