Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,  03.11.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 17280 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от М.Ц.С. срещу М.Н.О., в условията на евентуалност срещу ИА „В.к.и в.-п.д.“ гр.София положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС за право на собственост върху недвижим имот-Апартамент № 76 в гр.София, ж.к.*****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1505.2285.4.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София.

Твърденията на ищцата са за сключен на 16.03.1995г. предварителен договор за продажба на посочения имот между нейния съпруг Б.  Р.И., като военнослужещ, и М.Н.О. по реда на чл.9а от Указ № 463/07.09.1950г. за създаване на жилищен фонд при Министерство на народната отбрана /отм./. В изпълнение на задълженията предвидени в договора била заплатена напълно продажната цена. Тъй като продавачът М.Н.О. не изпълнил задължението за прехвърляне правото на собственост през м.01.1998г.  предявили иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на договора за окончателен с образувано гр.д.№ 1562/1998г. на СРС, 24 състав. Делото било прекратено поради оттегляне на иска по чл.119, ал.1 ГПК /отм./ след получени уверения, че правото на собственост ще бъде прехвърлено извънсъдебно. Твърди, че на 25.03.1998г. им били предадени ключовете за имота и реално въведени във владение, макар, че на 05.10.2004г., след бавене на процедурата и подадени множество молби, бил подписан официално  протокол за въвод във владение. Твърди от 25.03.1998г.  да е владяла имота заедно със съпруга си, с когото фактически се разделили през 2003г., а през 2005г. се развели, като по взаимно съгласие останала да живее с двете си деца в апартамента, а бившият й съпруг заминал да живее в чужбина. С оглед на това твърди, че от фактическото въвеждане във владение на 25.03.1998г. непрекъснато в продължение на много години и понастоящем владее имота като собствен, поради което го е придобила по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС, съответно чл.79, ал.2 ЗС. Сочи, че за първи път правото й било оспорено от ответниците през м.11.2017г. с връчването на писмо от ИА „В.к.и в.-п.д.“ с искане да освободи жилището, а министърът на отбраната издал Заповед № ЗС-350/14.02.2017г. на основание чл.80а ЗДС с разпореждане за неговото изземване, срещу която подала жалба във ВАС. Сочи още, че за имота бил съставен АЧДС № 06770/29.07.2008г. от областния управител на София, който й е непротивопоставим, защото към деня на съставянето му в нейна полза вече е изтекла предвидената в закона придобивна давност  и станала собственик.

Ответникът М.Н.О. оспорва иска с доводи, че само бившият съпруг на ищцата е бил въведен във владение на 05.10.2004г. и от тази дата следва да се счита започнала да тече давността, която на основание §1 от ЗД на ЗДС /ДВ бр.45/2006г./ с оглед статута на имота-частна държавна собственост е спряла на 31.05.2006г. Оспорва твърденията ищцата да е установила владение по-рано на 25.03.1998г., както и да е била заплатена изцяло продажната цена по предварителния договор. Оспорва и твърдението владението е да упражнявано с намерение за своене.

Ответникът ИА „В.к.и в.-п.д.“ не оспорва ищцата да е упражнявала фактическа власт върху имота в периода 25.03.1998г. до настоящия момент, но оспорва иска по съображения, че не са налице предпоставките за придобиване правото на собственост нито на основание добросъвестно владение по чл.79, ал.2 ЗС, нито тези за недобросъвестно по чл.79, ал.1 ЗС по същество аналогични с тези наведени от първия ответник.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори сключването на предварителен договор на 16.03.1995г. между М.Н.О. и Б.Р.И.-военнослужещ в поделение № 34180 за продажба по реда на чл.9а от Указ № 463/1950г. за военножилищния фонд на МНО с предмет апартамент № 76 в гр.София, ж.к.*****, находящ се в сграда със строителен № 1/288, със застроена площ 105.06кв.м., състоящ се от стаи, столова и кухненски бокс, заедно с мазе № 76 с площ според архитектурен проект 4.52кв.м. и заедно с 1.5237% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Видно от договора МО се задължило да изгради съгласно одобрен архитектурен проект и да прехвърли правото на собственост върху жилището в срок не по-късно от два месеца след подписване на Акт обр.16, а военнослужещият Б.И. се задължил да заплати уговорената в договора цена. В т.4 е предвидено въвод във владение да се извърши с двустранно подписан протокол, което може да бъде направено и преди сключване на окончателния договор.

Към деня на сключване на договора Б.И. е бил в граждански брак с ищцата, прекратен с развод въз основа влязло в сила на 16.02.2005г. съдебно решение по гр.д.№ 77/2003г. по описа на РС-Костинброд.

Не е спорно, че окончателен договор за прехвърляне правото на собственост върху имота не е сключен. През 1998г. бил предявен иск по чл.19, ал.3 ГПК против М.Н.О. с образувано гр.д.№ 1562/1998г. по описа на СРС, 24 състав, което е прекратено с определение на съда от 22.11.2000г. на основание чл.119, ал.1 ГПК /отм./ поради оттегляне на иска.

Видно от представения протокол /стр.30/ на 05.10.2004г. Б.Р.И. бил въведен във владение на имота въз основа сключения предварителен договор от 1995г.  

От фактическа страна не се спори ищцата да е живяла в апартамента, който обитава и понастоящем. Според показанията на св.С.С.със сигурност е била в имота от 2000г., когато за първи път го посетила, но от ищцата знае, че живее в него отпреди, а според показанията на св.И.И., който също имал сключен предварителен договор с министерството за апартамент в същия блок,  се настанила през 1998г. и оттогава живее в него с децата си.

От представените по делото протокол № 14/29.08.1988г. на Столичен народен съвет и разрешение за строеж № 26/20.01.1989г. се установява, че сградата, в която се намира жилището, е построена върху терен в ж.к.Дружба-2, кв.5 и кв.6, предоставен на МНО за комплексно изграждане на жилищни блокове № 313, 313А, 314, 314А, 315 А, Б, В, Г с магазини за около 245 апартамента. Блок 304 е идентичен с проектен блок № 315 Г. След строителството през 1997г. за блоковете било издадено разрешение за ползване Акт обр.16.

С Акт за частна държавна собственост № 06770/29.07.2008г. на основание чл.68, ал.1 ЗДС вр. чл.103 и чл.104 ППЗДС процесният имот е актуван като държавен с отбелязването в т.10, че е предоставен за управление на М.Н.О..

С ПМС № 54/01.04.2010г. ИА "Социални дейности на Министерството на отбраната" е преобразувана в ИА "В.к.и в.-п.д." на пряко подчинение на министъра на отбраната, на която с §6, ал.1 от ПМС№ 123/15.05.2015г. е предоставено управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерството на отбраната.

Със заповед № 36-350/14.02.2017г. на министъра на отбраната е разпоредено изземване на имота от ищцата, а с писмо изх.№ 16851/16.11.2017г. на изпълнителния директор на ИА „В.к.и в.-п.д.“ е поканена да го освободи в 7-дневен срок. По жалба на ищцата изпълнението на заповедта от 14.02.2017г. на министъра е спряно с Определение от 24.01.2018г. постановено по адм.д.№ 965/2018г. на ВАС, а с решение № 3849/18.03.2019г. по същото дело е отменена.

Въз основа горното съдът обоснова следните правни изводи:

            Съгласно чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Добросъвестно е владението, при което вещта се владее на правно основание, годно да направи владелеца собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена-чл.70, ал.1 ЗС. Такива правни основания са  прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право /т.3 от ППВС № 6/1974г./.

            Предварителният договор за продажба на недвижим имот няма вещно-прехвърлителен ефект и в този смисъл не е годно правно основание по чл.70, ал.1 ЗС да направи купувача собственик, поради което установеното въз основа на такъв договор владение е недобросъвестно и при липса на сключен окончателен договор владелецът може да придобие имота след изтичане на 10 годишната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Предвид това поддържаното от ищцата да е добросъвестен владелец с позоваване на кратката придобивна давност от 5 години е неоснователно.

            Предмет на сключения предварителен договор е имот от жилищния фонд на М.Н.О. създаден с Указ № 463/1950г. /отм.ДВ бр.112/27.12.1995г./. Включените в жилищния фонд имоти са собственост на държавата, предоставени за стопанисване и управление на М.Н.О., което може да ги отдава под наем или на основание чл.9а от Указа да ги продава на военнослужещи за задоволяване на жилищни нужди. Това обаче не променя статута им на държавна собственост, като в случая процесния имот е актуван като частна държавна собственост през 2008г. по реда на ЗДС.

            Според разпоредбата на чл.86 ЗС /в различните редакции от 1951г. до 1996г./ не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост /в периода 1951г.-1990г./, която е държавна или общинска собственост /в периода 1990г.-1996г./, а след изменението на ЗС с ДВ бр.33/1996г., в сила от 01.06.1996г. вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Идентични са и нормите на чл.7 ЗДС  и чл.7 ЗОС от 1996г., според които вещите-публична държавна и публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност. Това означава, че до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996г. само имотите публична държавна и общинска собственост. За имотите частна държавна или общинска собственост след 01.06.1996г. не съществува такава забрана, но с приемането на §1 от ЗД на ЗС /ДВ бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г./ е въведен мораториум с постановено спиране течението на давността за тях първоначално до 31.12.2007г., като с последващи изменения на нормата този срок е неколкократно продължаван, понастоящем до 31.12.2022г.

От тази правна уредба следва, че имот-частна държавна или общинска собственост може да бъде придобит по давност, ако владението е започнало и предвиденият в чл.79 ЗС срок е изтекъл в рамките на периода 01.06.1996г.-31.05.2006г. /последния ден преди спиране течението на давността-01.06.2006г./.

Разглежданият случай не е такъв. Упражняваната от ищцата фактическа власт върху имота-частна държавна собственост е въз основа сключения предварителен договор за продажба, поради което приложима е 10-годишната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Спорните между страните въпроси дали тази фактическа власт е владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, респ. оборена ли е презумпцията по чл.69, ал.1 ЗС, от кой момент е започнало владението- 25.03.1998г. по твърдение в исковата молба или 05.10.2004г., както и дали е било непрекъснато по начало са от значение за фактическия състав на давността като способ за придобиване право на собственост, но в настоящата хипотеза не са определящи за крайния извод за неоснователност на иска. И да е текла в полза на ищцата придобивна давност това е било до 31.05.2006г. включително, защото поради спирането й по силата на §1 от ЗД на ЗС, считано от 01.06.2006г. изтеклият след тази дата срок не може да бъде зачетен, а предходно изтеклия е по-кратък от 10 години, дори и да се приеме, че владението е започнало на 25.03.1998г.

По изложените съображения предявения иск подлежи на отхвърляне.

На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да се присядат разноски на всеки за юрисконсултско възнаграждение от 100лв., което съдът определя в съответствие с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*****, ап. 76, против М.Н.О., гр.София, ул.*****, в условията на евентуалност против Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“ гр.София, бул.*****, иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС за признаване право на собственост върху недвижим имот-Апартамент № 76 в гр.София, ж.к.*****, със застроена площ 105.06кв.м., състоящ се от три стаи, столова и кухненски бокс, заедно с мазе № 76 с площ според архитектурен проект 4.52кв.м. и заедно с 1.5237% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1505.2285.4.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София.

ОСЪЖДА М.Ц.С., ЕГН **********,*** да заплати на М.Н.О. гр.София разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 100лв.

ОСЪЖДА М.Ц.С., ЕГН **********,*** да заплати на Изпълнителна агенция „В.к.и в.-п.д.“ гр.София разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 100лв.

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                     СЪДИЯ: