Определение по дело №1721/2021 на Административен съд - Пловдив

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         № 1189

 

        гр. Пловдив, 02.08.2021 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1721 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ във  връзка  с чл.144 от АПК.

 

Постъпила е молба с вх.№ 13121/16.07.2021 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП с искане да бъде изменено постановеното Определение №1056 от 09.07.2021 г. по настоящото делото, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Севтополис 2016“ ЕООД, ЕИК **** ,със седалище и адрес на управление: ******* от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в частта за разноските като се присъди юрисконсултско възнаграждение на НАП.

 

Ответникът по настоящата молба –„Севтополис 2016“ ЕООД не взема становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приема от правна страна следното:

 

Искането е процесуално допустимо и разгледано по същество е основателно.

Съображенията на съда са следните.

Процесуалното законодателство допуска страните в гражданското производство да бъдат представлявани от пълномощници. Представителят е лицето, което упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на страната. Пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания. Не всяко лице може да бъде пълномощник в процеса, а само лице, което отговаря на изискванията на чл. 32 ГПК, като за юридическите лица и едноличните търговци освен адвокатите пълномощници могат да са и юрисконсултите или други техни служители с юридическо образование.

Съществено изискване е процесуалния представител да се намира в трудови (служебни) правоотношения с представлявания, респ. учреждението, където е административният орган, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуално представителство в процеса. Характерът на правоотношението между юридическото лице или едноличния търговец и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски, а е достатъчно то да съществува валидно

Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, но прилагайки чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на страната - юридическо лице или едноличен търговец. Това е тълкуването, дадено с решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., като от това тълкуване следва извод, че независимо от това, дали процесуалния представител на страната е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, след като представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК би довела до неравнопоставеност на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като "юрисконсулт", при всички останали изисквания и съответствия за същата длъжност.

Процесуалният представител на „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – В.З.е на длъжност юрисконсулт.

С определението от 09,07,2021 г. за прекратяване на производството съдът не се е произнесъл по искането за разноски, поради което с молба от 16.07.2021 г. ответникът по делото е поискал неговото допълване по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК на допълване на съдебния акт обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, какъвто е разглеждания казус. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК на изменение на съдебния акт, е налице, когато съдът е определил дължимите разноски и е подадено искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. /т. 8 от № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Ответната страна своевременно е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК.

С ТР № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. 5/2009 г. на ОСК на ВАС е прието, че правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК. Следователно, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, също приложим субсидиарно с оглед мотивите на цитираното ТР, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като такива в полза на юридически лица се присъждат, в случай че са защитавани от юрисконсулт. Разноски се дължат при своевременно заявено искане от ответника, което в случая безспорно е налице, и при прекратяване на производството, по причина, за която той не носи вина, т. е. освен в хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК, която е предмет на ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. 5/2009 г. на ОСК на ВАС, и при прекратяване на делото на друго основание, извън посоченото в чл. 143, ал. 3 АПК оттегляне на жалбата.

Ето защо настоящият състав на  съда намира, че разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл.144 от АПК следва да намери приложение и в разглеждания.

Молбата по чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК се явява основателна и следва да бъде уважена.Налице е искане за присъждане на разноски, което е заявено от процесуалния представител на ответната страна, като същото се явява основателно по изложените по –горе съображения.

Ето защо и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, „Севтополис 2016“ ЕООД следва да заплати на НАП сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.

По изложените съображения, на основание чл. 248, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ИЗМЕНЯ Определение № 1056 /09.07.2021 г. по адм.дело № 1721/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив  в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Севтополис 2016“ ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: **********  да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ: