Решение по дело №5135/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8669
Дата: 30 ноември 2016 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20111100105135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2011 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. С., 30.11.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публично заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година  в състав:            

                  

                                                                              СЪДИЯ:  НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Д.К. като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5 135 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

 

Ищецът „В.2.” ЕООД твърди, че с нотариален акт по н.д. 635/2005 г. на Нотариус А.Ч. му е учредено право на строеж, след реализирането на което е придобило в новоизградената жилищна сграда, находяща се в УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****”, бул. „****” № *** недвижим имот, представляващ гараж № 1, на кота -2,60 и кота -0,10, целият със застроена площ от 294, 35 кв.м., състоящ се от общо помещение за паркиране на коли, автомобилен подемник и машинно помещение при съседи на кота -2,60: калкан, калкан, калкан, магазин № 3 и стълбище, при съседи на кота -0,10: гараж № 2, двор, проход и стълбище, заедно с 12,7512% от общите части на сградата и от правото на строеж върху описаното по-горе място. Твърди се, че „В.2.” ЕООД продал на В.В. Д. 11,1111% идеални части от описания гараж № 1. Твърди се, че посредством две разпоредителни сделки – договор за дарение и договор за покупко-продажба, К.Н.С., като физическо лице, придобил правото на собственост върху 255/495 идеални части от УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****”, бул. „****” № ***. Изложени са твърдения, че Б.В.А. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на ½ идеална част от имота и въз основа на същия се разпоредил с тази част, продавайки я на Д.Л.С. и П.Д.С.. Изложени са твърдения, че купувачите не са собственици на имота, защото са купили същият от несобственик, поради което не бил настъпил вещно-транслативния ефект на договора. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да признае за установено, че е собственик на 88, 8889% ид.части от гараж № 1, на кота -2,60 и кота -0,10, целият със застроена площ от 294, 35 кв.м., състоящ се от общо помещение за паркиране на коли, автомобилен подемник и машинно помещение при съседи на кота -2,60: калкан, калкан, калкан, магазин № 3 и стълбище, при съседи на кота -0,10: гараж № 2, двор, проход и стълбище, който имот е идентичен с подземен гараж със застроена площ от 219, 74 кв.м., състоящ се от 8 паркоместа, находящ се под повърхността на терена, под кота 0,00, с административен адрес: гр. С., бул. „****” №***, в УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****”, както и да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на 1/4 идеална част /съгласно уточнителна молба от 31.05.2011 г./ от подземен гараж със застроена площ от 219, 74 кв.м., състоящ се от 8 паркоместа, находящ се под повърхността на терена, под кота 0,00, с административен адрес: гр. С., бул. „****” №***, в УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****, който имот е идентичен с гараж № 1, на кота -2,60 и кота -0,10, целият със застроена площ от 294, 35 кв.м., състоящ се от общо помещение за паркиране на коли, автомобилен подемник и машинно помещение при съседи на кота -2,60: калкан, калкан, калкан, магазин № 3 и стълбище, при съседи на кота -0,10: гараж № 2, двор, проход и стълбище  бул. „****” № ***. Заявено е искане за отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответниците като собственици на процесния имот респ. заплащане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответниците Д.Л.С. и П.Д.С., редовно уведомени, оспорват исковете в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалните си представители – адв. С. и адв. Д.. В отговора са заявени възражения досежно процесуалната недопустимост на заявените искове. При условията на евентуалност са наведени възражения за тяхната неоснователност респ. възражения за липса на активна и пасивна материалноправна легитимация. Претендират се разноски.

Исковете срещу ответника Б.В.А. са прекратени с определение от 10.02.2011 г.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Х..

Възраженията на ответниците се поддържат от адв. С. и адв. Д..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт № 162, дело 1212/1926 г. на Първи Нотариус при Софийски окръжен съд, от който се установява, че С.Р., П.Р. и С.Р., лично и като законен представител на малолетните си деца Л. и Ц.Р. са продали на П.Т. празно дворно място, находящо се в гр. С., местност „К.”, съставляващо парцел Х, квартал 717, с площ от 495 кв.м.

Представен е и договор за делба от 10.11.1949 г., извършена между наследниците на П.А.Т. , именно Р.Т., Я.Т., Б.Т. по повод повод имот, описан в н.а. 162, дело 1212/26 г. и изградената в него двуетажна къща със зимнични и тавански помещения.

По делото е приложено удостоверение за наследници № 1710/07.09.2000 г. на СО – район „****”, от което се установява, че П.А.Т. е починал на 24.02.1946 г. и за свои наследници по закон е оставил преживялата си съпруга Р.П.Т., дъщеря Б.П.И. и син Я.П.Т.. От същото удостоверение се установява, че Б.П.И. е починала през 1975 г. и е оставила за свои наследници по закон Т.Х.И. /преживял съпруг, починал през 1991 г./ и дъщеря П.Т.З., починала на 29.08.2000 г. и оставила за свои наследници по закон съпругът си В.Б.З. и синове О.В.З. и Т.В.З..

По делото е представено удостоверение № 7253/10.11.2000 г. на СРС, от което се установява, че В.Б.З. се е отказал от наследството, оставено му от П.Т.З..

По делото е приложено удостоверение за наследници № 3036/16.09.2004 г. на СО – район „****”, от което се установява, че Я.П.Т. е починал на 08.01.1989 г. и за свои наследници по закон е оставил дъщеря си Р.Я.К. и внуците си Б.В.А., В.М.П. и М. М.П., деца на починалата му дъщеря Р.Я.П., починала през 1998 г.

По делото е представен нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължението за построяване на магазини, гаражи жилища и ателиета № 35, том IV, дело 635/2005 г. на Нотариус А.Ч. с район на действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че Б.В.А., О.В.З., Т.В.З. и Р.Я.К., като съсобственици на имот: УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****”, бул. „****” № ***, целият с площ от 495 кв.м. са учредили на „В.2.” ЕООД право на строеж за жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер, пет жилищни етажа и тавански жилищен етаж с РЗП от 2660 кв.м., съгласно съгласуван идеен проект от 27.07.2005 г. на ДАГ – СО и гаражи с РЗП от 105 кв.м., съгласно виза за проектиране и проучване на гаражи от Гл. Архитект – община ****, с изключение на обектите, описани в пункт първи, точки А, Б, В и Г от този нотариален акт.

Представен е архитектурен проект за жилищна сграда на бул. „***” № ***, С., кота -3,40, заверен в ДАГ на 27.07.2005 г.

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-309/11.07.2008 г. на Столична РДНСК, от което се установява, че е разрешено ползването на жилищна сграда с магазини, гаражи, ателиета и подземни гаражи с административен адрес: гр. С., бул. „****” № ***.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, дело 568/2008 г. на Нотариус А.Ч., от който се установява, че на 19.09.2008 г. „В.2.” ЕООД е продал на В.В. Д. 11,1111% идеални части от гараж № 1, на кота -2,60 и кота -0,10, целият със застроена площ от 294, 35 кв.м., състоящ се от общо помещение за паркиране на коли, автомобилен подемник и машинно помещение при съседи на кота -2,60: калкан, калкан, калкан, магазин № 3 и стълбище, при съседи на кота -0,10: гараж № 2, двор, проход и стълбище.

        По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот по приращение № 141, дело 705/2010 г. на Нотариус Р.Д., с район на действие – СРС, от който се установява, че Б.В.А. е признат за собственик на основание чл. 92 от ЗС на ½ идеална част от подземен гараж със застроена площ от 219, 74 кв.м., състоящ се от 8 паркоместа, находящ се под повърхността на терена, под кота 0,00, с административен адрес: гр. С., бул. „****” №***, в УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****”.

        По делото е представен нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 103, дело 900/2010 г. на Нотариус Р.Д. – с район на действие СРС, от който се установява, че Б.В.А. е прехвърлил на Д.Л.С. и П.Д.С. собствената си ½ идеална част от подземен гараж със застроена площ от 219, 74 кв.м., състоящ се от 8 паркоместа, находящ се под повърхността на терена, под кота 0,00, с административен адрес: гр. С., бул. „****” №***, в УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****” като в замяна е получил движима вещ – лек автомобил „Опел Корса”.

        По делото е представен нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 104, дело 95/2011 г. на Нотариус Р.Д., с район на действие – СРС, от който се установява, че е допусната поправка на нотариален акт № 103, дело 900/2010 г. на Нотариус Р.Д. като посочената в същия идеална част от ½ да се чете ¼ идеална част.

По делото е представен протокол образец 16 за жилищна сграда с магазини, гаражи, ателиета и подземни гаражи с административен адрес: гр. С., бул. „****” № ***, от който се установява, че сградата е със ЗП от 272 кв.м., РЗП от 2612 кв.м. и застроен обем от 7630 куб.м. и представлява жилищна сграда със сутерен, 4 магазина, 1 гараж, пет жилищни етажа и 4 ателиета в подпокривното пространство. В сутерена е обособено помещение за абонатна станция и подземен паркинг.

По делото е представено контролно заснемане на шестетажна жилищна сграда, допълващо застрояване и подземен гараж в УПИ IV-36, кв. 717, кад. Лист 339, местност „ГГЦ З. Г-13”, район „****”, изготвено от „Г.****” ООД, ведно с обяснителна записка за обект подземен гараж с 8 паркоместа и площ за маневриране с обща площ от 219, 74 кв.м., в която е посочено, че за подземния гараж не е учредявано право на строеж, съгласно нотариален акт 35, дело 635/2005 г.

По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Л.Б.Й.. В заключението на същата е обоснован извод за идентичност между гараж № 1, описан в н.а. 168, дело 568/2008 г. на Нотариус А.Ч. и подземен гараж със застроена площ от 219, 74 кв.м., описан в н.а. 103, дело 900/2010 г. на Нотариус Р.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че не е изграден като самостоятелна сграда подземен гараж, а същият е част от изградената жилищна сграда с магазини, гаражи, ателиета и подземни гаражи. Обоснован е извод, че жилищната сграда без подземните гаражи не е могла да бъде разрешена, построена и въведена в експлоатация. Обоснован е извод, че фактът, че подземните гаражи са отделени на фуга от основната сграда не ги прави самостоятелна сграда, тъй като отделянето с противоземетръсна шайба се налага от действащите норми на антисеизмично строителство. Обоснован е извод, че подземният гараж е изграден съгласно одобрените книжа, разрешение за строеж № 399/08.06.2006 г. и одобрените промени по време на строителство. Обоснован е извод, че приложените на стр. 48, 49 и 50 в делото обяснителна записка и чертеж не отговарят на изискванията на архитектурен проект, съгласно Наредба 4/2001 г.

По делото е допусната и изслушана и тройна СТЕ, изготвена от вещите лица инж. П.В.Я., инж. Д.Н.М. и Л.П.С.. В заключението си вещите лица обосновават извод, че съгласно идеен проект от 27.07.2005 г. и идеен проект от 31.05.2006 г. подземният гараж е предвиден по един и същ начин – по местоположение, конфигурация и граници. Обоснован е извод, че е налице идентичност между гараж № 1, описан в нотариален акт 168/2008 г. и подземен гараж, описан в нотариален акт 103/2010 г. Обоснован е извод, че изграденият на място подземен гараж представлява част от сутерена на изградената жилищна сграда с магазини, гаражи, ателиета и подземни гаражи като с одобрените проекти, подземният гараж е предвиден като част от сутеренния етаж на жилищната сграда. Обоснован е извод, че същият съответства на одобрените проекти и разрешение за строеж и разрешение за ползване. Обоснован е извод, че подземният гараж е със самостоятелна стоманено-бетонна конструкция, отделена на фуга от конструкцията на основната сграда като това е дилатационна фуга, с оглед антисеизмичната устойчивост на сградата.

В съдебно заседание на 09.12.2013 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.И. В..

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира възражението на ответната страна за процесуална недопустимост на заявените искове за неоснователно. Въпросът за тяхната допустимост е решен с определение № 2587/28.11.2012 г. на САС, ТО, 3 състав, постановено по частно гражданско дело 3788/2012 г. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е обосновал наличие на правен интерес от заявените положителен и отрицателен установителни искове за собственост, който обуславя тяхната допустимост доколкото е налице защитимо субективно право на ищеца, което се оспорва от ответниците по арг. на ТР 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Установителният иск за собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик. В настоящия случай ищецът твърди, че е собственик на имота по силата на учредено и осъществено право на строеж, а ответниците са противопоставили възражение, че са собственици по силата на разпоредителна сделка – договор за замяна.

Съгласно нормата на чл. 63 от ЗС е възможно върху терен, собственост на едно лице да бъде отстъпено право на строеж в полза на друго лице, което след реализирането му да стане собственик на сградата. От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че в полза на „В.****” ООД е учредено право на строеж за изграждане на пететажна жилищна сграда със сутерен, партер и тавански жилищен етаж с обща РЗП от 2660 кв.м. и съгласно идеен проект от 27.07.2005 г. Установено по делото е, че учредителите /праводателите на ищеца/ са собственици на имота по отношение, на който е учредено ограниченото вещно право на строеж на основание разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство. Договорът е сключен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, поради което валидно е произвел целеният от страните правен резултат. Страните не спорят, а това се установява и от ангажираните по делото доказателства, че правото на строеж е реализирано в срока по чл. 67 от ЗС, поради което съставлява валидно придобивно основание.

Спорният по делото въпрос е дали процесният гараж е изграден в рамките на учреденото вещно право, каквато е тезата на ищеца или същият е извън учреденото право, поради което е собственост на собственика на терена с оглед правилата на приращението, залегнали в нормата на чл. 92 от ЗС, каквато теза застъпва ответната страна. От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав намира, че гараж № 1 е изграден в рамките на учреденото вещно право на строеж и като такъв е собственост на суперфициара. Видно от представените по делото, нотариален акт 35/2005 г., образец акт 16 и разрешение за ползване учреденото право на строеж касае сграда с РЗП от 2660 кв.м., изградената на място е с РЗП от 2612 кв.м. т.е. в рамките на учредения като обем право. Вещите лица по допуснатата тройна СТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено са обосновали извод, че съгласно идейният проект от 27.07.2005 г., описан в нотариалния акт, с който е учредено правото на строеж и послужил при определяне на параметрите на учреденото право на строеж респ. идейния проект от 31.05.2006 г. подземният гараж е предвиден по един и същ начин – по местоположение, конфигурация и граници и същият е част от сутеренния етаж на сградата т.е. гараж № 1 е предвиден в идейния проект, послужил за определяне параметрите на учреденото вещно право на строеж и като такъв е част от обема на учреденото вещно право на строеж. Установено по делото от изводите на изслушаните СТЕ и ангажираните писмени доказателства /протокол образец 16, разрешение за строеж, разрешение за ползване/ е, че фактическото строителство е изпълнено съгласно одобрените строителни книжа. Преценени в тяхната съвкупност тези обстоятелства мотивират извод у настоящия съдебен състав, че изграденият гараж 1 е изграден в рамките на учреденото вещно право на строеж на суперфициарния собственик, поради което се явява негова собственост.

Предвид което съдът намира, че заявеният положителен установителен иск за собственост като основателен и доказан следва да се уважи.

По-съображенията, изложени по-горе в настоящото решение съдебният състав намира, че е основателен и доказан и отрицателният иск за собственост доколкото по делото е установено, че гараж № 1 принадлежи на суперфициарния собственик като изграден с оглед и при спазване обема на учреденото му ограничено вещно право т.е. не е налице хипотеза на чл. 92 от ЗС, на която се позовават ответниците. Идентичността между гараж 1 и подземният гараж, описан в нотариалния акт, легитимиращ ответниците като собственици на ¼ идеална част от него е установена от изводите на СТЕ /единична и тройна/.

С оглед основателността на ищцовите претенции на същия се следват и сторените от него разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, които предвид депозираният списък по чл. 80 от ГПК възлизат на сума в размер на 4919, 61 лв. По делото са депозирани 4 договора за правна помощ, установяващи реално заплащане на части на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. По отношение на същия е заявено възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца е в размер три пъти по-нисък от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба 1/2004 с оглед цената на двата заявени иска.

 

        Водим от горното, Софийски градски съд,

 

                                                Р         Е        Ш        И:

             

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „В.2.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: *** срещу Д.Л.С., ЕГН ********** и П.Д.С., ЕГН **********,***, че на основание чл. 124 ал.1 от ГПК „В.2.” ЕООД е собственик на 88, 8889% ид.части от гараж № 1, на кота -2,60 и кота -0,10, целият със застроена площ от 294, 35 кв.м., състоящ се от общо помещение за паркиране на коли, автомобилен подемник и машинно помещение при съседи на кота -2,60: калкан, калкан, калкан, магазин № 3 и стълбище, при съседи на кота -0,10: гараж № 2, двор, проход и стълбище, който имот е идентичен с подземен гараж със застроена площ от 219, 74 кв.м., състоящ се от 8 паркоместа, находящ се под повърхността на терена, под кота 0,00, с административен адрес: гр. С., бул. „****” №***, в УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****” на основание реализирано право на строеж.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „В.2.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: *** срещу Д.Л.С., ЕГН ********** и П.Д.С., ЕГН **********,***, че на основание чл. 124 ал.1 от ГПК Д.Л.С. и П.Д.С. не са собственици на 1/4 идеална част от подземен гараж със застроена площ от 219, 74 кв.м., състоящ се от 8 паркоместа, находящ се под повърхността на терена, под кота 0,00, с административен адрес: гр. С., бул. „****” №***, в УПИ IV-36, квартал 717, местност „ГГЦ – З. Г-13” по плана на гр. С., район „****, който имот е идентичен с гараж № 1, на кота -2,60 и кота -0,10, целият със застроена площ от 294, 35 кв.м., състоящ се от общо помещение за паркиране на коли, автомобилен подемник и машинно помещение при съседи на кота -2,60: калкан, калкан, калкан, магазин № 3 и стълбище, при съседи на кота -0,10: гараж № 2, двор, проход и стълбище  бул. „****” № ***.

ОСЪЖДА  Д.Л.С., ЕГН ********** и П.Д.С., ЕГН **********,*** да заплатят на „В.2.” ЕООД, ЕИК *******, с адрес: *** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4919, 61 лв.  – разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението  за неговото изготвяне.

 

                                      

                             СЪДИЯ :