РЕШЕНИЕ№217
Град Бургас 16.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година:
Окръжен съдия : Иво Добрев
Секретар:Т.С.
като разгледа
докладваното от съдията Добрев
търговско дело номер 171 по описа за 2015 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод искова молба, предявена от Ж.Г.В.,
ЕГН **********, представлявана от пълномощник М.Г. С, ЕГН **********, чрез
адвокат Виктор Толедо от САК срещу „ДОМИНО“ ООД, ЕИК ********* и „СТОМАР“ЕООД,
ЕИК ********* за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да заплатят по равно на ищеца сумата от 71 778.96 лева- неустойка,
съгласно чл.20 от договор за строителство, подписан между страните, дължима за
времето от 30.12.2013г. до 31.12.2014г., сумата от 4055.65 лева- законна лихва
върху всяко дължимо месечно плащане за неустойка за периода 30.12.2013г.-
31.12.2014г. и законната лихва върху дължимата неустойка, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба,
че е страна по договор за строителство от 26.04.2011г., сключен с ответниците,
в качеството им на изпълнители, съгласно който последните са се задължили да
построят със свои материали и труд сграда на ул. “Г Ш“ №* в гр.Б в поземлен
имот с идентификатор №07079.610.462, съгласно кадастралната карта и регистри за
гр.Бургас. Заявява също така, че ангажиментът на двете дружества да построят
сградата е поет срещу учреденото им право на строеж, съгласно подписания на
същата дата нотариален акт №*, том.*, рег.№*, дело №*г. на нотариус Бинка
Кирова, вписана под №290 в регистъра на нотариалната камара. Уточнява освен
това, че чл.6 раздел ІІІ от договора за строителство предвиждал сградата да се
изгради и въведе в експлоатация в срок до 18 месеца от даване на строителна
линия. Такъв протокол образец №2 бил подписан на 12.05.2011г., като срокът за
въвеждане на сградата в експлоатация, при съобразяване на нормативно
установените забрани за извършване на такива дейност изтекъл на 29.12.2013г.
Посочва, че понастоящем сградата е изградена на етап- груб строеж. Предвид
факта на неизпълнение на задължението за построяване на същата в споменатия по-горе
срок за ищеца възникнало правото да претендира заплащане на предвидената в
чл.20 от договора за строителство неустойка в размер на 100 евро- за всеки ден
на забавено строителство. С нотариална покана, връчена на представители на
ответните дружества, последните били поканени да заплатят на ищеца неустойка в
размер на 71 778.96 лева за времето 30.12.2013г.-31.12.2014г., но отговор
или плащане не последвали. Казаното обосновавало наличието на правен интерес от
предявяване на настоящата претенция.
В отговора си ответникът „ДОМИНО“ЕООД
заявява, че претенцията е неоснователна, тъй като строителството е реализирано
в груб строеж и строителните дейности по постройката продължавали. Изразява се
становище, че е недопустима претенция за начисляване на лихва върху
неустойката. Заявена е също така и позиция, че за неизпълнението, отговорност
следва да носи другият ответник-„СТОМАР“ЕООД, тъй като негови били основните
ангажименти по осъществяване на строителството. Оспорва се и размерът на
неустойката, като клаузата, с която същата е уговорена следвало да се счита за нищожна, поради
прекомерност и противоречие с добрите нрави. Направено е искане за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
В допълнителна молба ищецът се е противопоставил
на доказателственото искане за допускане до разпит на двама свидетели.
С протоколно определение от 27.04.2016г. съдът е одобрил постигната
между ищеца и „Домино“ЕООД спогодба, като е преценил, че с нея страните уреждат
отношенията си по начин, който не противоречи на закона и добрите нрави и е
прекратил производството в частта му по предявения срещу първия ответник иск.
Производството е продължило по отношение на предявената спрямо втория
ответник претенция, като в същото заседание процесуалният представител на ищцовата страна е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу „СТОМАР“ЕООД.
Съдът
като съобрази данните по делото и по повод направеното искане по реда на чл.
238 ал.1 от ГПК приема следното:
Налице
са формалните предпоставки, съгласно чл.238 ал.1 ГПК, за удовлетворяване
искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Последният
не представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. В тази насока съдът прецени, че са изпълнени изискванията на чл. 239
ал.1 ГПК, която разпоредба урежда основанията по същество- на ответника
„СТОМАР“ЕООД са указани последиците от неспазване срока за подаване на отговор
и от неявяването му в съдебно заседание.
Анализът
на твърдените обстоятелства в исковата молба и съпоставянето им с приетите по
делото писмени доказателства /договор за строителство от 26.04.2011г., нотариален
акт № *, том.*, дело №***г. за учредяване право на строеж от 26.04.2011г.,
протокол за откриване на строителна площадка от 12.05.2011г., нотариална покана
до „ДОМИНО“ и „СТОМАР“ и обсъждането на заключението на вещото лице, изготвило
назначената съдебно-счетоводна експертиза позволяват изграждане на извод, че по
съществото си искът по чл. 92 ЗЗД е вероятно основателен, поради което и следва
да бъде уважен изцяло по отношение на втория ответник за сумата от
35 693.89 лева, представляваща половината от дължимата неустойка, съгласно
чл.20 от договор за строителство, подписан между страните за времето от
30.12.2013г. до 31.12.2014г. При изчисляване на сумата съдът е съобразил, че по
повод направено изрично изявление за изменение на иска размерът на исковата
претенция следва да се счита намален до сумата от 71 387.79 лева. Основателна
е и претенцията по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 012.20 лева. Санкционният
характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй
като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за
обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на
неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и
обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД възниква от неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка.
Съгласно
чл. 239 ал.2 от ГПК решението не следва да се мотивира по същество.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „СТОМАР“ЕООД
дължи на ищеца направените от него разноски в настоящото производство и това по
обезпечаване на бъдещия иск по
ч.т.д.№114/15г. на БОС в размер на 4333.72 лева, представляващи половината от
размера на внесените по делото държавна такса, депозит за вещо лице, адвокатски
хонорар в настоящото производство и това по обезпечаване на исковата претенция.
Воден
от горното и на основание чл.238 и чл.239 ГПК Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТОМАР“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Тамара“ №59 да заплати на
основание чл.92 ЗЗД на Ж.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 35 693.89/ тридесет и пет
хиляди шестстотин деветдесет и три лева и 89 ст./, представляваща половината от
дължимата неустойка, съгласно чл.20 от договор за строителство, подписан между
страните на 26.04.2011г. за времето от 30.12.2013г. до 31.12.2014г., сумата от
2006/две хиляди и шест/ лева- законна лихва върху всяко дължимо месечно плащане
за неустойка за периода 30.12.2013г.- 31.12.2014г. и законната лихва върху
дължимата неустойка, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СТОМАР“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул.“Тамара“ №59 да заплати на Ж.Г.В., ЕГН ********** сумата от 4333.72/четири хиляди триста тридесет и три
лева и 72 ст./ разноски по делото.
|
СЪДИЯ: |
Решението
е неприсъствено и не подлежи на обжалване.