№ 155
гр. гр. Добрич, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
в присъствието на прокурора В. Зл. В.
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20253200500250 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба с вх. рег. № 2429/06.02.2025 год. на Р. С. Б. с ЕГН **********,
с адрес: гр. Д.***, чрез упълномощения адвокат Н. М. от АК – гр. Д., срещу
решение № 37/20.01.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 841/2024
г., в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, ул. „Витоша“ № 2,
иск за горницата над сумата от 15 000 лв. до 24 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
неоснователното й обвинение по досъдебно производство /ДП/ - по
прокурорска преписка № 10019/2017 г. по описа на Специализирано звено
„Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано
впоследствие в ДП № 40/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура - Добрич, за извършено престъпление по чл. 282, ал.2,
вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г.
Постановление на прокурор в ОП - Добрич.
1
С посоченото решение съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, ул. „Витоша“ № 2 да заплати на Р. С. Б., на осн.
чл. 2, ал. 1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата в резултат на неоснователното й обвинение ДП - пр.пр. № 10019/2017
г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска
прокуратура, преобразувано впоследствие в ДП № 40/2018 г. по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура - Добрич, за извършено престъпление по чл.
282, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г.
Постановление на прокурор в ОП гр. Добрич, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 610 лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок – на 06.02.2025 г., като срокът за
въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от
решението е връчено на въззивницата, чрез упълномощения адвокат, на
23.01.2025 г.
Според въззивницата в обжалваната му част първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано, като е постановено в нарушение
критерия за справедливост, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът
незаконосъобразно е приел, че Б. не е търпяла дискомфорт и стрес от съдебния
процес, поради това, че наказателното производство е приключило в неговата
досъдебна фаза. При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищцата вреди, съдът не е отчел целия период, през който
въззивницата е останала без работа – като този срок не е десет месеца, считано
от 13.06.2018 г. до 08.04.2019 г., както е приел районния съд, а е от 31.07.2017
г. до 08.04.2019 г. ДРС не е съобразил това обстоятелство, което го мотивирало
да не уважи исковата претенция в нейната цялост.
Насрещната страна не е представила отговор на въззивната жалба.
По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 2709/11.02.2025 г. и
уточняваща жалба, наименувана „Допълнение към въззивна жалба“ с рег. №
4684/11.03.2025 г., по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадени от
ответника Прокуратурата на Република България срещу постановеното по
делото решение с искане за неговата отмяна в частта, в която е уважен
предявения иск за горницата над 5 000 лв. Посочената жалба е депозирана в
2
срок – на 11.02.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от
ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на
03.02.2025 г.
Според жалбата на Прокуратурата на Република България в неговата
обжалвана част е неправилно, поради нарушения на материалния закон и е
необосновано. Решението на ДРС е постановено в противоречие със
задължителната съдебна практика на ВС и на ВКС, отнасяща се до принципа
за справедливост на присъденото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. В случая ДРС
като уважил предявения иск над размера от 5 000 лв. е допуснал нарушение –
размерът на обезщетението не отговаря на действително претърпените и
доказани от ищцата вреди, представляващи пряка и непосредствена
последица от увреждането. До този резултат се е достигнало, тъй като съдът
не е извършил цялостен, задълбочен и обективен анализ на събрания по
делото доказателствен материал. При постановяване на обжалвания съдебен
акт ДРС не е съблюдавал критериите, определени от закона и от практиката на
ВКС, въз основа на които да определи справедливо обезщетение за
претърпените от Б. вреди.
В тази връзка въззивникът настоява, че повдигнатото на ищцата
обвинение не е в пряка причинна връзка с нейното уволнение, извършено от
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните,
като последният е действал в условията на оперативна самостоятелност, след
провеждане на дисциплинарно производство, при което са установено
конкретни нарушения. В този смисъл не е налице пряка причинно-следствена
връзка между повдигнатото обвинение на уволнението на ищцата.
На следващо място районният съд не е съобразил обстоятелството, че
спрямо ищцата по време на наказателното производство е взета най-леката
мярка за неотклонение, което не е ограничило съществено нейните
граждански права и свободи, включително и правото й на предвижване.
Обръща се внимание на факта, че наказателното производство е продължило в
разумен срок, като спрямо Б. са извършени малко на брой процесуални
действия. На ищцата са „спестени“ дискомфорта и стреса на съдебния процес,
което като обстоятелство не е съобразено в достатъчна степен от съда. Не са
установени и сериозни здравословни проблеми на Б., настъпили в резултат на
образуваното досъдебно производство.
3
Добричкият районен съд в мотивите на своя акт не е обсъдил
икономическия стандарт на живот в страната, който следва да намери
отражение при определяне размера на търсеното обезщетение. Въззивникът
изразява несъгласие с изложеното от съда допълнително основание за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди, а именно широкото
медийно отразяване на делото, водено срещу ищцата, като в тази връзка се
сочи задължението на ответника да предоставя информация от публичен
интерес, във връзка с образувани наказателни производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. С. Б. по
въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, според който
подадената жалба е неоснователна.
Подаденитe жалби подлежат на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките
на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на
някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите
на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано,
а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното
съдържание.
Производството по гр. дело № 841/2024 г. по описа на Добричкия
районен съд е образувано въз основа на искова молба на Р. С. Б. с ЕГН
********** от гр. Д., ул. „***, с която срещу Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, ул. „Витоша“ № 2, е предявен иск за заплащане
на сума общо в размер на 24 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното й
обвинение по ДП - пр.пр.№10019/2017 г. по описа на Специализирано звено
„Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано
впоследствие в ДП № 40/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-
гр.Добрич, за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, което
е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г. Постановление на прокурор в ОП
4
- гр. Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се сторените
разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в
съдебно заседание чрез упълномощения по делото адвокат, през 2017 година в
Софийска градска прокуратура е било образувано досъдебно производство -
прокурорска преписка № 10019/2017 г. по описа на Специализирано звено
„Антикорупция” при прокуратурата. На 31.07.2017 г. ищцата била привлечена
като обвиняема за това, че на 13.07.2017 г. в град Добрич, в сградата на ***, в
качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –
Д*** - Д., с цел да причини вреда на дружество „Меридиан 96” ЕООД,
нарушила служебните си задължения, изразяващо се в издаване на Заповед №
РД 11-282/13.07.2017 г. за спиране от експлоатация на обект на дружеството,
представляващ пицария „*”, находяща се в село К., на ул. **, като в издадената
заповед не бил посочен срок - посочена е само начална дата, издадена е, без да
са били налице доказателства за оплаквания от храната, предлагана в обекта,
направени от потребители, без да са били налични данни за вредни за здравето
последици от консумираната в обекта храна, без да са били налични
допуснати от търговеца нарушения, свързани с негодна за консумация храна.
Ищцата нарушила разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 30 от Закона за храните и
на разпоредбите на „Процедура за приемане и отчитане на жалби и сигнали,
постъпили в ***”, като от деянието настъпили значителни вредни последици -
имуществени, изразяващи се във финансови загуби и пропуснати ползи за
дружеството в периода, в който обекта не е могъл да извършва дейност и
неимуществени, изразяващи се в разстройване на нормалната търговска
дейност на дружеството „Меридиан 96” ЕООД, както и уронване на
авторитета на *** - Д. и създаване на недоверие у гражданите относно
дейността на тази служба - престъпление по чл.282 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Със
същото постановление на ищцата била взета и мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, със срок за внасяне 10
дни, която тя внесла на 08.08.2017 г. по сметка на СГП. С последващо
постановление от 31.07.2017 г. на прокурор от СГП на ищцата била наложена
и друга мярка за процесуална принуда, а именно - забрана за напускане
пределите на Република България, освен с разрешение на прокуратурата.
С постановление на СГП от 10.04.2018 г., на основание чл. 411а, ал.1, т.4
5
от НПК, делото било изпратено по компетентност на Специализираната
прокуратура, тъй като по него бил привлечен като обвиняем Ж.М., по това
време народен представител, и поради това делото било подсъдно на
Специализирания наказателен съд като първа инстанция. С постановление от
02.07.2018 г. на Специализираната прокуратура били отделени материалите,
касателно повдигнатото обвинение срещу Р. Б. и изпратени в Окръжна
прокуратура град Добрич по подсъдност. С постановление от 12.07.2018 г.
Окръжна прокуратура - Добрич е приела за наблюдение досъдебното
производство, като разследването било възложено на следовател от Окръжен
следствен отдел при ОП Добрич/ том 1, стр.3-4 от ДП/. В ОП Добрич била
образувана пр.пр. № 413/2018 г., като производството продължило под № 40
по описа на ОСлО при Добричка окръжна прокуратура за 2018 година.
С постановление от 23.05.2019 г. на заместника на окръжния прокурор
на Окръжна прокуратура - Добрич по молба на ищцата били отменени
мерките за процесуална принуда - „парична гаранция” в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева и мярката по чл.68 ал.1 от НПК – „забрана за напускане на
пределите на Р България”, поради изтичане на максимално предвидения в чл.
234 ал. 8 от НПК срок. Сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева била
възстановена на ищцата на 02.07.2019 година от СГП. В тази връзка Б. била
лишена от ползването на тези средства в продължение на почти две години.
След продължилото две години и три месеца разследване, първо в СГП,
Специализирано звено „Антикорупция”, а след това в Специализираната
прокуратура София и ОСлО при Окръжна прокуратура Добрич, с
постановление от 23.10.2019 г. на Окръжна прокуратура - Добрич
наказателното производство по досъдебното производство № 40 по описа на
ОСлО при ОП Добрич, водено срещу ищцата за престъпление по чл. 282, ал. 2
вр. с ал.1 от НК, било прекратено, поради това, че с действията си ищцата не е
нарушила служебните си задължения, нито е превишила правата си като * на
***., нито са били настъпили щети или вредни последици за търговеца, както
и поради липсата на елементите от субективната страна на престъплението, а
именно — пряк умисъл и наличие на особена цел - да набави за себе си или
другиго имотна облага или да причини другимо вреда. По реда на
институционалния контрол посоченото по-горе постановление на ОП Добрич
било потвърдено с определение № 330 от 25.11.2019 г. по н.ч. дело № 384/2019
г. на Окръжен съд - Добрич, последното потвърдено с окончателно
6
определение № 1 от 02.01.2020 г. по в.н.ч. дело № 428/2019 г. на Апелативен
съд - Варна.
Ищцата настоява, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение
са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
нейното добро име и достойнство. Информация за обвинението била
разпространена от ответника на официалния сайт на Прокуратурата. Новината
за повдигнатото обвинение била отразена по националните телевизии и
останалите средства за масова информация. Дни наред темата била една от
основните новини в средствата за масова информация, тъй като първоначално
образуваното досъдебно производство получило наименованието „*”, в което
като обвиняем бил привлечен Ж.М., към този момент народен представител,
бившият началник на ОД на МВР Добрич В.К. и бизнесмена П.М..
На следващо място повдигнатото обвинение се отразило крайно
неблагоприятно на професионалната реализация на ищцата. В деня, в който й
било предявено постановлението за привличането ми като обвиняема -
31.07.2017 г., Софийска градска прокуратура, Специализирано звено
„Антикорупция” изпратила сигнал до Изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните /***/, че ищцата е привлечена
към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2, вр. с
ал.1 от НК. На следващия ден със Заповед № ОР - 2 на Изпълнителния
директор на *** д-р Д.И. ищцата била отстранена от работа, до приключване
на образуваното със заповед № РД 11- 1622/01.08.2017 г. дисциплинарно дело
№ 11 по описа на Българската агенция по безопасност на храните за 2017 г.
Със заповед № НК - 8 от 13.06.2018 г. на изпълнителния директор на *** й
било наложено дисциплинарно наказание - „уволнение”. На основание
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” със Заповед № ОСОС от
13.06.2018 г. на изпълнителния директор на *** било прекратено служебното
правоотношение на ищцата като * на *..
Според ищцата трите цитирани заповеди на изпълнителния директор на
*** е нямало да бъдат издадени, ако не било образуваното наказателно
производство срещу нея. От съдържанието на Заповедта за наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение” е видно, че изпълнителният директор
на *** се позовава именно на постановлението на прокурора от СГП,
Специализирано звено „Антикорупция” Д.Т. /стр.8 и стр.9 от
7
първоинстанционното делото/. Сочи се от ищцата, че заповедта за
дисциплинарното наказание „уволнение” е отменена с решение №
29/08.02.2019 г. по адм. дело № 369/2018 г. на Административен съд - Добрич,
потвърдено с решение № 5083/29.04.2020 г. по адм. дело № 5179/2019 г. на
Върховен административен съд, V отделение, а заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение на ищцата била отменена с решение №
181/30.06.2020 г. на Административен съд - Добрич, потвърдено с решение №
15387/11.12.2020 г. по адм. дело № 9525/2020 г. на Върховен административен
съд - София.
След уволнението ищцата успяла да намери подходяща, с оглед
образованието и квалификацията й, работа едва на 08.04.2019 г., т.е. 20 месеца
по-късно извън град Д., при това на четиричасов работен ден, което безспорно
й създало и допълнителен стрес поради по-ниското възнаграждение.
Наказателното производство водено срещу Б. било от 31.07.2017 г. до
02.01.2020 г., когато постановлението на ОП Добрич е влязло в сила, т.е.
продължило две години и пет месеца, което се отразило крайно
неблагоприятно, както на професионалния, така и на личния живот на ищцата,
провокирано и от широкото разгласяване на обвинението в медиите с
активното участие на прокуратурата. Действително наказателното
производство е приключило в своята досъдебна фаза, но ищцата е била
привлечена като обвиняем за тежко умишлено престъпление, за което по закон
се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години, както и
лишаване от права по чл. 37, ал.1 т.6 от НК - от право да се заема определена
държавна или обществена длъжност. Мерките за процесуална принуда също
се отразили негативно на личния живот на ищцата. По време, когато била без
работа, респ. без никакви доходи, тя била лишена от възможността да ползвам
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, която й била определена като мярка за
неотклонение, а действието на тази мярка продължило повече от определения
от закона максимален срок. Със забраната да напуска Република България
било нарушено и конституционното признато право на ищцата на свободно
движение. Същевременно Р. Б. понесла униженията и стреса от съдебните
процеси, които по нейни искови молби били образувани срещу заповедите за
дисциплинарното й уволнение и прекратяване на служебното й
правоотношение.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Прокуратурата на Република
8
България, представлявана чрез прокурор от Районна прокуратура - Добрич
Й.Ч., оспорва исковата молба, като се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск и се настоява за неговото отхвърляне.
Оспорват се като недоказани твърденията на ищцата, че в резултат на
проведено срещу нея наказателно преследване е получила описаните в
исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
доброто й име, уронване на достойнството и авторитета. Отрича се
повдигнатото обвинение де се е отразило крайно неблагоприятно на
професионалната реализация на Б.. Ответникът настоява по отношение на
вредите, които ищцата счита да са произтекли от уволнението й и
прекратяване на служебното правоотношение, че те не са пряка последица от
действията на Прокуратурата на Република България, а на трето за спора лице
– *** и по-конкретно от актовете на неговия изпълнителен директор. Актовете
на последния не са издадени в условията на обвързана компетентност /в
синхрон с действията на Прокуратурата/, а при оперативна самостоятелност –
след провеждане на дисциплинарно производство, при което са установени
конкретни нарушения.
Според Прокуратурата не са доказани и вредите от наложената
принудителна административна мярка „Забрана за напускане пределите на
Република България“, доколкото ищцата не е ангажирала никакви
доказателства да е съществувала необходимост да напуска страната по време
на действието на тази принудителна мярка, респ. да е поискала разрешение за
напускане на България, а такова да й е било отказано и от това да са
претърпени конкретни вреди, настъпили като пряка и непосредствена
последица от забраната. По отношение на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, същото се дължи при наличието на пряка и
непосредствена връзка между повдигнатото обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди, поради което предявеният иск следва да
се отхвърли.
В условията на евентуалност, ако е налице основание за присъждане на
обезщетение за вреди в полза на ишцата, ответникът възразява срещу неговия
заявен размер. Развитите аргументи в тази насока са свързани с
продължителността на наказателното производство – същото се е развило
само в досъдебната му фаза; приключило е в разумен срок, предвид неговата
реална фактическа и правна сложност; на ищцата не са налагани най-тежките
9
мерки за неотклонение, каквито са „задържане под стража“ и „домашен
арест“. Обръща се внимание, че исковата претенция не е съобразена, както със
съдебната практика по аналогични казуси, така и с обществения критерий за
справедливост, с оглед стандарта на живот, както и с обществено-
икономическа обстановка в страната към периода на увреждането. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се съобрази тежестта на
престъплението, за което е повдигнатото обвинението, продължителността на
наказателното преследване, интензитетът на мерките на процесуална принуда,
броят и продължителността на извършените с участието на ищцата
процесуални действия.
Ответникът обръща внимание на съда, че процесуалните действия,
насочени срещу ищцата, са ограничени по брой, като наказателното
преследване е започнало при съдържание на достатъчно данни за наличие на
противоправно поведение на ищцата, а целта но воденото наказателно
производство било именно да се установят и доказателства за определено
престъпление. Тъй като такива не са били намерени, наказателното
производство било прекратено своевременно от прокуратурата, след отпадане
на процесуалните условия за това (постановление от 23.05.2019 г.). Месеци
преди да бъде прекратено ДП /досъдебното производство/ са отменени всички
взети по отношение на ищцата мерки за процесуална принуда. Същевременно
Б. не е имала никакви ограничения да се движи свободно, с изкл. на пътувания
в чужбина (за които не е искала разрешение), както и да изпълнява семейни,
социални и трудови функции. Налице е възражение за частично погасяване по
давност на вземането за лихви, предвид разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. В случая е налице втората хипотеза,
регламентираща отговорност на държавата – повдигане на незаконно
10
обвинение и прекратяване на наказателното производство поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, при която Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да
отговаря по предявения иск. Отговорността на държавата за вреди, причинени
от нейни правозащитни органи, е обективна – възниква при наличие на
изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно
лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, като
фактическият състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ
включва: обвинение в извършване на престъпление, съдебен акт, с който
лицето е признато за невиновно, претърпени вреди и причинно-следствена
връзка между обвинението и вредите, като Държавата отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е
достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателното преследване (в т. см. решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение №
427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО).
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото
правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Обстоятелства, които следва да се установят и преценят от решаващия орган,
въз основа на които да бъде определен и размера на дължимото обезщетение.
Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането и в този случай е изцяло приложимо разрешението на т. 11 от ТР
№ 3/2005 г., а именно изследват се всички обстоятелства обусловили вредата и
причинната връзка на незаконното наказателно преследване с причинените
вреди – болки и страдания, съобразени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайно установената задължителна
практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и
11
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, според
определение № 1 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2021 г., IV г. о., са
следните: „тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. отразяването на
наказателното производство в различни публикации, с посочване името на
ищцата. В трайната практика на ВКС изрично е изтъкнато, че като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи
още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също
има ефект на репарация. Същевременно размерът на обезщетението не следва
да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а „справедливостта“ до
голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални вреди.
Обосновано е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно. Накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване (в тази насока е решение № 3 от 29.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о. и решение № 388 по гр. д. №
1030/2012 г., IV г. о. на ВКС). Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на
вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК.
Последователна е съдебната практика относно това, че при определяне
размера на обезщетението, от значение е не само размера и вида на
12
наказанието в съответния състав на нормата, но и налице ли е разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация.
Следва да се съобрази вредоносния ефект на обвинението, което указва върху
социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се
прецени каква е била същата преди, по време и след приключване на
наказателното производство. Не се спори между страните, че ищцата е била
дългогодишен държавен служител в сферата на контрола и безопасността на
храните. По силата на заповед № РД 7/01.03.2005г. на Директора на ***-Д., Б.
е била назначена за държавен служител на длъжност началник отдел „***“, с
ІІ ранг младши в ***-Д.. Със заповед № ОСПФ-59 от 25.02.2011г. на
Изпълнителния директор на ***, д-р Б. е назначена на длъжност * на ***-Д. с
ранг V-старши, длъжностно ниво А4 до провеждането на конкурс, а със
заповед № ОСПД-2287 на Изпълнителния директор на ***, тя е преназначена
на длъжност * на ***-Д. с ранг V-старши, длъжностно ниво А4 за неопределен
срок. Кариерата на ищцата в структурата на държавната администрация в
сферата на контрола и безопасността на храните е дългогодишна /около 22
години/ и е възходяща, което е оценка за високи професионални качества.
Връзката на тези факти с наказателното преследване е предпоставка да
се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности
от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.
Предвид изложеното съдът взема предвид медийното отразяване и
обществения отзвук на наказателното производство. В тази насока следва да
се отбележи несъстоятелността на доводите на ответника, че държавата не
отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение
по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на
прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателно преследване и вредите
от широкото му разгласяване в общественото пространство: представени са
медийни публикации от 2017 г. със следните заглавия: „Назначена от ГЕРБ
шефка на добричката дирекция по храните е уволнена заради аферата със *“;
„Директорът на ***-Д. д-р Р. Б. е отстранена от длъжност“; „Д-р Б. отстранена
от длъжност след скандала със суджука“; „Хвръкна главата на директора на
*** Д.“, е несъмнена и тези вреди подлежат на обезщетяване.
Установено е по делото, че във връзка с извършвана предварителна
13
проверка с уведомление от 17.07.2017 г. от СГП, Специализирано звено
„Антикорупция“ 01 група, на ищцата е указано, че следва на 19.07.2017г. да се
яви в 10.00 часа в сградата на Софийска градска прокуратура за снемане на
обяснения с указания, че при неявяване подлежи на административно-
наказателна отговорност и принудително довеждане. С постановление от
24.07.2017 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура по прокурорска
преписка № 10019/2017 г. по описа на СГП е образувано досъдебно
производство срещу бившия народен представител в 44-то НС Ж.И.М. от гр.
Д. за извършени пет престъпления от общ характер. С постановление на
прокурор при Специализирано звено "Антикорупция" 01 група при СГП от
27.07.2017 г. в производството е привлечена като обвиняем и ищцата по
настоящото дело Р. С. Б. за това, че на 13.07.2017 г. в гр. Д., в сградата на ***,
находяща се на ул. „** в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно правоотношение – Д*** – Д., с цел да причини вреди на
дружеството „Меридиан 96“ ЕООД, ЕИК *********, нарушила служебните си
задължения/като издала Заповед № РД 11-282/13.07.2017г. за спиране на
експлоатация на обект на дружеството, представляващо пицария „*“,
находяща се в с. К., на ул. **/, като в издадената заповед не е посочен срок –
посочена е само начална дата, издадена е била без да са налице доказателства
за оплаквания от храната, предлагана в обекта, направени от потребители, без
да са налице данни за вредни за здравето последици от консумираната в
обекта храна, без да са налице допуснати от търговеца нарушения, свързани с
негодна консумация на храна, с което е нарушила разпоредбите на чл. 28, ал.1
и чл. 30 от Закона за храните и на разпоредбите на „Процедурата за приемане
и отчитане на жалби и сигнали, постъпили в ***, като от деянието са
настъпили значителни вредни последици – имуществени, изразяващи се във
финансови загуби и пропуснати ползи за дружеството за периода, в който
обектът не е могъл да извършва дейност и неимуществени, изразяващи се в
разстройване на нормалната търговска дейност на дружеството „Меридиан
96“ ЕООД, както и уронване на авторитета на *** – Д. и създаване на
недоверие у гражданите относно дейността на тази служба – престъпление по
чл. 282, ал.2, вр. с ал.1 от НК. На ищцата е повдигнато обвинение, е във
връзка със службата й, като по закон се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от
право да се заема определена държавна или обществена длъжност. На
14
31.07.2017г. в *** е постъпило писмо от СГП - Специализирано звено
“Антикорупция” 01 група, с което изпълнителния директор на агенцията е
уведомен, че Р. Б. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно
производство – пр.пр. №10019/17. В писмото се иска за нуждите на
разследването, на основание чл.159 от НПК да се представят заверени копия
от документи, въз основа на които Б. заема длъжността, като е поискано, ако
обвиняемата бъде отстранена от длъжност, Прокуратурата да бъде уведомена.
Не се спори по делото, че по силата на заповед № РД11-1622/01.08.2017
г. изпълнителният директор на *** е наредил да се образува дисциплинарно
дело № 11 по описа на *** за 2017г., в хода на което да се разгледа преписката
от Специализирано звено “Антикорупция” група 01 при СГП. Със заповед №
ОР-2 от 01.08.2017г. на изпълнителния директор на *** Р. Б. е отстранена от
работа за това, че срещу нея е образувано дисциплинарно дело № 11 по описа
на *** за 2017 г., като отстраняването е до приключване на дисциплинарното
производство. На 13.06.2018 г. изпълнителният директор на *** е издал
заповед № НК-8, с която на д-р Р. Б. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
С постановление на прокурор от СГП досъдебното производство е било
изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура гр. София, с
оглед данните за извършено от Ж.М. престъпление по чл. 214, ал.2, т. 2 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 213а, ал.3, т.в от НК. Делото е било заведено в
Специализираната прокуратура под № 543/2018г. С постановление от
02.07.2018г. прокурор от Специализираната прокуратура е разделил
материалите, касаещи извършеното престъпление от Р. Б. и ги е изпратил в ОП
- Добрич по компетентност. С постановление от 12.07.2018г. прокурор от ОП -
Добрич е приел за наблюдение материалите от досъдебното производство,
като го е изпратил за разследване в Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – гр.
Добрич, където то е продължило под номер 109/2018г. С постановление от
26.07.2018г. разследването е било възложено на следовател от ОСлО при ОП -
Добрич, където е било регистрирано под номер 40/2018г. По ДП са извършени
ограничен брой процесуални действия по отношение на обвиняемата Б.. На
30.07.2018 г. е извършен разпит на същата, а на 20.05.2020 г. на Б. са
предявени материалите от проведеното разследване. С постановление от
23.05.2019 г. прокурор от ОП - Добрич е отменил взетите по отношение на
ищцата мерки за процесуална принуда – мярка за неотклонение „Парична
15
гаранция“ в размер на 5000 лв. и мярката по чл. 68, ал.1 от НКП – „забрана за
напускане на пределите на Р България“. В мотивите на постановлението е
посочено, че от датата на налагане на мерките /31.07.2017г./ до момента на
изготвяне на постановлението, е изтекъл срок от една година, девет месеца и
двадесет и три дни при предвиден в чл. 234, ал. 8, изр. 1-во от НПК
максимален срок от 1 година и шест.
Установено е по делото, че по силата на решение № 29/08.02.2019 г. по
адм.д. № 369/2018 г. на Административен съд - Добрич, оставено в сила с
решение № 5083/29.04.2020 г. по адм.дело № 5179/2019 г. на Върховен
административен съд, V отделение, заповедта за дисциплинарното наказание
„уволнение”, наложено на ищцата, е била отменена. С решение №
181/30.06.2020 г. на Административен съд - Добрич, потвърдено с решение №
15387/11.12.2020 г. по административно дело № 9525/2020 г. на Върховен
административен съд заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на ищцата била отменена. Наказателното производство,
водено срещу ищцата, е прекратено на 23.10.2019г. с Постановление на
прокурор при ОП - Добрич, потвърдено с определение № 330/25.11.2019г. по
ч.гр. дело 384/2019 г. на ДОС, което определение е оставено в сила от
Варненския апелативен съд с определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.н. дело №
428/2019 г.
При тези данни настоящият състав счита обективният факт, явяващ се
основание за ангажиране отговорността на ответника по цитираната норма, за
доказан. Самото привличане на ищцата като обвиняем и последващото
прекратяване на образуваното срещу нея наказателно производство, поради
липса на престъпление, обосновава извода за незаконност на прокурорското
обвинение (т. 13 от ТР № 3/04 г на ОСГК на ВКС), независимо че отделните
процесуално-следствени действия съответстват на всички законови
изисквания (решене № 1258/2008 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 81/2006 г. на
ВКС, ІVа и др.). Предвид общият принцип за недопустимост на
непозволеното увреждане, залегнал в ЗОДОВ, ответната страна дължи на
ищцата възмездяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането (по арг. на чл. 4 от ЗОДОВ). В този връзка доводите на
ответната страна за недоказано основание, респ. отсъствие на неправомерно
поведение от негова страна, се явяват несъстоятелни.
16
Неоснователни са възраженията на ответника, че не се явява
легитимиран да отговаря за вредите, причинени на ищцата във връзка с
уволнението й. От съдържанието на уволнителната заповед /л. 39 – л. 48/ се
установява, че след титулната й част, първият документ, който е цитиран в
нея, е писмото на прокурора от СГП, Специализирано звено „Антикорупция“
01 Група. В самата заповед е изцяло възпроизведен текста на
постановлението, с което ищцата е привлечена в качеството на обвиняем.
Уволнението на ищцата от заеманата от нея престижна и ръководна длъжност
безспорно е подсилило негативния отпечатък на започналото срещу нея
наказателно преследване. Установява се, че Р. Б. е започнала работа на
08.04.2019г. /т.е. десет месеца след уволнението/ като асистент в Медицински
университет - Варна.
Привличането на ищцата като обвиняема за извършено престъпление по
служба и то в качеството й Д*** – Д., е провокирало стресова и травмираща
ситуация, годна да причини негативни въздействия върху психиката и
емоционалното здраве. В тази насока са и събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на водените от ищцата свидетели: И.Б.А., неин
съпруг чийто показания следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, и
Б.А.Х.. И двамата свидетели са единодушни и категорични в своите
показания, формирани въз основа на лично възприятие на подлежащите на
установяване факти и обстоятелства, относно негативното въздействие върху
личността на Р. Б. на проведеното срещу нея наказателно производство.
Ищцата много тежко приела прекъсването на кариерата си, градена в строго
специфична и профилирана област. Освобождаването й от работа било
широко отразено в медиите, както и повдигнатото й обвинение, което било
свързано от медиите и със „*. Настъпило влошаване на отношенията в
семейството, както и с техни близки и приятели. Ищцата нямала доходи,
загубила имиджа си в обществото. По същото време дъщерята на Б. била
студент и имала нужда от подкрепата на своите родители. Ищцата била
сериозно затруднена да си намери работа, като се наложило да кандидатства
за научна стипендия в Медицински университет - Варна. Впоследствие
започнала преподавателска дейност като старши асистент и не се върнала на
предишната си месторабота. По време на производството срещу нея ищцата
търпяла житейски в план негативни чувства и емоционални изживявания на
притеснение за своята съдба, за изхода от производството; на наранено
17
човешко достойнство и разрушен авторитет пред колеги, близки и познати;
стрес; емоционален дискомфорт, съпроводени с физически симптоми като
повишено артериално кръвно налягане и безсъние.
Интензитет на негативните преживявания се дължи на факта, че Р. Б. е
била дългогодишен държавен служител в сферата на контрола и безопасността
на храните, заемала е отговорен, ръководен и престижен пост, като
повдигнатото обвинение е дало основание за уволнението й. Засиленото ниво
на душевен дискомфорт, стрес и др. негативни изживявания се дължи и на
факта, че на ищцата е повдигнато обвинение за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК престъпление по чл.282 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години затвор, като
съдът може да постанови и лишаване от право да се заема определена
държавна или обществена длъжност.
Следва да се отбележи, че в случая на обезщетение подлежат не всички
възможни неимуществени вреди, а само заявените такива с исковата молба.
Незаконосъобразното обвинение в извършването на престъпления от
прокуратурата неминуемо е засегнало честта, достойнството, уважението на
обществото, което е довело до уронване доброто име на ищцата и репутацията
й в обществен и личен план. Съгласно установената практика на ВКС е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2012 г., IV г. о., ГК и решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
85/2012 г., IV г. о., ГК). Докажат ли се увреждащите действия и бездействия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка. (решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., IV г. о., ГК).
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са данните за
личността на увредения, възрастта му, начин на живот, социалната среда,
контактите, личния и социалния му статус и положение в обществото,
работата му; дали незаконното обвинение е за умишлено престъпление в
18
област, в която е професионалната реализация на обвиняемия; отражението на
наказателното преследване върху възможностите за професионално развитие,
върху името, авторитета и достойнството на личността. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това, размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания и продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и
неудобства. От значение са също икономическите показатели, стандарта на
живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на
обезщетението не следва да е източник на обогатяване за пострадалия. В този
смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален
аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички
релевантни обстоятелства и факти.
Добричкият районен съд не се е отклонил от тези правни разрешения,
като са изложени подробни и ясни мотиви относно наличието на всички
елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 ЗОДОВ. Обсъдени са и са анализирани кои претендирани от ищцата вреди са
произтекли от незаконното обвинение, след като е установено наличието на
причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда, и в какъв
размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди
такава връзка не се установява и поради това не подлежат на обезщетяване.
Обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна
практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от
ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и в константната практика на ВКС.
Като релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетение са
фактите, свързани с възрастта на ищцата по време на продължилото две
години и пет месеца досъдебно производство, която е била в период на активна
икономическа дейност на ищцата, в която обичайно човек с високо
обществено и професионално положение следва да се радва на резултатите от
успешната си реализация, а обвиненията засягат сферата на професионалната
й реализация.
19
Съгласно трайната практика на съдилищата, напр. решение №
300/05.06.2025 г. на ВКС по гр. дело № 4312/2023 г. ІV г.о., ГК и решение №
25/26.02.2024 г. на Апелативен съд – Варна по в.гр. дело № 14/2024 г.
обективен критерий за определяне на дължимото обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди са социално-икономическите условия на
живот в страната, вкл. и размерът на минималната работна заплата за периода
от време, през който е продължило наказателното производство. В случая
минималната работна заплата за страната е била съответно през годините: 460
лв. – 2017 г., 510 лв. – 2018 г., 560 лв. – 2019 г. и 610 лв. – 2020 г., като според
съда адекватното парично обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 15 000 лв. (сума,
представляваща около 29 средно аритметично изчислени минимални работни
заплати за периода на продължителност на досъдебното производство от две
години и пет месеца – от 31.07.2017 г. до 02.01.2020 г.).
Съдът приема за закономерна последица възпрепятстването на
професионалната кариера по време на наказателното преследване. Практиката
на ВКС приема, че когато незаконното наказателно преследване е насочено
срещу гражданин, заемащ висок професионален или политически пост, и това
е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то може да причини край
на неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от
обичайната социална среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на
обезщетяване. Когато наказателната репресия е извършена от компетентен
държавен орган, разполагащ с механизмите да установи достоверността на
твърденията за извършено престъпление, за държавата се поражда
отговорност за обезщетяване на причинените от незаконното обвинение по-
тежки неимуществени вреди, претърпени от лицето на публична длъжност. В
тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни оплакванията на
Прокуратурата за завишен размер на обезщетението. Съществено е да се
обърне внимание на факта, че ищцата е високо образован и реализирал се
професионално човек, в зряла възраст, без предишни осъждания, обвинението
е в сферата на професионалната й реализация, както и широкото медийно
отразяване на случая в продължение на цялото дело; незаконното обвинение е
породило засегната чест, достойнство, добро име в обществото, както и
професионалния авторитет и бъдеща реализация. В процесния случай съдът
съобразява като обстоятелствата, които обуславят по-висок размер на
20
обезщетението с оглед действителния размер на вредите, тежестта на
обвинението на ищцата в качеството й на длъжностно лице, към която в това й
качество има завишени изисквания за почтеност и съблюдаване на закона и, че
деянието, предмет на незаконното обвинение, е обществено укоримо в по-
висока степен с оглед обществените отговорности на длъжността, поради
което с обвинението ищцата, заемала висок пост, е злепоставена значително.
В посока определяне на по-голям размер на обезщетението съдът взема
предвид, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение във връзка с
професионалната й дейност и което с оглед на предвиденото наказание се
явява тежко престъпление по смисъла на НК, за което производството е било
прекратено.
По отношение на предявения иск за горницата над сумата от 15 000 лева
до 24 000 лева, същият е неоснователен и недоказан. В тази насока от
значение е продължителността на наказателното производство, както и броя и
вида на извършените с участие на ищцата процесуални действия; отражението
на незаконното обвинение върху начина на живот и върху личността на
ищцата. От значение за определянето на справедливо обезщетение е
обстоятелството, че по отношение на ищцата е била предприета мярка за
неотклонение, която е най-леката и не е нарушила съществено и категорично
ритъма й на живот; няма доказани, а и изобщо твърдения за трайни физически
заболявания, продължаващи към момента и пряко произтекли от
наказателното дело. В същото време наказателното производство е
приключило в разумен срок – около 2 години и пет месеца и не се е
характеризирало с интензивност на процесуалните действия - ищцата е била с
наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, същата не е била
подложена на ограничения, изведена от семейството си и социалната си среда,
не е била ангажирана в интензивни процесуални действия. Дисциплинарното
уволнение на ищеца безспорно е пряко свързано с повдигнатото обвинение,
но след отмяната на заповедта за уволнение същата е имала възможност да
продължил работата си на заеманата преди това длъжност. Не се установява
след отмяна на уволнението ищцата да е поискала да бъде възстановена на
заеманата длъжност. По делото не се твърдят, а и не се установяват сериозни и
продължаващи във времето психични проблеми при Р. Б., липсват
доказателства за консултации с лекар и за проведено лечение и за развити
физически заболявания, включително не е установено по категоричен
21
хипертонията да е пряко свързана с повдигнатото обвинение. Няма данни за
продължителни със засилен интензитет отрицателни емоционални
преживявания, които да са продължили и след прекратяване на досъдебното
производство.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в съответствие с указанията в т. 4 от
ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС върху обезщетението се дължи и лихва за
забава. Лихвата е дължима от датата на влизане в сила на прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство, а именно от
02.01.2020г. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишната
давност се погасяват вземания за лихви. Предвид възражението на ответника
за частично погасяване на вземането за законна лихва по давност, което съдът
намира за основателно, обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди считано от три години назад от завеждане на делото - 11.03.2021 г. до
окончателното заплащане на сумата. Поради изложеното предявеният иск за
присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 02.01.2020 г.
до 10.03.2021 г. е погасен по давност и като такъв следва да се отхвърли.
Поради идентичността на правния извод, инкорпориран в
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено в
обжалваните му от двете страни части.
Добричкият районен съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации, като правилно ги е привел към
съответстващите им правни норми – по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи. Решението се явява правилно и следва да
бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените разноски по делото.
Добричкият окръжен съд счита, че липсват отменителни основания и
въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната
активност на процесуалния представител на Б. извършените процесуални
действия, уговореното адвокатско възнаграждение за представителство пред
окръжния съд не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззивницата и въззиваема Б. е била представлявана пред въззивната
инстанция от надлежно упълномощения адвокат Н. М. от АК – гр. Д..
Отправено е искане за присъждане на разноски за платено адвокатско
22
възнаграждение в размер на 1 600 лв., съгласно представения по делото (л. 8-
ми) договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 г., в което уговорено
и е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение от 1 600 лв.
При защитаван материален интерес от общо 19 000 лв. (чрез собствената
въззивна жалба за сума от 9 000 лв. и чрез отговора на въззивната жалба на
насрещната страна за сума от 10 000 лв.), съразмерната част от разноските за
адвокатско възнаграждение спрямо отхвърлената въззивна жалба на ищцата и
отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна, е в размер на 1 263,15 лв.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/20.01.2025 г. на Добричкия районен съд
по гр. дело № 841/2024 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д.*** сумата от 1 263,15 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съответно
на уважената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на Република България при условията на
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23