РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Ямбол , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330100760 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. И. И.
от гр.Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес за призоваване и получаване на
съобщенията в гр.С., ул. «***, чрез адв. К. И. Б.- САК, против «ВиК» ЕООД – Ямбол, с
която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумата от общо 1 028,82 лв. по посочените в исковата молба фактури, дължими
по партида с абонатен/ клиентски номер №*** за периода 27.03.2012 г. до 26.05.2017 г.
за имот, находящ се на адрес в гр.Я., ж.к. „***.
В исковата молба се твърди, че по партида с абонатен номер № ***, открита за
имот, находящ се в гр.Я., ж.к.. „***, се дължали суми за предоставени ВиК услуги на
ищцата Н. И. И.. След направена справка при ответното дружество, техни служители
казали на ищеца, че същите претендират от нея заплащането на суми за предоставени
ВиК услуги на процесния адрес, които фигурирали по партидата на имота. Ищцата
твърди, че оспорила тези претенции на ответното дружество, но негови служители
заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана от съдия-изпълнител. Също
така и била представена неофициална детайлна справка – извлечение за начислените
по партидата на имота. Според твърденията на служителите на ответното дружество,
за описания имот се дължала сумата от общо 1028,82 лв. за периода 27.03.2012 г. до
26.05.2017 г., по издадени фактури съгласно посочената справка-извлечение.
Посочената сума се оспорва с твърдението, че ответника открил партида на името на
ищцата без правно основание. Твърди се, че липсвало установена облигационна връзка
между страните, като ищцата не била собственик или вещно правен ползвател, както и
, че нямал качеството на облигационен ползвател. Твърди се, че сумите не се дължали
поради недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативни
изисквания услуга, която не била потребена от ищцата в процесния имот. Имота не бил
водоснабден, уредите които се използвали за отчет не били изрядни и не били минали
1
необходимите метеорологични проверки и сертификати. Твърди се, че посочената
сума се претендирала неоснователно, като погасена по давност, но въпреки изричното
волеизявление от страна на ищцата, същата не била отписана от счетоводната система
на ответника, като по посочените по горе твърдения се развиват подробни
съображения за недължимост на посочената сумаИска се уважаване на исковата
претенция и присъждане на съдебно-делеводни разноски пред настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който същите правят признание на иска, като считат, че с поведението си
не са дали повод за завеждането на същия. Оспорва се твърдението на ищцата, че
служители на дружеството са заявили, че ще бъде образувано изп.дело за задължения
по партида *** за период 30.04.2012г.- 27.06.2017 г. В тази насока са представени
вътрешни правила на дружеството за събиране на просрочени задължения, съгласно
които предмет на съдебно дирене били само длъжници със задължение в рамките на
три годишна давност. Същите били одобрени от управителя на дружеството, като с тях
били запознати и служителите. Още повече срещу ищцата нямало заведено заповедно
производство, за да се обсъждало изп.такова. Твърди се, че съгласно счетоводната
политика на дружеството на отписване подлежали всички задължения с изтекъл три
годишен давностен срок, като в тази връзка са представени писмени доказателства и се
иска прилагане на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
В о.с.з ищцата редовно призован не се явява,като не се явява и пълномощника и
адв. Б.- САК. С писмена молба заявяват делото да се гледа в тяхно отсъствие,
поддържат предявения иск, като молят за уважаването му съгласно представените
доказателства и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В о.с.з ответното дружество редовно призовани,не изпращат законен
представител,като се представляват от процесуален такъв,не представят
доказателства,като по съществото на спора признават иска за основателен,като искат
прилагането на последиците на чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е представил подробна справка издадена му от електронната система на
ответното дружество от която се установява,че за абонат по партиден номер *** с
потребител Г. Ж. за имот намиращ се в гр.Я., ж. к. “--- са издадени 59 бр. фактури за
периода 30.04.2012 г. до 28.06.2019 г.,които са отбелязани,че не са платени,като по тях
е посочена сумата за плащане и лихвата която се дължи за просрочие.Също така от
страна на ответното дружество е изпратена до Н. И. И. покана за доброволно
изпълнение за партида № *** и адрес гр. Я., ж. к. „*** с която я уведомяват, че във
връзка с изискванията на чл.40, ал.1 , т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на оператора „ВиК“ ЕООД, одобрени от ДКВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г., т.49, че към 20.02.2020 г. дължи на дружеството сумата от 1568, 49 лв. за
доставена питейна вода и отведена отпадъчна вода, като я приканват за доброволно
погасяване на сумата, като заплати задължението си изцяло или сключи споразумение
за разсрочването му, след заплащането на първоначална вноска, като след изтичане на
15- дн.срок от датата на получаване на уведомлението спрямо нея а основание чл.40,
ал.1, т.2 ОУ и на основание чл.90 ЗЗД дружеството щяло да предприеме последващи
действия за прекъсване на водоподаването, както и при неизпълнение на задължението
2
и в срок, съгласно чл.86 ЗЗД щяла да дължи обезщетение в размер на законната лихва.
От страна на ответното дружество са представени Заповед № *** г. с която са
утвърдени вътрешни правила за събиране на просроени задължения на длъжниците на
„ВиК“ ЕООД гр.Ямбол и самите вътрешни правила, като в точка Д касаеща търговски
вземания се предвижда, че се отпивали вземания с изтекъл 3 годишен давностен срок.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
Естеството на спора при отрицателен установителен иск предполага ответникът
да посочи обстоятелствата, от които твърдяното право произтича(неговото възникване
и неговият размер), а ищецът да опише задължението по съдържание и да наведе и
установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Предвид разпоредбата на чл.154 ГПК, при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и
оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че ищцата е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ответникът е доставял ВиК услуги в претендираните размери, че е извършен реален
отчет на потребеното количество ВиК услуги, респ. че потребителят е отказал да
осигури достъп до имота за извършване на реален отчет, за което е съставен протокол
от длъжностното лице по надлежния ред. В тази насока, настоящия съдебен състав
счита, че интерес от установителен иск е налице, когато се оспорва претендирано от
ищеца право или се претендира отричано от него право. Също така интерес е налице
винаги, когато смущава нормалното упражняване на правата на ищеца, като съдът не
приема възраженията на процесуалния представител на ответното дружество, че иска е
недопустим с оглед процесуалната легитимация на ищцата, че не е собственик или
ползвател на процесния имот.
Безспорно е установено по делото, че ищеца има качеството на потребител на
ВиК услуги и страните са се намирали в облигационни отношения, по силата на които
„В и К” ЕООД е изпълнявало задълженията си за периодично доставяне на питейна
вода и отвеждане на отпадни води в посочения недвижим имот,за който е отредена
партида *** на Н. И. И.,като за посочения период в исковата молба от 27.03.2012 г. до
26.05.2017 г. предоставените и услуги са фактурирани от доставчика ВиК
оператора.Също така безспорно е установено,че в този период доставените и
фактурираните от доставчика услуги не са били заплатени.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя становището на
процесуалния представител на ищеца, че ответното дружество е открил партида на
името на ищеца без правно основание, като в самия договор за правна помощ и
съдействие от 11.03.2020 г. е посочено, че Н. И. И. е с адрес гр. Я., ж.к. „***, който
адрес съвпада с този от справката извлечение за задълженията на абонатен номер №
*** към „ВиК“ ЕООД- гр. Ямбол.
Предвид релевираното от пълномощника на ищеца възражение за погасителна
3
давност, което съдът кредитира, погасени по давност се явяват вземанията за главници
и обезщетения/лихви за забава за периода до 26.05.2017 г., като това погасяване
обхваща задълженията по фактурите от фактура № *** г. до фактура № *** г.
включително.
Погасяването по давност е настъпило при тригодишен давностен срок, доколкото
с оглед на разпоредбите на Общите условия на В и К оператора вземанията за главница
имат периодичен характер по аргумент от чл.111 т.”В” in fine ГПК /в този смисъл ТР
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на това иска по чл.124 ГПК се явява основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи.
Спорния въпрос между страните е по отношение на направените разноски пред
настоящата инстанция.
Ответното дружество се позовава на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК,като се
твърди,че с поведението си не са дали повод за завеждане на иска,като са признали
същия и разноските следвало да останат за ищеца така както ги е направил.
Пълномощника на ищеца иска присъждане на разноски съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.1 ГПК,като счита,че не са налице основанията на чл.78,ал.2 ГПК,като с
поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.
Съгласно чл.78,ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
съдебната практика по приложението на посочената разпоредба се приема, че
възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за това, дали
тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и
проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника
(Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК).
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца (Определение № 709 от 28.12.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК). Приема се още, че когато сезирането на съда
е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл.78,ал.2 ГПК (Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3852/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
592/2012 г., I г. о., ГК).
В настоящия случай,безспорно се установява,че ответното дружество е признало
иска,но извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до
необходимост от предявяване на този иск. Това е така защото от представените от
ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответното дружество, а именно справка
извлечение за неплатената вода и отведена такава, безспорно се установява, че
4
предоставените на ищцата услуги са фактурирани от доставчика ВиК оператора, като
също така е изготвена и покана за доброволно плащане, въпреки липсата на
доказателства за нейното връчване, като същите са генерирани от програмата на
ответното дружество. Последното се позовава на заповед на управителя на
дружеството от 10.12.2020 г. и собствените си вътрешни правила, че на отписване
полежат всички вземания с три годишен давностен срок, но в тази насока от страна на
ответното дружество не бяха представени доказателства,че към момента на
завеждането на иска тези задължения са били отписани или по някакъв начин са били
сторнирани, нито пък се представиха доказателства, че ищцата по някакъв начин е
била уведомена за тези счетоводни операции. Следователно действията на
представителите на ответното дружество са достатъчни, за да се породи отговорността
на дружеството за разноските по образуваното исково дело. С оглед на това настоящия
съдебен състав счита,че не е налице първата предпоставка на чл.78,ал.2 ГПК,като с
поведението си ответното дружество е дало повод за предявяване на иска,като
искането на ищеца за присъждане на разноски се явява основателно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да
присъди в полза на ищеца сумата 354,36 лв., представляваща направените по делото
разноски- заплатена ДТ в размер на 52,40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
301,96 лв. определени на процесуалния представител на ищеца при условията на чл.38
ЗА .
Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение определено по Наредба№
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е
така защото същото се преценява към момента на завеждането на иска, като действа
посочената по- горе Наредба изм. и доп. ДВ. бр. 68/ 31.07.2020 г. като съгласно
разпоредбата на чл. 7 , ал.2, т.2 се предвижда за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес от 1000 до
5000 лв.- 300 лв. + 7 % за горницата от 1000 лв. Съща така ако адвоката е имал предвид
начисляване на ДДС върху тази сума, в тази насока не са представени доказателства
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС от които да е видно, че адв
Б.- САК да е регистрирана по ДДС. Само за пълнота следва да се отбележи, че
съгласно допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в §2а е предвидено,че за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност,а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се считал да неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. С оглед на това,
настоящия съдебен състав, счита че искането на адв Б.- САК за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 ЗА за разликата
над 301,96 лв. до заявения размер от 360 лв. следва да е отхвърли като неоноваелно.
Водим от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между страните, че Н. И. И., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ВиК“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, сумата от 1028, 82 лв.,
представляваща общия размер на задълженията по неизплатени фактури за ползвани
от ищеца ВиК услуги за периода 27.03.2012 г. до 26.05.2017 г. ,поради погасяване на
задълженията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК „ВиК“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Ямбол да заплати на Н. И. И., ЕГН ********** сумата от
354,36 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. К. Б.- САК за осъждане на „ВиК“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол да заплатят разноски по делото
представляващи адвокатски хонорар определен по реда на чл.38 ЗА за разликата над
301,96 лв. до заявения размер от 360 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6