Решение по дело №736/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20191730100736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 02.10.2020 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на 8 юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                    Районен съдия: Антон Игнатов

 

при секретаря Веска Китанова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 736 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по повод подадено от ищцовото дружество „Топлофикация-Перник“ АД заявление е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника К.Й.А. по ч. гр. д. № 950/2019 г. на ПРС. Твърди се, че между страните била налице облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Сочи, че по силата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС, се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от КЕВР, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник, като съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Твърди, че към датата на предявяване на иска при ищеца нямало доказателства, удостоверяващи несъгласие на ответника с публикуваните общи условия или предложени от него различни такива за уреждане на взаимоотношенията между страните. Сочи, че клиент на топлинна енергия е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, като ответникът бил абонат на ищцовото дружество по силата на общите условия, действали към процесния период, като собственик на имота в топлоснабдена сграда, които условия имали действие спрямо него, без да е необходимо сключване на индивидуален договор. Задължение на топлофикационното дружество било да доставя до имота топлинна енергия, а задължение на фирмата за дялово разпределение - да отчита и разпределя тази енергия, като задължение на потребителя било да заплаща в срок дължимите суми за начислената му топлинна енергия.

Излага доводи, че ответникът не е заплатил общ дълг в размер на 1087,02 лева, от които главница в размер на 951,46 лева и законна лихва за забава в размер на 135,56 лева, като сумата била начислена за доставена топлинна енергия в топлофицирано жилище с абонатен номер № .. Сочи, че главницата била формирана от: доставена енергия за битово горещо водоподаване; доставена енергия за отопление на жилище, доставена енергия за отопление на общи части, доставена енергия за отопление на сградна инсталация и вноска дялово разпределение. Твърди, че прогнозните сметки били изчислявани от ФДР „Техем директ“ ЕООД съгласно действащото законодателство и нормативна уредба, като за процесния период размерът на прогнозните месечни вноски по всеки един компонент бил както следва: м. 05.2017 г. - енергия за БГВ на стойност от 73,31 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) - 0 лева, вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 06.2017 г. - енергия за БГВ – 71,31 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) - 0 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 07.2017 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) - 0 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 08.2017 г. - енергия за БГВ – 67,44 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) - 0 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 09.2017 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) - 0 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 10.2017 г. - енергия за БГВ – 134,87 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) – 24,63 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 11.2017 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) – 89,36 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 12.2017 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) – 83,50 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 01.2018 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) – 156,61 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева; м. 02.2018 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) - 76,70 лева и вноска дялово разпределение - 0,36 лева; м. 03.2018 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) – 105,69 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева и м. 04.2018 г. - енергия за БГВ – 139,37 лева, енергия за отопление (общи части, сградна инсталация, отопление на жилище) – 35,07 лева и вноска дялово разпределение – 0,36 лева, като изравнителната сметка на стойност от 1084,34 лева била издадена през м. 06.2018 г., като се отнасяла за отчетен период от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1087,02 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „.“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, от които главница в размер на 951,46 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., включително, лихва за забава на месечните плащания в размер на 135,56 лева за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор ответникът К.Й.А. чрез назначения му особен представител - адв. А. А. от ПАК е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск по основание и размер. С отговора е оспорена пасивната процесуална легитимация на ответника, като се твърди, че същият не е собственик и/или ползвател на процесния имот, находящ се на административен адрес в гр. Перник, ул. „.“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, поради което счита, че няма качеството на клиент на услуга, респ. абонат на ищцовото дружество за този имот с абонатен № ********** в процесния период. С отговора ответникът е оспорил приложеното към исковата молба извлечение от сметка, като твърди, че същото не носи дори и белезите на частен документ, не е подписано от издателя му и е незаверено от лицето, което го представя. В отговора е оспорен и начинът на формиране на месечното задължение за процесния период, както и факта ищецът да е предоставял услуга в потребеното количество, формулирано в представената справка - извлечение и уточнителната молба. Оспорена е и коректността на воденото счетоводство от страна на ищеца, както и изготвените изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител. Оспорено е и съществуването на 12 броя фактури, въз основа на които се претендира от страна на ищеца заплащане на задълженията, както и оспорва същите да са изготвяни действително по отношение на тяхното съдържание, като сочи, че по справката - извлечение не може да се установят количествата топлинна енергия, които са отчетени, респ. да са начислени процесните суми.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - Перник“ АД, редовно призовано, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът К.Й.А., редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация - Перник“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 08.02.2019 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника К.Й.А. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „.“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № 950/2019 г. на ПРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 768/11.02.2019 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация - Перник“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. Перник, ул. „Бл. Гебрев“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, е открита партида на името на К.Й.А., с абонатен номер **********.

По делото е представено и писмо от 27.05.2020 г. от община Перник, дирекция „Местни данъци и такси“, от което се установява, че за посочения жилищен имот, находящ се в гр. Перник, ул. „.“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, в информационния масив на дирекция „Местни данъци и такси“ не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Видно от писмо от 29.05.2020 г. от община Перник, в архива на отдел ОСКТТЗ и бившия отдел БОДИ при община Перник за процесния имот, находящ се в гр. Перник, ул. „.“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, не се намира документ за собственост на името на К.Й.А..

По делото от фирмата за дялово разпределение – „Директ“ ЕООД, са представени и индивидуални изравнителни сметки за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., бланка от главен отчет/проверка за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., известие за връчени сметки за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Бл. Гебрев“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, както и протокол от общо събрание на етажната собственост за избор на топлинни разпределители и обслужваща фирма.  

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., за абонат № **********, стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, възлиза на 951,46 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. е в размер на 135,56 лева.

Според вещото лице, в счетоводството на ищеца сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение за процесния период, са въведени в счетоводството на ищеца, което е водено редовно.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 951,46 лева. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2017 г., като за процесния период разпределението на топлоенергия за потребителите се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД. Системата за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 29.03.2001 г. Посочено е, че за процесния период „Т.П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична общо по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените от „Топлофикация – Перник“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период и са за сметка на топлофикационното дружество. За процесния период вещото лице е констатирало, че няма подадени от ответника възражения срещу изравнителните сметки.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно дадени и съобразно задачите, за които са допуснати експертизите.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът К.Й.А. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Доказателства за установяване на обстоятелството, че ответникът притежава качеството клиент на топлинна енергия, не бяха представени от ищеца по делото, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този смисъл с доклада по делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно заседание от 11.02.2020 г. Представеното като доказателство извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество, не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението по делото.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин това обстоятелство. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” искове за признаване за установено по отношение на К.Й.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че същият дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1087,02 лева (хиляда осемдесет и седем лева и две стотинки), представляваща стойността за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Бл. Г.“, бл. 32, вх. „Д“, ап. 97, от които главница в размер на 951,46 лева (деветстотин петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., включително, лихва за забава на месечните плащания в размер на 135,56 лева (сто тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

      Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                            Районен съдия:/п/

Т.П.