№ 2404
гр. София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514749 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.05.2021г. по гр.д. № 231/2020 г. на СРС, ГО, 153 състав
са отхвърлени предявените от Б.С. С. срещу ** ОУ „Г.С.Р.“ и 47 СУ „Х.Г.Д.“
обективно и субективно кумулативно съединени конститутивни искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 51 от
01.10.2019г. на директора на ** ОУ „Г.С.Р.“, както и на уволнение, извършено
с предизвестие от 04.11.2019г. и заповед № 107 от 04.12.2019 г. на директора
на 47 СУ „Х.Г.Д.“; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „учител по английски език” в ** ОУ „Г.С.Р.“ и
„старши учител“ в 47 СУ „Х.Г.Д.“ и осъдителни искове по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ за заплащане на сумата 4 416 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от едното незаконното уволнение за период от шест
месеца след уволнението от ** ОУ „Г.С.Р.“ и на сумата 2 760 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на
уволнението от 47 СУ „Х.Г.Д.“, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане на главниците.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ищцата Б.С. С., с
оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. По отношение на исковете срещу ответника ** ОУ
„Г.С.Р.“ поддържа, че в заповедта за уволнение са посочени единствено
законовите разпоредби на чл. 71, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, но без да е
1
цитирано тяхното съдържание, което е затруднило защитата на ищцата.
Твърди, че в трудовия договор не е била посочена продължителността на
срока за изпитване. Сочи, че трудовият договор е срочен по чл. 68, ал. 1, т. 3
от КТ - за заместване отсъстващ работник или служител и същият се
прекратява единствено при завръщане на замествания служител. В договора
следвало да бъде изрично посочено основанието за сключването му,
обстоятелството, че е срочен и кой е бил заместваният служител, като в
противен случай той би бил сключен без правно основание. Оспорва извода
на първоинстанционния съд, че няма пречка да бъде уговорен срок за
изпитване при срочен трудов договор. Обжалва решението и в частта за
отхвърляне на исковете срещу ответника 47 СУ „Х.Г.Д.“. Поддържа, че
протоколът за предявяване на предизвестие не е подписан от нея. Моли съда
да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ** ОУ „Г.С.Р.“ в
депозиран от нея отговор, оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. Навежда доводи, че трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено в срока за изпитване.
Поддържа, че преценката на работодателя за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа не подлежи на съдебен контрол. Излага
съображения, че изпитателен срок може да бъде уговарян при всички видове
трудови договори, вкл. срочните такива. Навежда доводи, че не са спазени
преклузивните срокове по чл. 358 от КТ за предявяване на исковете. Моли
съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна 47 СУ „Х.Г.Д.“ в
депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че уволнението на ищцата е
било извършено законосъобразно с предизвестие от 04.11.2019г., което тя е
отказала да получи. Отказът е бил удостоверен с подписите на трима
служители на ответника, което е потвърдено и с показанията на св. М..
Излага, че самата ищца е признала това обстоятелство в исковата молба.
Предвид горното твърди, че правилно е било прието от първоинстанционния
съд, че уволнението по чл. 334, ал. 1 от КТ не се нуждае от мотивиране. Моли
съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по искове на Б.С. С. с правно
2
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал 1 КТ срещу ** ОУ „Г.С.Р.“
за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 51/01.10.2019г. на
директора на ** ОУ „Г.С.Р.“, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „учител по английски език” и за заплащане на сумата 4 416 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест
месеца, както и срещу 47 СУ „Х.Г.Д.“ за отмяна на уволнение, извършено с
предизвестие от 04.11.2019г. и заповед № 107 от 04.12.2019 г. на директора на
47 СУ „Х.Г.Д.“, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„старши учител” и за заплащане на сумата 2 760 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца.
В подадения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, oтветникът
** ОУ „Г.С.Р.“ твърди, че трудовото правоотношение е прекратено в
предвидения в негова полза 6-месечен срок за изпитване. Посочил е, че
работодателят няма задължение да мотивира прекратяването на договора и
преценката му не подлежи на съдебен контрол.
В подадения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът
47 СУ „Х.Г.Д.“ поддържа, че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено законосъобразно, като е било връчено предизвестие, което тя е
отказала да получи, за което е направила признание в исковата си молба.
Посочва се, че при уволнението по чл. 334, ал. 1 от КТ страната,
прекратяваща договора, не е длъжна да излага мотиви.
По делото се установява, че между ищцата и ** ОУ „Г.С.Р.“ е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „учител общообразователен учебен предмет – английски език“,
съгласно трудов договор № 09/25.09.2019г. В договора е посочено, че той се
сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 70 от КТ в полза на
работодателя. В чл. 4, б. „а“ от договора е предвидено, че е за определен срок
до завръщане на титуляра В.Т.. В чл. 4, б. „б“ от трудовия договор е
предвиден срок за изпитване от шест месеца от датата на постъпване. Не се
спори също така, че между ищцата и 47 СУ „Х.Г.Д.“ е възникнало трудово
правоотношение за полагане на допълнителен труд по реда на чл. 111 от КТ,
съгласно трудов договор № 47 от 24.09.2019г.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
трудовият договор с ** ОУ „Г.С.Р.“ е прекратен при условията на чл. 71, ал. 1
от КТ с изявление на работодателя, направено в предвидения в негова полза
срок за изпитване, което е достигнало до ищцата. Посочил е, че
работодателят няма задължение да мотивира преценката си за освобождаване
на служителя. Приел е, че не е налице пречка да бъде уговорен срок за
изпитване и при срочен трудов договор, както и че трудовият договор с 47 СУ
„Х.Г.Д.“ има характера на такъв за полагане на допълнителен труд по външно
съвместителство по смисъла на чл. 111 от КТ и подлежи на прекратяване по
реда на чл. 344, ал. 1 от КТ от всяка от страните, без да се налага излагането
на конкретни мотиви за това. Изложил е съображения, че изявлението на
работодателя за прекратяване на правоотношението е било надлежно връчено
редовно на ищцата при отказ, надлежно удостоверен с подписите на трима
свидетели, единият от които е бил разпитан по делото.
3
Първоинстанционното решение е правилно, като съдът препраща към
мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК, които изцяло споделя. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
По исковете срещу ** ОУ „Г.С.Р.“ съдът намира следното:
Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да
се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа,
както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него. В
срока за изпитване работодателят извършва преценка за годността на
служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи
на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото
да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1
КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката
за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните
реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин, че
трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че
договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се
възпроизведе текстово основното съдържание на текста /в същия смисъл
мотивите на решение № 215/17.07.2012г. по гр. д. № 722/2011 г., ГК, ІV ГО на
ВКС/.
В случая, съгласно съдържанието на трудовия договор от 25.09.2019г.,
страните са предвидили шестмесечен срок за изпитване в полза на
работодателя. В договора е посочено, че същият се сключва „на основание чл.
70 от КТ в полза на работодателя“, като в чл. 4, б. „б“ е посочено, че е със
срок за изпитване от шест месеца от датата на постъпване. В този смисъл се
явява неоснователно възражението на въззивницата, че в трудовия договор не
е предвиден конкретен срок за изпитване. Съгласно константната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 376/26.10.2011г. по гр. д. № 1405/2010г., ІV
ГО на ВКС, Решение № 108/25.03.2014г. по гр. д. № 4838/2013г., ІV ГО на
ВКС и др., срокът за изпитване може да се уговори при сключване както на
договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови
договори, като видът на трудовия договор е без значение за валидността на
клаузата за изпитване. Поради изложеното, основанието по чл. 325, ал. 1, т. 5
от КТ не изключва останалите основания за прекратяване на трудовия
договор, вкл. на това по чл. 71 от КТ.
Съдът намира за неотносими доводите относно това дали трудовият
договор от 25.09.2019г. има минималното необходимо съдържание на срочен
трудов договор. Дори да се приеме, че договорът не съдържа нужните
реквизити и същият се сметне за сключен като такъв за неопределено време
на основание чл. 68, ал. 5 от КТ, това не би засегнало валидността на клаузата
за изпитване. Независимо от това, в конкретния случай договорът има всички
съществени елементи на срочен договор по заместване. Изрично е посочено,
че договорът се сключва като срочен по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, както и името
на титуляра на длъжността, който се замества – В.Т., като е предвидено, че
има действие до неговото завръщане на работа. При така изложеното съдът
намира, че за работодателя е възникнало право да прекрати трудовия договор
по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ в рамките на предвидения изпитателен срок.
4
За да се прекрати действието на трудовия договор с клауза за изпитване,
е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен
срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините,
мотивирали страната да прекрати договора. В конкретния случай заповедта за
уволнение № 51/01.10.2019г. е връчена на ищцата на същата дата -
01.10.2019г., съгласно отбелязването за лично връчване в нея - в рамките на
предвидения шестмесечен срок за изпитване. Неоснователни са изложените
във въззивната жалба доводи за неяснота и немотивираност на заповедта. В
нея е посочено, че уволнението се извършва на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Посочването на законовата разпоредба е достатъчно и без изписване на
нейния текст, за да се приеме, че работодателят е направил изявление за
прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване. За да се приеме, че
между страните е уговорен изпитателен срок, е достатъчно да се отрази
цифрово, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ (Решение
№ 60205 от 07.12.2021 г. по гр. д. № 862/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.).
На още по-силно основание, отбелязването, че уволнението се извършва на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е достатъчно за упражняване на
преобразуващото право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение в срока на изпитване. Поради това не може да се приеме, че
ответницата не е била наясно на какво основание се прекратява трудовото
правоотношение, респ. че защитата е била затруднена – законовият текст на
чл. 71, ал. 1 от КТ е достатъчно ясен. Предвид изложеното, трудовото
правоотношение е било надлежно прекратено от работодателя, поради което
предявеният срещу ** ОУ „Г.С.Р.“ иск за отмяна на уволнението, извършено
със заповед № 51/01.10.2019г. на директора на училището, както и
обусловените от него искове за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност „учител по английски език”, както и заплащане на
сумата от 4 416 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, са
неоснователни.
Извън горното, правилни са мотивите на СРС и за изтекъл двумесечен
давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ по отношение на ** ОУ „Г.С.
Раковски“, тъй като исковата молба е подадена на 06.01.2020г., а трудовото
правоотношение е прекратено на 01.10.2019г.
По исковете срещу 47 СУ „Х.Г.Д.“ съдът намира следното:
Трудовият договор между страните е сключен по реда на чл. 111 от КТ -
за полагане на допълнителен труд при друг работодател. За прекратяването на
този вид трудови договори е предвидено специално законово основание по
чл. 334 от КТ, като трудовото правоотношение може да бъде прекратено от
всяка от страните и с предизвестие от 15 дни, без излагането на причини за
това, като не се прилага защитата по чл. 333 от КТ. Ответникът е отправил
предизвестие на това основание до ищцата на 04.11.2019 г. Върху
предизвестието е отбелязано, че тя е отказала да го получи. Това е
удостоверено и с протокол от 04.11.2019 г., съставен и подписан от трима
служители на ответника, между които и М.М. – разпитана като свидетел в
първонистанционното производство. Свидетелката дава показания, че са
направени няколко опита предизвестието да бъде връчено на ищцата, но тя
5
отказвала да го получи. Предвид изложеното, по делото е установено, че
волеизявлението на работодателя е достигнало до ищцата, поради което е
произвело правното си действие, от който момент е започнал да тече
посоченият в него срок от 30 дни. Самото правоотношение е било
прекратено, считано от 04.12.2019г., за което е издадена заповед №
107/04.12.2019г. с декларативен характер. Без значение е, че протоколът за
удостоверяването на отказа да се получи предизвестието не е подписан от
ищцата – по делото е установено, че тя се е запознала със съдържанието на
предизвестието и е ирелевантно дали е подписала същото, при редовно
удостоверен отказ за връчването му. Когато трудовият договор се прекратява
едностранно, писмената форма по чл. 335, ал. 1 от КТ е предвидена
единствено за волеизявлението на прекратяващата страна, като получаването
му може да се установява със всички доказателствени средства.
Противно на твърденията във въззивното производство, подписите в
протокола от 04.11.2019г. относно удостоверения отказ за връчване не са
оспорени в първоинстанционното производство по реда и в сроковете по чл.
193 ГПК, поради което същият представлява автентичен писмен документ.
Предвид изложеното, трудовото правоотношение с този работодател е
прекратено на основание чл. 335, ал.2, т. 1 КТ с изтичане срока на
предизвестието, както правилно е приел СРС.
Други относими за спора доводи, по които съдът дължи произнасяне в
рамките на диспозитивното начало в процеса, не са релевирани в жалбата.
По изложените съображения предявения срещу 47 СУ „Х.Г.Д.“ иск за
отмяна на уволнението е неоснователен, като неоснователни се явяват и
обусловените от него искове за възстановяването на заеманата от ищцата
длъжност „старши учител“ и за заплащането на обезщетение за оставане без
работа в размер на сумата 2 760 лв.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС
-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски имат
въззиваемите - ответници. По делото са представени доказателства за
заплатени адвокатски възнаграждения в размер на сумата 1 400 лв. от
ответника ** ОУ „Г.С.Р.“ и 800 лв. от ответника 47 СУ „Х.Г.Д.“, по
отношение на които е направено своевременно възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК от въззивницата. Настоящият съдебен състав намира за
основателно възражението за прекомерност по отношение на
претендиратаното възнаграждение от въззиваемия ** ОУ „Г.С.Р.“, доколкото
фактическата и правна сложност на делото, както и броят и естеството на
извършените от процесуални действия, не налагат заплащането на адвокатски
хонорар над минималния. За исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ
минималният размер на възнаграждението се определя по чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е равен на минималната работна заплата към момента на
6
уговарянето - 08.11.2021г. от 650 лв., докато за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ минималният размер възлиза на сумата 539. 12 лв., определен по реда на
чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, или общ размер от 1 189. 12 лв., до който адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено. По отношение на другия ответник -
47 СУ „Х.Г.Д.“, доколкото претендираният размер е по-нисък от определения
по горния ред минимален такъв от 1 073. 20 лв., възражението по отношение
на него е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.05.2021 г. по гр.д. № 231/2020 г. на
СРС, ГО, 153 състав.
ОСЪЖДА Б.С. С., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, на ** ОУ „Г.С.Р.“ - сумата 1 189. 12 лв., а на 47 СУ „Х.Г.Д.“ - сумата
800 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7