Р Е Ш Е Н И
Е № 7
Гр. Сливен, 12.10.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ
и при секретаря ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАД № 297 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 285 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по касационна
жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София към
Министерството на правосъдието срещу Решение № 150/30.06.2021 г., постановено
по адм. дело № 200/2021 г. по описа на Административен съд Сливен.
В касационната
жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на оспореното
решение. Съдът неправилно определил периодите, в които са и. н. в н. к., като
същите били съобразно справка от затвора С., както следва от 03 до 10.02.2021
г. и от 09 до 15.03.2021 г. Неправилно бил приложен и чл. 52 от ЗЗД относно
размера на присъденото обезщетение, доколкото не било доказано, че установените
вреди са засегнали дълбоко неимуществената сфера на лицето и са довели до т. д.
т. Твърди още, че при постановяване на акта си, съдът не е съобразил
действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства,
както и обективната истина. Не се установило неизпълнение на вмененото от
закона задължение, за да се ангажира отговорността на ГДИН, както и претърпяни
неимуществени вреди. Условията в н. к. били разписани в чл. 96 от ППЗИНЗС, като
видно от тях, наличието на санитарен възел не било сред задължителните условия.
От приложената справка от затвора се доказвало, че са спазени изискванията на
закона и разписаните права на л. от с. по време на и. на н. по чл. 101 т. 7 от ЗИНЗС. Съдът не взел предвид безспорно установените факти, че п. за и. н. се
оборудват със средства за повишена сигурност, които служат както за
предотвратяване на самоувреждане и посегателства върху други л. от с. и
служители, така и за сигнализиране в случай на необходимост от ползване на
санитарен възел. Неправилно съдът кредитирал свидетелските показания, тъй като
свидетелите не били в едно и също помещение по време на престоя и нямали преки
наблюдения върху ищцата през процесните периоди и ежедневните й дейности, вкл.
дали е подавала сигнал за ползване на санитарен възел извън утвърдения график.
Липсвали и доказателства за наличие на здравословни проблеми у ищцата.
Неоснователно било да се присъжда обезщетение само защото ищцата е пребивавала
на законно основание при определени условия. Краткият период от време за *** и ***
д. с прекъсване от 1 месец нямало как да причини на ищцата посочените в
исковата молба неимуществени вреди. Прави позоваване на решения на ЕСПЧ. Счита
още, че съдът е направил субективна преценка за наличието на вреди, като само
отрицателните преживявания не били основание за обезщетяване. Моли съда да
отмени атакуваното решение в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на К.С.
обезщетение в размер на 150,00 лв., ведно със законна лихва и разноски. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен ст. юрк. П. С., която поддържа жалбата и
моли съда да я уважи с отмяна на обжалваното съдебно решение. В случай, че
съдът приеме иска за основателен, моли размера на обезщетението да бъде
намален. Моли да се отстрани допуснатата техническа грешка в периодите.
Претендира юрисконсултско възнаграждение
Ответникът по
касационната жалба К.В.С. се явява лично и изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила атакуваното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен счита, че следва да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение, в което съдът подробно и детайлно направил разбор
както на фактите и доказателствата по делото, така и изградил съответни на тях
правни изводи.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.
218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С атакуваното
Решение № 150/30.06.2021 г. постановено по адм. дело № 200/2021 г., състав на
Административен съд – Сливен е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, да заплати на К.В.С., и. н. „л. от с.“ в Затвора С. сума в размер на 80 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в периода от 03.02.2021 г. до 11.02.2021 г. неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица – служители на ГДИН, свързани
с битовите условия, при които е и. н. д. н. „*** д. в н. к.“ – неизпълнение на
задължението по чл. 96 ал. 5 от ППЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2021 г., до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени в периода от 09.03.2021 г. до 16.03.2021 г.
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица –
служители на ГДИН, свързани с битовите условия, при които е и. н. д. н. „*** д.
в н. к.“ – неизпълнение на задължението по чл. 96 ал. 5 от ППЗИНЗС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
23.04.2021 г., до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска в останалата
му част до пълния претендиран размер от 8 000 и съответно – 7 000 лв.
С решението си съдът осъдил ответника да заплати и разноски в производството в
размер на 10,00 лева.
За да постанови
решението си, решаващият състав на административния съд приел, че е доказано
бездействието на служители на ответника по изпълнение на вмененото им с чл. 96
ал. 2 от ППЗИНЗС задължение, което може да бъде преценено като у. ч. д. на ищцата
и пораждане у нея на ч. за н. и м. С позоваване на чл. 96 ал. 5 от ППЗИНЗС е
прието, че нормативно е допусната възможността в н. к. да няма санитарен възел.
Това обаче не означавало, че на л. от с., и. н. в н. к. не следва да бъде
осигурена възможност при всяка
необходимост да осъществява своите физиологични нужди в съответното
санитарно помещение. По делото било установено, че н. в н. к. няма никаква
възможност да сигнализира за нуждата да отиде до тоалетна – липсва достъп до
вратата или бутон за сигнализация. Единственото излизане до тоалетна се
осъществявало по строго определен график, като след 18 часа не се разрешавало
отключване за тоалетна, а преди влизане в н. к., на лицата се п. к. При тези
данни съдът е формирал извод, че разрешаването на въпроса с липсата на
санитарен възел в к. посредством обявения график за посещение на тоалетна не
работи или не работи достатъчно добре. Поставянето на ищцата в тези условия в
резултат на бездействието на затворническата администрация само по себе си било
у. и н. ч. д. Съдът е приел още, че поставянето на ищцата в неблагоприятни
условия по чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да
породи у нея ф., м. и е. с., а такова условие е принудата ищцата да с. и се х.
в помещение, в което няма санитарен възел и течаща вода, а ф. н. се з. в к.
Прието е, че искът е доказан, като по справедливост е определено обезщетение в
размер на 150 лв. за *** д.
Касационната
инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно
изяснена фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е
направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по
делото доказателства при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, като ги е
обсъдил в тяхната взаимна връзка, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284
ал. 5 от ЗИНЗС е формирал правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Следователно, основателността на иск с правно основание чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС
предполага установяване наличие, в кумулативност на следните материалноправни
предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и 2. настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която
вреда обаче се предполага до доказване на противното от ответника, по силата на
оборима презумпция, въведена с чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС. Специфичното в случая е
именно това, че съгласно чл. 284 ал. 5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
като доказването на противното се извършва от ответната страна – ГДИН.
Цитираните по-горе
норми налагат извода, че държавата е отговорна за условията, при които
осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието. Държавата в лицето
на затворническата администрация и ръководството й имат задължението да спазват
забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС във всеки аспект на своята дейност.
Поставянето на л. от с. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС само
по себе си представлява третиране, способно да породи у него ф., е. и м. с. в
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на л. от с. и в частност на
н. по чл. 101 т. 7 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 96 ал. 2 от ППЗИНЗС, помещенията,
устроени като н. к., в които са се и. процесните д. н. трябва да отговарят на
всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на
дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за
проветряване и обезопасено легло. По делото не се твърди, че к., в които лицето
е и. д. си н. не отговарят на тези общи битови условия. Като увреждащо
обстоятелство е заявено, че и. на о. и осъществяването на ф. н. ставали пред к.
и в к., поради липса на санитарно помещение, както и че липсвала в помещението
течаща вода. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че невъзможността да се посети при нужда уединено санитарно помещение, а
за целта се използва к. безспорно надхвърля допустимите житейски стандарти,
присъщи на изпълнението на самото н. „л. от с.“. Затворническата администрация
е длъжна да гарантира спазването на основните човешки права на л. от с. във
всеки един момент от и. на н. л. от с. и да не налага на н. допълнителни
ограничения от типа на тези присъщи за изпълнението на н. по чл. 101 т. 7 от
ЗИНС. След като това е така, е ясно, че този допълнителен ф. и е. д., причинен
от и. на д. н. в н. к. има характера на нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНС и
вредите от него се предполагат по силата на законовата презумпция на чл. 284
ал. 5 от ЗИНС.
На следващо място,
от установеното по делото бездействие на администрацията по осигуряване на
годни за нормалното осъществяване на физиологичните нужди условия в н. к. на
затвора не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в
парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени,
съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на
причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с
общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл Решение № 516 от
14.01.2019 г. на ВАС по АД № 6195/2018 г., III о. В случая изводите на съда за
размера на дължимото обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно
са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, сочещи наличието
на увреда. Несъмнено е негативното въздействие върху ищцата на условията при
които е пребивавала в н. к. на Затвора С. При преценката на кумулативното
въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по
делото негова обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и
дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с
която следва да бъдат възмездени причинените вреди. В случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при и. на
н. „и. в н. к.“ на ищцата в двата процесни периода по делото. В обжалвания
съдебен акт е съобразена законовата забрана лицата, и. н. „л. от с.“ да бъдат
подлагани на и., на ж. и у. о. и задължението на държавата да им осигури, от
една страна, условия за и. на наложено н., съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на н. да не
ги подлага на с., т. или у. о. в степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения по
отношение осигуряването на подходящи условия за и. на н., вследствие на което
са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Предвид
гореизложеното, неоснователно е искането за намаляване размера на присъденото
обезщетение. Изводите на съда за размера на последното съответстват на
правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди и тяхното реалното
отражение върху състоянието на ищцата. В случая съдът правилно е приложил
понятието "справедливост" като морално - етична категория по
отношение на размера на полагащото се обезщетение, като е ползвал съотношението
на времето на неблагоприятно въздействие, което е понесла и. н. С., както и на
интензитета на това въздействие, а така също и на характера и обема на вредите,
които би причинило това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви
на решаващия състав са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят
от настоящата инстанция.
В процесния случай
периодите, за които се претендират причинените вреди са посочени в исковата
молба, както следва: от 03.02.2021 г. до 11.02.2021 г. (*** д.) и от 09.03.2021
г. до 16.03.2021 г. (*** д.). Видно от приобщено по доказателствата писмо от
Началника на Затвора С., С. е и. н. „и. в н. к.“ в периодите от 03 до
10.02.2021 г. и от 09.03.2021 г. до 15.03.2021 г., които са съответно *** и ***
д. Настоящият касационен състав счита, че съдът е допуснал техническа грешка в
изписването на крайните дати на съответните периоди, като е изписал: 11.02.2021
г. вместо 10.02.2021 г. и 16.03.2021 г. вместо 15.03.2021 г. Периодите на и. на
н. „и. в н. к.“ от *** и *** д. са
отразени коректно в съдебния акт, поради което допусната грешка от съда не
представлява основание за отмяна на съдебния акт. С оглед посочените
обстоятелства и при констатирана липса на каквото и да било противоречие между
решаващите мотиви на съда и диспозитива на решението следва да се приеме, че в девети
абзац на страница седем и в двата осъдителни диспозитива на страница осем съдът
е допуснал техническа грешка, която обаче не се отразява върху правилността на
съдебния акт. Така допуснатата от съда очевидна техническа грешка при изписване
крайните дати на двата процесни периода следва служебно да бъде поправена от
съда по реда на чл. 175 АПК.
При горните
съображения настоящата инстанция приема, че касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради
което, като законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, разноски не следва да се присъждат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 150/30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 200/2021 г. по описа на
Административен съд - Сливен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: