Определение по дело №8/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 509
Дата: 11 февруари 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        Номер                          Година   11.02.2019             Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети февруари                                                                                   Година 2019 

в зкрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 8 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба на ищеца Т., с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата А.Т.Н., че му дължи част от 121.33 лева от присъдената му с издадената по ч.гр.д. № 4119/2018 г. на СтРС и необезсилена до момента заповед по чл. 410 ГПК – главница от 381.59 лева за неплатени му далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 25.03.2014 г., кумулативно съединен с иск за осъждането на същата ответница да му заплати останалата част от 260.26 лева от същата главница по заповедта, но на друго основание и с друго съдържание - като неплатени му лизингови вноски по договор за лизинг от 12.02.2016 г.

 

На 09.01.2019 г. съдът е оставил без движение исковата молба, а на ищецът, чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответницата (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да посочи правния си интерес от предявения осъдителен иск за 260.26 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.02.2016 г., при положение, че тази сума му е вече присъдена (като част от главницата от 381.59 лева) със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго заявено от него в заявлението му основание (по договор за далекосъобщителни услуги от 25.03.2014 г.) и с друго съдържание (неплатени по същия договор далекосъобщителни услуги от 15.07.2016 г. до 14.12.2016 г.), а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго съдържание и обективно кумулативно съединен осъдителен иск за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане (т. 11в от ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 2). да посочи в петитума на поправената си искова молба и банкова сметка ***, по която иска съда да осъди ответницата да му заплати исковата сума от 260.26 лева (чл. 127, ал. 1, т. 5 и ал. 4 ГПК); 3). да представи по делото и документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса – в размер на 25 лева в случай, че предявява само иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, или в размер на 75 лева в случай, че предявява и посочения осъдителен иск, защото такава такса се дължи за тези искове, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). В съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната (л. 27).  

 

Това съобщение, с препис от разпореждането, пълномощникът на ищеца е получил редовно на 21.01.2019 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 35). На 24.01.2019 г. по делото е постъпила от пълномощника на ищеца - поправена искова молба (л. 29-34). Със същата обаче ищецът не е отстранил и посочената в т. 1 от разпореждането от 09.01.2019 г. нередовност на исковата си молба, тъй като и с поправената си искова молба сочи, че имал правен интерес от предявения против ответницата кумулативно обективно съединен осъдителен иск за 260.26 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.02.2016 г., при положение, че тази сума му е вече присъдена (като част от главницата от 381.59 лева) със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго заявено от него в заявлението му основание (по договор за далекосъобщителни услуги от 25.03.2014 г.) и с друго съдържание (неплатени по същия договор далекосъобщителни услуги от 15.07.2016 г. до 14.12.2016 г.), а въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника му в поправената му искова молба, е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго съдържание такъв кумулативно съединен осъдителен иск за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане/част от него (т. 11в от ТР 4-2014-ОСГТК, Р 78-2012-II т.о. и Р 1-2018-II т.о.). Въвеждането на друго основание и съдържание, от което произтича присъдено с необезсилена заповед вземане/част от него, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск само при условията на евентуалност – ако съдът отхвърли предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на същото вземане/част от него (т. 11в от ТР 4-2014-ОСГТК). Не при условията на евентуалност обаче е предявен в случая за разглеждане и с поправената му искова молба кумулативно съединеният осъдителен иск на ищеца, за осъждането на ответницата да му заплати останалата част от 260.26 лева от присъдената му с необезсилената и до момента заповед по чл. 410 ГПК главница от 381.59 лева, на друго основание и с друго съдържание - като неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.02.2016 г. (л. 29 и 33).

 

При това положение, доколкото при съединяване на искове, ако недопустимостта или неотстранената нередовност засяга един от тях, делото следва да се прекрати по отношение на този иск (Р 164-2012-IV г.о., Р 1400-1968-I г.о. и Опр. 276-2003-IV г.о.), то и в случая, съдът намери, че следва да върне на ищеца исковата му молба в частта й, по отношение на недопустимо предявения с нея кумулативно съединен горепосочен осъдителен иск, поради неотстраняване в срок на посочената му нередовност и недопустимостта му, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, като в тази му част, по отношение на същия иск, се прекрати и образувано за разглеждането му производство по делото (чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК). По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 и чл. 130, изр. 2 ГПК, в тази му част, настоящото определение подлежи на обжалване само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи. Не следва обаче да се обезсилва в същата част и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, защото този осъдителен иск не е за съществуване на предявеното с него вземане по смисъла на чл. 422 ГПК, а прекратяването на производството по такъв осъдителен иск няма за последица обезсилване от исковия съд и на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в същата й част (т. 13 от ТР 4-2014-ОСГТК). 

 

В останалата й част, по отношение на предявения иск по чл. 422 ГПК, делото следва да продължи своя ход, защото в дадения му срок ищецът е отстранил с поправената си искова молба нередовността му и поради това исковата молба в частта й, с която е предявен, се счита редовна в същата й част от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК). Поради това, в тази й невърната част, съдът следва да разпореди да се изпрати на ответницата препис от нея с приложенията й и от поправящата я искова молба със съобщение за отговор (чл. 131, ал. 1 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВРЪЩА на ищеца Т. исковата му молба с вх. № 35022/27.12.2018 г. В ЧАСТТА Й, по предявения с нея кумулативно съединен иск за осъждането на ответницата А.Т.Н. да му заплати 260.26 лева за неплатени след декември 2016 г. до януари 2018 г. лизингови вноски по договор за лизинг от 12.02.2016 г., поради неотстраняване в срок на нередовностите й по този иск и недопустимостта му, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането му производство по настоящото гражданско дело № 8 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ, по отношение на същия иск.

 

          ПРЕПИС от исковата молба в останалата й невърната част с приложенията към нея и от поправящата я в същата част искова молба от 24.01.2019 г., да се изпрати на ответницата А.Т.Н. с препис от настоящото определение, на която в съобщението да се укаже да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му, и от неупражняване на правата й по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, както и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

 

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ със съобщението и указания до връчителя - ако в продължение на един месец ответницата не може да бъде намерена на посочения адрес, констатирано с най-малко три посещения на същия адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от тях е в неприсъствен ден, и не се намери на същия адрес съгласно да получи съобщението друго лице - да залепи на този адрес изпратените му уведомления по реда на чл. 47 ГПК.

 

ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока за отговор.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само от ищеца в частта му, с която частично се прекратява производството по делото, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок връчването му на същия, а в останалата му част не подлежи на обжалване.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: