Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 04.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа гр. д. № 4/2018 г. по описа на съда, за да произнесе
взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Д – р Петър Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Е.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** .
Ищецът твърди, че между
ответника и “Аксес Файнанс” ООД, на 20.02.2016 г., е сключен договор за кредит
“Бяла карта”. Твърди, че съгласно договора “Аксес Файнанс” ООД се е задължило
да предостави на ответника кредитен лимит от 500 лв., който се усвоява чрез
международна кредитна карта. Ответникът се е задължил да върне предоставената
му сума при условията, уговорени с договора. Последният е сключен за срок от 6
години, при фиксиран годишен лихвен процент от 43.2% и годишен процент на
разходите 45.9 %. Заплащането на текущото задължение, дължимо за предходен
месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договора лихва
върху главницата, неустойка за неизпълнени, лихви за забава и разходи за
събиране, в случай, че такива са начислени за текущия месец. Сочи, че
ответникът е усвоил сумата от 500 лв. на 25.02.2016 г. За периода 26.02.2016 г.
– 06.05.2016 г. върху посочената главница се дължи договора лихва от 42.60 лв.
Съгласно договора страните са уговорили при забава на плащането, с повече от
три дни, кредитополучателят да учреди поръчителства за обезпечаване на
вземането, а в случай, че не стори това, се дължи неустойка в размер на 10%
върху усвоената и непогасена главница, която се начислява на всяко 6-то число
на месеца, в който не е погасено задължението. Сочи, че на посоченото основание
ответникът дължи неустойка в размер на 100 лв. за периода 06.04.2016 г. –
06.05.2016 г. Твърди, че страните са уговорили при забава на плащането
ответникът да предостави сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,
която да послужи за частично погасяване на задължението. При непредставяне на
такава в тридневен срок, се дължи разход за събиране на задължението в размер на
2.50 лв. за всеки ден до заплащане на главницата. На това основание ответникът
дължи сумата от 77.50 лв. ищецът твърди, че ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на 64.88 лв. , както и 120 лв. – разходи за администриране на
дейността по събиране на вземането извънсъдебно.
Ищецът сочи, че по силата на
договор за прехвърляне на вземания сключен между него и кредитора на 07.11.2014
г., той е придобил вземането към ответника, за което му е съобщил с изпращане
на уведомление, алтернативно твърди, че като такова следва да се счита
връчването на книжата с исковата молба. Твърди, че е за вземането е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника. Сочи, че такава била издавена и е връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Искането към съда е да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания, сключен на 07.11.2014 г. с “Аксес Файненс”
ООД, по договор за кредит “Бяла карта”,
сключен на 20.02.2016 г. както следва: сумата от 500 лв. – главница, сумата от
42.60 лв. – договорна лихва за периода 26.02.2016 г. – 06.05.2016 г., сумата от
100 лв. – неустойка за периода 06.04.2016 г. – 06.05.2016 г., 77.50 лв. – такса разходи за събиране на просрочени
вземания за периода 06.04.2016 г. – 06.05.2016 г., сумата от 120 лв. – такса
разходи за дейност на служител, сумата от 64.88 лв. – лихва за забава , считано
от 06.07.2016 г. до 30.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата считано
от 30.08.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5654/2017 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Исковата молба е връчена на
назначения на ответника особен представител. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Искът е оспорен по основание и размер. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева поддържа иска. Моли
съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
чрез назначения му особен представител – адв. Б. поддържа отговора. Оспорва
иска. Моли съда да го отхвърли.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес се обосновава от приложеното ЧГД № 5654/2017
г. по описа на ПОС. От него е видно, че срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът е подаден в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск
в тежест на ищеца е да установи наличието на вземането, предмет на
делото/сключен договор за кредит “Бяла карта” между ответника и “Аксес Файненс”
ООД, изпълнението на задължението на кредитора и вида и размера на задължението
на ответника/, както и че е титуляр на същото по силата на договор за цесия,
който е съобщен на длъжника.
От представения договор за
кредит “Бяла карта”, с КИД 455523 от 20.02.2016 г. и приложение към него,
декларация – съгласие за достъп до лични данни се установява, че между “Аксес Файненс” ООД и
ответника на 20.02.2016 г. е сключен договор за предоставяне на револвиращ
кредит с лимит 500 лв. За усвояването му кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № 45523. Съгласно чл.
3, ал. 1 от договора заемателят може да усвоява суми от главницата по всяко
време до максималния размер, като се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число
от месеца текущото си задължение, дължимо от предходния месец, което включва
усвоената главница, ведно с договорна лихва с фиксиран годишен размер от 43.2
%, лихва за забава, такси предвидени в тарифа.
Съдът счита, че така сключеният
договор за паричен заем съответства на ЗПК. Съдържа изискуемите съгласно чл. 11
реквизити, в действащата му редакция към момента на сключване на договора.
Клаузите му са ясно и разбираемо формулирани.
От изготвената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил
сумата от общо 500 лв., изтеглена на 25.02.2016 г. Затова за него е възникнало
задължението да я върне, ведно с уговорената договорна лихва, която съгласно
изчисленията на вещото лица П., е в общ размер на 42.60 лв. за периода
26.02.2016 г. – 06.05.2016 г. От експертизата се установява, че ответникът не е
изпълнил договорното си задължение да върне заетата сума, ведно с договорна
лихва. Затова на основание чл. 22, ал. 4 от договора той дължи и законната
лихва върху главницата. Същата следва да бъде начислена върху от датата на
падежа и до датата на образуване на заповедното производство. Размерът и е
изчислен от вещото лице и е 64.88 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че
спорното вземане е дължимо за сумите от 500 лв. – главница, 42.60 лв. –
договорна лихва и 64.88 лв. – лихва за забава.
При преценка дължимостта на
задължението на заемателя по договор за потребителски кредит, съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в него, водещи до отсъствие на
равновесие между правата и задълженията на страните, които са го сключили. При
така извършената служебна проверка, съдът намира за нищожни клаузите на чл. 21
и чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора, които предвиждат неустойка в размер на 10%
от усвоената главница за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне
на обезпечение на главното договорно задължение, чрез осигуряване на поръчител
или внасяне на 15% от усвоената главница в три – дневен срок от настъпване на
забавата, и начисляване на разходи за събиране на просроченото вземане и за
дейност на служител във връзка с това в размер съответно по 2.50 лв. за всеки ден забава и еднократна такса от
120 лв. Основание за нищожността им е чл. 21 от ЗПК. Уговорената в чл. 21 неустойка
е за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение при
забава. Целта за осигуряване обезпечение на кредита е да се гарантира
изпълнението на договора, като не се предоставят кредити на неплатежоспособни
лица и последните не се поставят в свръхзадълженост. Съгласно чл. 16 от ЗПК в
тежест на заемодателя е да извърши проучване на платежоспособността на заемателя
преди предоставяне на кредите, а не след като същият е отпуснат и усвоен. В конкретния
случай, е предвидено, обезпечението да бъде предоставено при настъпване на
забава в изпълнение задължението на заемателя за връщане на заетата сума. По
този начин задължението на кредитора да проучи платежоспособността на
кредитополучателя е прехвърлено на последния, а предоставянето на обезпечение
противоречи на целта му. Санкцията за неизпълнението на това задължение е
заплащането на неустойка, която по съществото си представлява обезщетение за
забавеното изпълнение. С оглед целта на обезпечението, единственото последствие
от него би следвало да бъде не разрешаване на кредита. В конкретния случай това
е обективно невъзможно, тъй като задължението за представяне на обезпечение
настъпва след усвояването на заема и настъпване на забава в изпълнение
задължението за връщането му. Затова клаузата на чл. 21 от договора за
предоставяне на обезпечение е нищожна на основание чл. 21 от ЗПК. Следователно
– нищожна е и тази, която предвижда начисляване на неустойка за неизпълнение на
това задължение.
Дължимостта на сумите по чл. 22, ал. 4 и ал. 5
от договора е уговорена не за извършени реално дейности, а само поради
наличието на забава. Затова те нямат характер на такси по договора, а на
обезщетение за забавата. В случай, че клаузата се приеме за действителна, то би
се дължало наред с уговореното в чл. 21, ал. 3 от договора обезщетение, като
съвкупността от двете би се явила прекомерна с оглед размерна на главното
задължение. Предвид нищожността на посочените разпоредби съдът намира, че
сумите: от 100 лв., претендирана като неустойка, от 77.50 лв. - такса разходи
за събиране на вземания и 120 лв. – такса разходи за дейност на служител не се
дължат от ответника.
Затова предмет на договора за
цесия, който ищецът твърди, че го легитимира като титуляр на претенцията може
да бъда само сумата от 500 лв. – главница по договора за заем, сумата от 42.60
лв. – договорна лихва и сумата от 64.88 лв. – обезщетение за забава. Видно от
рамков договор за цесия от 07.11.2014 г. и извлечение от приложение № 1/13.02.2017
г. заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника,
произтичащи от договор за кредит от 20.02.2016 г. Съдът не следва да обсъжда
възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия, тъй като той не е
страна по него и не е надлежно процесуално легитимиран да ги въвежда като
предмет на спора. Прехвърлянето на вземането е породило действие по отношение
на ответника с връчването на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Съгласно цитираната норма, констатацията за изпълнение на
процедурата по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, направена от съда, се приравнява
на връчване на книжата.
Предвид изложеното съдът
намира, че искът е основателен за сумата от 500 лв. – главница, сумата от 42.60
лв. – договорна лихва и сумата от 64.88 лв. – обезщетение за забава, поради
което следва да се уважи. За останалата част -
100 лв. - неустойка, 77.50 лв. – такса разходи за събиране на вземания и
120 лв. – такса разходи за дейност на служител следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1, във
вр. с ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в исковото и в заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете, както следва, съответно: 519.75 лв. и 57.75 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД по отношение на Е.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Д – р Петър Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне
на вземания, сключен на 07.11.2014 г. с “Аксес Файненс” ООД, ЕИК *********, сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща главница по договор за договор
за кредит “Бяла карта”, сключен на
20.02.2016 г., сумата от 42.60 лв./четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/
– договорна лихва за периода 26.02.2016 г. – 06.05.2016 г., сумата от 64.88 лв./шестдесет
и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ – лихва за забава за периода
06.07.2016 г. - 30.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата считано
от 30.08.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5654/2017 г. по описа на ПРС, като
ОТХВЪРЯ иска за сумата от 100 лв. – неустойка за периода 06.04.2016 г. –
06.05.2016 г., сумата от 77.50 лв. –
такса разходи за събиране на просрочени вземания за периода 06.04.2016
г. – 06.05.2016 г., сумата от 120 лв. – такса разходи за дейност на служител,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1, във вр. с ал. 8 от ГПК Е.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д – р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 сумата от 519.75 лв./петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща направени разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от иска и 57.75 лв./петдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част оти ска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението препис от него, ведно с ЧГД № 5654/2017 г. по описан а ПРС да се
върнат на ІХ гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: