РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Определение № 2733/13.05.2024г. по чнд № 2261/24г. състав на
Пловдивския районен съд на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК
определил на осъдения М. М. Д. едно общо най – тежко наказание по присъди
по нохд № 7058/23г., нохд № 8149/19г. и нохд №2086/20г. и трите по описа на
Районен съд Пловдив в размер на две години лишаване от свобода.
На основание чл.24 НК увеличил размера на така определеното общо
наказание с една година лишаване от свобода.
Съдът определил първоначалния режим и приспаднал предварителното
задържане на осъдения.
Определението било обжалвано и с Определение № 561/12.07.2024г. по
вчнд № 1179/24г. на Пловдивския окръжен съд било потвърдено.
1
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
определението е влязло в сила на датата на постановяване на въззивното
решение.
Постъпило е искане от осъдения М. Д., чрез защитника му за
възобновяване на делото. Релевирани са основанията по чл.348, ал.1, т.2 и т.3
НПК. Според касатора и двете решаващи инстанции не са изложили мотиви,
от които да стане ясно защо е приложен чл.24 НК. Изразява се недоволство и
от размера на увеличеното по реда на чл.24 НК наказание. Претендира се
отмяна на двата съдебни акта и връщане на делото на първата инстанция за
ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
изложили достатъчно убедителни съображения, свързани с приложението на
чл.24 НК и определения размер на увеличеното наказание не е явно
несправедлив.
Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.
Сочи липса на мотиви, както в първоинстанционния акт, така и във
въззивния. Излага съображения, че наказанието по реда на чл.24 НК наказание
е определено в нарушение на закона.
Осъденият претендира възобновяване на делото и връщането му за ново
разглеждапне.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е за липса на мотиви в актовете на решаващите
инстанции при определяне на размера на увеличеното по реда на чл.24 НК, но
в същността си е насочено към справедливостта на наказанието.
Касационната инстанция съд не установява пороци в процесуалната
дейност на първата и въззивната инстанции и не споделя възраженията на
касатора в тази насока.
2
Защитата не е съобразила, че липса на мотиви по смисъла на чл.348,
ал.3, т.2 НПК ще има тогава, когато съдът не е изложил никакви съображения
или когато изложените от него съображения са до такава степен неясни, че не
може да бъде разбрана действителната му воля.
В случая и двете инстанции са изложили достатъчно задоволителни
мотиви, с които са обосновали изводите си за увеличение на общото наказание
на осъдения Д.. От мотивите на л.6 от първоинстанционното определение
става ясно, че съдът като е съобразил съдебното минало на подсъдимия е
приел, че същият е лице с трайно установени престъпни навици и общото –
най тежко наказание от две години лишаване от свобода няма да постигне своя
поправителен и превъзпитателен ефект. Тези съображения са довели съда до
извода, че целите на наказанието ще бъдат постигнати в пълен размер чрез
увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 НК и го увеличил с една
година лишаване от свобода.
Въззивната инстанция е споделила изцяло правните съображения на
първата такава. Обсъдила е всички възражения на защитата и е дала
обоснован и задоволителен отговор на всяко едно от тях. Обсъден е
внимателно и въпроса за т.н. „прегрупиране“, в случаите на нови присъди,
които не са били предмет на предходните кумулации. Решението не страда от
лиипса на мотиви, защото волята на въззивната инстанция е достатъчно добре
разбираема за всички. Изводът, че увеличението на общото наказание по реда
на чл.24 НК е наложително с оглед поправянето и превъзпитанието на
осъдения е обоснован и законосъобразен.
Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и
от проявената упорита престъпна воля от осъдения, както и от
обстоятелството, че макар и да е търпял многократно ефективни наказания
лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, същият продължил
престъпната си деятелност, което го очертава като личност с утвърдени
престъпни навици и налага по – продължително корекционно въздействие.
Тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко наказание
в размер на две години лишаване от свобода целите на наказанието, визирани
в чл.36 НК няма да бъдат постигнати напълно. Ето защо увеличаването му по
реда на чл.24 НК с една година лишаване от свобода се явява обосновано. То е
и законосъобразно, защото и двете решаващи иинстанции са съобразили
3
правилата, съдържащи се в нормата на чл.24 НК и определящи границите при
прилагането й.
Настоящия състав, намира, че изолирането на осъдения от обществото
за такъв срок ще изиграе възпиращата и превъзпитателна роля върху него,
като отделно от това ще има и съответния предупредителен ефект върху
обществото и размерът на увеличеното по реда на чл.24 НК наказание не се
явява явно несправедлив.
Всичко това прави възраженията на осъдения необосновани. Делото и в
двете инстанции е разгледано съобразно процедурните правила, като правата
на осъдения са били охранени в максимална степен.
Вярно е, че прилагането на чл.24 НК е една правна възможност, но то е
изключение, предвидено от закона при определяне на наказания при
съвкупност от престъпления и в нормата са поставени ясни изисквания и
достатъчно ограничения /съобразяване с максималния размер на съответния вид
наказание и със сбора на определените наказания/, свързани с прилагането му. След
като решаващите съдилища са се съобразили с тези императиви и са изложили
достатъчно мотиви за решението си, то те правилно са приложили
материалния закон, изложили са достатъчно убедителни съображения в
съдебните си актове, от които ясно може да бъде разбрана волята им и
наказанието не е явно несправедливо.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения М. М. Д. за възобновяване на
производството по делото следва да бъдат оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. Д. за
възобновяване на вчнд № 1179/2024г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5