ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№808
Гр.Варна, 17.12.2018 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 14.12.2018 г., в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.
Петрова ч.гр.д. № 633 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на Б.М.М., подадена чрез
пълномощника му адв. Д.М., против определение № 2460/02.10.2018 г., постановено
по гр.д.№ 1437/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено
производството по делото на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК. Жалбоподателят е
настоявал, че обжалваното определение е нищожно, защото с него се отказвало
правосъдие и не било разгледано искането за освобождаване от държавни такси,
евентуално – недопустимо, защото било постановено преди да влезе в сила
определението по искането за освобождаване от държавни такси и неправилно – като незаконосъобразно и
необосновано, доколкото били изпълнени всички указания на съда и било поискано
продължаване на срока за отстраняване на недостатъците, а определението било и
неясно. Молил е за отмяната му и за даване ход на исковата молба.
С.А.М., представляван от адв. К.К., не
е подал отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, редовна е и допустима, а
разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. 1437/2018 г.
по описа на Варнеунския окръжен съд е образувано след прекратяване и изпращане
на делото по подсъдност, първоначално от Софийски районен съд (гр.д.№
10890/2013 г. СРС), а след това и поради увеличението на иска - и от Варненския
районен съд (гр.д. № 1679/2018 г. на ВРС), по исковата молба на Б.М.М. срещу С.А.М.,
с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
първоначално като частичен иск за сумата от 1000 лв. от пълен размер от
20 000 лв., след увеличението на иска - за сумата от 5 100 лв. –
частичен иск, а след заявеното пред Варненския районен съд увеличение на иска –
и за сумата от 25 001 лв. Производството срещу втория ответник В.Г.Т. е
било прекратено с влязло в сила определение.
Ищецът е поддържал в исковата си
молба, че е собственик на недвижими имот – апартамент № 12 в гр.Варна,
ул.“Евлоги Г.“ бл.25, вх.Б, ет.1. В.Т., който се представял за адвокат и
ответникът С.М. се възползвали от тежкото неврологично състояние на баба му А. Д. и от нейната старост, довела до
напреднала деменция, и я накарали да сключи предварителен договор за продажба, използвайки
констативен нотариален акт с титуляр А. Д.,
който не отговарял на действителните права върху имота - собствен на ищеца.
Възрастната жена била заблудена да подпише предварителен договор за продажба на
имота (собственост на ищеца) и на цена 16 800 евро – с повече от десет
хиляди евро по-ниска от средната пазарна цена. Ответникът С.М., с помощта на
съставени със съдействието на Т. документи, се снабдил с изпълнителен лист въз
основа на решение по чл.108 от ЗС срещу баба му А. Т. Д. и срещу баща му М. П. М. и срещу тях било образувано
изпълнително производство и насрочен въвод за предаване на имота, който бил
обитаван и от ищеца. Ищецът не бил страна в производството, по което бил
издаден изпълнителния лист и бил във владение на имота отпреди завеждане на
делото. С тези си „измамливи действия“ ответникът причинил неимуществени вреди
на ищеца, изразяващи се в „големи безпокойства, че ще бъде изваден от имота, че
трудно ще си върне после владението, че е собственик на имота и ще трябва да
води съдебни дела, свързани с много нерви и напрежение и разходи, нервно
напрежение; загуба на доверие в държавността, която е допуснала лице, което
придобива от несобственик, да се снабди с титул за собственост и дори да го
извади от имота; безсъние, неврологични заболявания; страхови изживявания и
прибягване до медикаменти за успокояване.“ Посочил е, че ответникът С.М. не е
собственик на имота, но тъй като се снабдил с изпълнителен лист, по който е
насрочен въвод, съществувала реална опасност да бъде отстранен от имота. В
последващите уточняващи молби пред районния съд, подадени във връзка с
указанията на съда за отстраняване на недостатъци в исковата молба, ищецът е
посочил, че ответникът е измамил баща му и баба му, като с това са го увредили
в качеството му на собственик на имота (молбата от 24.06.2013 г.); че вредите
му произтичат от измамливите действия на ответника и Г. и че не претендира
неимуществени вреди от актове на ЧСИ и на съда, както и че не претендира
неимуществени вреди от загуба на доверие в държавността (молба от 23.07.2013
г.); В образуваното пред окръжния съд гр.д. № 1437/2018 г. по описа на ВОС,
ищецът в уточняващата молба от 10.07.2018 г. е посочил, че увреждащите действия
са: сключване на предварителен договор с баба му за имот, който е негова
собственост; обявяването на този договор за окончателен без да се насочва иск
срещу него; водене на иск за собственост срещу баба му и баща му, без те да са
собственици; изваждане на изпълнителен титул въпреки, че той е във владение на
имота от раждането си; Неимуществените вреди се изразявали в: нервно
напрежение, притеснения, че въпреки, че е собственик на имота, не може да го
ползва; притеснения от загуба на лични вещи изнесени, откраднати, а за част от
тях – продадени от ЧСИ (компютър и фризер); загуба на доверие в държавата и
органите на държавната и съдебната власт; усещане за безсилие, въпреки, че
законът е на негова страна; неразбиране на критериите, по които работят
държавните органи и съдебната система; загуба на критерии за морално и
неморално, за законно и незаконно, предвид действията на ответника и
подпомагането му от държавата чрез органите на държавна власт и съдебна система
– прокуратура и съд. Заявил е също така, че искът е насочен и срещу държавата,
която е допуснала чрез своите органи в съдебната система, в съдебното
изпълнение, в полиция и прокуратура измамници да вършат безнаказано описаното в
исковата молба и уточняваща молба, без да им се търси отговорност, а вместо
това да им се съдейства чрез органите на държавната власт и съдебната система. Увредените
лица не били баба му и баща му, защото вредите се търпели и се търсели от
собственика на имота. До момента държавата не била конституирана като ответник.
Посочил е, че цената на иска е 25001 лв.
С разпореждане № 5015 от 18.07.2018
г., окръжният съд е оставил без движение исковата молба с нови указания за
отстраняване на нередовностите й: ищецът да уточни обстоятелствената част на
исковата молба като изложи фактически твърдения за действията или
бездействията, които ответникът С.М. е извършил конкретно спрямо него, довели
до причиняване на неимуществени вреди, както и твърдения кога са извършени
същите, както и да уточни в какво се изразява противоправния им характер, като
посочи кои правни норми (забрани) е нарушил ответникът с всяко от уточнените в
молбата от 10.07.2018 г. увреждащи действия: сключването на предварителния
договор с бабата на ищеца; в какво твърди да се изразява противоправността на
предявяването от ответника на иск за обявяване на предварителния договор за
окончателен; в какво се изразява противоправността на воденето от ответника на
иск за собственост срещу бабата и бащата на ищеца и др.; Съобразно уточненията
по горните пунктове да формулира адекватен петитум на исковата си претенция.
Със същото разпореждане съдът е дал и указания ищецът да уточни по еднозначен
начин размера на претенцията - частичен иск за 5 100 лв. от 25 001 лв. или
иск за цялото обезщетение от 25 001 лв., както и указания за заплащане на
държавната такса, посочена в конкретни размери по двата варианта; С молба от 10.09.2018
г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д.М., е посочил че действията
на ответника са неправомерни, защото в Агенцията по вписвания можело да бъде
направена справка, че собственик на имота е неговия доверител. Освен това от
приложените от самия ищец съдебни решения било видно, че е воден само
отменителен иск по чл.135 ЗЗД, който
нямал действие по отношение на всички и не е върнал имота в имуществото на
бабата, като този иск нямал вещно-прехвърлително действие и не можел да се
отрази на собствеността на доверителя му. Със същата молба, адв. М. е отправил
до съда искане за продължаване на срока за поправяне на нередовностите с още
един месец, предвид че доверителят му е в чужбина и евентуалната необходимост от
допълнителни уточнения. Посочил е, че не са му предоставени средства за
държавна такса за увеличението на иска и защото таксата е значителна по размер
е отправил до съда искане за освобождаване от заплащането й.
С разпореждане № 6085/11.09.2018 г.,
съдът е уважил молбата на ищеца за продължаване на срока за поправяне на
нередовностите в исковата молба, съгласно указанията от 18.07.2018 г. като по
чл. 63, ал.1 ГПК го е продължил до 17.09.2018 г. Предупредил е ищеца, че сам
следи за продължения срок, както и че при неизпълнение на указанията
производството по делото ще бъде прекратено. С разпореждане № 6084 от
11.09.2018 г. съдът е оставил без движение молбата за освобождаване на ищеца от
заплащането на държавна такса и му е дал указания за поправянето й в
едноседмичен срок, съобщението за което ме у е връчено на 18.08.2018 г. чрез
адвоката.
Исковата молба, включително и след
неколкократното й оставяне без движение, към 11.09.2018 г. е останала
нередовна, като в същата е продължавало да съществува посоченото от окръжния
съд противоречие – претендирало се е от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди при твърдения те да са произтекли от измама и други действия на ответника
спрямо трети лица – неговата баба и баща му. Ищецът не е изложил фактически
твърдения за действията или бездействията, които ответникът С.М. е извършил
конкретно спрямо него и довели до причиняване на неимуществените му вреди, вкл.
къде и кога са извършени, както и в какво се изразява противоправния характер на твърдените като увреждащи
действия на ответника: сключването на предварителния договор с баба му;
предявяване на иск за обявяване на предварителния договор за окончателен и на
иск за собственост срещу баба му и баща му. Така не е бил и заявен и съответен
на изложените твърдения петитум. За тези нередовности, правилно и в
съответствие с правомощията си по чл. 129, ал.2 от ГПК, окръжният съд е дал
указания на ищеца за поправянето им с разпореждането от 18.07.2018 г. и го е
предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнението им – прекратяване
на производството, като тези указания не са били изпълнени, включително и в
продължения до 17.09.2018 г. срок. По отношение размера на претенцията,
нередовностите са били отстранени с посочването, че се претендира пълния размер
от 25 001 лв. и исковата молба е била ясна. Предвид непоправянето дори само на
посочените нередовности на исковата молба в продължения срок, исковата молба е подлежала
на връщане, а производството по делото – на прекратяване. Неизпълнението на
задължението за внасяне на държавната такса би имало значение в случай, че
ищецът бе отстранил в срока всички останали нередовности на исковата молба,
поради което и произнасянето на окръжния съд по молбата за освобождаване от
заплащане от държавни такси не се явява преюдициално по отношение на
обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, като непроизнасянето
на съда по нея не води нито до нищожност, нито до недопустимост на обжалваното
определение. Затова и оплакванията в частната жалба в тази насока са
неоснователни.
Като е прекратил производството по
делото, поради непоправяне от ищеца на посочените нередовности на исковата
молба в продължения срок, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното, Варненският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №
2460/02.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1437/2018 г. по описа на Варненския
окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва
пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 274,
ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: