Р Е Ш Е Н И Е
(по чл. 238 от ГПК -
Неприсъствено)
№
..................
гр. Кюстендил, 14.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд, в публично съдебно заседание на осми септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 410 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Овергаз мрежи“ АД против Я.Д.К..
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, като правоприемник на „Овергаз
запад“ АД и „Велбъждгаз“ АД, притежавало Лицензия № Л-440-08/30.03.2015ф. за
осъществяване на дейността разпределение на природен газ и Лицензия №
Л-440-12/30.03.2015г. за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ
от краен снабдител за територията на Община Кюстендил.
Сочи
се, че именно в това си качество дружеството, на основание Общи условия, приети
с Решение № ОУ-092/29.11.2006г. на ДКЕВР и Договор за предсрочно присъединяване
на битови потребители № 1749/27.06.2008г., снабдявало с природен газ ответника К..
Последният подал до ищеца Съгласие за присъединяване с № 1746/27.06.2008г.,
заявление за предсрочно присъединяване към газоразпределителната мрежа в гр.
Кюстендил № 463/27.06.2008г., Декларация № 463/27.06.2008г. като подписал и
Договор за предсрочно присъединяване на битови потребители № 1749/27.06.2008г.
и ОУ за продажба на природен газ с № 1744/27.06.2008г.
С
Решение № ОУ-092/29.11.2006г. ДКЕВР одобрило нови общи условия за продажба на
природен газ на потребители за битови нужди, които влезли в сила за всички
потребители, без да е необходимо писменото им приемане.
Твърди
се, че продавачът по договора изпълнил задълженията си по същия като
присъединил купувача към газоразпределителната мрежа и му доставил природен
газ. Ответникът обаче останал задължен към дружеството, съгласно приложените
към исковата молба фактури с номера **********/31.01.2020г.,
**********/29.02.2020г и **********/31.03.2020г., за сума от 1097,70 лв. за
разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до
разпределителната мрежа за период 01.01.2020г. – 31.03.2020г. за обект, находящ
се в гр. Кюстендил, ул. „П.“, имот № ***, абонатен № ***
С
оглед извършваното на всеки три месеца изравняване на начислените и реално
направените разходи за достъп, било издадено дебитно известие №
**********/10.04.2020г. за 0,14 лв.
Дължала
се и лихва от 88.60 лв., изчислена, както следва: по фактура №
**********/31.01.2020г. – върху главница 576,46 лв. – лихва от 49,32 лв. за
периода 11.02.2020г. – 14.12.2020г.; по фактура № **********/29.02.2020г. –
върху главница от 391,63 лв. – лихва от 30,35 лв. за периода 11.03.2020г. –
14.12.2020г.; по фактура № **********/31.03.2020г. – върху главница 129.47 лв.
– лихва от 8,92 лв. за период 11.04.2020г. – 14.12.2020г. и по дебитно известие
№ **********/10.04.2020г. – върху главница от 0,14 лв. – лихва от 0,01 лв. за
периода 12.05.2020г. – 14.12.2020г.
Лихва
за забава върху главницата се дължала и до датата на окончателното изплащане на
задължението.
Съгласно
приетото в посочените Общи условия, процесните задължения към настоящия момент
били изискуеми.
Ето защо се поддържа искане да
бъде установено в отношенията между страните, че Я.Д.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи и следва да заплати на „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 1 сумата в
размер на 1097,70 лв.,
представляваща главница за разпределение, снабдяване, доставка на природен газ,
пренос и достъп до газоразпределителната мрежа в периода 01.01.2020г. –
31.03.2020г. и за обект, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „П.“, имот № ***,
абонатен № ***, (за което задължение били издадени фактури с номера
**********/31.01.2020 г., **********/29.02.2020 г. и **********/31.03.2020 г.),
както и неустойка за забава в размер на 88,60 лв. за периода 11.02.2020 г. –
14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор.
В съдебно
заседание
исковата претенция се поддържа посредством предварително депозирано от ищеца
становище в посочения смисъл, а ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК
и желае постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е
приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на
устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
ответната
страна е получила препис от исковата молба и приложенията към
нея (връчени на 02.06.2021 г. лично) с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, както и за
последиците при непредставянето на такъв. Въпреки посочените указания отговор
не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се явява
в първото заседание по делото (призовката е връчена на
26.07.2021г.) и не се представлява. Не е направила
искане за разглеждането му
в нейно отсъствие,
макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално
поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие
от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно
нормата на
чл. 239, ал. 2, изр. 1
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не
излага подробни съображения.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство.
Доказателства за сторени такива са ангажирани на л.8 и 47 от делото – 314 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 75 лв. заплатена държавна такса.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в
исковото производство, са в общ размер на 325 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 300.00
лв. адвокатско възнаграждение възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Д.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи и следва да заплати на „Овергаз Мрежи“ АД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Филип Кутев“ № 1, представлявано от изпълнителния директор С. И.,
чрез адв. С.И., преупълномощен от пълномощника А. П., сумата в размер на 1097,70 лв., представляваща главница за
разпределение, снабдяване, доставка на природен газ, пренос и достъп до
газоразпределителната мрежа в периода 01.01.2020г. – 31.03.2020г. и за обект,
находящ се в гр. Кюстендил, ул. „П.“, имот № ***, абонатен № ***, (за което
задължение били издадени фактури с номера **********/31.01.2020 г.,
**********/29.02.2020 г. и **********/31.03.2020 г.), както и неустойка за
забава в размер на 88,60 лв. за периода 11.02.2020 г. – 14.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за
която сума в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 2408/2020 г.
на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.Д.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Овергаз Мрежи“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 1,
представлявано от изпълнителния директор Светослав Иванов, сумата в размер 489,00 лв. (четиристотин осемдесет
и девет лева и нула стотинки), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева нула стотинки) - деловодни разноски
направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2408/2020 г. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му - на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ
ИЗПРАТИ и на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________