№ 13448
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110106877 по описа за 2024 година
Предявени са от Г. М. С. срещу „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА
МОБИЛНОСТ“ ЕАД осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 217 КТ за заплащане на сумата 6831,02 лева –
обезщетение при трудоустрояване за периода от 01.07.2023 г. до 09.11.2023
г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до окончателното
изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 44,48 лева – мораторна
лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.;
- с правно основание с чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 546,43
лева – разлика между дължимо и действително заплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за периода
от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 3,56 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до
07.02.2024 г.;
- осъдителни искове с правно основание и чл. 59 КТ вр. чл. 69 КТД за
заплащане на сумата 75,00 лева – средства за поевтиняване на храна за
периода от 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва за периода
от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 0,49 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до
07.02.2024 г.;
- осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 72, ал. 5 КТД
за заплащане на сумата 230,00 лева – средства от фонд „социални разходи“
за периода 2021 г. до 2023 г., ведно със законната лихва за периода от
07.02.2024 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 1,50 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г.
до 07.02.2024 г.;
1
- осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 73, ал.2 КТД
за заплащане на сумата 2340,00 лева – еднократна парична помощ при
продължително боледуване за периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г., ведно
със законната лихва от 07.02.2024 г. до окончателното плащане и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 15,24 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.
Ищецът Г. М. С. твърди, че между него и ответника „ЦЕНТЪР ЗА
ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД има сключен Трудов договор, по силата на
който е бил назначена на длъжността „касиер/абонаментни карти“. На
20.09.2022 г. ищецът твърди, че е получил Експертно решение №
90328/19.09.2022 г. на ТЕЛК – II МБАЛ-София,с което му е определена 74%
трайна неработоспособност, със становище, че ищецът може да продължи да
работи на длъжност касиер абонаментни карти в „Център за градска
мобилност“ ЕАД, но след обжалване по административен ред, на 10.09.2022 г.
НЕЛК отменя експертното решение на ТЕЛК– II МБАЛ-София и издава
Експертно решение № 91441/14.12.2022 г., с което определя 100% трайна
неработоспособност на ищеца със становище, че не може да работи като
касиер/абонаментни карти и следва да бъде трудоустроен на подходяща
длъжност, което е връчено на работодателя на 21.12.2022 г. Посочва, че в
периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г. е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, а в периода от 19.06.2023 г. до 30.06.2023 г. е ползвал
платен годишен отпуск. На 21.09.2023 г. ищецът е получил Експертно
решение № 00587 от 21.09.2023 г. на ТЕЛК за общо заболявания при IV
МБАЛ-I състав- София, с което не му е разрешен отпуск за временна
неработоспособност със становище работодателя да оправдае отсъствието на
служителя от работното място по друг подходящ начин и да вземе предвид
противопоказните условия на труд по ЕР на НЕЛК № 91441 от 14.12.2022 г.,
като след обжалване по административен ред, НЕЛК издава Експертно
решение № 00189/18.10.2023 г., с което потвърждава решението на ТЕЛК и
изразява препоръка пред работодателя да трудоустрои работника на подходящ
длъжност предвид определената му 100% трайна неработоспособност.
Посочва, че работодателят не е издал заповед за трудоустрояване на ищеца,
поради което на 03.11.2023 г. е изпратил чрез ССЕВ писмо до работодателя си,
с което е поискал заплащане на обезщетение по чл. 217 КТ и преназначаване
на длъжност с подходящи условия на труд съгласно предписанието на
здравните органи в Експертното решение. В отговор, ответникът е изпратил
на ищеца на 09.11.2023 г. чрез ССЕВ Акт № РД-123М-35, с който прекратява
трудовия договор № РД-12-12-1М-27/02.11.2017 г. на основание чл.325, ал.1,
т.9 КТ. С писмени искания от 09.11.2023 г., от 13.11.2023 г. и от 16.11.2023 г.,
подадени чрез ССЕВ, ищецът е поискал от изпълнителния директор на
„Център за градска мобилност“ ЕАД да изплати обезщетение по чл. 217 КТ,
но ответникът е отказал. Посочва, че в периода между 23.12.2022 г. – датата,
на която работодателят получил експертното решение № 91441/14.12.2022 г. за
трудоустрояване до 09.11.2023 г. – датата на връчване на заповед за
прекратяване на трудовия договор, ответникът не е предложил на ищеца друга
подходяща работа, не е изплащал и обезщетение за трудоустрояване, поради
2
което претендира заплащането на такова. Посочва също така, че в периода от
03.11.2017 г. до 09.11.2023 г. е бил член на СТСБ, поради което за него се
прилага КТД от 01.01.2023 г., по който му се дължат суми от фонд „Социални
разходи“, еднократна парична помощ и средства за поевтиняване на храна.
Твърди, че на 13.12.2023 г. работодателя му е заплатил обезщетение в размер
на 1774,85 лв. за неизползвания платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ,
определено на база основната работна заплата, но дължимото обезщетение е в
размер на 2321,28 лв., тъй като следва да се определи на база брутната
работната заплата. Поради това претендира и разликата между дължимото и
заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД подава
отговор на исковата молба след срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите
претенции като неоснователни. Счита, че явяването на работа на работника е
предпоставка, за да може работодателят да изпълни задължението си да
трудоустрои служителя, а също така, че за заплащане на обезщетение по чл.
217 КТ работникът следва да се е явявал на работа. Поддържа, че
предписанието за трудоустрояване освобождава работника само от
задължението му да изпълнява възложената работа, но не и от задължението
да се явява на работното място навреме и да остава там до края на работното
време. Посочва, че в периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г. ищецът не се е
явявал на работното си място, а е използвал отпуски за временна
неработоспособност, както и платен годишен отпуск, а в периода 01.07.2023 г.
до 31.10.2023 г. е отсъствал без да представи документ, оправдаващ
отсъствието му. Поради това оспорва основателността на иска за обезщетение
по чл. 217 КТ. Твърди, че е заплатил обезщетение за 2 месеца по чл. 222, ал. 3
КТ в размер на 3106,40 лв., обезщетение по чл. 48 от КТД в размер на 321,47
лв., 1774,85 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ за 31 дни платен годишен отпуск.
Поддържа, че сумите за поевтиняване на храната по чл. 69 КТД са заплатени
за целия период от 07.12.2022 г. до 09.11.2023 г. вкл. с фиша за м.11.2023 г.
Оспорва основателността на иска за средства от фонд „Социални разходи“,
като твърди, че за процесния период ищецът е бил в неплатен отпуск или в
отпуск по болест и през този период не е удържан и заплащан членски внос,
поради което не му се дължи и плащане. Относно иска за заплащане на
обезщетение по чл.73, ал.2 КТД посочва, че еднократна помощ при
продължително боледуване се заплаща след решение на събрание на „Съвет за
социално сътрудничество“, като в процесния случай по подадено заявление за
ищеца е взето решение с Протокол № 5/26.06.2024 г. Моли съдът да отхвърли
предявените искове.
Съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, настоящият състав на
Софийски районен съд намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 217 вр. чл. 317 КТ:
Съгласно разписаното в чл. 217, ал. 1 КТ, работодателят дължи
3
обезщетение на работника или служителя при трудоустрояването му в размер
на брутното трудово възнаграждение от деня, в който е получил
предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Необходимостта
от трудоустрояване възниква, когато условията на труд на дадено работно
място не са подходящи с оглед здравословното състояние на работника или
служителя. За да възникне задължение за трудоустрояване е необходимо да
има изрично предписание на здравен орган – ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, издадено
по реда на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за медицинската
експертиза.
След получаване на решението работодателят е задължен да предложи
на трудоустроения подходяща работа (в случай, че има такава в
предприятието), съобразно изискванията на предписанието. Неизпълнението
на това задължение е основание за изплащане на обезщетение на
трудоустроения работник или служител. Когато работникът откаже без
уважителни причини да приеме работа, която е подходяща с оглед
здравословното му състояние, обезщетението не се дължи съгласно
разпоредбата на чл. 217, ал. 2 КТ.
Страните не спорят, поради което и с обявения за окончателен доклад по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
трудово правоотношение между страните през процесния период, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „касиер абонаментни карти“, че с
Експертно решение № 91441/148/14.12.2022 г. на НЕЛК е дадено предписание,
че ищецът не може да изпълнява заеманата длъжност „касиер/абонаментни
карти“ и следва да бъде трудоустроен на друга подходяща длъжност, както и
че с Акт за прекратяване № РД-12-3М-35/01.11.2023 г. трудовият договор
между ищеца и ответника е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.9 КТ.
Ответникът не оспорва, че е получил експертното решение на ТЕЛК и
предписанието за трудоустрояване преди исковия период 01.07.2023 г. -
09.11.2023 г. Правоизключващото възражение на ответника, че през периода от
01.07.2023 г. до 31.10.2023 г. ищецът е отсъствал от работа без да представи
документ, оправдаващ отсъствието му, не изключва отговорността на
дружеството за изплащане на обезщетение.
Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи,
трябва да доведе до незабавно прекратяване на трудовите функции, които са
вредни за здравето на работника. Видно от самото с Експертно решение №
91441/148/14.12.2022 г. на НЕЛК, заключението на Службата „Трудова
медицина“ кум „ЦГМ“ ЕАД от 03.01.2023 г. /лист 85 от делото/, протокола от
заседание на Комисията по трудоустрояване към „ЦГМ“ ЕАД от 24.10.2023 г.
/лист 88 от делото/ и последващото прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – в ответното дружество
липсва подходяща длъжност, отговаряща на посочените противопоказни
условия на труд. В посочената хипотеза работникът е длъжен да преустанови
изпълнението на работата, а работодателят е длъжен да не го допуска до
работата като предприятието-работодател дължи на работника или служителя
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от деня, в който
4
получи предписание за трудоустрояване до неговото изпълнение.
Доколкото не се твърди и не се установява по делото работодателят в
срок от седем дни от получаване на предписанието да е преместил работника
на по-лека работа, която е съобразена със здравното предписание, а и същото
не е обективно възможно, работодателят дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение до прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради изложеното предявеният иск по чл. 217 КТ се явява
доказан по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата първоначална
съдебно-счетоводна експертиза като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен
до посочения от вещото лице размер 6703,03 лева, съобразно варианта на
заключение с промяна на основната работна заплата БЕЗ включване на
средствата за санитарно хигиенни нужди по 2 лева на ден. Съдът счита, че
същите нямат характера на допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер по смисъла на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Още повече – същото се изплаща за действително
отработено време, каквото през процесния период не е имало. Предвид
изложеното, за горницата над посочената сума до пълния предявен размер
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид частичната основателност на главната претенция, предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до сумата 43,65 лева – мораторна лихва
за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г., който размер е изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото
правоотношение; наличие на полагаем и неизползван към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; размер на
брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец от ищеца.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, разликата
между дължимото и изплатеното обезщетение за неползваните от ищеца 31
дни годишен отпуск е в размер на 525,35 лева. Както беше посочено по-горе,
съдът изцяло заема становището, че размерът на брутното трудово
възнаграждение следва да се определи БЕЗ включване на средствата за
санитарно хигиенни нужди, които нямат характера на допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер. Предвид изложеното, искът се
явява основателен и следва да бъде уважен до посочената сума, а за горницата
до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
5
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид частичната основателност на главната претенция, предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до сумата 3,42 лева – мораторна лихва
за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г., който размер е изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 69 КТД, чл. 72, ал. 5
КТД и чл. 73, ал.2 КТД:
В тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно трудово
правоотношение между страните; че в процесния период по отношение на
ищеца е действал Колективен трудов договор (т.е. ищецът е бил член на
синдикална организация-страна по процесния КТД или се е присъединил
индивидуално по реда на чл. 57, ал. 2 КТ), в който са уговорени задължения на
работодателя да заплаща суми за поевтиняване на храна, суми от фонд
„социални разходи“ и еднократна парична помощ при продължително
боледуване, както и наличието на предвидените в КТД предпоставки за
заплащане на посочените суми.
По отношение на претенцията за средства за поевтиняване на
храна:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11 от 21 Декември
2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна
и/или добавки към нея, право на безплатна храна и/или добавки към нея имат
работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2 от Наредбата.
Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че безплатна храна и/или добавки към нея
получават работници и служители само за дните, когато работят при
условията на чл. 2 от Наредбата. Доколкото безспорно за процесния период
ищецът не е полагал труд, не са възникнали законовите предпоставки за
заплащане на храна и/или добавки към нея за специфичен характер на труда.
Уговорена е по-благоприятна за работниците и служителите разпоредба
в чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КТД от 21.12.2022 г. Съгласно посочената норма
работодателят се задължава да подсигури средства за поевтиняване на храната
по 15,00 лева на ден за действително отработено време като тези средства се
получават от правоимащите и по време на ползвания платен годишен отпуск
по чл. 159, чл. 163 и чл. 164 КТ. Видно от заключението на вещото лице, през
процесния период 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г. ищецът е ползвал 5 дни платен
годишен отпуск. Основният и удължен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ,
както и допълнителният платен годишен отпуск по чл. 156 КТ не попадат в
предвидените в КТД изключения за отпуск на синдикални дейци по чл. 159
КТ, отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 КТ и отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 КТ, при които се дължи
изплащане на средства за поевтиняване на храната.
6
Поради изложеното исковата претенция по чл. 59 КТ вр. чл. 69 КТД се
явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на главната претенция за средства за
поевтиняване на храна, неоснователна е и претенцията за мораторна лихва за
забава за заплащане на главницата.
По отношение на претенцията за средства от фонд „социални
разходи“:
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от КТД от 16.12.2020 г. и КТД от
21.12.2022 г., на всеки служител се изплаща два пъти годишно сума в размер
на не по-малко от 50,00 лева. Право на получаване на тези средства имат
всички лица с изключение на работниците и служителите с трудов договор на
основание чл. 70 КТ – до изтичане на срока за изпитване, с наложени
дисциплинарни наказания и до възстановяване размера на вредата до влязла в
сила заповед за наложена имуществена отговорност. Не се спори, че ищецът е
член на синдикалната организация като наведеното в отговора на исковата
молба възражение, че не са изплащани дължимите вноски не разколебава
извода на съда за дължимост на средствата.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, на ищеца
не са начислени и заплатени суми на основание чл. 72, ал. 5 КТД за средства
от фонд „социални разходи“ в размер на 100,00 лева. Предвид изложеното
искът се явява основателен до посочения от вещото лице размер, а за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид частичната основателност на главната претенция, предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява частично
основателен до сумата 0,65 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г.
до 07.02.2024 г., който размер е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор. За горницата над посочената сума до пълния
предявен размер искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за еднократна парична помощ при
продължително боледуване:
Разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от КТД от 21.12.2022 г., предвижда че
средствата от присъединителните вноски по чл. 10, т. 2 от КТД се изразходват
за социално подпомагане след подадено заявление и решение на Съвета за
социално сътрудничество. Размерите на отпусканите средства са определят
съобразно продължителнотта на боледуването като е предвидената
еднократна помощ в размер до 3 минимални работни заплати се отпуска при
изключителни случаи / тежко заболяване, продължително боледуване – над
121 календарни дни и при необходимост от животоспасяващи лекарства.
Видно от представения от ответника Протокол № 5/26.06.2024 г. /лист
120 от делото/ от проведено заседание на Съвета за социално сътрудничество
на „ЦГМ“ ЕАД, по подаденото от ищеца Г. М. С. заявление за отпускане на
7
еднократна помощ е постановен отказ, тъй като страната е с прекратен трудов
договор от 10.11.2023 г.
Взетото от Съвета за социално сътрудничество решение по повод
искането на молителя ищец за заплащане на еднократна парична помощ при
продължително боледуване на чл. 73, ал. 2 от КТД е законосъобразно, тъй като
е в кръга на компетентността на Съвета и в предвидената от закона форма.
Изплащането на суми е в зависимост от броя предявени искания и наличните
парични средства. Именно решенията на съвета създават основание за
изплащане на еднократна парично помощ при продължително боледуване и
изключителни случаи, така и определят в какви срокове, на кои лица и в какъв
размер се дължат те. След като Съвета за социално сътрудничество е приел, че
на лицата, напуснали дружеството не следва да се изплащат обезщетения,
извън правомощията на съда е да преразглежда взетото решение
Поради изложеното исковата претенция по чл. 59 КТ вр. чл. 73, ал. 2
КТД се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на главната претенция за еднократна
парична помощ при продължително боледуване, неоснователна е и
претенцията за мораторна лихва за забава за заплащане на главницата.
Съобразно изхода на делото, право на разноски възниква в полза на
двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното
искане в тази насока, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 900,00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част следва да се
присъди сумата 658,08 лева.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено
от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
отхвърлената част следва да се присъди сумата 26,88 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху исковете в размер на 403,51 лева, както и
650,00 лева – разноски за експертиза. Съобразно уважената част следва да се
присъдят 295,04 лева – държавна такса и 475,28 лева – разноски за експертиза.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 84 ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. С., ЕГН ********** с адрес гр.
******* ул. ******* № ***, ВХ. ***, АП. *** на основание чл. 217 КТ сумата
8
6703,03 лева – обезщетение при трудоустрояване за периода от 01.07.2023 г.
до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 43,65 лева –
мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; на основание с
чл. 224, ал. 1 КТ сумата 525,35 лева – разлика между дължимо и
действително заплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва за периода от 07.02.2024 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3,42 лева –
мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; на основание
чл. 59 КТ вр. чл. 72, ал. 5 КТД сумата 100,00 лева – средства от фонд
„социални разходи“ за периода 2021 г. до 2023 г., ведно със законната лихва
за периода от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 0,65 лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до
07.02.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 658,08 лева – разноски
в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 217 КТ за
обезщетение при трудоустрояване за горницата над посочената сума до
пълния предявен размер 6831,02 лева, иска за мораторна лихва за забава върху
обезщетението при трудоустрояване за горницата над посочената сума до
пълния предявен размер 44,48 лева; иска по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, за горницата над посочената сума до
пълния предявен размер 546,43 лева, иска за мораторна лихва за забава върху
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер 3,56 лева; исковете по чл. 59 КТ
вр. чл. 69 КТД за заплащане на сумата 75,00 лева – средства за поевтиняване
на храна за периода от 26.06.2023 г. до 30.06.2023 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 0,49 лева – мораторна лихва за забава върху средствата
за поевтиняване на храна за периода от 22.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; иска по
чл. 59 КТ вр. чл. 72, ал. 5 КТД за средства от фонд „социални разходи“ за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер сумата 230,00
лева, иска за мораторна лихва за забава върху средства от фонд „социални
разходи“ за горницата над посочената сума до пълния предявен размер 1,50
лева; исковете по чл. 59 КТ вр. чл. 73, ал.2 КТД за заплащане на сумата
2340,00 лева – еднократна парична помощ при продължително боледуване за
периода от 19.12.2022 г. до 16.06.2023 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 15,24 лева – мораторна лихва за забава върху еднократната парична
помощ при продължително боледуване за периода от 22.01.2024 г. до
07.02.2024 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН ********** с адрес гр. ******* ул. ******* №
***, ВХ. ***, АП. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА
МОБИЛНОСТ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 84 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 26,88 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СРС.
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 84 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт
9
по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 295,04 лева – държавна такса и 475,28 лева – разноски за
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10