Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 29.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на
двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 198/2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София чрез пълномощник срещу
Решение № 49/15.05.2019 г. на Луковитския районен съд, постановено по а.н.д. №
328/2018 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател – редовно призован –
не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – община Луковит – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено
становище, с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският районен съд
(ЛРС) е отменил НП № НЯСС-398/24.10.2018 г. на Председателя на ДАМТН, с което на община Луковит е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на хиляда лева на
основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) за
нарушение на чл. 190а, ал.1, т.3 от същия закон.
За
да отмени НП, Районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно, поради
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 190а, ал.1,т.3 от ЗВ, която е приета за
нарушена не съдържа фактически състав на нарушение, а в нея е регламентирано
единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок за
изпълнение. Тя не предписва правило за поведение на собствениците,
неизпълнението на което да подлежи на санкциониране.
Прието е също, че е налице и нарушение на чл. 34,
ал.1 от ЗАНН , тъй като АУАН е издаден след изтичане на предвидения тримесечен
срок.
Решението е правилно.
В чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ е регламентирано, че Председателят
на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение.
Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ
постановява, че се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция от 1000 до
20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание физическо или юридическо
лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ.
За да е налице административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, е необходимо
законова норма да предписва задължително правно поведение. При
противоправно деяние, изразено чрез действие или бездействие, с което не е
изпълнено предписанието, се приема, че е налице нарушение на тази норма. Настоящият
касационен състав споделя извода на ЛРС за незаконосъобразност на НП поради обстоятелството,
че разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, по която деянието е квалифицирано
и съответно е приета за нарушена не съдържа фактически състав на нарушение.
Същата регламентира единствено правомощието на
контролните органи да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да
определят срок на изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило
на поведение за собствениците, неизпълнението на което да подлежи на
санкциониране. Нещо повече – тя изобщо не е насочена или адресирана към тези
лица, за да се приеме, че те могат да я нарушат, а други законови разпоредби,
които да са били нарушени от общината не са посочени в АУАН и в НП.
Неправилната правна квалификация представлява
съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл.42,
т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, защото засяга правото на привлеченото към
отговорност лице да разбере кои точно законови разпоредби е нарушило, като по
този начин се нарушава правото му на защита. Нарушаването на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН от страна на АНО не може да бъде санирано в по-късен етап от
административно-наказателното производство.
Неизпълнението на задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ като фактическо бездействие, т.е. като деяние, нарушаващо
установения ред на държавно управление е изведено като нарушение в друга
разпоредба на ЗВ, но тя не е посочена като нарушена в АУАН и НП. Съдът не може да замества волята на АНО и да
променя цифровата квалификация на нарушението.
Настоящият касационен състав споделя и извода на
решаващият съд за нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, според който не се
образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една
година от извършаване на нарушението.
С
изтичането на три месечния срок се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното
правоотношение. Целите на тази разпоредба са да се избегне евентуално продължително бездействие на
държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Неспазването на указаните
срокове за иницииране на производството по налагане на административно
наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява
абсолютна пречка за развитието на административно-наказателно производство и
води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.
Административно-наказателното производство е
строго формално. Констатираните
процесуални нарушения са съществени и опорочават производството по
налагане на административно наказание. Издаденото НП е незаконосъобразно и
правилно е било отменено от ЛРС.
С
оглед изложеното, твърденията и възраженията в касационната жалба са
неоснователни. Те не се подкрепят от доказателствата по делото. Не са налице
пороци на обжалваното решение, които да представляват касационни отменителни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК. То е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49/15.05.2019 г. на
Луковитския районен съд, постановено по а.н.д. № 328/2018 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: