№ 2181
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110174228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Подадено е заявление от „Софийска вода" АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. Ц..
При проверка редовността на заявлението и допустимостта на
производството, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК липсата на обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който
лицето живее, като всяко лице има само един настоящ адрес, а настоящият
адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се
отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която
живеят. Горното налага извод, че съгласно вътрешното ни право, най-близо до
понятието обичайното местопребиваване се намира т.нар. „настоящ адрес“. В
този смисъл е константната съдебна практика – Определение № 3298 от
11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4398/2017 г. на СС.а.с.
Съгласно Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело
C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, §1 от Регламент № 2201/2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, понятието
"обичайно местопребиваване" по смисъла на закона се тълкува в смисъл, че
това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-
специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и
причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за
преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за
обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални
отношения, поддържани от лицето в посочената.
Съгласно КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се
1
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без
това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер,
които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението
му да създаде такива връзки.
От така цитираните съдебни актове и легалната дефиниция на чл. 48,
ал. 7 КМЧП следва, че понятието „обичайно местопребиваване“ представлява
изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната
държава.
От изисканата от съда справка от НБД “Население“ е видно, че
соченият за длъжник е с регистриран настоящ адрес в Германия, считано от
2002 г.
По делото не са налице данни /дори изложени твърдения от заявителя/,
сочещи на наличието на основания, от които съдът да заключи, че длъжникът
има обичайно пребиваване в България.
От извършената от съда служебна справка не се установява длъжникът
да има сключени непракратени трудови договор, които биха могли да бъдат
индиция за връзката му с България.
Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за
отказ от издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в
закона чл. 411, ал .2, т. 5 ГПК.
Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да
упражни правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на
територията на Република България и това се установява от представения по
делото официален удостоверителен документ.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е
безспорно. Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната
тази проверка не може да бъде извършена.
Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е
недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да
участва в производство. При настоящ адрес в чужбина лицето следва да се
призовава и уведомява имено там, но това е допустимо само в исково
производство, но не и в заповедното. /В този смисъл Решение № 85 от
04.05.2016 г- по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС/.
В допълнение следва да се посочи, че за кредитора има възможност да
предяви вземането си по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА
Европейския парламент на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на
процедура за европейска заповед за плащане.
Поради това подаденото заявление, следва да се отхвърли на основание
чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
По изложените мотиви Софийския районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 404424/12.12.2024 г. от „Софийска вода"
АД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В.
Ц..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3