Присъда по дело №1975/2014 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

 

гр.София,  04.11.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  НО,  33 състав  на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Й.

                                                                В.К.

на секретаря Т.Митева

в присъствието на прокурора Д.Янчев

разгледа докладваното от съдията наказателно дело нох № 1975 по описа за 2014 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.М.А. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер по болест, живущ ***  ЕГН: **********за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2011 г. около 09.00 ч. на бул.”Р.” в района срещу бл.**, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ”, модел „Х 3”, с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В в населено място е забранено да превишава 50 км/ч.”, и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – на В. И. З. с ЕГН: ********** и на П.Н.Н.-З. с ЕГН: **********, както и средна телесна повреда на Е.П.З., изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, като го ОПРАВДАВА за това да е извършил нарушение на чл.16 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение”.

НА ОСНОВАНИЕ чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „ОБЩ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Т.М.А. в затворническо общежитие от открит тип.

На ОСНОВАНИЕ чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Т.М.А. от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Т.М.А. да заплати на М.К.З. сумата от 90 000 лв./деветдесет хиляди лева/   представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 300 000 лева.

На основание чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Т.М.А. да заплати на П.П.У. сумата от 90 000 лв./деветдесет хиляди лева/   представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 300 000 лева.

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.М.А. да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 4 196 лв./четири хиляди сто деветдесет и шест лева/, държавна такса в размер на 3 600 лв./три хиляди и шестстотин лева/ за уважения граждански иск за неимуществени вреди по отношение на М.К.З., държавна такса в размер на 3 600 лв./три хиляди и шестстотин лева/ за уважения граждански иск за неимуществени вреди по отношение на П.П.У. както и по 5 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                      2.

 

 

 

 

 

МОТИВИ ПО НОХД № 1975/2014 ПО ОПИСА НА СГС, НО, 33 СЪСТАВ

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т.М.А. за това, че на 26.08.2011 г. около 09.00 ч. в гр.С., на бул.”Р.”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ”, модел „Х-3”, с рег.№ *******, с посока на движение от ул.”П.П..” към ул.” Й, Х.-К.-Д.”, в района срещу бл.41, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.15 ал.1 т.3 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,…когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи за лентите за насрещно движение” – навлязъл в лента за насрещно движение; чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В в населено място е забранено да превишава 50 км/ч. – движил се със скорост от 100 км./ч, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на едно лице, а именно причинил смъртта на В. И. З., с ЕГН: ********** и П.Н.Н.-З., с ЕГН: ********** и средна телесна повреда на Е.П.З., с ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата – престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита същото за напълно доказано от събраните по делото доказателства. На първо място, според прокурора, това са показанията на свидетелите, от които се установява времето, мястото, начина на инцидента, разположението на процесните автомобили, както и мястото и разположението на другите автомобили, участници в движението по това време. На следващо място счита, изготвените и приети по делото експертизи за компетентни и пълни, поради което моли да бъдат кредитирани. Според прокурора, нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилия обществено-опасен резултат, като превишавайки посочените в закона стойности на разрешената скорост, водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата. Счита, че деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, недопускайки нарушение на правилата за движение по пътищата. Прокурорът изразява становище, свързано с наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач на л.а.”О.”, но не в такава степен, че да оневини напълно подсъдимия. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се определи наказание около средния размер на предвиденото в закона.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец П.У. – адв.В. поддържа обвинението, предявено от прокуратурата, като моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да се уважи в цялост предявения граждански иск от неговата доверителка. Защитникът акцентира върху разликите в скорост на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, установени от приетите по делото експертизи, приемайки за най-благоприятна тази от 85 км/ч. Според повереника, принципът за преценка на вината на подсъдимия е дали той сам не се е поставил в невъзможност да реагира своевременно и със собственото си виновно поведение не е предопределил неизбежността на удара. Адв.В. акцентира върху обстоятелството, че съгласно експертните заключения,  при движение на л.а.”БМВ” с 50 км/ч. ударът е бил неизбежен, но не би се стигнало до този тежък резултат, да се причини смърт. Каквито и варианти да се приемат от експертните заключения, се стига до безспорен извод за наличие на вина на подсъдимия, защото превишаването на скоростта е абсолютно безспорно и достатъчно да обоснове неговата наказателна отговорност. Повереникът счита, че е налице причинна връзка между поведението на подсъдимия и вредоносния резултат. Отправя искане за налагане на максимално допустимото от закона наказание, предвидено за това престъпление.

Частен обвинител и граждански ищец П.У. отправя искане за справедлива осъдителна присъда.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М.З. – адв.Р. моли съда да наложи справедлива присъда на подс.А. и да уважи предявения граждански иск. Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства за единствената и изключителна вина на подсъдимия при причиняването на настъпилото пътно транспортно произшествие/ПТП/ и вредоносния резултат. Поддържа изцяло казаното както от прокурора, така и от адв.В., с корекции досежно съпричиняването, като не приема наличие на такова от страна на пострадалия водач на л.а.”О.”. Според адв.Р., именно подсъдимият се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на създадената обстановка, шофирайки с явно превишена скорост и отклонявайки се от неговото платно, навлизайки в платното за насрещно движение, където настъпва удара. Нищо не е налагало навлизането в насрещното платно, освен липсата на необходимите умения на подсъдимия като водач на МПС. Поради тази причина, той е реагирал абсолютно неразумно и неадекватно, поради което не е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия З.. Адв.Р. моли съда да вземе предвид първоначалната експертиза на вещите лица, определяща скорост на водача на л.а.”БМВ” над 100 км/ч., тъй като тя е най-непосредствената, като вещо лице Д. е бил на мястото на произшествието и най-точно и обективно е възприел и анализирал фактическата обстановка. Моли да се има предвид липсата на категорични данни да е имало колона от автомобили в дясното платно, тъй като в тази насока показанията на разпитаните свидетели са противоречиви и размити. Повереникът пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, ориентирано към максималния размер, като се имат предвид предишните осъждания на подсъдимия, в това число и за причиняване на ПТП. Моли да се уважи по справедливост предявения граждански иск.

Частен обвинител и граждански ищец М.З. отправя искане за налагане на най-строгото наказание на подс.А., тъй като е отнел живота на единственото й дете и на снаха й.

Повереникът на частния обвинител Е.З. – адв.Ч. пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс.А., тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безсъмнен и категоричен начин неговата вина. Повереникът счита, че при определяне на скоростта, експертите не са взели под внимание свидетелските показания относно интензивността на движението, а именно свидетел, който твърди, че няма как автомобилите да се движили с по-висока скорост от 50-60 км/ч., както и свидетелят, движещ се зад л.а.”О.”, установяващ, че автомобилът не е подал мигач, само е натиснал спирачките и е предприел завиване вляво. Според адв.Ч., изключителната вина за настъпилото ПТП следва да се вмени на водача на ла.”О.”.

Частен обвинител Е.З. в пледоарията си предоставя на преценката на съда постановяването на присъдата.

Защитата на подсъдимия Т.А. – адв.Я. моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението, в което е обвинен и да се оставят без уважение, като неоснователни и недоказани предявените граждански искове. Защитата обръща внимание върху обстоятелството, че единствения критерий, на който всички групи експерти, без последната, основават заключенията си, са деформациите по автомобилите, като въпреки наличие на методика, тези деформации не са точно изчислени. Последните експерти основават изводите си за скоростта на л.а.”БМВ” със спирачните следи, но видно от протокола за оглед, разстоянията са взети от ориентира, който е островът с трева, разделящ лентите за движение в обратната посока. Нито едно от измерванията не фиксира 26 м., върху които се основава извода на експертите за скорост от 85-95 км/ч. Защитата акцентира върху показанията на свидетелите, които говорят за съвсем друга фактическа обстановка, а именно за колона от автомобил, движещи се на къси разстояния, които са намалявали скоростта, тъй като след по-малко от 100 м. е следвало кръстовище. Акцентира върху показанията на св.Н.Т., според които в лентите на около 20-30 м. преди островчето, в което е спрял л.а.”О.”, е имало непрекъснато опашка от автомобили. В тази насока неясни за защитата са изготвените по делото експертни заключения, според които подсъдимият е имал възможност да възприеме л.а.”О.” от 80-100 м. Защитата счита, че всички експертизи, въпреки положените усилия, не дават категорични изводи и не се основават на реално съществуващи факти и обстоятелства. Всички заключения са хипотетични, тъй като данните в програмите се залагат от самите вещи лица, като са пренебрегнати останалите събрани по делото доказателства. Обосновава хипотетичността на експертните заключения, с липсата на видеозапис на инцидента,  чрез който може да бъде установена фактическата обстановка. Защитата обръща внимание на протокола за оглед на местопроизшествието, за съставянето на който законът изисква присъствието на поемни лица. В тази връзка посочва, че от разпита на последните се установява, че в нито един момент не са знаели какво се прави и какви са измерванията, поради което счита, че протоколът за оглед не следва да бъде ценен.

Подсъдимият Т.А. дава подробни обяснения, в пледоарията си се придържа към казаното от своя защитник. В последната си дума посочва, че е невинен дотолкова, доколкото не е могъл да предотврати удара. По отношение на присъдата, предоставя на преценката на съда.

Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т.М.А., с ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер по болест, живущ ***6.08.2011 г. около 09.00 ч. подс.Т.А. управлявал технически изправен лек автомобил „БМВ”, модел „Х-3” с регистрационен номер ******* в гр.С., по бул.”Р.”, с посока от кв.”И.” към центъра. Като пътник на предна дясна седалка пътувала св.Е.З.. Времето било сухо, слънчево, с добра видимост в светлата част на денонощието.

Бул.”Р.” в района на чл.41 е предназначен за двупосочно движение на моторни превозни средства, с по две пътни ленти във всяка посока. Лентите са разделени една от друга с единична прекъсната бяла линия, а платното е разделено с двойна непрекъсната бяла линия. Пътното платно било сухо, с асфалтова настилка, без посипаности и неравности, без наклон, прав участък от пътя. Най-дясна лента по посока център е с широчина 4,10 м., вляво от нея се намира втора/лява/ лента с широчина 3,90 м. От другата страна на пътя се намира бензиностанция”ОМВ” и разделителен тревен остров, разделящ бул.”Р.” и локално спомагателно платно за изход от бензиностанцията. По бул.”Р.” разрешената максимална скорост за управление на моторни превозни средства е 50 км/ч.

Подсъдимият А. управлявал автомобила със скорост най-малко 85 км/ч., движейки се в лява лента посока център. В същата посока за движение, както в лява, така и в дясна лента се движели моторни превозни средства. В дясна пътна лента се движел лек автомобил „О.”, модел „А.” с регистрационен номер *******, управляван от пострадалия В. З. и пътник на предна дясна седалка пострадалата П.Н.-З.. Зад този автомобил се движело моторно превозно средство, управлявано от св.Н.Г.. Подсъдимият приближавал зоната на пътното платно срещу бл.41, когато попътно движещият се в дясна лента лек автомобил „О.”, управляван от пострадалия З. предприел маневра завой на ляво или завой в обратна посока. В този момент разстоянието между двата автомобила било най-малко 27,2 м., а опасната зона за спиране на л.а.”БМВ” най-малко 74-75 м. В момента на маневрата, скоростта на движение на лекия автомобил „О.” била около 20-25 км/ч. Лек автомобил „О.”  навлязъл в лентата за движение на л.а.”БМВ”, продължавайки движението си, с оглед предприетата от него маневра. Виждайки пред себе си  този автомобил, подс.А. отклонил управлявания от него автомобил наляво в насрещното платно, където последвал силен удар между двата автомобила. Лекия автомобил „БМВ” ударил с предната си част лек автомобил „О.” странично, в зоната на предна лява врата.  Мястото на удара между двата автомобила по широчина на пътното платно настъпил в лявата лента за насрещно движение, а по дължина на пътното платно – на 6 метра преди края на разделителния тревен остров, разделящ бул.”Р.” и локално спомагателно платно за изход от бензиностанция „ОМВ”/линията на ориентира/. Вследствие на удара, лек автомобил „О.” се плъзнал странично, изминавайки разстояние 22,28 м. и се установил върху тревния разделителен остров след изхода на бензиностанцията, а лек автомобил „БМВ” изминал разстояние 23 м. до спиране на движението си. От удара, се отворили предните две въздушни възглавници в л.а.”БМВ”. При преустановяване на движението, от л.а.”О.” изтичал газ, което наложило св.Г.Г., намиращ се в близост до мястото на инцидента да отиде до автомобила и да изключи газовата уредба. На място загинали водачът на л.а.”О.” – В. З. и спътницата му – П. З..

След пътното транспортно произшествие, подс.А. и св.З. слезли от автомобила, като св.З. изпитвала болка в лява ръка.

На мястото на инцидента бил извършен оглед, при който било установено най-силно изразена деформация в лява странична част на л.а.”О.”, която деформация е до предна дясна седалка. Деформации по л.а. „БМВ” били установени в предната част на автомобила. По време на огледа са намерени общо 6 броя следи от приплъзване на гуми от двата автомобила, подробно описани в изготвения протокол и скица към него.

При направената аутопсия на трупа на П.Н.-З. е установено, че причината за смъртта се дължи на тежката съчетана черепно мозъчна и гръдна травма. При огледа и аутопсията на трупа на В. З. е установено, че смъртта е настъпила вследствие на тежка съчетана черепно мозъчна, гръдно коремна и гръбначно мозъчна травма.

По експертен път е установено, че при инцидента св.Е.З. е получила счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Вследствие на инцидента у подсъдимия А. са установени следните травматични увреждания: гръдно-коремна контузия и счупване на гръдната кост в горната част, без разместване на костните фрагменти.

Така изложената и възприета от Съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Е.З., Г.Г., Н.И., Н.Г., Р.Г., В.Г., М.Г., Н.Т., , К.С., , В.Й., М.З., П.У., М.М., Ю.З., дадени в хода на съдебното следствие и тези, приобщени по съответния процесуален ред от досъдебното производство и пред друг състав на съда, заключения по съдебномедицински, автотехническа, комплексна медико-автотехническа, комплексна автотехническа, допълнителни автотехнически, съдебнотехническа, повторна комплексна медико-автотехническа, допълнителна повторна автотехническа експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и скица, албум, удостоверения за наследници, справка от Столична община, писмо от BMW,свидетелство за съдимост.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

По делото са събрани множество гласни доказателствени средства, изготвени са няколко експертни становища. Приложената доказателствена съвкупност е противоречива, като всяко едно от доказателствата следва да бъде анализирано поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Като цяло, противоречия се наблюдават във фактите, свързани със скоростта на движение на леките автомобили, управлявани съответно от подсъдимия и от пострадалия З., както и по отношение детайлите на механизма на реализиране на пътно транспортното произшествие.

Анализирайки обясненията на подс.А., дадени пред настоящия съдебен състав, съдът изходи от обстоятелството, че освен доказателствено средство, в определени части същите представляват изградена от подсъдимия защитна теза, целяща постигане на благоприятен за него изход от делото. В тази връзка съдът не кредитира изложеното от подс.А. досежно скоростта, с която се е движел непосредствено преди инцидента, както и по отношение по-високата скорост на движение на автомобилите в дясна пътна лента. С оглед динамиката в изменението на интензивността на движението и скоростта на движение на автомобилите, не може да се изключи възможността в даден период от време, от предходното кръстовище част от автомобилите в дясна лента да са се движили по-бързо, от тези в лява лента. Това, обаче е напълно невъзможно към момента на реализиране на ПТП и то по отношение на двата процесни автомобила. Аргументи за това се черпят от две експертни становища, изготвени от една страна от вещи лица Д. и П., и от друга от вещи лица А., И.Т. и Цв.Т., които категорично изключват реализиране на ПТП при движение на л.а.”БМВ” със скорост по-ниска от тази на л.а.”О.”. Всички изготвени по делото експертни заключения, на база на научните методи и обективните находки по делото, стигат до извод, че скоростта на л.а.”БМВ”  в момента на удара е била над 84 км/ч. Вярно е, че по делото са събрани гласни доказателствени средства, сочещи на скорост на движение на л.а.”БМВ” около 50-60 км/ч., но това са субективни възприятия на свидетели, намиращи се извън автомобила, управляван от подсъдимия, които могат единствено да дадат предположения относно скоростта му на движение. Единствено св.З. се е намирала като пътник в л.а.”БМВ” и дава информация, че скоростта, с която подс.А. е управлявал лекия автомобил е 50-60 км/ч, която информация според настоящия съдебен състав не е поднесена обективно и достоверно. Това декларативно твърдение за скоростта на движение на л.а.”БМВ”, не е подкрепено нито от обективни данни по делото, нито от субективни възприятия на самата свидетелка. Действително,  още в показанията си на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, св.З. е посочила тази скорост на движение на л.а.”БМВ”, като я обосновала с това, че движението е било натоварено и не е имало възможност да се шофира бързо. Пред настоящия съдебен състав св.З. заяви, че никога не е управлявала МПС, нито притежава свидетелство за правоуправление. Посочва, че няма навик да насочва вниманието си към таблото на автомобила, върху което се намират измерващите скоростта уреди, като преди инцидента е гледала през прозореца. В тази връзка, не може да даде житейски правдиво и логично обяснение, как определя скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия на 50-60 км/ч.

Съдът не се довери на обясненията на подсъдимия и по отношение на липсата на предприета от него маневра наляво с цел избягване на удара. В тази връзка се наблюдава непоследователност и противоречивост в изложеното от подсъдимия пред настоящия и пред предходен съдебен състав. В хода на съдебното следствие подсъдимият твърди, че в момента, в който е възприел л.а.”О. пред себе си, е задействал спирачната система, автомобилът му поднесъл наляво и последвал удар. В приобщените му обяснения, дадени пред друг съдебен състав по отношение на това обстоятелство, подсъдимият заявява, че виждайки л.а.”О.” в своята пътна лента, е натиснал спирачка и завил наляво, с цел да избегне евентуален сблъсък, но въпреки това удар е настъпил. Наред с това, подсъдимият твърди, че моментът, в който е възприел другия автомобил в своята лента за движение, разстоянието между двата автомобила е било 1-2 метра.  Тези твърдения на подсъдимия не намират научно обяснение, тъй като според допълнителната автотехническа експертиза, изготвена от експертите А., Ч., Н., Д. и В. предприетата маневра завиване рязко наляво от водача на л.а.”БМВ” е реакция от типа на рефлексните и е максимално бърза, безусловна реакция, при която подс.А. не е имал време да анализира ситуацията. Според експертите, едва след това е успял да приведе автомобила към аварийно спиране, но скоростта, с която се е движел не му е позволила да спре и е настъпил сблъсък между двата автомобила. Определят и нужното време за реакция на водача за анализиране на ситуацията и задействане на спирачната система, което в никакъв случай не може да се реализира при твърдяното от подсъдимия разстояние между автомобилите 1-2 метра. Ето защо, противоречи на житейската логика твърдението на подсъдимия, че при разстояние между двата автомобила от 1-2 метра е имал възможност преди удара да извърши две рефлексни действия: натискане на спирачния педал и завиване наляво. От друга страна, не могат да се приемат за достоверни обясненията на подс.А., че първо е задействал спирачната система на автомобила, както и че ударът е настъпил в неговата лента за движение/лява лента посока център/, тъй като липсват и обективни находки по делото, подкрепящи тази версия. Спирачни следи в лява пътна лента по посока на движение на л.а.”БМВ” не са открити. Единствените намерени следи на мястото на произшествието започват от лявата лента за насрещно движещите се автомобили. По отношение на предприетата маневра отклоняване на автомобила наляво с цел избягване на сблъсъка, по делото се съдържат обективни данни, изведени от протокола за оглед и намерили подкрепа в експертните заключения, поради което съдът приема, че такава маневра е била осъществена от подсъдимия.

По отношение на останалите данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, съдът подходи с доверие към тях, тъй като кореспондират на голяма част от събрания по делото доказателствен материал. От обясненията на подсъдимия се установява, че непосредствено преди удара е възприел средната лява част на л.а.”О.” между двете врати, както и един удар с автомобила на пострадалите, което съответства на по-голямата част от експертните заключения, посочващи ъгъла между надлъжните оси на автомобилите в момента на удара и наличието на един инициален удар между двете моторни превозни средства именно в частта на л.а.”О.”, възприета от подсъдимия.

Анализирайки показанията на св.Е.З., която по време на инцидента се е намирала на предна дясна седалка в автомобила, управляван от подс.А., настоящия съдебен състав кредитира частично, изложената от нея информация. По отношение на данните, относими към главния факт на доказване в настоящото производство, показанията на св.З., дадени пред настоящия съдебен състав се отличават с недостоверност, вътрешна противоречивост и обърканост. Във връзка с посочените от нея технически параметри на скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, съдът изложи аргументи по-горе относно липсата на обективност в тази част от показанията на свидетелката.

На следващо място показанията на св.З., дадени пред настоящия съдебен състав, не се отличават с последователно изложение на фактите, свързани с натовареността на движението към момента на инкриминираното деяние. От една страна свидетелката заявява, че на улицата, по която се е движел автомобила, управляван от подсъдимия, е имало много автомобили, като в лентата за движение на л.а.”БМВ” е имало колона от автомобили. От друга страна, в същите показания отрича да има спомен дали в лява лента на движение на л.а.”БМВ” е имало много МПС. Нещо повече, заявявайки, че не познава гр.С., категорично твърди, че на това място винаги има задръствания от автомобили.

Противоречиво и объркано е изложеното от св.З. по отношение на обстоятелството коя част на л.а.”О.”, непосредствено преди удара е възприела. Заявявайки в началото на разпита си липсата на спомен относно това възприятие, впоследствие посочва, че е възприела средата на автомобила, неговата „дясна страница”. По делото няма спор, а и категорично е установено, че ударът е настъпил в странична лява част на л.а.”О.”, поради което изложеното от свидетелката не следва да се кредитира. Това противоречие в показанията на св.З., съдът отдава на индивидуалната способност на всеки човек правилно да възприема, съхранява и възпроизвежда фактите от обективната действителност. В тази насока изложеното от св.З. на досъдебното производство, че е възприела л.а.”О.” напряко на пътя, следва да бъде кредитирано, тъй като от една страна споменът за това събитие към този момент е бил значително по-ясен и точен, а от друга, този факт намира потвърждение в част от събрания по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав не възприе за достоверни показанията на св.З., дадени на досъдебното производство,  в които детайлизира разстоянието между двата автомобила преди инцидента, както и отстоянието на същите, в момента, в който л.а.”О.” е предприел маневрата наляво. След прочитане на показанията й, св.З. категорично посочи, че не може да извършва преценка в метри. В този смисъл, не могат да се приемат за верни изложените от свидетелката данни. Следва да се отбележи и обстоятелството, че св.З. е с основно образование, което в известна степен, наред с обсъдените вече обстоятелства, обяснява неспособността й да извършва преценка както за скоростта на автомобила, така и за разстоянията между двата автомобила.

Макар и конституирана като страна в процеса в качеството на частен обвинител, очевидна е и нагласата на свидетелката да подпомогне подс.А., съобщавайки факти/най-вече скорост на движение/, които биха довели до благоприятен за него изход от делото. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че не само към инкриминираната дата, но и към настоящия момент, св.З. работи във фирмата на съпругата на подсъдимия.

По отношение на останалите факти, възпроизведени в показанията на св.З., съдът подходи с доверие и ги кредитира като обективни и достоверни, намиращи потвърждение в други доказателствени източници.

Като преки очевидци на инцидента се установяват свидетелите Г.Г. и Н.Г.. В техните показания се съдържат данни, свързани с местонахождението на двата процесни автомобила, непосредствено преди инцидента, мястото на последния, както и разположението на автомобилите, след настъпилия между тях удар, които данни съдът възприе за достоверни, доколкото са последователно изложени и намират категорична опора в останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Г. и Н.Г., дадени в хода на съдебното следствие по отношение мястото на удара между двата автомобила и възпроизведените от тях факти, свързани с детайлите в механизма на настъпване на ПТП. И двамата свидетели твърдят, че ударът между двата автомобила е настъпил в лява лента по посока на движение на л.а.”БМВ”, тоест в лентата за движение на автомобила, управляван от подс.А.. Съдът не възприема за обективно настъпил този факт, тъй като от една страна не се потвърждава от обективните находки по делото и от по-голямата част от експертни заключения, а от друга поради наличието на вътрешна противоречивост в показанията на св.Г.Г. досежно това обстоятелство. Единствените следи от автомобилни гуми, открити на мястото на произшествието и обективирани в протокола за оглед на същото, се намират в насрещното платно спрямо посоката на движение на л.а.”БМВ”. Наред с това, експертните заключения, изготвени от различни групи експерти/от една страна това на вещи лица А., И.Т. и Цв.Т. и от друга това на вещи лица А., Ч., Н., Д. и В./ отхвърлят по технически път възможността ударът между двата автомобила да е настъпил в лентата за движение на л.а.”БМВ”. Дори експертите Д. и П., приемайки, че удар е настъпил на двойната непрекъсната разделителна линия, изразяват мнение, че двата автомобила в по-голямата си част по време на удара са били в насрещното платно за движение. Противоречия относно мястото на удара на пътното платно се откриват в показанията на св.Г.Г., дадени пред настоящия съдебен състав и тези приобщени от досъдебното производство по съответния процесуален ред. Разпитан от разследващия орган в деня на инцидента, св.Г.Г. посочва, че след предприетата маневра завой наляво от л.а.”О.”, водачът на л.а.”БМВ” е направил опит да избегне удара, като е пресякъл двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение, но ударът се е осъществил. Няколко месеца по-късно в своите показания на досъдебното производство, св.Г.Г. възпроизвежда по-подробно обстоятелствата, свързани с инцидента, като отново твърди, че л.а.”БМВ” е навлязъл в насрещната пътна лента, с цел да избегне удара, но въпреки това последният е настъпил. След прочитане на показанията му, дадени пред разследващия орган, св.Г.Г. твърди, че обстоятелствата, свързани с мястото на удара на пътното платно неточно са записани в протоколите му за разпит, като потвърждава изложеното пред съдебния състав, че ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на л.а.”БМВ”. Съдът прие, че следва да подходи с доверие към показанията на св.Г.Г. в обсъжданата част, които са депозирани непосредствено след разследването събитие, когато споменът от възприятията е най-ясен и точен, доколкото стои максимално близко във времето до настъпилия инцидент. От друга страна, в два поредни разпита на досъдебното производство, свидетелят е посочил идентични данни за мястото на удара, твърди, че е прочел отразеното в протокола му за разпит и  е положил подписа си. Ето защо, съдебният състав не може да приеме, че показанията на св.Г.Г., депозирани няколко години след датата на разследваното събитие биха съдържали по-достоверна информация, от тези поднесени непосредствено след инцидента.

Съдебният състав не възприе показанията на св.Г.Г. за наличието на два удара между автомобилите, първият в задна лява част на л.а.”О.” и втори – след завъртане на л.а.”О.” в неговата лява странична част. В тази част, изложеното от свидетеля кореспондира на експертното становище, представено от вещи лица Д. и П., което от своя страна е изготвено именно въз основа на показанията на св.Г.Г.. Останалите експертни заключения, по които становище са изразили общо 8 експерта в областта на пътно-транспортните произшествия, аргументирано представят изводите си за наличието на един удар в лява странична част на л.а.”О.”. Нещо повече, в показанията на св.Н.Г., депозирани в хода на съдебното следствие също се съдържат данни за наличието на един удар с предна дясна част на л.а.”БМВ” в лява част на л.а.”О.” от средата назад. От приобщените показания на св.Н.Г., изложени пред предходен съдебен състав, се установява, че ударът е бил един в лява страница на л.а.”О.” от шофьорската врата назад.

По отношение заявената от св.Г.Г. скорост на движение на двата автомобила от 50-60 км/ч., следва да се отбележи, че това твърдение почива на субективни възприятия, както и на предположения на свидетеля, базирани на мнението му, че на 200 м. от кръстовището при наличие на червен сигнал на светофара „никой не натиска газта”. Наред с това, всички експертни становища определят скоростта на движение на л.а.”БМВ” по-висока от 84 км/ч., поради което данните, изведени от показанията на св.Г.Г. досежно това обстоятелство, не се кредитират от съдебния състав.

Според показанията на св.Г.Г., л.а.”О.” е навлязъл в лявата лента, в момента, в който л.а.”БМВ” е бил почти изравнен със задната колонка на л.а.”О.”. В тази насока и св.Н.Г. в показанията си твърди, че предницата на л.а.”БМВ” „идваше покрай задницата на О.а”. Тези данни, съдът не приема за обективно възпроизведени, поради следните съображения: От показанията на св.Н.Г. се установява, че се е движел непосредствено зад л.а.”О.” на разстояние между 5 и 10 метра, като е имал видимост към задната част на л.а”БМВ”. Посочва, че предната част на неговия автомобил почти се е изравнявала със задната част на л.а.”БМВ”. Според свидетеля, в този момент, водачът на л.а.”О.” е задействал спирачната система, чрез възприети от свидетеля светлинни указатели на стоповете, след което е предприел маневрата наляво, навлизайки в лява пътна лента, където е настъпил удара между л.а.”О.” и л.а.”БМВ”. Така даденото описание от свидетелите Н.Г. и Г.Г. за разположението на двата процесни автомобила един спрямо друг, в момента на предприетата от л.а.”О.” маневра, е обективно невъзможно и противоречи на правилата на житейската логика. Ако се приеме за вярно твърдяното от свидетелите разстояние между двата автомобила/предната част на л.а”БМВ” изравнена със задната част на л.а.”О.”/, то при рязкото задействане на спирачната система от водача на л.а.”О.”, скоростта му безусловно би се намалила, респективно л.а.”БМВ” би продължил движението си със същата скорост и евентуален удар между двата автомобила би настъпил с предна лява част на л.а.”О.” в задна дясна или дясна странична част на л.а.”БМВ”. Наред с това, възпроизведеното от свидетелите Г.Г. и Н.Г. разстояние между процесните автомобили, не намира научна опора в нито една от изготвените по делото автотехнически експертизи.

По отношение на останалата информация, съдържаща се в изложеното от св.Г.Г. касателно описание на пътното платно на бул.Р.”, пътната обстановка, рязкото предприемане на маневра от водача на л.а.”О.”, мястото на преустановяване движението на двата автомобила, действията на свидетеля след настъпване на произшествието и възприятията му след инцидента, следва да се приеме за обективно и последователно поднесена, кореспондираща в значителна степен на останалия събран по делото доказателствен материал.

В показанията си св.Н.Г. дава подробно описание на механизма на възникване на ПТП, доколкото свидетелят се е движел в управлявания от него автомобил, непосредствено зад л.а.”О.”. Следва да се отбележи, че св.Н.Г. е разпитан за първи път за обстоятелствата, свързани с разследваното събитие, едва близо две години след настъпилото ПТП. Според данните, представени от св.Н.Г., непосредствено преди инцидента, автомобилите в дясна пътна лента са се движили с по-висока скорост от тези, намиращи се в лява пътна лента. Свидетелят съобщава, че както неговия автомобил, така и л.а.”О.” са се  движили със скорост 60-70 км/ч, като е възприел за секунди светлините на стоповете на л.а.”О.”, който рязко е предприел завой наляво и ударът е настъпил в лентата за движение на л.а.”БМВ”, след което автомобилите се завъртели наляво и се влачили до разделителния остров. За проверка на възможността за реализиране на ПТП по начина, описан от св.Н.Г. са изготвени и приобщени към доказателствения материал две експертни заключения, които категорично отхвърлят по технически път, ПТП да е настъпило по описания от св.Н.Г. механизъм. Дори експертите Д. и П., които са приели скорост на движение на л.а.”О.”, сравнително близка до съобщената от свидетеля, са възприели за технически неосъществима фактическата обстановка, възпроизведена чрез показанията на св.Н.Г.. И двете експертни становища са изложили аргументи за невъзможността за реализиране на ПТП по този начин, в които, макар и да се наблюдават известни разлики, достигат до еднозначен и категоричен извод. Последният, и двете групи експерти обосновават най-вече с деформациите по автомобилите, мястото на установяването им, а оттук и по-високата скорост на движение на л.а.”БМВ”. Наред с това, в показанията на св.Н.Г. се съдържат и противоречиви твърдения относно скоростта на движение на л.а.”О.” непосредствено преди реализирането на инцидента. От показанията на свидетеля, изложени пред настоящия съдебен състав се установява, че непосредствено преди да предприеме рязък завой наляво, водачът на л.а.”О.” е натиснал спирачната уредба, чрез възприети от св.Н.Г. светлини на стоповете. Изказва предположение, че са му били необходими около 2-3 секунди да възприеме този светлинен сигнал, като е отпуснал педала на газта на своя автомобил и л.а.”О.” е предприел рязката маневра. В приобщените показания на свидетеля, депозирани пред друг съдебен състав, се твърди, че водачът на л.а.”О.” е завил наляво, без да намалява скоростта си на движение. В тази им част, показанията на св.Н.Г. не следва да бъдат кредитирани, тъй като според по-голямата група експертни становища, за да извърши тази маневра, л.а.”О.” трябва да се е движел със скорост от 20-25 км/ч.

По отношение интензивността на движението по време на реализиране на ПТП, рязкото завиване на л.а.”О.” наляво и предприетото преди това от водача му спиране чрез възприетите от свидетеля светлини на стоповете,  разположението на автомобилите след инцидента, показанията на св.Н.Г. следва да бъдат възприети като обективни и достоверно изложени, тъй като намират нужната опора в останалите доказателства по делото.

Съдът не се довери изцяло на изложеното от св.Н.Г. досежно обстоятелствата, свързани с огледа на местопроизшествието и ролята на свидетеля в качеството му на поемно лице. Противоречиви са твърденията на свидетеля относно обстоятелството дали е възприел служебните лица да са измервали следи по пътното платно. Разпитан пред настоящия съдебен състав свидетелят посочва, че в негово присъствие „нищо не са мерили”. В същото време твърди, че е възприел действия на полицейски служители, свързани с измервания, твърди, че „нещо правеха”, но „не даваха да ходим да гледаме, казаха ни да се махаме”. В същия разпит, свидетелят уточнява, че полицейските служители са отпратили свидетеля и другите насъбрали се лица, преди да бъде поканен за поемно лице. В показанията си, дадени пред друг съдебен състав, св.Н.Г. посочва, че служебните лица са извършвали действия, свързани с измервания на пътното платно, като са поканили поемните лица в близост до телата на пострадалите. В тази връзка св.Н.Г. откровено заявява „аз въобще не исках да гледам”. Потвърждавайки, че подписът за поемно лице под № 1 е положен лично от него, категорично твърди, че не е запознат със съдържанието на протокола, тъй като не го е чел. Нещо повече, изразява почти убеденост, че към момента на полагане на неговия подпис, протоколът не е бил попълнен, тъй като след вземането му на документа за самоличност от полицейските органи до подписването на протокола е изминал период от 1-2 минути. В тази им част показанията на св.Н.Г. не намират опора в данните, изведени чрез показанията на второто поемно лице – св.В.Г.. Св.Г. твърди, че протоколът е бил попълнен, когато го е подписвал заедно със св.Н.Г.. В показанията на св.Г., депозирани пред предходен съдебен състав и потвърдени от свидетеля, се установява, че съдържанието на протокола за оглед е бил прочетен на двете поемни лица от полицейски служител, преди да положат подписите си. В тази връзка следва да се кредитират показанията на св.Г., дадени пред предходен съдебен състав, които след приобщаването им, свидетелят изцяло потвърди.

Св.Г. не е пряк очевидец на инцидента, като твърди, че се е движел в лява лента на разстояние 5-6 автомобила по-назад от процесните. Дава информация, че е управлявал автомобила си със скорост 50-60 км/ч., като  автомобилите в дясна лента са се движели с по-висока скорост от неговата. Наред с това съобщава, че автомобилите пред него в лява лента са се движили със скорост по-висока от тази, на управлявания от него автомобил. Няма основание да не се кредитират данните, изведени с показанията на св.Г.. Последният е възприел динамиката на движение по пътното платно на известно разстояние от процесните автомобили, която динамика подлежи на промяна в рамките на изключително кратък период от време.

Съдът не възприе показанията на св.Г., отнасящи се до мястото на установяване на ла.”БМВ”, тъй като не съответстват както на снимковия материал, приложен по делото, така и на останалите доказателства. Тази неточност в показанията на св.Г. съдът отдава на индивидуалната способност на всеки човек правилно да възприема, съхранява и възпроизвежда факти и обстоятелства, възприети лично от него.

Съдът кредитира показанията на св.В.Й., който по време на инцидента се е намирал на разстояние 100-200 метра назад от процесните автомобили. Свидетелят възпроизвежда факти свързани с визуалните му възприятия за светване на стопове на автомобила, управляван от подс.А. в насрещната за него лента и слуховите такива за последвалия непосредствено след това удар. Дава информация за разположението на автомобилите след настъпилото ПТП, както и за интензивността на движението непосредствено преди настъпване на същото. Тази информация се черпи преди всичко от показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство, потвърдени от св.Й. в хода на съдебното следствие.

От показанията на св.Н.И., който се е намирал на бензиностанция „ОМВ” се установява, че е възприел силен трясък от удар, характеризиран от свидетеля  като „бомба”, като описва разположението на двата автомобила един спрямо друг и влаченето им до мястото на преустановяване на движението им. Заявеното от свидетеля за местоположението на автомобилите на пътното платно, в момента в който ги е възприел, а именно влаченето на двата автомобила в крайна лява лента в посока център и преустановяване на движението им в същата лента, не следва да се приеме за достоверно, тъй като не съответства на обективните находки по делото, според които л.а.”О.” е спрял на затревения остров на бензиностанция „ОМВ”, който се намира в насрещната посока, а л.а.”БМВ” в насрещното платно за движение. В останалата им част показанията на св.Н.И., депозирани в хода на съдебното следствие и най-вече тези, приобщени от досъдебното производство, следва да бъдат кредитирани като обективно и достоверно изложени.

Съдът кредитира показанията на св.М.Г. за наличието на силен удар, който свидетелят е възприел слухово. Данните, съдържащи се в показанията на свидетеля относно преустановяване на движението на л.а.”БМВ” в лявата лента за движение посока център, не следва да се възприемат, поради противоречието им с обективните находки по делото. Тази неточност както в показанията на св.Н.И., така и в тези на св.Г., следва да се отдаде субективната способност на всеки човек правилно и точно да съхранява и възпроизвежда дадена информация.

Показанията на св.К.С., изготвил скицата към протокола за оглед  дават информация за пораженията върху двата автомобила, както и за обстоятелства, свързани с техническите действия, извършвани от колегите на свидетеля.

Св.Ю.З., чиито показания са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК е едно от лицата сигнализирали на тел.112 за настъпилия инцидент. От показанията му се черпят данни за натовареността на движението по време на разследваното събитие. Свидетелят съобщава, че по това време движението по бул.”Р.” не е било така натоварено, както е обичайно в час-пик.

Свидетелите Р.Г. и Н.Т. не са преки очевидци на инцидента, като съобщават, че са чули звук от силен удар и са възприели двата процесни автомобила, след преустановяване на движението им. Св.Т. дава информация за разположението на автомобилите след сблъсъка, което съответства на приложения по делото албум към протокола за оглед. Св.Т., който живее в непосредствена близост до мястото на инцидента посочва, че обичайно по времето на инцидента движението по бул.”Р.” е много натоварено, като се образуват „тапи”, а когато няма образувани такива, според свидетеля водачите на автомобилите в този участък „летят, карат като бесни”.

По делото са разпитани гражданските ищци и частни обвинители М.З. и П.У., които свидетелстват за техните емоционални преживявания, вследствие тежката загуба на своите близки. В тази насока са и показанията на св.М.М..

Съдът кредитира като компетентно и професионално изготвени заключенията от съдебномедицинските експертизи, изготвени от вещи лица В. и К., установяващи травматичните наранявания, получени от тримата пострадали, както и от подсъдимия.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, при пострадалата Е.З. е констатирано счупване на лявата лъчева кост на типично място, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Заключението от съдебномедицинската експертиза по писмени данни установява причинените на подс.Т.А. травматични увреждания: гръдно-коремна контузия и счупване на гръдната кост в горната част, без разместване на костните фрагменти.

Съдебномедицинската експертиза, изготвена въз основа на аутопсия на трупа на пострадалата П.Н.-З. констатира следните травматични наранявания: черепно мозъчна травма: кръвонасядане на главата и на меката черепна покривка теменно вдясно, травматичен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепната основа, двустранно счупване на долната челюст; гръдна травма: левостранен хемоторакс, хилусни контузии на двата бели дроба, травматично напречно разкъсване на гръдната аорта, счупване на ребра вляво по една фрактурна линия с кръвонасядане на меките тъкани около тях; охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. При извършените изследвания е констатирана липса на етилов алкохол, Алколоиди, Барбитурати, Салицилати, Фенотиазинови, Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства. Установена е причината за смъртта на пострадалата – тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма. Според експерта К., констатираните травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат в резултат на пътнотранспортно произшествие.

При извършената аутопсия на трупа на В. З., обективирана в протокол от съдебномедицинска експертиза са установени следните наранявания: черепно мозъчна травма: кръвонасядане на главата на меката черепна покривка на дясна слепоочна област, травматичен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепната основа; гръдна травма: десностранен хемопневмоторакс, разкъсване на паренхима на десния бял дроб, счупване на ребра вдясно по две фрактурни линии с кръвонасядане на меките тъкани около тях; коремна травма: хеперитонеум, радиерни разкъсвания на паренхима на черния дроб, хилусна контузия и разкъсване на десния бъбрек; гръбначно-мозъчна травма: разчленяване между основата на черепа и първи шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък; охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. При извършените изследвания е установена липса на етилов алкохол, Алкалоиди, Барбитурати, Салицилати, Фенотиазинови, Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства. Според експерта К., причината за смъртта на пострадалия З. е тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и гръбначно-мозъчна травма. Установените травматични увреждания, съгласно експертното мнение, са в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат в резултат на пътно транспортно произшествие.

Съдът не приобщи към доказателствения материал назначените и изготвени на досъдебното производство съдебно-химически експертизи, тъй като установените чрез тях данни се съдържат в обсъдените по-горе съдебно-медицински експертизи, касаещи пострадалите З. и Н.-З..  

Съдът кредитира автотехническата експертиза, изготвена от експерта Д., установяваща техническа изправност и на двата процесни автомобила преди настъпването на инцидента.

На досъдебното производство са изготвени две автотехнически експертизи от различни експерти, които си противоречат досежно елементи от механизма на осъществяване на процесното пътно транспортно произшествие и най-вече по отношение скоростта на движение на л.а.”О.” и мястото на инициалния удар между двата автомобила.

Според комплексната медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещи лица Д., П. и К., непосредствено преди удара л.а.”БМВ” се е движел със скорост 100,72 км/ч, а л.а.”О.” с 54,99 км/ч. Мястото на удара е определено по дължината на пътя на 10,50 м. преди мерната линия на ориентира, а по широчина на пътя – на двойната непрекъсната разделителна линия. Експертите посочват механизма на осъществяване на ПТП. Според тях, водачът на л.а.”О. решава да завие наляво към бензиностанция ОМВ, като от дясна пътна лента пресича лявата за него пътна лента на дясното платно и двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение. Виждайки тази маневра, подс.А. вместо да предприеме веднага аварийно спиране, завива наляво, с цел да избегне удара с л.а.”О.”. Поради голямата скорост на л.а.”БМВ”, подсъдимият не може да предотврати удара и с предната дясна част на своя автомобил блъска насоченият под ъгъл наляво л.а.”О.” в неговата лява страница, като първия контакт се осъществява между предния десен ъгъл на л.а.”БМВ” и задния край на задната лява врата на л.а.”О.”. От този удар л.а.”О. първоначално се завърта обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос. По този начин двата автомобила окончателно навлизат в насрещното платно за движение, тоест в третата пътна лента отдясно наляво. От завъртването на л.а.”О.” настъпва втори по-силен удар в предната лява врата на л.а.”О.” с предния ляв ъгъл на л.а.”БМВ”. Изслушани в съдебно заседание, експертите се позовават на техни предположения относно мястото на първия контакт между двата автомобила на двойната непрекъсната линия, посочвайки, че няма механизъм за изчисление, поради липсата на следи на това място.

Съдът не кредитира изводите в обсъжданата експертиза по отношение приетата скорост на движение на л.а.”О.”. Експертите не дават обоснован отговор на въпроса дали е възможно да се осъществи завой наляво с приетата от тях скорост на движение на л.а.”О.”, като посочват само, че това зависи от радиуса на завоя. Те не отчитат и информацията, съдържаща се в показанията на св.Н.Г., който е възприел светване на стоповете на л.а.”О.”, непосредствено преди предприемане на маневрата завой наляво. Не са съобразени и показанията на св.З., в които посочва, че е възприела л.а.”О.” напряко на пътната лента, в която се е движел автомобила, управляван от подсъдимия. Скоростта на движение на двата автомобила, непосредствено преди удара експертите обуславят от задействането на въздушните възглавници, което се осъществява при удар и намаление на скоростта с 42 км/ч. По делото е приложено писмо от „BMW Group”, в което се посочва, че не съществува минимална скорост за задействане на пасивната система за безопасност – предните въздушни възглавници. Посочените основания мотивират съда да не изгради изводите си въз основа на експертното становище за скоростта на движение на л.а.”О.”и мястото на удара, като следва да се отбележи, че никое експертно заключение по дефиниция не е задължително за съда, а в неговите правомощия е да прецени дали да го кредитира изцяло, отчасти или да отхвърли неговите изводи.

Съдът кредитира обсъжданата експертиза в нейната медицинска част, в това число и по отношение механизма на получаване на констатираните увреждания, като професионално и компетентно изготвена.  Установено е, че подс.А. е получил следните травматични увреждания: гръдно-коремна контузия и счупване на гръдната кост в горната част, без разместване на костните фрагменти. Тези увреждания са получени от удара на предпазната въздушна възглавница при нейното сработване от удара в л.а.”О.”. Според комплексната експертиза, това нямаше да се случи, ако подсъдимият е бил с поставен предпазен колан, който има функция да предпазва от избухващата въздушна възглавница, която на 40 см. от кормилото има скорост близо 110 км/ч.

По отношение на пострадалата З. е констатирано счупване на лявата лъчева кост на типично място, което се дължи на силен удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет, какъвто може да е и изпъкнал или деформиран детайл в купето на автомобил, и по време и начин съответства да е получено при възникналото ПТП. Експертите приемат за най-вероятно, пострадалата З. да не е поставила предпазния колан, като лявата лъчева кост е счупена при подпирането на ръката в арматурното табло и политането й наляво в мига на удара.

По отношение на установените травматични наранявания на пострадалия В. З.: черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на главата на меката черепна покривка на дясна слепоочна област, травматичен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепната основа; гръдна травма – десностранен хемопневмоторакс, разкъсване на паренхима на десния бял дроб, счупване на ребра вдясно по две фрактурни линии с кръвонасядане на меките тъкани около тях; коремна травма – хеперитонеум, радиерни разкъсвания на паренхима на черния дроб, хилусна контузия и разкъсване на десния бъбрек, е прието, че се дължат на притискането на тялото на водача на л.а.”О.” в десните клонове на раменния и бедрен колан от деформираната и огъната навътре лява страница на автомобила и смачкването на неговата седалка. При аутопсията на пострадалия З. е констатирана и гръбначно-мозъчна травма – разчленяване между основата на черепа и първи шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък. Тази травма, според експертите, също се дължи на удара на деформиращата се лява страница на л.а.”О.”, при което се получава камшичен удар на главата на водача, която от удара полита наляво към прозореца на предна лява врата. Причината за смъртта на В. З. се дължи на тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и гръбначно-мозъчна травма. Установените травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат в резултат на ПТП.

По отношение на констатираните травматични увреждания на пострадалата П.Н.-З.: черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на главата и на меката черепна покривка теменно вдясно, травматичен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепната основа, двустранно счупване на долната челюст, според експертите се дължат на това, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, като при изместване тялото на водача надясно, се измества надясно и тялото на пострадалата Н.-З., за което противодейства предпазния колан. В дясната част на купето се удря само главата на пострадалата, като се получава камшичен удар на главата. При пострадалата е констатирана и причинена гръдна травма – левостранен хемоторакс, хилусни контузии на двата бели дроба, травматично напречно разкъсване на гръдната аорта, счупване на ребра вляво по една фрактурна линия с кръвонасядане на меките тъкани около тях. Тази травма се дължи на удар и притискане на тялото на пострадалата от страна на притиснатия надясно водач, чиято долна част се задържа от предпазния колан, а горната част се удря и притиска пострадалата надясно. Установено е, че причината за смъртта на П.Н.-З. се дължи на тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма.

В обсъжданата експертиза е констатирана липсата на наличие на етилов алкохол, метанол, ацетон, Алкалоиди, Барбитурати, Салицилати, Фенотиазинови, Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства в кръвта и урината на пострадалия В. З.. Отчетени са отрицателни резултати за наличие на морфин, кокаин, амфетамин, метаамфетамин, бензодиазепинови лекарствени средства, тетрахидроканабиноли, метадон.

Комплексната автотехническа експертиза, изготвена от вещи лица А.А., И.Т. и Ц.Т., определя скоростите на движение на двата процесни автомобила в момента на удара: за л.а.”БМВ” – 98,2 км/ч., за л.а.”О.” – 15-20 км/ч. Определена е опасната зона за спиране на л.а.”БМВ” 92,4 м., а отстоянието му от мястото на удара до мястото, където е бил, когато л.а.”О.” е навлязъл в пътната му лента, е 43,17 м. Според експертите максималната скорост на движение на л.а.”БМВ”, при която водачът му – подс.А. е имал възможност да спре преди мястото на навлизане на л.а.”О.” в пътната му лента е 59,6 км/ч. След анализ на деформациите на автомобилите, експертите са определили, че надлъжните оси на автомобилите, непосредствено преди удара са сключвали ъгъл 75-85 градуса, като ударът за л.а.”БМВ” е бил челен, а за л.а.”О.” – страничен. В момента на удара, л.а.”О.” е започнал да се плъзга странично, като от този момент е започнал да оставя отразените следи от протриване, поради което се приема, че ударът е настъпил по широчина на пътното платно на около 2,20 м. вляво от двойната непрекъсната линия по посока на движението на автомобилите. Според експертите, изготвили обсъжданата експертиза, първоначално л.а.”О.” се е движил в дясна пътна лента със скорост на движение 50 км/ч., след което е започнал да намалява скоростта си до около 15-20 км/ч. и е навлязъл в лявата пътна лента, където се е движел автомобила, управляван от подсъдимия и впоследствие е преминал в пътната лента за насрещно движение. Лекият автомобил „БМВ” също е навлязъл в лентата за насрещно движение, където с предната си част е ударил странично л.а.”О.” в зоната на предна лява врата. Вследствие на удара л.а.”О.” се е плъзнал странично , като е изминал разстояние от 22,28 м. от мястото на удара до мястото на установяването му и се е качил с предните си колела на разделителния остров. След удара л.а.”БМВ” се е движел в посоката си на движение, като е бил с блокирани колела и се е установил на 23 м. от мястото на удара. Експертите изразяват становище, че от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на л.а.”БМВ” – подс.А. с органите му за управление, който е навлязъл с автомобила си в пътната лента за насрещно движение, където се е движел и л.а.”О.”. Изслушани в съдебно заседание, експертите посочват, че мястото на удара в лявата лента за насрещно движение, е определено въз основа от следите от гуми, оставени от л.а.”О.”. Изключват като възможен извод, ударът да е настъпил в лентата за движение на л.а.”БМВ”, тъй като на това място е следвало да останат следи, каквито не са открити. Изразяват становище, че е налице един инициален удар между двата автомобила, между ляв преден габарит на л.а.”БМВ” и предна лява врата на л.а.”О.”. Разясняват начина на изчисление на скоростта на движение на л.а.”О.” в момента на удара. Експертите посочват, че за да извърши обратен завой или завой наляво, са изчислили при определения радиус на завиване с каква максимална скорост л.а.”О.” би могъл да извърши тази маневра, без да приплъзва. Отхвърлят като възможно с 50 км/ч този автомобил да направи маневрата завой наляво или обратен завой, и да застане под такъв ъгъл от 75-85 градуса. Посочват, че скоростта от 50 км/ч. л.а.”О. е редуцирал до 15-20 км/ч. за две секунди.

Противоречията по релевантните факти, възникнали в резултат на колизия между изводите в заключенията на назначените и изготвени на досъдебното производство автотехнически експертизи, мотивира настоящия съдебен състав да назначи нова комплексна експертиза, която да потвърди или да отхвърли изводите на първоначалните експертизи. Следва да се отбележи безусловната необходимост от специални знания в областта на науката и техниката по фактическите данни, изведени от всички доказателствени източници за изясняване на възможния механизъм на настъпване на ПТП. Изключително професионално, обосновано и разбираемо, чрез използването на компютърна симулация, експертите от състава на новата комплексна експертиза, в нейната автотехническа част посочват механизма на извършване на процесното ПТП, който съвпада с този описан от експертите А., И.Т., Цв.Т..

Вещи лица Г., С.А., Ч., Н., Д. и В. предлагат два метода за изчисление на скоростта на автомобилите. Първият, на база оставените спирачни следи от л.а.”БМВ” и определената изгубена скорост при деформациите, е определена скорост на движение на л.а.”БМВ” 89 км/ч. Експертите устно уточняват, че при този метод не може да се определи скоростта на движение на л.а.”О.” в момента на удара, тъй като към неговата скорост е придадена допълнителна кинетична енергия, която е отклонила неговата траектория на движение. Вторият метод е според закона за съхранение на количеството на движение на механичната система от два автомобила. Въз основа на този метод са използвани компютърни симулационни програми, които при задаване местоположението на автомобилите след ПТП показват при какви параметри на скоростта, автомобилите се разполагат най-близко до действителното им положение след ПТП. С оглед направените изследвания чрез компютърна симулационна програма, експертите предлагат две крайни положения за скоростта на л.а.”БМВ” , в зависимост от това дали при сблъсъкът е задействана спирачната уредба на л.а.”БМВ”. В този смисъл при извършените симулационни изчисления скоростта на л.а.”БМВ” е определена в границите на 85-95 км/ч., а на л.а.”О.” – 20-25 км/ч. Скоростта от 85 км/ч е определена в случай, че е не е задействана спирачната уредба на л.а.”БМВ”, а скоростта от 95 км/ч е изчислена при задействана спирачна уредба. В съдебно заседание експертът Д. подробно разяснява принципите на изчисление на скоростта чрез симулационна програма. В последната са включени параметрите на автомобилите, залага се мястото на удара и крайните точки на преустановяване на движението на автомобилите, като въз основа на тези данни, програмата дава най-вероятните стойности на скоростта на движение на автомобилите, техните ъгли, с които са били насочени към момента на удара.  Според експертите, чрез компютърната симулационна програма, скоростта на движение на двата автомобила се определя най-точно. Положението на л.а.”О.” на пътното платно в момента на удара е било напречно под ъгъл около 80 градуса спрямо оста на пътя. Този извод почива на оставените следи от двата автомобила, които показват как са били разположени те на пътното платно, както и от намерените деформации по автомобилите.

Мястото на удара е определено по дължината на пътното платно  на около 6 метра преди ориентира, считано за посоката на движение на автомобилите, а по широчина на пътното платно – в зоната, разположена вляво от двойната непрекъсната линия на пътното платно/в лявата лента за насрещно движещите се автомобили/. Ударът е настъпил точно в началото на оставените следи, като подкрепят извода на експертите А., Т. и Т., че л.а.”О.” не е възможно да остави следи без да бъде натиснат странично, тоест оставените следи от л.а.”О.” дават точното място на удара. Според тази група експерти, опасната зона за спиране на л.а.”БМВ” при скорост на движение 85 км/ч е от порядъка на 74-75 м., а при скорост на движение 95 км/ч. е около 89 м. Определена е и опасната зона за спиране на л.а.”БМВ” при движение със скорост 50 км/ч, изчислена от порядъка на 34 м.  В момента, в който водачът на л.а.”БМВ” е могъл да възприеме навлизането на л.а.”О.” в лентата му за движение чрез рязък ляв завой, предната част на л.а.”БМВ” е отстояла на разстояние от 27 до 31 метра от мястото на удара. Отстоянието е изследвано въз основа на геометричните размери на пътното платно и широчината на лентите. Експертите правят изрично уточнение, че в началния момент на навлизане на л.а.”О.” наляво, водачът на л.а.”БМВ” не може да прецени каква маневра ще извършва водачът на л.а.”О.” – дали ще продължи движението си в същата посока, ще осъществи ляв или обратен завой.

От техническа и професионална гледна точка, експертите застъпват становището, че при движение на л.а.”БМВ” със скорост от 85-95 км/ч., ударът с л.а.”О.” е бил непредотвратим. Считат ударът за непредотвратим на мястото, където е настъпил/в насрещната пътна лента/ и при движение на л.а.”БМВ” със скорост от 50 км/ч, но в този случай, ударът между двата автомобила би настъпил в последните метри на ефективното спиране на автомобила. В съдебно заседание експертите разясняват, че при движение на л.а.”БМВ” с разрешената скорост, ударът би настъпил със скорост около 10 км/ч. в последните 3 метра. Удар с такава скорост от 10 км/ч. би довел до деформация на ламарините. В тази връзка експертът-медик, включен в състава на новата комплексна експертиза застъпва категоричното становище, че при сблъсък със скорост 10 км/ч., от медицинска гледна точка е невъзможно да се получат уврежданията на пострадалите. Удар при 10 км/ч би довел до сравнително много малки поражения, тъй като те биха били копирани в огромна степен от конструктивните особености на автомобила и от предпазните колани. Категоричен е експерта Г., базирайки се на своя професионален опит и познания, че констатираните увреждания на пострадалите от л.а”О.” не би било възможно да се получат при удар със скорост 10 км/ч.. За да се получат констатираните травми при двамата пострадали от л.а.”О.”, се изисква много по-висока кинетична енергия.

При изслушването си в съдебно заседание, експертите изясняват механизма на настъпване на ПТП, при определените в експертното заключение скорости на автомобилите – 85-95 км/ч. за л.а.”БМВ” и 20-25 км/ч. за л.а.”О.”, респективно определената опасна зона и отстояние при тези параметри. Според експертите, при навлизане на л.а.”О.” за извършване на завой наляво или обратен завой от дясна в лява лента, водачът на л.а.”БМВ”- подс.А. е предприел отклонение на автомобила наляво, като е навлязъл в насрещните ленти за движение, където с предната си част е ударил лявата страна на л.а.”О.”. Вследствие на този удар, двата автомобила са се деформирали, приплъзнали и отклонили до местата, на които са намерени след ПТП. Като причини за настъпилото произшествие, експертите изтъкват от една страна предприемането на маневрата от водача на л.а.”О.” от дясна лента за извършване на ляв завой, и от друга страна високата скорост на движение на л.а.”БМВ” в градски условия, наред с навлизането му в лентите за насрещно движение. Посочват, че причината за настъпилото ПТП е комбинация от изброените фактори.

Доколкото при навлизането на л.а.”О.” от дясна в лява лента, в първия момент, водачът на л.а.”БМВ” не може да възприеме дали той ще направи ляв или обратен завой или само ще навлезе в лява лента и ще остане там, експертите допускат, че причината за навлизане на л.а.”БМВ” в насрещната лента е опит да се избегне удара. Тъй като, ако л.а.”О.” отдясно е бил  влязъл в лява лента  и останал там, тогава л.а.”БМВ” е щял единствено да е в нарушение за преминаване в насрещните ленти. Тази маневра не може да се определи като спасителна, тъй като е довела до инкриминирания резултат – смъртта на двама души и средна телесна повреда на едно лице.

Съдът кредитира обсъжданата комплексна експертиза и в нейната медицинска част, десежно начина на получаване на нараняванията на пострадалите в л.а.”О.”. Според експертното заключение, констатираните травми, получени от пострадалата Н.-З. са в резултат от действие с голяма кинетична енергия на твърди тъпи предмети. Травмите на главата и лицето са получени при удари в части и предмети от интериора на лекия автомобил. Тяхното разположение говори за това, че е имало рязко отклонение на главата и удар вдясно, с направление нагоре и напред в разположени на това ниво части на вътрешността на автомобила. По този начин е получена лицево-челюстната и черепно-мозъчната травми. Според експерта Г., наличните лентовидни охлузвания в областта на гърдите и корема говорят за въздействие на предпазен колан. След удара тялото на пострадалата е придобило висока кинетична енергия, като движението му е било рязко спряно от предпазния колан, при което е възможно да са получени счупванията на ребра вляво. Продължаващото след спиране на тялото движение на придобилите висока кинетична енергия и маса от ускорението на вътрешните органи, е довело до индиректен инерционен механизъм на тяхното травмиране, както и до сблъсък с вътрешната част на гръдната стена. От това, според експертното мнение, е настъпило разкъсване на аортата с масивен кръвоизлив в лява половина на гръдната кухина и контузията двустранно в хилусните области на двата бели дроба. Уврежданията по крайниците на пострадалата е обяснено с удари и въздействие на бордното табло на дясната вътрешно странична част на автомобила. За част от травмите на пострадалата, експертът-медик не изключва възможност да са причинени от наслагване на механизма на притискане от разместените след удара части на кабината.

По отношение на механизма на причиняване на констатираните увреждания на пострадалия В. З., вещо лице Г. прави извод, че и те са резултат от действие с голяма кинетична енергия на твърди тъпи предмети. Травмите на главата вдясно слепоочно, на дясната половина на гръдния кош и корема, както и тези на десните крайници, добре се обясняват с механизма на високо-енергиен удар едновременно върху главата вдясно и тялото, и последвало притискане на тялото н разместените силно деформирани части на автомобила. Увреждането в шийния отдел на гръбначния стълб е обяснено с индиректно увреждане от рязко камшикообразно движение на главата след удар, с предно-задно или странично направление. Разположението на счупените ребра вдясно на гръдния кош говори за това, че травмиращо въздействие върху тялото е освен от дясно странично и отзад, тоест ударът и притискането са били с направление от ляво на дясно и леко отзад напред. Травматичните увреждания на крайниците на пострадалия се обяснява с удар и въздействие на бордното табло и вътрешни части на автомобила, както и с притискане от разместени части.

В съдебно заседание вещо лице Г. категорично изключва възможността да се получи травмиране от този тип при двамата пострадали в л.а.”О.” при удар между двата автомобила със скорост от 10 км/ч. Според експерта, за да се получат констатираните увреждания на двамата починали пострадали, се изисква по-висока кинетична енергия. При скорост на движение на л.а.”БМВ” от 50 км/ч и удар с остатъчна скорост от 10 км/ч в никакъв случай не могат да се получат установените увреждания на пострадалите от л.а.”О.”. Ако има увреждания, то те биха били много по-малки и по-слаби.

Според експертът Г., конкретния интензитет на кинетична енергия, нужна, за да се получат установените наранявания на пострадалите в л.а.”О.”, не може да бъде определен. От една страна, това е материя от биомеханиката, а от друга, според вещо лице Г. е необходимо да съществуват конкретни данни за масата на автомобила, масата на вътрешните органи и инерционните увреждания. За да се даде теоретично отговор на този въпрос, е трябвало при проведените аутопсии на двамата пострадали да се изследва и да се измерят поотделно вътрешните органи, както и да се извършат остеродензиметрични изследвания на костите, каквото в настоящия случай не е направено. От медицинска гледна точка, експертът Г. приема за напълно възможно при изчислената от автоекспертите скорост на движение на двата автомобила, да се получат нараняванията, констатирани при двамата пострадали в л.а.”О.”. Не изключва възможността тези увреждания да се получат и при движение на л.а.”БМВ” със скорост на движение от 50 км/ч при незадействана спирачна система, но в никакъв случай медицината не може да обясни получаване на такъв тип наранявания при удар със остатъчна скорост от 10 км/ч. При такъв удар не е възможно, да се получат констатираните тежки травматични увреждания, довели до смъртта на пострадалите.

Разгледана в цялост назначената от съда експертиза потвърждава изводите, изложени от експертите А., Т. и Т. досежно механизма на осъществяване на ПТП. Различия се наблюдават по отношение на приетата от двете групи експерти скорост на движение на л.а.”БМВ”, която според вещи лица А., Т. и Т. е 98,2 км/ч., а според експертите А., Ч., Н., Д. и В. е от порядъка на 85-95 км/ч. Съдът прие за установена най-ниската скорост на движение на л.а.”БМВ”, посочена от експертите, а именно 85 км/ч., като напълно доказана, доколкото липсват данни за задействана спирачна уредба от подсъдимия, преди осъществяване на маневрата вляво. Противоречие в двете експертни становища се открива и в обстоятелството, дали ударът е бил предотвратим със скорост на движение от л.а.”БМВ” 50 км/ч. Експертите А., Т. и Т. считат, че ударът е бил предотвратим при движение на л.а.”БМВ” със скорост 59,6 км/ч. Противоположно становище заемат експертите, назначени от съда, според които и при движение на л.а.”БМВ” със скорост 50 км/ч.  и при извършената маневра наляво от подсъдимия, сблъсъкът между двата автомобила е бил непредотвратим, но би настъпил с остатъчна скорост  на движение 10 км/ч. при задействане на спирачната система от водача на л.а.”БМВ”. Това противоречие се дължи на различното изчисление от двете групи експерти на отстоянието от мястото на удара до мястото в момента, в който л.а.”О.” е предприел маневра завой наляво или обратен завой. В същото време, при обсъждане на допълнителната експертиза, назначена от съда, експертите са категорични, че удар между двете моторни превозни средства не би настъпил, ако л.а.”БМВ” се е движел със скорост 50 км/. и е останал в своята пътна лента.По отношение на констатираните противоречия, съдът кредитира изцяло експертното заключение на вещи лица А., Ч., Н., Д. и В., тъй като изготвянето на същото е въз основа на симулационна компютърна програма, която във възможно най-прецизна степен определя конкретните параметри, свързани с експертните задачи. Разликите в стойностите на спирачните следи, отразени в двете експертизи, според експертите, назначени от съда, не биха се отразили на техните изводи и заключения.

Изводите за скоростта на движение на двете превозни средства, за механизма на реализиране на ПТП, начина на причиняване на уврежданията и за последиците от произшествието не са произволни, а резултат от задълбочен анализ, базиран на данните за конкретната пътна обстановка, поведението на всеки един от участниците, деформациите по автомобилите, разположението им след сблъсъка, като са използвани компютърни програми, даващи най-близки технически параметри до реалните.

 Извън обсъдените различия, доколкото експертното заключение на вещи лица А., Т. и Т. кореспондира на направените изводи в автотехническата експертиза назначена в хода на съдебното следствие, същото се кредитира от настоящия съдебен състав.

Следва да се отбележи, че различните групи експерти определят близки стойности на скорост на движение на л.а.”БМВ”, като експертите, назначени от съда поднасят по-широк диапазон на този параметър от 85 до 95 км/ч.  

Съдът приобщи към материалите по делото изготвените пред предходен съдебен състав допълнителни автотехнически експертизи от вещи лица А., И.Т. и Цв.Т. и от вещи лица Д. и П., с оглед проверка на данните, изложени от прекия очевидец на инцидента св.Н.Г.. И двете допълнителни автотехнически експертизи правят категоричен извод, че фактическата обстановка във връзка с настъпилия инцидент, съдържаща се в показанията на св.Н.Г. е неосъществима от техническа гледна точка. Според експертите Д. и П., св.Г. сравнително точно определя скоростта на движение на л.а.”О.” от 60-70 км/ч./доколкото съвпада с изготвената от тях основна комплексна медико-автотехническа експертиза/, не отхвърлят възможността в определени моменти автомобилите в дясна пътна лента да се движат с по-висока скорост от тези в лява пътна лента, като въпреки това приемат за технически невъзможно реализирането на ПТП по начина, описан в показанията на св.Г.. Аргументират този свой извод с деформациите по двата автомобила, механизма на получаване на уврежданията на пострадалите, следите по асфалтовото покритие, описани при огледа на местопроизшествието и мястото, където са намерени автомобилите след ПТП. В съдебно заседание експертът Д. е категоричен, че други следи на мястото на инцидента, освен описаните в протокола, не е имало. Потвърждава, че заключението по основната комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена съвместно с експертите П. и К., по отношение скоростите на движение на двата процесни автомобила, се базира преди всичко на това, че за да се отворят въздушните възглавници в л.а.”БМВ”, скоростта на този автомобил трябва да е по-висока поне с 48 км/ч от тази на л.а.”О.”.

Експертите А., Т. и Т. правят идентичен извод, въз основа на обективните находки по делото. Приемайки условна скорост на движение на л.а.”БМВ” 50 км/ч и съобщената от св.Г. скорост на движение на л.а.”О.” 70 км/ч, тази група експерти обосновано излага своите аргументи, че деформациите по двата автомобила, получени вследствие на удара между тях, определят разположението им един спрямо друг в момента на удара. Доколкото определят ъгъла между надлъжните оси на автомобилите в момента на удара на 90 градуса, приемат, че л.а.”О.” не може да се е движел с 70 км/ч. и да е завил по радиус 2,35 м., което трябва да се случи, за да се реализира конфигурацията на деформацията му. Считат, че ако ударът между автомобилите е настъпил по описания от св.Г. начин, то ъгълът между тях щял да бъде не по-голям от 2-3 градуса. Такъв удар  би бил приплъзващ и за двата автомобила и деформации би имало само по лявата страница за л.а.”О.” и дясната страница за л.а.”БМВ”. Изслушани в съдебно заседание, експертите посочват, че за да направи завой при такъв радиус, скоростта на движение на л.а.”О.” следва да бъде под 5 км/ч. Наред с това, отичат, че в протокола за оглед на местопроизшествие са отразени следи от протриване на автомобилни гуми по платното за движение/ясно видими от фотоалбума/, които са изцяло в пътната лента за насрещно движещите се автомобили и завършват до мястото на установяване на л.а.”О.”, тоест л.а.”О.” в момента на удара се е намирал в началото на тези следи, които са получени от страничното му плъзгане. Според тази група експерти, от техническа гледна точка, не е възможно в момента на удара и двата автомобила да отскочат във въздуха и да „прелетят”, за да достигнат до установените на пътното платно следи. Ако има два удара, тогава разликата между двете скорости на автомобилите е най-голяма при първия удар, което означава, че на това място деформацията трябва да е най-голяма. При това положение, л.а.”О.” ще придобие някаква скорост по посока движението на л.а.”БМВ” и втория удар ще настъпи при по-малка относителна скорост между двата автомобила, където и деформацията ще бъде по-малка. Според тази група експерти, деформациите  в лявата част на л.а.”БМВ” са по-големи от тези в дясната му част, като се има предвид, че лявата страна л.а.”О.” е с по-малка якост. Въз основа на снимковия материал на двата автомобила, експертите правят извод, че деформациите по л.а.”О.” са получени от един единствен удар, когато л.а.”О.” е завъртян на 90 градуса. Приемат, че за да отскочи единият автомобил във въздуха, трябва да получи опора, за да може да промени посоката си на движение нагоре. Тази опора за конкретния случай може да получи само от наличието на другия автомобил, който също ще има тенденция да промени посоката си на движение, но в обратна на първия, тоест той ще осъществи натиск върху платното за движение. При този натиск много често автомобилите оставят вдлъбнатини в покритието на платното на мястото на удара. Според експертите, дълбочината на деформацията на л.а.”О.” съответства на относителна скорост между двата автомобила по-голяма от 80 км/ч. Ако, л.а.”О.” се е движел със скорост 70 км/ч, а л.а.”БМВ” с 50 км/ч., то относителната скорост между двата автомобила би била близка до 20 км/ч, тъй като ъглите на векторите на скоростите на автомобилите сключват малък ъгъл. При относителна скорост между двата автомобила 20 км/ч, не могат да се получат деформации на л.а.”О.” в такъв голям размер. Категорично изключват възможността л.а.”О.” да се е движел със скорост по-голяма от тази на л.а.”БМВ”.

С оглед установяване на разстоянието от мястото на произшествието до ул.”Ген.Н. Ж.”/кръстовището, следващо посоката на движение на автомобилите/, по делото бе приобщена назначена и изготвена пред предходен съдебен състав съдебно-техническа експертиза. Към експертизата е изготвена и скица на участък от бул.”Р.”, на която е отразено мястото на ориентира и мястото на удара. След оглед на мястото е изчислено, че разстоянието от ориентира до стоп-линията пред кръстовището на бул.”Р.” с ул.”Ген.Н. Ж.”  е около 168 м. Констатирано е, че от мястото на ПТП има пряка видимост към светофарната уредба на кръстовището между бу.”Р.” и ул.”Ген.Н. Ж.”. В съдебно заседание, вещо лице Д. посочва, че при посещението си на изследвания участък е констатирал, че автомобилите в дясна пътна лента се движат по-бързо от тези в лява пътна лента. По наблюдения на експерта, по средата на разстоянията между двете кръстовища с ул.”П.П.отов” и следващото с ул.”Ген.Н. Ж.” автомобилите в двете ленти се движат с еднаква скорост над 50 км/ч.

Пред предходен съдебен състав е изготвена от вещо лице К.С. допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която настоящият съдебен състав приобщи касателно отговорът на въпроса за минимално необходимата скорост на сблъсъка между двата автомобила, с оглед реализирането на констатираните телесни повреди. Според експерта С., констатираните травми на трите пострадали лица са получени при удар с висока кинетична енергия. Приблизителната минимална скорост, при която биха могли да се получат подобни увреждания, според вещото лице, е 70 км/ч. Настоящият съдебен състав не възприе за обосновано и компетентно изготвено заключението на обсъжданата експертиза, в частта в която е приобщена. Становището на експерта С., че травмите на пострадалите са получени при удар с висока кинетична енергия, се потвърждава и от експертното мнение на вещо лице Г.. По отношение, обаче на визираната от вещо лице С. скорост от 70 км/ч. , в съдебно заседание експертът не успя да посочи категорично от една страна дали този технически параметър е изведен като разлика в скоростта на двата автомобила или това е скоростта, с която са ударени телата на пострадалите, за да се получат констатираните увреждания. В тази насока, при изслушването си в съдебно заседание експертът С. изпадна във вътрешна противоречивост и неубедителност. От друга страна, вещото лице не успя да обоснове извода си за определената приблизителна скорост от 70 км/ч с научни техники и механизми. Напротив, съобщи, че липсва математически модел за изчисление и че по-скоро определената скорост от 70 км/ч е на базата на множеството увреждания, получени от пострадалите в л.а.”О.”. Предвид липсата на обоснованост, убедителност и професионална компетентност, както и съмнението, че заключението е изготвено въз основа на предположения, съдът при изграждане на своите изводи не възприе експертното становище в обсъжданата част.

Допълнителната автотехническа експертиза, изготвена от вещи лица С.А., Ч., Н., Д. и В. изследва възможността за ненастъпване на удар между двата автомобила, в случай че л.а.”БМВ” е продължил движението си в своята лента, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Експертите застъпват становището, че от професионална гледна точка, от момента на навлизане на л.а.”О.” в лентата за движение на л.а.”БМВ”, подс.А. не е имал техническа възможност да приведе автомобила си към аварийно спиране. При неговото движение с постоянна скорост от 85 км/ч двата автомобила биха се разминали на едно минимално, не безопасно разстояние/почти каскадьорски/, като не може да се изключи обстоятелството и да настъпи удар, който би бил приплъзващ между предна лява зона на л.а.”БМВ” и задната лява зона на л.а.”О.”, в зависимост от субективните действия на двамата водачи с органите за управление.

В допълнителната експертиза експертите посочват, че водачът на л.а.”БМВ” е предприел завиване наляво, поради инстинкт за самосъхранение при навлизането на л.а.”О.” в неговата лента. Тази негова реакция е от типа на рефлексните и е максимално бърза, безусловна реакция, при която той не е имал време да анализира ситуацията. Освен това насочване вляво, преди да достигне конфликтната точка, той е успял да приведе към аварийно спиране своя автомобил, но независимо от това разстоянието, вследствие на скоростта, с която се е движел, не му е позволило да спре, при което е осъществен вредоносния резултат. Първо е действал рефлекторно, а след това е предприел действия за спиране на автомобила, без да може да погаси своята скорост, която притежава към момента на удара. Действията на водача се осъществяват във време, в което той дори да е реагирал чрез спиране, за времето с което е разполагал няма да започнат да спират колелата на автомобила, тъй като му е необходимо време за реакция, време за задействане на спирачната уредба, време за нарастване на спирачното усилие.

Изслушани в съдебно заседание, експертите посочват, че при изготвянето на допълнителната автотехническа експертиза са използвали долната граница на скоростта на движение на л.а.”БМВ” и горната граница за скоростта на движение на л.а.”О.”, при които параметри последният по-бързо ще напусне лентата за движение на л.а.”БМВ”.  Изясняват, че скоростта на движение на л.а.”БМВ” не по-малко от 85 км/ч е твърдо доказана, вследствие направените в основната експертиза изчисления, като е възможна и по-висока скорост в границите до 95 км/ч.

В случай, че водачът на л.а.”БМВ се е движел с 50 км/ч и е продължил по неговата лента за движение без отклоняване вляво, експертите застъпват становище, че ударът е бил предотвратим, тъй като л.а.”О.” е щял да напусне лявата лента в посоката на движение на л.а.”БМВ”. Според експертите, в случай, че подс.А. се е движел със скорост от 50 км/ч  е разполагал с повече време и разстояние за реакция.

Съдът възприе като годни писмените доказателства по делото, тъй като са изготвени, респективно приобщени по предвидения в НПК процесуален ред.

Протоколът за оглед на местопроизшествие е изготвен в съответствие с изискванията на чл.155 и чл.156 от НПК и е подписан от поемни лица – свидетелите Н.Г. и В.Г.. От показанията на последните безспорно се установява, че те са присъствали на местопроизшествитео по време на извършване на това процесуално-следствено действие. Свидетелите са възприели действията на полицейските служители по измерване на оставените следи по пътното платно и както бе установено от показанията на св.Г. са се запознали с констатациите в протокола за оглед, което са удостоверили със своя подпис. Следва да се отбележи, че нито НПК, нито съдебната практика изисква поемните лица на огледа да участват непосредствено в извършваните технически действия, тъй като ролята им се състои в това да свидетелстват за извършените процесуално-следствени действия, а не да бъдат преки участници в същите.

В протоколът за оглед единият от описаните автомобили е посочен като марка „Мерцедес Х3”. Очевидно е, че в случая е допусната техническа грешка по отношение описание на марката на л.а.”БМВ”, доколкото регистрационния номер съответства на автомобила, управляван от подс.А., а и по делото безспорно е установено, че ПТП е настъпило между л.а.”О.” и л.а.”БМВ”.

По делото е приложено писмо от Столична община/л.355 от съдебното производство/, от което се установява липсата на поставени пътни знаци за ограничаване на скоростта на движение по бул.”Р.” в района на бл.41, като при избиране на скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава скорост от 50 км/ч, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед приетата за установена фактическа обстановка, Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.А. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на 26.08.2011 г. около 09.00 ч. на бул.”Р.” в района срещу бл.41, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ”, модел „Х 3”, с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В в населено място е забранено да превишава 50 км/ч.”, и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – на В. И. З. с ЕГН: ********** и на П.Н.Н.-З. с ЕГН: **********, както и средна телесна повреда на Е.П.З., изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Безспорно установено по делото е, че подс.А. е управлявал моторното превозно средство непосредствено преди удара с л.а.”О.”, с неразрешена по чл.21 ал.1 от ЗДвП скорост за ППС категория”В” за населено място, като се е движел със скорост не по-малко от 85 км/ч, която скорост превишава с 35 км/ч нормативно определената 50 км/ч. По този начин подсъдимият в качеството си на водач на МПС е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като това нарушение е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – причиняване смъртта на две лица и нанасяне на средна телесна повреда на едно лице.

За да избегне възможността за възникване на пътно транспортно произшествие, подсъдимият безусловно е следвало да се движи с разрешената скорост, при която би имал достатъчно време за реакция на възникналата внезапно ситуация. Неговото нарушение на режима на скоростта е в пряка причинна връзка с възникналата невъзможност да реагира своевременно и адекватно на внезапната маневра, извършена от л.а.”О.”. В случая, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да избегне удара, поради наличието на високата скорост, с която е управлявал своя автомобил. Именно тази скорост е лишила подс.А. от възможността да реагира адекватно на настъпилата ситуация чрез задействане на спирачната система, като е предприел инстиктивна реакция отклоняване наляво на своя автомобил. По делото е установено, че и при движение на подсъдимия със скорост от 50 км/ч и предприетата от него маневра наляво, ударът е бил непредотвратим, но по делото категорично е установено, че при този вариант не биха настъпили общественоопасните последици – смъртта на двамата пострадали. В тази насока, експертите, назначени от съда правят убедителен извод, че при тази ситуация ударът ще се осъществи с остатъчна скорост от 10 км/ч. Категорично и извън всякакво съмнение е становището на експерта Г., че в никакъв случай не би настъпила смъртта на двамата пострадали, намиращи се в л.а.”О.”. Нещо повече, категорично е експертното становище за предотвратимост на удара при движение на автомобила, управляван от подсъдимия с разрешената скорост и непредприемане на извършената от него маневра наляво – навлизане в насрещната пътна лента.

Според настоящия съдебен състав, липсва основание да се приеме, че следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за нарушение на чл.16 ал.1 т.3 от ЗДвП. Вярно е, че това нарушение е било допуснато от подсъдимия, но същото се оказва формално, извън причинно-следствения процес, тъй като не тази маневра, а движението на автомобила, управляван от подсъдимия със 70% над разрешената скорост е непосредствената причина за настъпилия вредоносен резултат. В случая опасността, на която подсъдимият не е реагирал адекватно, не би довела до съставомерните последици, ако той не бе нарушил правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че маневрата, осъществена от подсъдимия чрез навлизане в насрещната лента за движение, не представлява спасителна маневра, доколкото е настъпил вредоносния резултат. В случая опасността, на която подсъдимият не е реагирал адекватно, не би довела до съставомерните последици, ако той на бе нарушил правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В този смисъл съдът оправда подс.Т.А. да е извършил нарушение на чл.16 ал.1 т.3 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в обвинителния акт е допусната техническа грешка при цифровото изписване на правилото за поведение, визирано в нормата на чл.16 ал.1 т.3 от ЗДвП, като е посочен чл.15 ал.1 т.3 от ЗДвП. Този недостатък не води до негодност на обвинителния акт, нито до нарушаване правото на подсъдимия да разбере конкретния обем на повдигнатото срещу него обвинение, тъй като ясно и недвусмислено правилото за поведение е изписано словесно.

Водачът виновно нарушава правилата относно скоростта във всички случаи, ако от това настъпи произшествие извън опасната зона за спиране или в нейните граници, при движение с неразрешена скорост. Действително, предвид спецификата на механизма на ПТП, удар между двата автомобила в насрещната пътна лента би настъпил и при движение с разрешените 50 км/ч, но тогава при всички случаи, пораженията от него не биха били толкова тежки, каквито са настъпилите – смърт на две лица и средна телесна повреда на трето. Наред с това при движение с разрешената скорост, за подсъдимия би съществувала техническа/времева/ възможност да употреби спирачната уредба и да избегне сблъсъка с другото МПС, без да му се налага извършването на рефлексна реакция – навлизане в насрещното платно.

Приносът на загиналия водач за пътнотранспортното произшествие не изключва причинно-следствената връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и настъпилите общественоопасни последици.

От друга страна, допуснатите нарушения на правилата за движение от пострадалия З., който е предприел маневра завой наляво или завой в обратна посока на неразрешено място, са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Вярно е, че пострадалите лица от ла.”О.” са увредени в опасната зона за спиране на МПС, управлявано от подсъдимия. Това поведение, обаче не може да послужи като оневиняващо обстоятелство, тъй като в момента на създаване на опасност от пострадалия участник в движението, подсъдимият е управлявал МПС със скорост над разрешената и поведението му е било неправомерно. Отговорността на подсъдимия не отпада, независимо от съществения принос за настъпване на ПТП от страна на водача на л.а.”О.”.

За да се изключи виновно поведение на подсъдимия е необходимо той да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управление на МПС и едновременно с това да са налице условия, при които да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В конкретният случай, подсъдимият е управлявал МПС със скорост най-малко 85 км/ч при разрешена такава 50 км/ч в момента, в който водачът на л.а.”О.” е навлязъл в неговата лента за движение. Ето защо, се налага извода, че подсъдимият не се е съобразил с предписанията за движение с разрешена скорост. Той не би бил поставен в невъзможност да предотврати удара, ако беше изпълнил правно регламентираното му задължение да управлява МПС със скорост не по-голяма от 50 км/ч. В този случай, предприемайки аварийно спиране в своята лента за движение, ПТП не би настъпило. Именно скоростта на движение, с която подсъдимият е управлявал лекия автомобил в района на местопроизшествието е в пряка причинно-следствена връзка с конкретния съставомерен резултат.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост – престъпна небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на противоправния резултат, съзнавайки, че нарушава правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила с 35 км/ч над допустимата скорост на движение.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете настъпилия тежък вредоносен резултат – причинената смърт на две лица и средна телесна повреда на трето лице. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът възприе значителното превишаване на разрешената скорост на движение от страна на подсъдимия, което превишаване  е  със 70% над допустимата по закон скорост на движение на МПС.

Подс.А. е осъждан през 1983 г. за причиняване на смърт по непредпазливост при управление на моторно превозно средство, за което деяние същият е амнистиран със ЗА от 01.06.1984 г. В справката му за съдимост са отразени още две осъждания от 1984 г. за престъпление против собствеността и от 2005 г. за документно престъпление и за престъпление против реда на управлението. За тези две осъждания подсъдимият е реабилитиран съответно по чл.86 и по чл.87 от НК. В този смисъл, следва да се приеме, че подс.А. към момента на извършване на инкриминираното деяние е неосъждан, което обстоятелство следва да бъде приобщено към смекчаващите отговорността обстоятелства.

Санкционната норма на чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съдебният състав прие, че в конкретиката на настоящия случай, са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под минимума от три години при наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – съществения принос за настъпилото ПТП на пострадалия водач З.. Безспорно по делото е установено, че ако пострадалия не е предприел неразрешената маневра/завой наляво на неустановено за целта място/, не е навлязъл в лентата за движение на автомобила, управляван от подсъдимия, преди да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, пътнотранспортно произшествие не би настъпило. Затова следва да се приеме наличието на значителна степен на виновно поведение от страна на пострадалия З., който като водач на МПС не се е съобразил с правилата за движение по пътищата. Това изключително по своята характеристика обстоятелство, мотивира съдът да приеме, че и най-лекото предвидено от законодателя наказание за престъплението, осъществено от подсъдимия, би се явило несъразмерно тежко и несправедливо, с оглед конкретиката на разглеждания случай. Ето защо, настоящият съдебен състав наложи на подс.Т.А. наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца, приемайки, че така определеното наказание ще постигне целите на наказанието по чл.36 от НК, като ще въздейства предупредително и превъзпитаващо спрямо подс.А. и останалите членове на обществото, и ще има нужния дисциплиниращ ефект спрямо подсъдимия, да спазва установените правила за движение по пътищата и най-вече да управлява МПС само с разрешената за конкретното място скорост.

Характеристиките на осъщественото от подсъдимия инкриминирано деяние и настъпилия от него вредоносен резултат, както и социалния отзвук на този вид престъпления, не мотивират настоящия съдебен състав да приложи института на условното осъждане. Материално-правната норма на чл.66 от НК отдава преимуществена значение на личната превенция, но в същото време не толерира игнориране на генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието. Прилагането на разпоредбата на чл.66 от НК при динамиката на извършваните транспортни престъпления най-вече от водачи, управляващи МПС с превишена скорост, предполага създаване у обществото на чувство за безнаказаност. Подобни посегателства, с оглед механизма на осъществяването им и настъпилите вредни последици, мотивират висока степен на обществена укоримост и необходимост от социална изолация. Следва да се почертае, че укоримостта на този вид престъпни посегателства, в частност нарушаване правилата за движение по пътищата, свързани със забраната да се превишава допустимата скорост, следва да намери проявление не в налагане на по-високи наказания с прилагане на института на условното осъждане. За да се дисциплинират водачите на МПС в спазването на тази забрана, за да се моделира тяхната култура на движение по пътищата, както и за да се отговори на обществените изисквания за нетърпимост и строгост към извършителите, не е достатъчна само неизбежността на наказанието, но в определени случаи и неизбежността на неговото ефективно изтърпяване.  В този смисъл на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл.343г във вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК Съдът наложи на подс.А. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Определяйки размера на така наложеното наказание съдът отчете тежестта на настъпилите вредни последици и обстоятелството, че подсъдимият е превишил допустимата разрешена скорост на движение най-малко с 35 км/ч, което го дефинира като недисциплиниран и неразумен водач на МПС.

Така наложените наказания ще въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от извършване на други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

 

С оглед на изложеното, извършеното от подсъдимия деяние, създава предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата гражданската отговорност за извършения деликт, по отношение на наследниците на пострадалите В. З. и П.Н.-З., конституирали се в наказателното производство като граждански ищци.

Установено по несъмнен начин е, че в резултат на престъплението, осъществено от подс.А. е причинен вредоносен резултат – смъртта на В. З. и П.Н.-З., като между него и виновното поведение на подсъдимия съществува пряка и непосредствена причинна връзка. В този смисъл, на гражданските ищци М.З. – майка на починалия З. и на П.У. – дъщеря на починалата З. са причинени неимуществени вреди, поради което, следва да се ангажира гражданската отговорност на подс.А. по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В резултат на деянието гражданския ищец М.З. е изгубила своя син, а гражданския ищец П.У. своята майка, която загуба е свързана с непреходни болки и страдания. От показанията на гражданските ищци се установява изключителната интензивност на засягане на емоционалната сфера на всеки един от тях от загубата на техните близки.Следва да се отчете, че двамата пострадали са се намирали в една активна възраст, малко над 40 години.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост, както и от нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, предвид допринасянето на вредите от страна на пострадалия В. З.. Ето защо при отчитане на тези критерии, както и на събраните по делото доказателства за отношенията между  пострадалите и гражданските ищци, интензитета на преживените от последните психически и емоционални страдания, които са непреходни при загубата на дете, респективно родител, възрастта на пострадалите, съдебният състав прие, че следва да определи на гражданските ищци М.З. и П.У.  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 90 000 лв./деветдесет  хиляди лева/ за всяка една от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Съдът отхвърли като недоказани и неоснователни гражданските искове за разликата до пълните им предявени размери от по 300 000 лв.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подс.Т.А. да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 4 196 лева, държавна такса в размер на 3 600 лева за уважения граждански иск за неимуществени вреди  по отношение на М.З., държавна такса в размер на 3 600 лева за уважения граждански иск по отношение на П.У., както и по 5 лева държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                   СЪДИЯ при СГС: