Номер 262927.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502340
по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 45674/10.07.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2522/22.06.2020г.
по гр.д. № 17758/2019г. на ВРС, 50св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на С.
Б. Ж. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ № 225, вх.3, ет.6, ап.17,
сумата от 1719,16 лева (хиляда седемстотин и деветнадесет лева и шестнадесет стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 247
ч. за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата
244,95 лева (двеста четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава начислено за първо число от месеца следващ
изтичане на съответния тримесечен период до 28.10.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните
служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са
действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е
посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца
коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент
клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и др. Твърди се , че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
1
законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 311.89 лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/138.60лв. и 173.29 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в общ размер
на 45.52лева/сбор от 22.17лв. и 23.35 лева/ съгласно заключението на вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 45674/10.07.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2522/22.06.2020г.
по гр.д. № 17758/2019г. на ВРС, 50св.
НАСРОЧВА за 09.11.2020г. от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2