Р Е Ш Е Н И Е
№ 1651/29.10.2021 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д.
№ 1979/2021 година.
Производството е по реда на глава десета раздел първи
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от В.Д.Д. с ЕГН **********, Е.А.К.
с ЕГН **********, двете с адрес *** и Е.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***, всички
чрез адвокат Е.А. ***, против отказ, съдържащ се в писмо изх. №
94-01-15174/1/05.05.2021 година на директора на дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама“ (ДМПДТР) в Община Б. (лист 3 - 4).
С оспорения отказ директорът на ДМПДТР е уведомил
госпожа Д., госпожа К. и госпожа А., като податели на заявление №
94-01-15174/28.04.2021 година по описа на Община Б. и като наследници на
починалия през 1975 година Т.Д.С., че в Община Б. няма налична информация за
извършено деклариране от него на данни за притежавани недвижими имоти, тъй като
регистрите за подадени данъчни декларации по ЗМДТ съществуват от 01.01.1998
година. Отделно с писмото на трите заявителки е отказано и предоставяне на
справка за деклариране и плащания на публичноправни задължения (местни данъци и
такси) за поземлени имоти с идентификатори ***и ***в квартал „С.“ на град Б.
(лист 12 и 11).
С жалбата и допълнително представена писмена защита се
излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Твърди се, че ако органът е
счел, че не е компетентен да се произнесе или ако поисканата информация не се е
съдържала при него, то той е следвало да отправи искането към компетентния
административен орган, както изисква закона, а не да отказва предоставянето
ѝ. Заявява се, че позоваването на тайната на данъчната и осигурителната
информация, като основание за отказ, е несъстоятелно, защото жалбоподателите са
наследници на покойния Т.С., приели са наследството му и данните са им
необходими в рамките на охранително производство пред нотариус по издаването на
констативен нотариален акт за собственост върху двата имота.
Иска се отмяна на отказа и присъждане на разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител -
юрисконсулт, оспорва жалбата. В пледоария по същество излага обстойни доводи за
нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски от процесуалния представител на
жалбоподателите.
След като съпостави твърденията на страните и
доказателствата по делото, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателите имат правен интерес да обжалват отказа. Със заявлението си те
са поискали извършването на административна услуга – предоставяне на
информация, която, според тях, се съхранява при ответника. С обжалваното писмо
ответникът е отказал извършването на услугата, с което е засегнал
неблагоприятно правната сфера на заявителите. В отказа липсва указание пред кой
орган и в какъв срок той може да се обжалва, затова в случая е приложима нормата
на чл. 140 ал. 1 от АПК, удължаваща срока за обжалването на административния
акт на два месеца. От ответника не са представени доказателства за датата на
връчване на отказа на заявителите, поради което съдът приема, че оспорването е
направено в законоустановения срок и следва да бъде разгледано по същество.
След като съпостави доказателствата по делото, съдът
установи следната фактическа обстановка.
Жалбоподателите са наследници на Т.Д.С., съгласно
удостоверения за наследници 47/14.01.2008 година, № 44/15.01.2008 година,
57/15.01.2008 година и № 61/23.01.2012 година, както и удостоверение за
наследници изх. № 94-01-24762/17.08.2020 година (лист 7 – 10 и 18 - 19).
В приложени скици от 2021 година на поземлени имоти,
издадени от СГКК – Б., Т.С. е записан като собственик на идеални части от
поземлени имоти с идентификатори ***и ***на
улица „Брацигово“ в квартал „С.“ на град Б. (лист 13 - 16).
Със заявление № 94-01-15174/28.04.2021 година по описа
на Община Б. жалбоподателите, като наследници на С., са поискали издаването на
удостоверение с информация в две насоки:
1. дали имотите на наследодателя им (с идентификатори ***и
***) са декларирани като наследство след 1975 година, от кого са декларирани и
кой е плащал данъка и таксата по ЗМТД за тях;
2. на чие име е данъчната партида за плащаните данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за същите имоти (с идентификатори
***и ***).
Директорът на ДМПДТР е разгледал заявлението и на
05.05.2021 година е издал обжалваното писмо – отказ с описаното съдържане (лист
11).
С разпореждане № 3909/02.09.2021 година настоящият
съдебен състав е изискал от ответника – като орган в Община Б. да представи
доказателства за компетентността си да се произнася по заявлението на
жалбоподателите (лист 1, горе вдясно).
Като доказателство за компетентността на ответника е
представена заповед № 1681/01.07.2014 година на кмета на общината, с която на служителите
от отдели „Отчитане на приходи“, „Обслужване на данъкоплатци“ и „Контрол и
принудително събиране“ на ДМПДТР са предоставени правомощия на органи по
приходите, а на служителите от отдел „Контрол и принудително събиране“ на
ДМПДТР са предоставени и правомощия на публични изпълнители в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения. Със същата заповед контролът по
изпълнението ѝ е възложен на директора на дирекция МПДТР – ответник в
настоящото производство (лист 33).
Представено е и доказателство, че фактическият издател
на отказа – Р. Ш. – заема длъжността „директор“ на ДМПДТР в Община Б. (лист
34).
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
Съгласно чл. 44 ал. 1 т. 1 и т. 15 от ЗМСМА, кметът на
общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и представлява
общината пред физически и юридически лица, както и пред съда.
Кметът е административния орган с обща компетентност,
който по закон е оправомощен да отговори на отправеното заявление, въпреки че
то е адресирано до дирекция МПДТР (името на дирекцията е посочено неправилно в
заявлението като отдел „Местни данъци и такси“) на Община Б.. В изпълнение на
правомощията си кметът издава заповеди, с които – включително – може да
оправомощи други административни органи в структурата на общинската
администрация да изпълняват част от предоставените му по закон функции. По
делото такова доказателство не е представено, затова съдът приема, че
издаденият отказ е нищожен, тъй като ответникът в производството не е доказал
компетентността си да се произнесе по искането, отправено от заявителите Д., К.
и А., вместо компетентния по закон орган – кмета на общината.
В законодателството няма легално определение на
понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен,
или като незаконосъобразен като в първия случай се обявява неговата нищожност,
а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от
основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо съществуването на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност.
АПК не
съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173 ал. 2 от АПК
указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. Конкретният случай е именно такъв.
Обжалваният отказ е издаден от некомпетентен орган,
поради което е налице нищожност на административния акт, която следва да бъде
прогласена, а преписката, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, да бъде изпратена
на компетентния орган – кмета на община Б..
Установеният порок е толкова съществен, че обсъждането
на останалите основания за законосъобразност на административния акт е
безпредметно.
Изходът от оспорването обуславя основателност на
своевременно предявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите
за присъждане на разноски. По делото е представено доказателство за реалното
заплащане на сумата от 600 (шестстотин) лева – адвокатско възнаграждение, която
не е прекомерна с оглед нормативно установените минимални размери на
адвокатските възнаграждения към момента (лист 57). Представено е и
доказателство за заплатена държавна такса от жалбоподателите в общ размер 30
(тридесет) лева (лист 25). Затова Община Б. (юридическото лице, в чиято
структура е органът - ответник) следва да заплати на жалбоподателите общо разноски
в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лева.
По изложените съображения, на основание чл.172 ал. 2 и
чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ, съдържащ се в писмо
изх. № 94-01-15174/1/05.05.2021 година на директора на дирекция „Местни приходи
от данъци, такси и реклама“ в Община Б..
ИЗПРАЩА преписката по заявление №
94-01-15174/28.04.2021 година по описа на Община Б. на компетентния
административен орган – кмета на община Б..
ОПРЕДЕЛЯ 14 – дневен срок за произнасяне от кмета на
общината по заявление № 94-01-15174/28.04.2021 година по описа на Община Б.,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на В.Д.Д. с ЕГН **********,
Е.А.К. с ЕГН **********, двете с адрес *** и Е.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***,
всички чрез адвокат Е.А. *** сумата от 630 (шестстотин и тридесет) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: