Р Е Ш Е Н И Е
№ 405
гр.
Хасково, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 268 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Н.Х.Х.
***, подадена чрез пълномощник - адв. С.Ф.М. ***, с посочен съдебен адрес:***,
офис №*,
срещу Решение № 11 от 26.01.2022г., постановено по АНД №963/2021г. по описа на
Районен съд Свиленград, в потвърдителната и осъдителната му част.
В касационната жалба се твърди, че
решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От
доказателствата по делото не се установявало, че жалбоподателят осъществил
административно нарушение, за което било издадено Наказателно постановление №1146/2020
от 28.09.2020г. на и.д. заместник-директор на Териториална Дирекция „Южна
морска“ при Агенция „Митници“. Наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. Актът бил постановен при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Цитира се разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и се сочи, че било
необходимо Н.Х.Х. да е бил установен по несъмнен начин като лице, което не е
изпълнило своето задължение да декларира по установения ред пред митническите
органи процесните вещи. Когато навлязъл в МП „Капитан Андреево“, на трасе
„входящи леки автомобили“, Н.Х.Х. заявил, че иска да декларира вещи втора
употреба, които са в багажното отделение. За това дали жалбоподателят извършил
вмененото му с АУАН и НП административно нарушение не можело да се направи
несъмнен извод, каквото било изискването на процесуалния закон, за да се
ангажира административнонаказателната отговорност на определено лице и да му се
наложи административно наказание. Твърди се, че митническата стойност на
установените вещи била завишена с оглед обстоятелството, че били употребявани.
При издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган
не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на
посоченото нарушение и по налагането на административното наказание не била
съобразена с изискванията на закона. В посоченото наказателно постановление не
били преценени всички обстоятелства и не била преценена конкретната обстановка
при налагане на административното наказание. Като не обсъдил всички тези
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът формирал
вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин
допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на
постановения съдебен акт. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част.
Ответникът, Териториална дирекция
Митница Бургас, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково счита, че обжалваното решение на Районен съд – Свиленград следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради следните съображения:
С Наказателно постановление
№1146/2020 от 28.09.2020г., издадено от и.д. заместник директор на Териториална
дирекция „Южна морска“, Агенция „Митници“, се отнемат в полза на Държавата от Н.Х.Х.,
на основание чл.233 ал.6, във връзка с чл.233 ал.1 от Закон за митниците (ЗМ):
1. Дивани – 2 броя, 2. Фотьойли – 2 броя, 3.ТВ маса – 1 брой, 4. Готварска печка
/газ и ток/ - 1 брой, 5. Хладилник Samsung 190 см – 1 брой, с митническа
стойност: 1265.14 лева (пункт I от
наказателното постановление), налага се на Н.Х.Х., на основание чл.233 ал.1 от
ЗМ, административно наказание „глоба“ в размер на 1265.14 лева, като е
посочено, че глобата представлява 100 % от митническата стойност на стоките по
т. I на постановлението
(пункт II
от наказателното постановление) и не се отнема в полза на Държавата лек
автомобил „Ф.Т.“ с рег. №Х****КК, шаси №WFOLX*********, свидетелство за
регистрация №******** и един брой контактен ключ на същия автомобил, като е посочено,
че автомобилът следва да бъде върнат на собственика му или на упълномощено за
това лице (пункт III
от наказателното постановление).
С Решение № 11/26.01.2022г., постановено по АНД №963/2021г.,
Районен съд Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление №1146/2020 от 28.09.2020г.,
издадено от и.д. заместник директор на Териториална дирекция „Южна
морска“ при Агенция „Митници“, с което се отнемат в полза на Държавата от Н.Х.Х.,
на основание чл.233 ал.6, във връзка с чл.233 ал.1 от ЗМ: 1. Дивани – 2 броя,
2. Фотьойли – 2 броя, 3.ТВ маса – 1 брой, 4. Готварска печка /газ и ток/ - 1
брой, 5. Хладилник Samsung 190
см – 1 брой, с митническа стойност: 1265.14 лева (пункт I от наказателното постановление) и се
налага на Н.Х.Х., на основание чл.233 ал.1 от ЗМ, административно наказание
„глоба“ в размер на 1265.14 лева (пункт II от наказателното постановление), като
съдът е оставил без разглеждане подадената от Н.Х.Х. жалба, с която се обжалва
Наказателно постановление №1146/2020 от
28.09.2020г., издадено от и.д заместник директор на Териториална дирекция
„Южна морска“ при Агенция „Митници“, в частта, с която е постановено, че не се
отнемат в полза на Държавата лек автомобил „Ф. Т.“ с рег. №Х****КК, шаси №WFOLX*********,
свидетелство за регистрация №******** и един брой контактен ключ на същия
автомобил, който следва да се върне на собственика му или на упълномощено от
него лице, като недопустима – подадена без правен интерес, както е осъдил Н.Х.Х.
да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 80,00 лв., представляващи
извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита по АНД №963/2021г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
За да постанови решението, районният
съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и
издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като извършеното от Н.Х.Х.
нарушение е безспорно установено и доказано, както от приобщените по делото
писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства. Липсвали
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата
стойност на недекларираните стоки. Съдът е посочил, че наказателното
постановление е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките – предмет на нарушението. Наред с това съдът е приел,
че относно наказателното постановление в частта му по пункт 3 следва да се
приеме, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят няма правен интерес
да обжалва същото в тази му част, доколкото не се накърняват неговите права,
поради което в тази част е прекратил производството като недопустимо.
Настоящата инстанция счита, че така постановеното
съдебно решение в обжалваната му част е правилно, като напълно споделя
изложените в него изводи. Действително, както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
При правилно установената от районния съд фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно
обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и
субективна страна. Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки
през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. Според
чл. 233, ал. 6 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са
отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им
стойност, или при износ – стойността на стоките.
От доказателствата по делото е безспорно, че на
установената дата и място на извършване на нарушението – 24.07.2020г.,
административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на
нарушението. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са
били правилно установени от съда, който е обсъдил твърденията на жалбоподателя
и аргументирано ги е приел за неоснователни.
За съставомерността на деянието е достатъчно обективното
неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от ЗМ установява общото задължение за деклариране. С оглед
характера и количеството на намерените стоки, същите подлежат на
деклариране и правилно е прието, че лицето не е изпълнило задължението си да ги
декларира по установения ред, пред митническите органи. Правилно съдът е
констатирал, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Мотивите на районния съд са подробно обосновани и не е
необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание разпоредбата на чл.221 ал.2
изр.2 от АПК се препраща към тях.
Настоящата инстанция споделя и извода на районния съд,
че в случая размерът на наложеното административно наказание е правилно
определен. Законосъобразно е приложен и чл.233 ал.6 от ЗМ с отнемане на
процесните стоки в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
по отношение на решението в обжалваната му част не са налице визираните в
касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е
валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в
сила.
При този изход на делото и предвид заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №11
от 26.01.2022г., постановено по АНД №963 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2021 година, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н.Х.Х.
ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция „Митници“, сума в размер на 80 лева
/осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.