Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.10.2018 година гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд X състав
На осемнадесети септември 2018 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 1 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора
от ГПК.
Иск с правно основание в разпоредбата на
чл.422 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „К...” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** (зад OMV - Б.),
представлявано от Изпълнителния директор И. Тенчев, чрез И.Е.Г. - адвокат от
Софийската адвокатска колегия, съдебен адрес:***, офис 9, адв. И.Г., срещу Ю.Р.Х.,
с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и с цена на иска: 30 000 лева.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е издател, а ищецът - поемател по запис
на заповед, издаден на 09.05.2017 г. и предявен за плащане на 31.05.2017 г.
Записът е редовен от външна страна документ, който материализира вземане на
ищеца за сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева. Менителничният ефект
отговаря на всички законови изисквания на чл. 535 ТЗ, поради което и за неговия
издател е налице валидно, ликвидно и изискуемо задължение за плащане на
процесната сума след датата на падежа. По отношение на записа на заповед, по
подадено от ищеца заявление, било образувано ч. гр. д. № 1332/2017 г. по описа
на Районния съд - Търговище. След издадена заповед за изпълнение ответникът е
подал възражение, което е наложило и постановяването на нарочно определение от
13.11.2017 г., по силата на което Районният съд - Търговище е указал на
заявителя (настоящ ищец), че следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането си.
С оглед
изложеното по-горе, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че Ю.Р.Х., с ЕГН **********, адрес: ***, an. 39, дължи на „К...”
АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** (зад OMV - Б.), представлявано от
Изпълнителния директор И. Тенчев, сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева,
дължима въз основата на издаден запис на заповед от 09.05.2017 г., предявен за
плащане на 31.05.2017 г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. №1332/2017 г. по описа на Районния съд — Търговище,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта
за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Претендират и
сторените по делото разноски (както в заповедното, така и исковото).
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ю.Р.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, чрез адв. Е.Д. ***, Съдебен адрес:***, офис 2, в който
исковата претенция се оспорва като недопустима, респ. неоснователна.
В
отговора се излагат следните основни съображения:
На
първо място се излага становище, че искът не е предявен в законоустановения
срок и се моли съда да прекрати производството по делото.
На
следващо място, в случай, че съдът счита предявеният иск за допустим,
ответникът оспорва същия като неоснователен поради следното:
1.
Записът на заповед представлява едностранна формална абстрактна сделка, с която
издателят (акцептант) се задължава да заплати на падежа на друго лице
(поемател, ремитент), или на негова заповед, определена парична сума.
Едновременно с това, записът на заповед представлява ценна книга, която следва
да съдържа предписаните от закона реквизити, визирани в разп. на чл. 535 от ТЗ.
вкл. и безусловно обещание да се плати определена сума пари. В конкретния
случай не се оспорва авторството на ответника като издател на записа на
заповед, а се оспорва обстоятелството, че записът на заповед е унищожаем, като
издаден при условията на заплаха и принуда, и нищожен поради липса на съгласие
от страна на ответника да се задължи да заплаща на ищеца суми, а като частен
документ - неистински, с невярно съдържание.
В
настоящия казус ответникът възразява, че е подписал записа на заповед под
заплаха и принуда, т. е. релевира възражение за унищожаемост на записът на
заповед. Не е налице валиден запис на
заповед, тъй като процесният е подписан следствие на упражнена заплаха и
принуда по смисъла на чл.30 ЗЗД, която заплаха съдържа лични последици от
неблагоприятно естество, отнасящи се до съществени неимуществени интереси на
заплашваното лице и на негови близки-брат му. Записът е подписан от
издателя-ответник въз основа на страхови представи, обусловени от заплахата на
трети лица-представители на ищеца, провокирали страх у издателя на записа на
заповед, което е единствена причина за подписването му. Ответникът се е
задължил по едностранна сделка, по отношение на действителността на която са
приложими общите правила за унищожаемост на договорите - чл. 44 ЗЗД.
2.
Представеният от ищеца запис на заповед е неистински частен документ относно
неговото съдържание - същият е антидатиран /не е издаден на посочената на него
дата 09.05.2017 г., а е подписан под принуда от ответника в края на м.май 2017
г. след подаване на 16.05.2017 г. на молба за прекратяване на трудово
правоотношение с ищеца. Процесният запис на заповед не е издаден в гр.София, а
в гр.Т., където е бил ответникът в изпълнение на трудовите си задължения по все
още действащия трудов договор с ищеца. Подписаният от ответника запис на заповед
Е БИЛ ПРАЗЕН - БЕЗ ПОСОЧЕНА В НЕГО ДЪЛЖИМА СУМА, и без посочена дата на
предявяване. След подаване на молба за напускане на работа в дружеството ищец,
ответникът е бил принуждаван НА ДВА ПЪТИ - в два различни дни през определен
интервал между тях, на работното си място в гр.Т. да подписва ПЕТ ПЪТИ
еднотипни записи на заповед - с неистинска дата на издаване, без посочена в
нито един от тях дата на предявяване за плащане 31.05.2017 г., и без посочена
сума от 30 000 лв., която се е „задължил” да плати ответника.
Ответникът оспорва пораждането на каквото и да било парично задължение
към ищеца. Нещо повече - ответникът има вземане от ищеца, което подробно
посочваме по-долу със съответните възражения за прихващане. При издаването на процесния запис на
заповед издателят Ю.Х. не е получил никаква насрещна престация от
поемателя-ищец по делото.
3.
Според ответника претендираното вземане на ищеца по процесната запис на заповед
не е осчетоводено в счетоводството на ищеца, нито е осчетоводено каквото и да
било друго задължение на ответника към ищеца. Не съществуват изобщо счетоводни
операции на дружеството по взаимоотношения на ищеца с ответника. Ответникът
навежда възражение и за безпаричност на записа на заповед, т.е. че между него и
поемателя не съществува никакво правоотношение, което да обуславя издаването на
ценната книга.
4.
Ответникът излага съображения, че е налице недобросъвестност на ищеца, както и злоупотреба с право по смисъла на
чл.465 ТЗ, тъй като ищецът като поемател по процесния запис на заповед има
знанието за наличието на правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи
възражение на издателя на ефекта, изложени в отговора на исковата молба.
В
подкрепа на изразеното от него становище ответникът излага следните факти и
обстоятелства:
1. На 12.01.2015 г., ответинкът Ю.Р.Х. подава
молба до изп.директор на „К...” АД за назначаване на работа в дружеството, като
технически ръководител. Същият ден е сключен Трудов договор № 375/12.01.2015
г., с който мястото на работа на работника е определено С.-Пречиствателна
станция. Работодателят предоставя на работника Х. и високопроходим лек
автомобил ДК № СВ 0120 АК, за което е подписан и приемо-предавателен протокол.
2. Х.
системно закупува с лични средства гориво за служебния автомобил, както и
необходими за работата консумативи - гайки, свредла, бутилки ГПР, плаща
нощувките на работниците към наемодателите на работодателя и хотелите, в които
те са настанени по време на работа; гориво за строителната техника, която
работи на тези обекти, ел. енергия за използваните машини, и др. Съгласно
установената от работодателя практика, за всички извършени плащания с лични
средства работникът предоставя на служител на работодателя - В.М. в гр.С.
издадените фактури, подписани от самия работник от името на работодателя, както
и разписки и касови бонове, всички описвани в т.н. „Авансови отчети“, която ги
изпраща в централата на работодателя в гр.София, и след като бъдат одобрени от
главния счетоводител — Мая Тенчева, сумите се възстановяват на работника от В.М.
в гр.С..
3.
Поради промяна на НКПД и изискванията за специално образование към длъжността
„тех. ръководител в строителството”, работодателят променя длъжността на
работника и преназначава Х. на длъжност „тех. сътрудник”, като същевременно
увеличава и работната му заплата на 4 779,84 лв. През 2016 г. започват проблеми
по плащанията за извършените обекти и в края на годината натрупаните затруднения в работата на
дружеството създават и конфликти в отношенията между ответника и ръководни лица
на работодателя.
4. На
23.01.2017 г., Ю.Х. учредява търговско дружество „Конструктор - ТТ” ЕООД, но
продължава да изпълнява своите трудови задължения, като уведомява работодателя
си, че иска да прекратят трудовите правоотношения и настоява да му бъде
осигурен заместник, който да продължи работа. До средата на м.май 2017 г.,
работодателят не предприема никакви действия, и това налага на 16.05.2017 г. Ю.Х.
да подаде нарочна молба за прекратяване на трудовото правоотношение.
5.
Няколко дни след подаване на молбата за напускане от Х., на обекта в гр.Т.
пристига отговорно лице от управлението на ищеца - „директор строителство” в
дружеството-работодател Наско Богданов и изразява крайно недоволство защо Х. е
подал молба за напускане. Два-три дни по-късно - около 20-ти май 2017 г., на
обекта в гр.Т., на който работи Х., пристигат две лица: М. К. и лицето „Мк.”,
представен като шофьор на К. в този момент. При пристигането си на обекта в гр.
Т., М. К. се държи крайно грубо с Х., затваря го принудително във фургона,
използван като офис на обекта в гр. Т.. К. задължава Х. да подпише запис на
заповед в полза на „К...“АД, която „шефа Стефан Пешев“ му бил дал предварително
- „за да не стане по-лошо за ответника и за брат му, който също работи на
обекта“. Поведението и начинът, по който говори К. с Х., отправените заплахи за
здравено на Х. и за здравето на неговия брат, са крайно заплашителни и
предизвикват основателен страх в Х.. К. напуска обекта със служебната кола на Х..
На 23.05.2017 г. К. се връща на обекта в гр. Т. и отново затваря Х. в служебния
фургон. Вади отново непопълнена бланка от запис на заповед /без дати и без
написана суми/ , и отново нарежда застрашително на Х., че трябва да се подпише
отново, както трябва. Отново Х. е принуден да подписва и вече саморъчно да
изпише стрите си имена. Няма попълнени суми и дата на предявяване, а датата на
издаване - 09.05.2017 г. е неистинска. На тази дата ответникът не е бил в София
и не е подписвал процесния запис на заповед, като на
09.05.2017 г. са налице подписани от ответника
Фактури: на бензиностанция в гр.С. OMV - ф-ра № ********** т 09.05.2017 г. и за
ремонт на маркуч на „Бобкат“ в гр.С. - ф-ра № ********** от 09.05.2017 г.,
както и е закупил в гр.С. хидравлично масло за обекта в С. на ул.Кубадин“ -
ф-ра 310437 от 09.05.2017 г., подробно описани и приети от ищеца в Авоасов
отчет № 7 от 15.05.2017 г.
6. На
20.06.2017г. Х. получава чрез пощенска пратка по „Спиди” - Искане за
предоставяне на обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, подписано от
изп.директор на дружеството-работодател. Причината за исканите обяснения е
формалното регистриране на дружество от работника в ТР ,,... с предмет на
дейност, конкурентен на този на работодателя”. На 22.06.2017 г. Х. изпраща по
пощата писмено обяснение, получено от работодателя на 23.06.2017г. На
02.07.2017 година Х. спира да ходи на обектите. Постоянно говори по телефона
със служителката В.М. дали са му възстановени от работодателя неговите лични
средства от 6 200 лв. Около 10-ти юли 2017 г., Х. получава по „Спиди” Заповед №
07/06.07.2017г., е която работодателят е наложил дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ” за извършено дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на
работодателя”.
Ответникът твърди, че възнаграждението му за
извършваната от него работа в полза на ищеца за м.май и м.юни 2017 г., както и
сумата от 6 197,04 лв. за платените от него разходи за материали по „Авансов
отчет № 7/2017 г.”, всичко в общ размер на 16 643.60 лв. не са му платени и до
настоящия момент. Ето защо ответникът претендира, в условията на евентуалност,
ако съдът не уважи възраженията му срещу иска по настоящото дело, да извърши
прихващане, като от сумата, която съдът приеме, че се дължи на ищеца по основния
иск ДА БЪДАТ ПРИХВАНАТИ от съда ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ИЩЕЦА КЪМ ОТВЕТНИКА в общ
размер на 16 643.60 лв., представляваща сбор от следните суми:
1.
Сумата от 4780,52 лв. неплатено възнаграждение за извършвана работа от
ответника в полза на ищеца през м.май 2017 г. /съответстващо на получаваното по
трудов договор - 4779,84 лв. заплата и 28,68 лв. клас просл.време 0,6 %/, ведно
със законната лихва 280.75 лева за периода от датата на падежа - 01.06.2017 г.
до датата на исковата молба - 28.12.2017 г., както и законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
2.
Сумата от 4780,52 лв. неплатено възнаграждение за извършвана работа от
ответника в полза на ищеца през м.юни 2017 г. /съответстващо на получаваното по
трудов договор - 4779,84 лв. заплата и 28,68 лв. клас просл.време 0,6 %/, ведно
със законната лихва в размер на 240.83 лв. за периода от датата на падежа -
01.07.2017 г. до датата на исковата
молба - 28.12.2017 г., както и законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението,
3.
Сумата от 6197,04 лв. - представляваща общ размер на платените от ответника за
сметка на работодателя разходи, описани подборно в „Авансов отчет № 7/от
15.05.2017 г.”, ведно със законната лихва в размер на 363.94 лв. за периода от
01.06.2017г. до датата на исковата молба, както и законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока
по чл. 372, ал.1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
В
съдебно заседание ищецът чрез адвокат И.Г. – САК поддържа предявения иск и моли
съда да го уважи като признае за установено вземането му в размер на 30000 лева
спрямо ответника, възникнало въз основа на запис на заповед, издадена от
ответника. Претендира за разноски в производсвото.
В
съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител адвокат Д. моли
съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът
счита, че исковата молба е редовна и предявеният с нея иск е допустим. Същият е
предявен в предвидения едномесечен срок. Заплатена е дължимата държавна такса.
С определение № 1345/13.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 1332/2017 г. на Районен съд-
Търговище съдът е разпоредил да се уведоми ищеца за постъпилото възражение и за
правото му да предяви в законоустановения срок иска по чл.422 ГПК.
Определението на съда с указанията към ищеца е връчено на 22.11.2017 г.
Исковата молба е изпратена по пощата на 22.12.2017 година, включително препис
от нея е изпратен за прилагане по ч.гр. дело № 1332/2017 година, поради което
едномесечният срок за предявяване на настоящия иск е спазен. Не намират опора в
закона аргументите на ответника, че спазването на срока зависи от датата на
постъпване на исковата молба в съда. При изпращане на исковата молба по пощата срокът се счита спазен в зависимост
от датата на пощенското клеймо – в случая датата е 22.12.2017 година.
В
съдебно заседание съдът е направил окончателен доклад по делото като е приел
следното:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права – Запис на заповед, предявен
и незаплатен на падежа; издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК, възражение срещу заповедта от длъжника. Възражения на ответника – нищожност
на записа на заповед като подписан при липса на съгласие, евентуално унищожаемост
на записа на заповед поради заплаха и принуда. В условия на евентуалност –
възражение за прихващане с определени суми, които ответникът твърди, че му се
дължат от ищеца. Правната квалификация на претендираните от ищеца права –
предявен е положителен установителен иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 535 от ЗЗД – иск относно
установяване вземането на ищеца срещу
ответника въз основа на издадена в негова полза запис на заповед. Правна
квалификация на възраженията на ответника: - Възражение за нищожност на записа
на заповед – чл. 26, ал. 2 ЗЗД; - Възражение за унищожаемост – подписване на
процесния запис на заповед чрез употреба на сила и заплаха – чл. 30 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него доказателства и изхождайки
от същността на предявената искова претенция, приема следното от фактическа
страна:
Не е
спорно по делото, че ответникът Ю.Р.Х. е издател, а ищецът - поемател по запис
на заповед за сумата от 30000 лева. По подадено от ищеца заявление е образувано
ч. гр. д. № 1332/2017 г. по описа на Районния съд - Търговище. След издадена
заповед за изпълнение ответникът е подал възражение, което е наложило и постановяването
на нарочно определение от 13.11.2017 г., по силата на което Районният съд -
Търговище е указал на заявителя (настоящ ищец), че следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си в едноседмичен срок от
съобщението.
Не се
спори, че ответникът е бивш работник в ищцовото дружество. На 12.01.2015 г. Ю.Р.Х.
е сключил с ищцовото търговско дружество трудов договор № 375/12.01.2015 г. на
длъжност „технически ръководител“ с място
на работа С. – Пречиствателна станция. Задълженията на ответника са се
изразявали в това да организира строителството на пречиствателни станции,
саниране на жилищни блокове, както и друга строителна дейност на работодателя,
която се извършва на различни обекти: в гр.С. - като представител на
„Строително-предприемачески холдинг“ изгражда Пречиствателна старнция - КПС 1 и
КПС 2, ведно с прилежащите колектори, както и като изпълнител на саниране на
жилища на ул.Кубадин бл.5,7 и 9; в гр. Т. - като подизпълнител на
Пречиствателна станция за отпадни води, с основен изпълнител „ПОНС Инженериг“ и
гр. Исперих - саниране на жилища - блок № 1 и блок № 3.
Записът
на заповед е с посочена дата на издаване 09.05.2017 година; с място на издаване
– гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 4 (зад OMV - Б.);
безспорно е, че изписаният ръкописно текст, а именно - с думи и цифри 30 000
лева и дата 31.05.2017 г. не е изписан от ответника.
Относно
начина на подписване на записа на заповед са събрани гласни доказателствени
средства, които установяват, че ответникът е подписал процесния запис на
заповед във фургон на строителен обект в гр. Т., които свидетелски показания
съдът ще коментира по-долу.
Ответникът
твърди, че представения от ищеца записа на заповед е НЕИСТИНСКИ частен документ
относно неговото съдържание - същият е антидатиран /не е издаден на посочената
нв него дата 09.05.2017 г., а е подписан под принуда от ответника в края на
м.май 2017 г. след подаване на 16.05.2017 г. на молба за прекратяване на
трудово правоотношение с ищеца /, като процесният запис на заповед не издаден в
гр.София, а в гр.Т., където е бил ответника в изпълнение на трудовите си
задължения по все още действащия трудов договор с ищеца.
В тази връзка съдът държи да подчертае следното: Верността касае съдържанието на документа. Тя стои
извън плоскостта на автентичността и истинността, които са свързани единствено
с авторството на материализираното
изявление. Следва, че един частен документ
може да бъде автентичен, т.е. да е подписан от лицата, посочени като
негови издатели, но да е неверен – когато съдържанието му не отговаря на действително
осъществените факти. Тъй като законът не предвижда задължителна доказателствена
сила на изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ, съдът не е
обвързан в преценката си за тях, поради което и при оспорване на верността не
се открива процедурата за по чл. 193 ГПК, а доказването на посочените в
документа факти се провежда в хода на съдебното дирене. Особеността при
оспорването на верността на съдържанието на частния документ произтича от
ограничението по чл. 164, ал.1, т.6 ГПК. То въвежда забрана за страна по делото
да доказва със свидетелски показания, че съдържанието на изходящ от самата нея
частен документ е невярно. „Изходящ от страна” означава подписан от нея. В
конкретния случай свидетелските показания за установяване на датата и мястото
на издаване на процесния запис на заповед не са допустими с оглед ограничението
на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Безспорно записът на заповед е автентичен;
подписан от ответника; налице е документ, който носи подписа на издателя му и
свидетелските показания за оспорване на съдържанието му са недопустими и не
следва да се обсъждат. Отделно от това съдът приема, че адресът /на издаване и
плащане/ не е задължителен реквизит по чл.535 ТЗ от
съдържанието на записа на заповед, нито е необходим за индивидуализация на
задължителните реквизити ”място на плащане / чл.536, т.4 ТЗ/ и „място на
издаване” /чл.536, т.6 ТЗ/ и липсата на вписан от издателя или неверен адрес на
издаване, не води до нищожност на записа на заповед.
Правната същност на записа на
заповед се изразява в това, че е ценна книга, която материализира парично
вземане и едностранна абстрактна и формална правна сделка, от която се поражда
задължение за неговия издател, като основанието за плащане, наречено още и
кауза, не е съставна част от съдържанието му и не е условие за действителността
му. Чрез записа на заповед издателят на документа обещава безусловно да плати
на падежа определена парична сума на бенефициента – чл. 535 ТЗ. В качеството си
на ценна книга – документ, в който е материализирано правото да се получи
паричната сума по такъв начин, че упражняването на това облигационно право не
може да стане без притежаване и предявяване на документа, записа на заповед има
задължителни реквизити, посочени в закона – чл. 535 ТЗ, без които той няма
характер на такъв. Затова и първото основно правно положение, което акцептира
ВКС в своята безспорна практика е, че ако притежава законовите реквизити,
записа на заповед е редовен. Редовен е, когато формата е спазена и съдържанието
отговаря на определените в закона реквизити. Тогава поемателят – кредитор
разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга – р. 378
от 30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. 314/2011 г., Трето г.о., ГК – Апис.
С оглед тези съображения съдът
приема, че представеният запис на заповед съдържа необходимите законови
реквизити и материализира изискуемо вземане на ищеца към ответника.
Предвид този извод на съда
следва да бъда разгледани възраженията на ответника, касаещи валидността на
записа на заповед като едностранна правна сделка.
По възражението на ответника за
безпаричност на записа на заповед:
В мотивите
на Решение № 213 от 22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 Г., Т. К., ІІ Т. О. и на
Решение № 26 от 15.04.2015 г. по т. д. № 2205/2013 г., Т. К., ІІ Т. О., ВКС
посочва, че възражението на ответника за безпаричност на записа на заповед,
съставлява по същността си общо оспорване на вземането, поради което с оглед
указанията в Тълкувателно решение № 4/2013 г., не създава задължение за ищеца
да сочи и доказва каузално правоотношение като основание за възникване на
вземането. Според ВКС, като абстрактна правна сделка, редовният от външна
страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за отразената в
съдържанието му парична сума, което вземане е предмет на установяване с иска по
чл. 422, ал. 1 от ГПК. Според мотивите на Решение № 12 от 30.01.2015 г. по т. д.
№ 2714/2013 г., Т. К., І Т. О.на ВКС: „Наведеното от ответника общо оспорване
на поетото задължение за плащане с доводи за безпаричност на ценната книга, не
могат да имат за последица вменяване в доказателствена тежест на ищеца да
посочи причината поради която издателят едностранно и безусловно се е задължил
да престира сумата, т.е. да установява възникване на конкретно каузално
правоотношение, връзката на записа с него, и съществуването на задължение по
обезпечената сделка. Дори в хипотеза, в която кредиторът е посочил
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение,
той доказва вземането си основано на менителничния ефект, а твърдението му за
кауза е обуславящо предмета на защитата на ответника. При безспорния по делото
факт за наличие на редовен от външна страна менителничен документ, въз основа
на който е предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск, той е основателен, защото
страната е доказала съществуването на вземането си, произтичащо от този
документ.“
Предвид изложеното възражението за
безпаричност на записа на заповед се явява неоснователно.
Възражение на ответника за нищожност на записа на заповед поради липса
на съгласие за неговото издаване – основание по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
При
едностранните сделки, какъвто безспорно е записът на заповед, в хипотезата на
чл.26, ал.2 от ЗЗД, под липсата на съгласие трябва да се има предвид липса на
воля. „Липсата на воля трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна,
приложими ще бъдат правилата за унищожаемостта” /Определение № 413 от
22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 417/2009 г., III г. о., ГК/. „Липса на воля по
смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно
валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил
способен да волеобразува по причина вън от слабоумието и душевната болест, т.е.
когато е било невъзможно поставянето му под запрещение и съответно е нямало
защо да бъде искано”. Липсва валидно формирана воля и тогава, когато
волеизявлението е направено при насилие
/т.е. физическа принуда, когато е налице пълно несъответствие между воля и
волеизявление/, шега
/волеизявлението е направено по начин или при условия, които изключват
възможността то да се приеме сериозно/ или мислена
уговорка /този, който прави волеизявлението, го прави с мислената уговорка
да не желае изявеното/.
Фактите, установени в настоящото производство, не установяват записът на
заповед да е подписан от ответника чрез използване на физическа принуда спрямо
него, поради което несъмнено същият не е нищожна правна сделка.
Възражение на ответника за унищожаемост на
записа на заповед на основание чл. 30 от ЗЗД.
В
настоящия казус ответникът възразява, че е подписал записа на заповед под
заплаха и принуда, т. е. релевира възражение за унищожаемост на записът на
заповед.
Сделката
е унищожаема, когато волята не е правилно образувана поради въздействието на
външни фактори, които деформират волята
и се стига до разминаване между воля и изявление. Сделката, сключена въз основа на посоченото волеизявление, ще
страда от порок и ще се санкционира от правото като унищожаема. Сделката, сключена под въздействието на
основателен страх, влиза в хипотезата на чл.30 от ЗЗД и се определя като
унищожаема поради заплашване. Основателният страх, възбуден в една от страните
на сделката, трябва да е породен от заплашване, причинено от другата страна или
от трето лице. Заплашването като основание за унищожаване на сделката следва да
се разграничи от сделките, които са сключени под въздействието на пряко
физическо насилие. Приема се, че сделките, сключени под прякото въздействие на
физическо насилие, са нищожни съгласно
чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Лицето, което е жертва на физическо насилие, е толкова повлияно от
ситуацията, че не може да изрази правновалидна воля. Физическото насилие е до
такава степен непреодолимо,че лицето не действа съзнателно спрямо своите
вътрешни намерения, а се превръща в средство, чрез което се осъществяват чужди
действия. Първият етап при сформирането на волята на лицето, подложено на
физическо насилие, липсва в следствие от фактическата обстановка, в която се
намира.Когато липсва едната част на волеизявлението, то не може да бъде
санкционирано като действително и се обявява за едно правно нищо, за нищожно. Действието на заплашването, респективно
психическата принуда, влияе върху мотивационния етап при сформирането на
волята. Това деформиране на волята, следствие от страховите представи,
внушени на заплашеното лице, въз основа на което се обективира волеизявлението
за сключването на определана сделка, е порокът, който характеризира сделката
като унищожаема поради заплашване. Обобщено, за да е налице хипотезата на чл.30
от ЗЗД, е необходимо да е нарушен процесът, при който доброволно и
самостоятелно се формира волята поради
действия на другата страна или трето лице, които внушават основателен страх
чрез заплашване, следствие на който се опорочява волеизявлението и това води до
определянето на сделката като унищожаема.
Страхът е една чисто субективна категория,
която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка.
Критерият за това дали е предизвикан основателен страх трябва да бъде конкретен
и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице, порокът в
неговото волеизявление. Основателният
страх трябва да представлява такова психическо състояние, което деформира
нормалния мотивационен процес при образуване на волята. Той е причината, поради
която се поражда порокът във волеизявлението, следователно основанието сделката да се характеризира като унищожаема. Основната цел на преценката е да се
определи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката. Трябва
да се установи дали волеизявлението на заплашения се намира в причинна връзка с
предизвиканите страхови представи, които са породени от факта на заплашването.
Само когато е налице посочената зависимост, заплашването представлява основание
за унищожаемост на сделката. Целта, поради която се осъществява заплашването, е да се сключи определена сделка.
В
настоящото производство, видно от свидетелските показания, през м. май 2017
година на два пъти на обекта в гр. Т. ответникът е посещаван от две лица - лицето М. К. и неговият шофьор Мк.. И при
двете посещения ответникът е подписвал запис на заповед като втория път е
следвало да подпише записа на заповед чрез ръкописно изписване на трите си
имена. Подписаният втори път запис на заповед е послужил като основание на
ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК – л. 8 от ч.гр. дело № 1332/2017 година.
За яснота
на изложението съдът цитира извадки от показанията на част от свидетелите, а
именно:
Свидетелят
А. Х.Х.: „Той /Ю./ каза „не знам, лошо е, подписах едни документи в които няма
сума, няма нищо, на лошо отиват работите“, уплашен беше. Не съм го виждал в
такова състояние, като излезе от фургона. Не можеше да стои на едно място,
нервен, пуши. Подписал ги е тези документи, защото няма да е добре за него и
близките му, ако не ги подпише. беше много притеснен и уплашен. Аз не съм го
виждал преди това така, в това състояние. Имало е и заплахи за него и за
близките му на Ю., за които няма да е добре. Той каза „този път май е по-лошо, подписах някакъв
документ, пак същият документ, но отдолу си написах и имената“. Каза, че
предният път нещо не станало и затова подписвал един и същи документ два пъти,
написал си е и имената и вика „май на лошо отиват нещата“. Втория път беше по-зле, пребледнял, уплашен, просто
не беше на себе си, беше нервен.“
Свидетелят
Ю.Р.Х – брат на ответника: „Това се
случи се към 20.05.2017 г. Колата му я взеха на около 20.05. Него ден бях в Т.
в хотела и брат ми се обади по телефона и ми каза, че е получил телефонно
обаждане, че М. К. ще идва на обекта. Получил е телефонното обаждане от
снабдителя Касим, да не ходи никъде извън обекта, защото М. ще ходи на обекта.
Брат ми се е притеснил, понеже те не идват за добро най-вече и нямаха нищо общо
със самата пречиствателна станция в Т. и брат ми се обади да отида на обекта.
Няколко дни преди това си е
подал молбата за напускане и се притесняваше, че идва М.. М., аз лично съм
чувал, как се кара на хората, чувал съм да бие някой хора от работа. Виждал съм
човек, който да е бил бит от него. Човекът го зная, от С. е. Брат ми каза да
отида на обекта, за да не се случи нещо. Като отидох на обекта, те вече бяха
дошли и бяха във фургона. Бяха М., Мк. и Ю., бяха вътре във фургона. Фургонът
има два големи прозорци и отвън се вижда кои са вътре. Понечих да вляза вътре,
но не можах, защото Мк. беше на вратата и не ме пусна да вляза вътре. Мк. е
нещо като дясната ръка на М., познавам го.
Не ме пуснаха да вляза вътре. Във фургона има три маси, един компютър,
един гардероб, инструментите за обекта са вътре, принтер и интернет има. М.
беше седнал точно на компютъра, който е с принтер и се намираше срещу прозореца
и се виждаше отвън. Ю. беше ту на едната, ту на другата маса, обикаляше напред,
назад, притеснен. Стояха около половин час и видях, че Ю. пише нещо. Аз като видях брат ми толкова уплашен го попитах
какво е станало и той ми каза, че са го накарали да подпише не насила, но със
заплашване, някакъв документ без дата, без сума. Казали са му, че трябвало да
си довърши обекта, че му дават да подпише този документ, за да бъдат сигурни,
че ще се завършат обектите. В противен случай щяло да се случи нещо лошо с него
и мен. Документът го подписва нещо като гаранция, че ще си довърши обектите.
Ако не подпише документа ще се случи нещо лошо с мен и него. Беше се притеснил, беше уплашен, даже не пушеше, но
дойде и взе от моите цигари. Той до тогава не пушеше….. няколко дни след това
пак се върнаха М. и Мк.. Видях, че пак го карат да подписва
някакви документи, че правят някакви снимки. Видях М. да говори по телефона,
после извадиха пак някакви листи, пак подписваха, втори път, трети път. После
видях М., излезе навън и държеше някакви листи в ръката си, излязоха и пак се
качиха с Мк. в колата и си заминаха. Този път обаче Ю. беше много по-уплашен,
понеже се върнаха пак със същите документи, пак без дата и без никаква сума
отгоре. Подписал ги е, но този път го накарали ръчно да си напише имената
отдолу и пак да се подпише. Като
заминаха го попитах какво става, а той беше много уплашен, от притеснение едва
седеше и ми показа снимките, че са го накарали да подпише празни разписки без
никакви суми. Показа ми снимките на тези документи на неговия телефон.“
Свидетелят Т. също заявява, че е присъствал на такава ситуация, когато
ответника, М. К. и още едно лице са го помолили да излезе от въпросния фургон в
гр. Т., за да уреждат нещо като според него в тази ситуация Ю. бил по-умислен
от друг път.
На базата
на тези свидетелски показания, че волеизявлението на ответника да подпише
процесния запис на заповед е извършено под влиянието на особени обстоятелства.
Не е спорно, че ответникът е учредил свое собствено търговско дружество през
януари 2017 година; че е подал на 16.05.2017 година молба за напускане, която,
видно от показанията на св. В.М. е препратена на ръководството на ищцовото
дружество. При подписване на процесния запис на заповед ползваният от ответника
служебен автомобил е бил иззет от двете лица, които са го посетили, което по
принцип е начин да се изрази „снемане на доверие“ към ответника. Състоянието на
ответника след подписване на предходния и процесния запис на заповед се
характеризира като такова на лице, подложено на стрес – да запалва цигара,
макар да е отказал цигарите преди време, да изглежда умислен, нервен, уплашен.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът не би подписал
процесния запис на заповед, ако не е бил принуден да стори това. Ответникът е
проявявал признаци на страх от това, че при неподписване на процесния запис на
заповед би имал лични или професионални проблеми в бъдеще. Спрямо него е била
осъществена психическа принуда, която го е мотивирала да подпише записа на
заповед. Принуда, която е накърнила личното право на свобода на ответника и
дори да не е противоправна, то тя противоречи на добрите нрави.
С оглед
изложените съображения съдът приема, че процесният запис на заповед като
едностранна сделка е унищожаем и като такъв той не се явява годно основание да
ангажира отговорността на издателя му за сумата от 30000 лева, посочена в него.
Предявеният от ищцовото търговско дружество иск да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи исковата сума на основание записа на заповед
с дата на издаване – 09.05.2017 година,
се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв със
съответните последици.
Възраженията на ответника за прихващане са направени в условията на
евентуалност. Поради обстоятелството, че съдът приема предявения иск за
неоснователен, то същите не следва да се обсъждат по същество.
С оглед неоснователност на предявения иск
ответникът има право на разноски в пълен размер съобразно представения списък
за разноските. Разноските на ответника са в размер на 5494 лева и ищецът следва
да бъде осъден да ги заплати на ответника.
В
разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска
за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. Ако
не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е
образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл.422, ал.3 ГПК. По
тези съображения при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване. Такова е и
разрешението на въпроса „Подлежат ли на обезсилване издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, както и при прекратяване на производството по иска", дадено в т.13 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 на ОСКГТК, ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К...” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** (зад OMV - Б.),
представлявано от Изпълнителния директор И. Тенчев, чрез И.Е.Г. - адвокат от
Софийската адвокатска колегия, съдебен адрес:***, офис 9, адв. И.Г., срещу Ю.Р.Х., с ЕГН **********, адрес: ***,
иск да бъде признато за установено вземането на „К...” АД, ЕИК *********, срещу Ю.Р.Х., с ЕГН **********,
за сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева, дължима въз основа на Запис на
заповед, издаден на 09.05.2017 г. и предявен за плащане на 31.05.2017 г., за
който е издадена Заповед № 750 от 04.08.2017 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1332/2017 година по описа на
Търговищкия районен съд, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл.
535 от ТЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К...”
АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** (зад OMV - Б.), представлявано от
Изпълнителния директор И. Тенчев, да заплати на Ю.Р.Х., с ЕГН **********,
адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 5494 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: