Решение по дело №1093/2012 на Районен съд - Ловеч

                              Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е   №

                                      гр. Ловеч, 22.03.2013 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.....П.М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1093 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

                  

              Постъпила е искова молба от ОБЩИНА ЛОВЕЧ, представлявана от Кмета Минчо Казанджиев, против ЕТ “Г.В.”, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Цар Самуил” № 4, представляван от Г.В., за заплащане на концесионни възнаграждения и мораторна лихва за забава.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че Община Ловеч, на 08.08.2006 г., сключила договор за концесия върху язовир „Горни Каменец", находящ се в землището на с. Брестово, общ. Ловеч, с ЕТ „Стефко В."***, след проведена процедура по реда на Закона за концесиите. С решение № 1443/07.12.2007 г. по ф.д. 792/1997 г. по описа на ЛОС, било вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Стефко В."***, като права, задължения и фактически отношения, на основание чл. 15 и сл. от ТЗ. С Анекс към концесионния договор от 17.12.2007 г., била направена промяна в страната по него, като концесионер е правоприемникът ЕТ „Г.В."***.

Изтъква се, че в раздел IV „Цена на предоставеното концесионно право” от Договора за концесия върху язовир „Горни Каменец", е уговорен размера на концесионното възнаграждение, реда и начина на неговото плащане. В чл. 27 от Договора било предвидено, че ежегодното концесионно възнаграждение по чл. 4, т. 4.2 се коригира с положителната стойност на индекса на инфлация за предходната година, обявен от НСИ. Тази промяна се извършвала с последващи анекси между Община Ловеч и ответника концесионер. В чл. 19 от Договора изрично било уговорено между страните, че сключеният договор се разваля при неплащане от страна на концесионера на дължимите концесионни възнаграждения в размер и в срокове, уговорени в договора.

Твърди се, че ответникът по делото не е заплатил на Община Ловеч дължимото концесионно възнаграждение за 2011 г. в размер на 3824.78 лв. без ДДС и дължимото концесионно възнаграждение за 2012 г., с падеж на първа вноска 31.01.2012 г.

Посочва се, че Община Ловеч многократно е изпращала покани за доброволно издължаване на дължимите суми, но ответникът по делото не е предприел до настоящия момент никакви действия за погасяване на задълженията си, поради което Общински съвет - Ловеч, в качеството му на концедент, съгласно разпоредбите на ЗК, приел решение да се развали сключения договор, като овластил Кмета на Община Ловеч да предприеме съответните действия.

Ищецът моли да бъде осъден ЕТ „Г.В."*** да му заплати сумата от 5 463.06 лева без ДДС, представляваща стойността на дължимите концесионни възнаграждения за 2011 г. и първа вноска за 2012 г. по Договор за концесия върху язовир „Горни Каменец", мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2011 г. до 06.06.2012 г. в размер на 488.11 лева без ДДС, или общо 7043.78 лева с ДДС, в едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

              С молба вх.№ 273/11.01.2013 г., ищецът е направил изменение в размера на предявените искове, които се считат предявени в общ размер от 8 423.29 лева с ДДС, както следва:

              - годишно концесионно възнаграждение за 2011 г., съгласно допълнително споразумение от 11.04.2011 г. към договора за концесия, в размер на 3 824.78 лева, от която: 2 677.35 лева – първа концесионна вноска и 1 147.43 лева – втора концесионна вноска; годишно концесионно възнаграждение за 2012 г. с първа концесионна вноска в размер на 2 752.31 лева, или общо главница в размер на 6 577.09 лева;

              - лихва за забава: 372.00 лева върху първа концесионна вноска за 2011 г., за период от 02.02.2011 г. до 06.06.2012 г.; 60.97 лева върху втора концесионна вноска за 2011 г., за период от 02.12.2011 г. до 06.06.2012 г.; 97.81 лева върху първа концесионна вноска за 2012 г., за период от 02.02.2012 г. до 06.06.2012 г., или общо лихва за забава в размер на 530.78 лева.

              С протоколно определение от 22.02.2013 г., на основание чл. 214 ал. 1, изр. трето от ГПК, съдът допусна направеното изменение в размера на предявените искове, съгласно молбата на ищеца.  

              С определение от 02.11.2012 г., са допуснати и приети, като доказателства по делото представените с исковата молба: справка от търговския регистър за общ статус на ответника и заверено копие от Досие на ЕТ “Г.В.” – концесионер на язовир “Горни Каменец” – с. Брестово, съдържащо 182 листа.

С протоколно определение от 22.02.2013 г. съдът прие като доказателства по делото и представените с молбата на ищеца от 11.01.2013 г. заверени копия от: извлечение по аналитична партида № 613 – длъжник ЕТ “Г.В.”***3311 “Вземания от концесии”, с изх. № Р-7000-37/10.01.2013 г. на Община Ловеч, и три броя справки за лихва.

Съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 6 577.09 лева с ДДС /след допуснатото изменение в размера на иска/, представляваща стойност на дължими концесионни възнаграждения за 2011 г. и първа вноска концесионно възнаграждение за 2012 г. по Договор за концесия върху язовир „Горни Каменец" от 08.08.2006 г. Искът е обективно съединен с иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 02.02.2011 г. до 06.06.2012 г., в размер на 530.78 лева без ДДС /след допуснатото изменение в размера на иска/, или общо сума в размер на 8 423.29 лева. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат Д., която поддържа исковата молба с направеното изменение в размера на исковете, и моли да бъде уважена, като се постанови неприсъствено решение срещу ответника.

              Ответникът ЕТ “Г.В.”*** не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. Връчен му е и препис от молбата за изменение в размера на исковете, заедно с приложенията към нея. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

              Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

              Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция. От представеното извлечение по аналитична партида № 613 – длъжник ЕТ “Г.В.”***3311 “Вземания от концесии” е видно, че върху главницата от 6 577.09 лева е начислен ДДС 20 % в размер на 1 315.42 лева, което обяснява защо ищецът претендира сума в общ размер от 8 423.29 лева с ДДС, в която се включват следните суми: 6 577.09 лева – главница, 1 315.42 лева – 20 % ДДС върху главницата и 530.78 лева – мораторна лихва.

              По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявените обективно съединени осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

              При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2012 г.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 365.70 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, от която: 315.70 лева – държавна такса върху размера на главния иск, който е уважен с начисления ДДС, и 50.00 лева – за акцесорния иск за лихва за забава – 4 % върху размера на иска, но не по-малко от 50.00 лева /чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

              Водим от горното, съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА ЕТ “Г.В.”, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Цар Самуил” № 4, ЕИК *********, под чиято фирма действа Г.С.В., на основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” № 22, Булстат: *********, представлявана от Кмета Минчо Казанджиев, сума в общ размер от 8 423.29 лв. /осем хиляди четиристотин двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки/, от която: 6 577.09 лева, представляваща стойност на дължими концесионни възнаграждения за 2011 г. и първа вноска концесионно възнаграждение за 2012 г. по Договор за концесия върху язовир „Горни Каменец" от 08.08.2006 г., заедно с начислен ДДС 20 % /1 315.42 лева/ върху сумата 6 577.09 лева, и 530.78 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 6 577.09 лева, за периода от 02.02.2011 г. до 06.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 577.09 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба /25.06.2012 г./ до окончателното й заплащане.

              ОСЪЖДА ЕТ “Г.В.”, с горните данни, да заплати на ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните данни, сумата 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

              ОСЪЖДА ЕТ “Г.В.”, с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 365.70 лв. /триста шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове.

              Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

              Препис от решението да се връчи на ответника.

         

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: