РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на КР. Г. Д. в лично качество и като
законен представител на детото си Д. М. Д., чрез пълномощника им адв.И. В.
срещу решение № 996/24.03.2022г. по гр.д. № 14221/2021г. по описа на РС
Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлена подадената от КР. Г. Д. в лично
качество и като законен представител на детото си Д. М. Д. молбата за защита
от домашно насилие осъществено на 01.09.2021г.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се
сочи, че съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства, като
е игнорирал събраните материали от МВР по подадения сигнал на 01.09.2021
г., събраните гласни доказателства от разпитаните полицаи, отзовали се на
сигнала и събраните гласни доказателства от майката на доверителката му,
което води до необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че съдът неправилно
и безкритично е кредитирал експертизата по делото за системно
манипулиране на детето от ответника, както и че не е кредитирана
представената декларация от молителката по делото, която като частен
1
документ не е оспорена от ответника по надлежния ред, поради което е
приета неправилна фактическа обстановка, а правилната фактическа
обстановка е тази, която е по молбата за защита от домашно насилие. Иска се
отмяна на решението и издаване на заповед за защита на двете лица с
посочени мерки за защита.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Д., с който
жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и се иска
неговото потвърждаване. Претендират се разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от
легитимирана страна, авансово държавната такса не се дължи по нормата на
чл.17 ал.2 от ЗЗДН и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря
на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че съдът не е
анализирал всички събрани по делото доказателства, като е игнорирал
събраните материали от МВР по подадения сигнал на 01.09.2021 г., събраните
гласни доказателства от разпитаните полицаи, отзовали се на сигнала и
събраните гласни доказателства от майката на доверителката му, което води
до необоснованост на съдебния акт. Вярно е че изрично РС Пловдив не е
обсъждал всички доказателства по делото, в това число събраните гласни
доказателства от разпитаните полицаи, отзовали се на сигнала и събраните
гласни доказателства от майката на доверителката, но това не води до
необоснованост на съдебния акт.
РС Пловдив е приел, че реализиралите се при пътуването събития се
дължат на поведението на двамата родители, както на молителката К.Д., така
и на ответника М.Д.. До ситуацията се е стигнало заради съществуващия
между страните спор относно упражняването на родителските правата върху
детето и предприетите от всеки действия по реализиране на предполагаемите
си права. Прието е че създалите се напрегнати отношения между родителите
се явяват емоционално и психически натоварващи за детето, защото е
2
поставено в положение да избира между един от тях. Пряко неправомерно
поведение на М.Д., което да представлява реална заплаха за живота и
здравето на молителките и да бъде квалифицирано като домашно насилие по
чл. 2 ЗЗДН обаче не се установява от първата инстанция.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства
обективирани в показанията на полицаите, отзовали се на сигнала, не се стига
до други изводи за фактологията на случая. Видно от показанията на
свидетеля С. М. /л.119/ майката тайно от бащата взема дъщеря си от село К. в
Софийска област, за да я доведе до селото на майка си Б. в Пловдивска
област. Детето при разговор с полицаите е изявило желание да остане при
баща си, а не при майка си. По колата на майката е нямало никакви
материални щети. Видно от показанията на свидетеля Б. Л. /л.133/ при
пристигане на мястото в с.Б. детето е било в шок и е пищяло, същото е
молело майка си да прекара уикенда с баща си, имали уговорка. На предното
обзорно стъкло на автомобила на майката е имало побитост, за която е
обяснено че е от удар отвътре навън от детето с телефон, което е искало
майка й да спре колата, за да се види с баща си. От тези показания може само
да се потвърди фактическата обстановка приета за доказана от РС Пловдив.
Детето не е искало да ходи с майка си при баба си в с.Б. и е блъскало в
предното стъкло на автомобила на майка си в знак на протест. Поради което
шока за детето и скандала е причинен от майката, а не от бащата.
По отношение на показанията на св.Д. въззивният съд намира, че
същите са недостоверни и правилно не са взети предвид от първата
инстанция, при формиране на фактическата обстановка по делото. Това е
така, защото същата свидетелствува за това, че внучка й била много
уплашена от поведението на баща си и казвала „Мамо спри! Той ще ни убие!“
Че това не е така свидетелстват разпитаните двама полицаи М. и Л., като това
се потвърждава от текстовите съобщения обменяни между баща и дъщеря по
време на инцидента на листи 62-67 от делото. Свидетелите полицейски
служители са безпристрастни и несвързани, с която и да е от страните по
делото, техните показания се подкрепят от обективните факти на текстовите
съобщения изпращани от детето по време на инцидента, ето защо на
показанията на тази свидетелка, която е майка на молителката К.Д. доверие не
може да се има и нейните показания са недостоверни.
3
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че РС Пловдив
неправилно и безкритично е кредитирал експертизата по делото за системно
манипулиране на детето от ответника. По делото е приета само една
психологическа експертиза /л.149-л.180/. Същата е ненужно подробна и
почива на преки впечатления от експерта от разговори с детето за случая и
въобще за отношенията му с родителите му. Ето защо е липсвало всякакво
разумно основание експертизата да не се кредитира като достоверна.
Твърденията на пълномощника на жалбоподателката К.Д., адв.В. направени
преди приемане на експертизата /л.187/, че детето е манипулирано от другия
родител да изнася неверни данни пред експерта са абсолютно недоказани в
процеса. Ето защо правилно първата инстанция е приела за достоверна тази
експертиза.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не е
кредитирана представената декларация от молителката по делото, която като
частен документ не е оспорена от ответника по надлежния ред, поради което е
приета от съда неправилна фактическа обстановка, а правилната фактическа
обстановка е тази, която е по молбата за защита от домашно насилие. По
силата на чл.13 от ЗЗДН горната декларация е само едно от доказателствените
средства в производството по този закон и само когато няма други
доказателства тя по силата чл.13 ал.3 става основание за уважаване на
молбата за защита. Настоящият казус обаче не е такъв и за фактите по делото
са събрани множество и различни по вид доказателства, които са правилно
преценени от РС Пловдив. Според въззивната инстанция декларацията на
пострадалото лице по чл.9 ал.3 от ЗЗДН макар и годно доказателство е
категорично оборена от събраните по делото доказателства, както устни, така
писмени и извадки от електронни документи. При което при спазване на
принципа за установяване на истината в процеса /чл.10 от ГПК/ първата
инстанция е приела фактическа обстановка, която да съответства на
действителните факти, а не на тези факти посочени в декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН. В казуса липсва нарушение на процесуалния закон при
преценката на доказателствата. Ето защо обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна
4
следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Такива по
делото се доказват реално направени в размер на 1800 лв. за адвокатски
хонорар по въззивната жалба /л.22/. По възражението за прекомерност на този
адвокатски хонорар на насрещната страна съдът намира същото за
основателно, защото хонорара надхвърля моногократно минимума по чл.22
от НМРАВ от 400 лева, а фактическата и правната сложност на казуса в
настоящата инстанция е невисока и несвързана с никакво събиране на нови
доказателства. Ето защо на основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът намалява
размера на дължимия адвокатски хонорар от 1 800 лева на 600 лева.
Жалбоподателката Д. дължи и държавна такса с оглед приключване на
делото съобразно нормата на 17 ал.2 ЗЗДН в размер на 15 лева платима по
сметка на ОС Пловдив.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 996/24.03.2022г. по гр.д. № 14221/2021г.
по описа на РС Пловдив, ХІV гр.с.
ОСЪЖДА КР. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на М. ЕМ. Д. с ЕГН
********** разноските по делото направени от него пред въззивния съд за
адвокатски хонорар, в размер от 600 лева намален от съда поради
прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА КР. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС Пловдив държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 15 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5