Решение по дело №1862/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, чрез юрисконсулт О. , против Решение № 1040/9.07.2023 г. по АНД № 20233110201340/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013767/20.05.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на "Д.Б. " ЕООД, БУЛСТАТ **. , е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 от КТ и Дирекция "Инспекция по труда" е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 400 лв.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Навеждат се конкретни доводи за доказаност на нарушението, като се прави разграничение между основните характеристики на трудовото и гражданското правоотношение. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

Ответната страна – "Д.Б. " ЕООД, в депозиран чрез процесуалния си представител отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Правилно въззивния съд е приел, че Т.  С.  не е полагал труд за дружеството, поради което не е ангажирана надлежно административно наказателната отговорност. При липса на достатъчно доказателства, че "Д.Б. " ЕООД има качеството на работодател спрямо С. , не може да се търси отговорност за нарушение по чл. 63, ал.1 от КТ. От събраните по делото доказателства е установено, че лицето е влязло в обекта, говорил е с другите работници за започване на работа, но не е осъществявал трудови функции, дори е нямал уговорка с представител на дружеството за започване на работа. Тези обяснения са дадени и от другите работници на място в обекта. Дружеството няма качеството на работодател спрямо Т.  С. . По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В с.з. адв. С. сочи, че жалбата е неоснователна, а касираното решение правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на "Д.Б. " ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 03-013767/20.05.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на "Д.Б. " ЕООД, ЕИК **. , е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 от КТ.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 12.04.2021 г., свидетели на Дирекция „ИТ“ Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „Д.Б. “ ЕООД. Поводът за проверката бил получен сигнал от телефон 112 за възникнал инцидент в строителен обект: жилищна сграда с гараж, находящ се в гр. Варна, УПИ **, кв. *, по плана на ж.к. Бриз, ПИ ****, по КК на гр. Варна, където „Д.Б. “ ЕООД, извършвало строителни и монтажни работи. При проверката инспекторите установили, че се извършват строителни и монтажни дейности в обекта от работници на дружеството. В обекта е пострадало лицето Т.  С. , който паднал от височина при декофриране на плоча на втория етаж. С.  не бил заварен на обекта от проверяващите. Там били установени няколко лица, които декларирали, че са в трудови правоотношения с "Д.Б. " ЕООД. работниците дали и писмени сведения, като никой не посочил каква дейност е извършвал пострадалия в обекта. Било образувано досъдебно производство в хода на което С.  посочил, че е посетил обекта за първи път в деня на инцидента. При качването по стълбите решил да декофрира едно платно, но като се качил на стълбата за да стори това паднал. Спрямо дружеството било издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между С. , изпълняващ длъжност "работник строителство", и работодателя "Д.Б. " ЕООД. За нарушението бил съставен АУАН с което е установено административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ. На 20.05.2021 г. е издадено НП № 03--13767, като АНО възприел и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН.

За да отмени НП въззивния съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При анализ на събраните по делото доказателства, както писмени така и гласни ВРС прецени, че не са събрани доказателства, че "Д.Б. " ЕООД е работодател на С. . Приел е, че за да е налице трудово правоотношение следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила -труд от работника за продължителен период. Работникът има задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи трудово възнаграждение и др. Съобразявайки изложеното по-горе е преценил, че не е установено по категоричен начин наличието трудово правоотношение между С.  и дружеството. По изложените доводи е отменил НП.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, мотивирани и почиващи на събраните в хода на производството доказателства. В случая, анализирайки същите, съдът обосновано е приел, че те не установяват Т.  С.  да е полагал труд за "Д.Б. "ЕООД в качеството му на работодател, на изпълняван от дружеството обект, и при наличие на останалите елементи на трудово правоотношение.

В АУАН и НП се твърди, че Т.  С.  е упражнявал труд по трудово правоотношение без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. Тези твърдения обаче не са подкрепени с никакви доказателства. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение. В настоящия случай това не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовия договор, а именно работно време, период, заплата и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административнонаказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Такава преценка не е направена. Липсата на доказателства в посочената по-горе насока не дават основание да се приеме, че е налице извършено от "Д.Б. " ЕООД административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон, формираните от районния съд доводи за недоказаност на деянието. Липсват предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Наведените доводи от касаторът относно граждански договор са неотносими към настоящото производство, нито пред въззивния съд, нито пред настоящата инстанция "Д.Б. " ЕООД е навело твърдения за наличие на граждански договор, сключен между дружеството и С. .

Като е достигнал до горните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и поради това следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените разноски се явява основателна. За представителство пред настоящата инстанция ответната страна е представила доказателства за сторени разноски в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 19.10.2023 г. Претендираните разноски следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1040/9.07.2023 г. по АНД № 20233110201340/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Варна да заплати на Д.Б. " ЕООД, БУЛСТАТ **. , сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: