Решение по дело №312/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на „ДЕВИН“ ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: [населено място] , [улица], против Решение № 30/05.07.2024 г. по АНД № 109/2023 г. на Районен съд - гр. Девин.

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради съществено нарушение на процесуални правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна изцяло на наказателното постановление. Претендират се разноските за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът „ДЕВИН“ ЕАД, [населено място], редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат С. С., който поддържа касационната жалба. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се отмени и се отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по жалба Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - [населено място], не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Г. К., който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. Смолян, като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - [населено място] срещу касационният жалбоподател „ДЕВИН“ ЕАД, [населено място] за това, че на 04.08.2023 г. е ползвало воден обект (река Девинска) без необходимото за това основание - Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и че не е изпълнило задължението си по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите да зауства отпадъчни води в повърхностни води на река Девинска, след издаване на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води в повърхностни води от БД „ИБР“ - Пловдив, с което е нарушило разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите. На основание чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за водите е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

За да постанови обжалваното решение и измени наказателното постановление, районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 46, ал.1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите предвижда, че разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти. Приел е, че в Закона за водите няма дефиниция за отпадъчни води. Такава се съдържа в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване - „отпадъчни води“ са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания. Според §1, ал. 1, т. 92 от ДР на ЗВ „обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“, са тези, които след необходимото пречистване заустват отпадъчни води на едно или повече места в повърхностни води; необходимото пречистване на отпадъчните води от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се осъществява в сроковете, посочени в Наредба № 2 от 08.06.2011 г. и в съответствие с плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки. Районният съд е приел, че в деня на проверката 04.08.2023 г. е установено нерегламентирано заустване на отпадъчни води от Завод за бутилиране на минерална, изворна и трапезна вода и производство на безалкохолни напитки, находящ се в [населено място], собственост и експлоатиран от „Девин“ ЕАД, чрез РVС (ПВЦ) тръба в река Девинска, без наличието на издадено разрешително по предвидения в закона ред - разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с което е осъществен състава на нарушение по чл.46, ал.1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите. Съдът е приел, че е налице осъществено заустване на отпадъчни води, без необходимото за това основание - разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Приел е, че наличието на становище на РИОСВ - Смолян изх. № КПД -06-73 от 30.04.2015г., с което е предложено на БД „Източнобеломорски район“ център Пловдив да не издава на „Девин“ ЕАД разрешително за ползване на воден обект - р. Девинска за заустване на отпадъчни води от пречиствателната станция за отпадъчни води от „Девин“ АД - Девин не изключва по дефиниция осъществяване на процесното нарушение, за което дружеството е санкционирано и което нарушение е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. Съдът е приел, че установеното от вещото лице по СТЕ, не изключва извършването на нарушението. Приел е, че жалбоподателят не оспорва по същество, че от дейността му се получават отпадни води, които според същия в случая изтекли в р. Девинска поради аварийна ситуация. Съдът е приел, че липсва надлежно уведомяване на компетентните органи за наличие на подобно извънредно обстоятелство, а освен това поддръжката на предназначените съоръжения на предприятието във връзка с отвеждането на отпадните промишлени води е задължение на собственика и дори да се приеме хипотетично тяхната неизправност, от същата не могат да се черпят благоприятни правни последици за дружеството поради неправилното им функциониране. Приел е, че в случая по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че отпадъчните води от предприятието са преминали в процесния воден обект. Районният съд е приел за установено нерегламентирано заустване на отпадъчни води от завода чрез РVС (ПВЦ) тръба в река Девинска. Приел е, че липсват доказателства, които да установяват, че дружеството притежава необходимото разрешение за заустване на отпадни води в процесната река. Съдът е приел, че безспорно се установило, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички признаци на административно нарушение с дадената му [жк], ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите и за което е санкциониран жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Приел е, че съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер [рег. номер] 10000 лв., когато ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е посочил отегчаващи вината обстоятелства, налагайки имуществената санкция в максимален размер от 10000 лв. Приел е, че АНО неправилно е отчел фактите, прилагайки чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Съдът е приел, че в случая няма данни за издаване на други НП по ЗВ, че нарушението е извършено за първи път, и че след съставяне на АУАН в изпълнение на предписанието с Констативен протокол № БХ-58 от 07.08.2023г. е премахната допълнително монтирана тръба ф160 на втория савачен затвор на авариен канал, на същите е извършено пломбиране с пломби на РИОСВ (Констативен протокол № БХ-59 от 15.08.2023г.), т. е. нарушението към 15.08.2023г. (преди издаване на НП) е било отстранено. Приел е, че тези обстоятелства налагат изменение, респ. намаляване на имуществената санкция в размер [рег. номер]., който размер кореспондира с тежестта и характера на нарушението, и с целите на чл. 12 ЗАНН, Поради изложеното районния съд е изменил наказателното постановление като е намалил наложената с наказателното постановление имуществена санкция от 10000 лв. [рег. номер]. и е осъдил жалбоподателя да заплати на РИОСВ - [населено място] сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради следното:

Основателно е оплакването в касационните жалби за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, решението на районния съд следва да съдържа мотиви, в които се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Районният съд не е обсъдил Разрешителното за заустване на производствени отпадъчни води в канализационната мрежа на [населено място], общ. Девин, обл. Смолян № 03-001/07.11.2023 г., приложено на л. 165 от АНД № 109/2023 г., не е изискал от ответника Директора на РИОСВ - [населено място] и всички други разрешителни, издадени на дружеството-жалбоподател за заустване на отпадъчни води и не е изследвал дали определените с разрешителните места (точки) за заустване отговарят на изградените на място такива. Районният съд не е отговорил на всички възражения на жалбоподателя за нарушение на процесуалния и материалния закон от административно-наказващият орган и от актосъставителя, включително не е отговорил на възражението, че в чл. 11, ал. 7, т. 1 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, се предвижда към заявлението за издаване на разрешително да се приложи и информация за вида на изградената канализационна система, включително аварийни изпускатели при канализационните помпени станции и байпасни връзки при пречиствателни станции, поради което аварийните канали и байпасни връзки, използвани в аварийни ситуации не подлежат на самостоятелно разрешение за заустване, тъй като за предприятието на „ДЕВИН“ ЕАД основното отвеждане на отпадните води е в градската канализация.

По този начин съдът е нарушил принципа на обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК, с който е свързан принципа за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 от НПК), приложими съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Районният съд, като инстанция по същество съгласно чл. 63в от ЗАНН, е длъжен да събира доказателства за изясняване на всички факти и обстоятелства, относими към спора по делото.

По изложените съображения, обжалваното решение на Районен съд - гр. Девин следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да обсъди всички приложени по административно-наказателната преписка и приложените по делото писмени доказателства, включително Разрешително за заустване на производствени отпадъчни води в канализационната мрежа на [населено място], общ. Девин, обл. Смолян № 03-001/07.11.2023 г., приложено на л. 165 от АНД № 109/2023 г., да изиска от ответника Директора на РИОСВ - [населено място] всички други разрешителни, издадени на дружеството-жалбоподател за заустване на отпадъчни води и да изследва дали определените с разрешителните места (точки) за заустване отговарят на изградените на място такива. Районният съд следва да отговори на всички възражения на жалбоподателя за нарушение на процесуалния и материалния закон от административно-наказващият орган и от актосъставителя, включително и на посочените по-горе. Ако посочените по-горе факти не могат да се установят от приобщените по делото писмени доказателства, да назначи експертиза.

При този изход на делото, не следва да се обсъждат оплакванията в жалбата по съществото на спора, които подлежат на проверка при новото му разглеждане съобразно принципът за непосредственост, регламентиран в разпоредбата на чл. 18 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК , във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 30/05.07.2024 г., постановено по Административно наказателно дело № 109/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Девин.

ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Девин за ново разглеждане от друг състав, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението не подлежи на обжалване.