РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12410
по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът
„ДЗИ – Ж.“ ЕАД твърди, че е правоприемник на Държавен застрахователен институт,
създаден със Закона за Държавния застрахователен институт от 1946 г, отменен
1952 г. Излага, че с влизането в сила на цитирания нормативен акт по силата на
закона – чл. 6 ЗДЗИ цялото имущество на Първо застрахователно дружество „България“,
което било прекратено с влизане в сила на ЗДЗИ, било преминало в патримониума на ДЗИ. Част от
това имущество, съгласно нотариален акт № 1, том VIII, регистър 1413, дело № 1319/1941
г., бил поземлен имот, находящ се в гр. София, район Студентски, местност
„Малинова долина“, пл. район „Южна градска територия“ 3-та част, имот пл.№ 355,
нанесен в кадастрални листове № 685,686,703 и 704 по кадастралния план на гр.
София, местност жк.“Малинова долина“ с площ по графични данни от 117 119
кв.м., затворен от координати на гранични точки от точка 1 до точка 68 съгласно Трасировъчна скица за имот пл.№ 355,
при граници съгласно Акт за държавна собственост № 04445/24.03.2005 г. на
Област София, Дирекция „АКРРДС“: имоти с пл. № 1366, 1367, 1608, 2913,1153,2283,328,338
и бул. „Климент Охридски“ заедно с находящите се в него сгради: къща с площ от
56 кв.м.; работилница с площ от 57,29 кв.м., яхър с площ от 348 кв.м.; обор с
площ от 269,75 кв.м. и паянтова постройка с площ от 112 кв.м. Твърди на
следващо място, че с Постановление № 42 на МС от 13.01.1951 г. била създадена
опитна пчеларска станция при Министерство на земеделието, на която с т. 2 от
соченото ПМС № 42/1951 г. било предвидено описаният по – горе имот да бъде
прехвърлен на Опитната пчеларска станция, а с ПМС № 887 от 30.07.1951 г. се
уреждали отношенията между ДЗИ и Министерство на земеделието, прехвърлянето на
имотите с инвентара да стане възмездно – срещу заплащане по балансова и
инвентарна стойност от Министерство на земеделието. Ищецът поддържа, че тъй
като предвиденото заплащане не било осъществено, имотът си останал в
собственост на неговият праводател – ДЗИ.
В тази връзка излага, че е придобил
подробно описаните в молба – уточнение 10 недвижими имота /
представляващи части от гореописания имот/ въз основа на реституция - §2 от
Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти.
Позовава се на ПМС № 60 от 16.04.1992 г., с което били отменени всички
постановления, разпореждания и решения на МС, с които са отчуждени недвижими имоти
във връзка с прилагането на актовете, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ,
поради което било отменено и ПМС № 877 от 30.07.1951 г. Същевременно със Закон за
застраховането / отм. 23.12.2005 г./ бил отменен ЗДЗИ, като в § 7/предишен §4/
ДЗИ продължавал да съществува до преобразуването му от МС. Това било извършено
с Разпореждане № 95/24.10.1997 г. на МС, с което ДЗИ било преобразувано в
еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Д.З.И.- ДЗИ“ АД,
по смисъла на чл. 17, ал. 2 Закона за преобразуване и приватизация на държавни
и общински предприятия. Това преобразувано дружество било правоприемник на
активите и пасивите на ДЗИ, видно от решение на СГС от 30. 10.1997 г. по ф.д.№ 15506/1997 г.,
включително преминала и собствеността на имота в „Малинова долина“. С Решение №
20 от 07.04.2006 г. на СГС по ф.д.№ 15506/1997 г. била вписана промяна в наименованието
на „ДЗИ“ АД, а именно – Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество / ЗПАД/ „ДЗИ“.Наименованието
на това дружество било променено на Общо събрание на акционерите, взето на
26.06.2008 г. , което наименование било „Застрахователно акционерно дружество
ДЗИ“, като промяната била вписана по партидата на дружеството в търговския
регистър.В последствие през 2012 г. била извършена последната промяна в
наименованието на ищцовото дружество, а именно - „ДЗИ – Ж.“ ЕАД. Излага се на
следващо място в исковата молба, че с влязло в сила Решение от 11.12.2009 г., постановено по в.гр.д.№
1473/2008 г. на СГС, II
– Г въззивен състав, по иск на Българска академия на науките срещу „ЗАД ДЗИ“ АД
било признато за установено, че БАН е собственик на част от процесния имот в
кв.“Малинова долина, подробно описан по – горе. Ищецът предявявал настоящите
ревандикационни искове за останалата част, по отношение на която нямало
формирана сила на пресъдено нещо.За имотът имало издаден АЧДС № 04445 от
24.03.2005 г., като в същият в графа „бивш собственик“ пишело Първо българско
застрахователно дружество „България“, а в графата предоставени права върху
имота било отбелязано “ДЗИ“ ЕАД, в чиито капитал бил включен имотът. Ищецът
твърди също, че въз основа на тези данни за частта, от имота, която не било
признато, че е собственост на БАН, бил издаден констативен нотариален акт № 105
от 12.05.2005 г., том III,
рег.
№ 8810, дело № 452/2005 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, с район на
действие СРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 21720 от 12.05.2005 г., акт № 104,
том LXII,
дело № 18588. Твърди се също в исковата
молба, че първият ответник Столична община, издала актове за общинска собственост
за следните имоти, които са част от притежавания от ищеца недвижим имот в
кв.“Малинова долина“, а именно – имоти с идентификатори - 68134.1611.4620; 68134.1611.4855; 68134.1611.4922;
68134.1611.4948; 68134.1611.355 и 68134.1611.4799, 68134.1611.4079; 68134.1611.4080; 68134.1611. 2583 и
68134.1611.4815, с обща площ от 44 119 кв.м. и за които имоти ищецът
притежавал титул за собственост – посочения констативен нотариален акт. Част от
тези имоти ответникът Столична община, апортирала в капитала на общинското
дружество „Студентски пазар“ ЕАД , което дружество продало същите на „С.“ ООД
на 17.02.2003 г., а по – късно последното дружество ги прехвърлило на втория ответник „П.“ АДСИЦ. Ищецът поддържа, че
двамата ответници владеят имотите без правно основание, тъй като всички актове
за общинска собственост, цитирани в исковата молба били съставени за имот, за
които имало акт за частна държавна собственост. Моли съда да признае за
установено по отношение на първия ответник – Столична община, че „ДЗИ – Ж.“ АД е собственик на следните недвижими
имоти с идентификатори: 68134.1611.4620;
68134.1611.4855; 68134.1611.4922; 68134.1611.4948; 68134.1611.355 и
68134.1611.4799, както и да бъде
осъден този ответник да му предаде владението на посочените, собствени на ищеца
имоти. Моли съда да признае по отношение на втория ответник „П.“ АДСИЦ, че „ДЗИ – Ж.“ АД е
собственик на следните недвижими имоти с идентификатори - 68134.1611.4079; 68134.1611.4080; 68134.1611.2583 и
68134.1611.4815, както и да бъде осъден този ответник да му
предаде владението на посочените, собствени на ищеца имоти. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът С.О.оспорва предявения по чл. 108 ЗС иск за
собственост. Заявява, че собствеността на имота в кв. „Малинова долина“ била
държавна, тъй като по времето на създаване на ДЗИ не е имало друг вид
собственост, позовавайки се на Конституцията на Народна Република България от
1947 г./отм./, както и на Закон за държавните имоти /отм./. Съгласно чл. 9 от
ЗДИ, държавните имоти се управлявали и стопанисвали от министерствата или
подведомствените им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от
народните съвети, следователно собственик на имотите била държавата, а
държавните учреждения и предприятия имали само право на управление и
стопанисване. Имотът не е преминал по
силата на чл. 6 ЗДЗИ в собственост на праводателя на настоящият ищец – имотът е
бил държавна собственост и не било възможност да бъде одържавен или придобит по
какъвто и да било друг начин отново от държавата, тъй като бил неин. На това
основание – че имотът е бил държавна собственост, с влизане в сила на § 7 от
ПЗР на ЗМСМА спорните имоти са станали общинска собственост и като такива били
актувани от Столична община.Заявява възражение за изтекла придобивна давност в
своя полза, в случай, че ищецът бъде признат за собственик на имотите,
за периода от 1991 г. до датата на завеждане на исковата молба. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът „П.“ АДСИЦ оспорва иска.
Поддържа, че има в своя полза титул за собственост за претендираните имоти, а
именно – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 22.01.2007
г., № 1, том I,
рег. № 437, дело 1/2007 г. на нотариус Дарин Трифонов, рег. № 187 на НК, вписан
в Служба по вписванията с вх. № рег. № 212/22.01.2007 г., акт № 46, том I, дело № 121/2007 г. Оспорва
твърдението на ищцовото дружество, че претендираните за ревандикация имоти, са
били включени в капитала на еднолично акционерно дружество с държавно участие
„ДЗИ“ ЕАД. Излага, че по аргумент от чл.17а ЗППДОбП/отм./ само имуществото,
предоставено за стопанисване и управление при преобразуване на държавни
предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество към датата на преобразуването може да стане
собственост на преобразуваното дружество и последното да придобие това
имущество по силата на специалния закон.
Позовава се на КРБ от 1947/отм./, Закон за държавните имоти /отм. 1951 г./,
Закон за собствеността и Правилник за държавните имоти/отм./, съгласно които
нормативни актове, сочи, че процесните имоти са били държавна собственост. Оспорва
да е извършвано „отчуждаване“. Заявява възражение за изтекла в своя полза придобивна
давност, като присъединява и владението на своя праводател „С.“ ООД, започнало
на 27.02.2003 г. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:
Ищецът основава исковите
си претенции за ревандикация на подробно описаните в исковата молба, молба – уточнение от 17.09.2014 г. и молба –
уточнение от 06.11.2014 г. имоти, с идентификатори 68134.1611.4620; 68134.1611.4855;
68134.1611.4922; 68134.1611.4948; 68134.1611.355 , 68134.1611.4799, 68134.1611.4079; 68134.1611.4080; 68134.1611.2583 и 68134.1611.4815, на твърдения за настъпила ex lege / по силата на закон/ реституция
на две алтернативни основания: реституция
на основание § 5 /предишен § 2 -
ДВ, бр. 87 от 1995 г., предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) вр.
с чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и реституция на
основание чл. 17а ЗППДОбП /отм. ДВ. бр.28 от 19 март 2002г./. Легитимира се като
собственик и въз основа на констативен нотариален акт № 105 от 12.05.2005
г., том III, рег.
№ 8810, дело № 452/2005 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, с район на
действие СРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 21720 от 12.05.2005 г., акт № 104,
том LXII,
дело № 18588 и АЧДС № 04445/24.03.2005 г.
За уважаване на предявен ревандикационен иск е необходимо
ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че е собственик на имота
на сочените в исковата молба придобивни основания, а ответникът владее или държи имота без правно основание, като ако наличието само на една от
тези предпоставки не е доказано по несъмнен начин искът следва да бъде
отхвърлен.
Представени са по делото:
влязло в сила Решение от 09.01.2008 г., постановено по гр.д.№ 28025/2006
г. на СРС, 31 състав, потвърдено с Решение от 28.04.2010 г. по в.гр.д.№
1473/2008 г. по описа на СГС, ГО, II-Г въззивен състав, видно от които, по иск на Българска
академия на науките / БАН/ е признато за установено по отношение на ЗАД „ДЗИ“
АД, че БАН е собственик на недвижим имот, представляващ 73 дка терен, находящ
се в землището на София – Симеоново, местност „Малинова долина“, съставляващ част
от поземлен имот № 355, от действащия кадастрален план, описан в кадастрални
листи № 685,686,703 и 704, ведно с уредения в границите му дендрариум, с всички
находящи се в границите му постройки, както следва: лабораторна сграда със стол
на три етажа, сутерен и таванско помещение, застроена на 924.71 кв.м., състояща
се от 50 кабинета, 17 лаборатории, 1 читалня, книгохранилище, 1 зала и 1 музей;
механична дърводелска работилница на един етаж, застроена на 337.67 кв.м.,
състояща се от 2 стаи и 2 зали; навес със складове от един етаж, застроени на
168.75 кв.м., състоящи се от 3 помещения, лабораторна сграда на два етажа и
вегетационна къща, състояща се от 4 кабинета, 5 лаборатории, 4 гаража и 2
оранжерии, като бил изменен и нотариален
акт № 105 от 12.05.2005 г., том III, рег. № 8810, дело № 452/2005 г. на
нотариус Р.Д., като са изключени от описания в акта имот тези 73 дка,
собственост на БАН. Приетото по настоящото дело заключение на съдебно – техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно, дава отговор, който е в
смисъл, че имотите, за които са
предявени ревандикационни искове в настоящото производство не са обхванати от
сила на пресъдено нещо на сочените съдебни решения, т.е. върху ПИ с идентификатори:
68134.1611.4620; 68134.1611.4855; 68134.1611.4922; 68134.1611.4948;
68134.1611.355 и 68134.1611.4799,68134.1611.4079; 68134.1611.4080;
68134.1611. 2583 и 68134.1611.4815, не са установени права на БАН.
Следователно така предявените искове са допустими.
Не е спорно по
делото и не се нуждае от установяване в отношенията между страните, че ищецът
„ДЗИ – Ж.“ ЕАД е правоприемник на Държавен застрахователен институт, създаден
със специалния Закон за Д.З.И.от 1946 г.
По основанието за придобиване
на собствеността по §
5, ал. 1
/предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г./ от Заключителните разпоредби на ЗВСВОНИ:
С нормата на § 5, ал. 1
/предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г./
ЗВСОНИ законодателят е възложил на Министерски съвет
на Република България в едномесечен срок от влизането на ЗВСВОНИ в сила да
издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите
имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947 - 1962 г., без
тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността. Това свое
задължение Министерският съвет е изпълнил с ПМС № 60/16.04.1992 г. за прилагане
на § 2, ал. 1, ЗВСОНИ /обн., ДВ, бр. 35 от 1992 г.; изм., ДВ, бр. 82 от 1996
г./. С
§ 1, 1 от ПМС № 60/
16.04.1992 г., са отменени всички постановления, разпореждания и решения на
Министерския съвет, с които са отчуждени недвижими имоти във връзка с
прилагането на актовете, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти (ДВ, бр. 15 от 1992 г.) в
периода 1947-1962 г. Един от актовете, обхванат от
приложното поле на реституционното действие на ЗВСОНИ по силата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, е Закона за Държавния застрахователен институт (обн., ДВ,
бр. 143 от 1946 г.; попр., бр. 146 от 1946 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1948 г.;
попр., бр. 108 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 223 от 1948 г.; попр. бр. 257 от
1948 г.; изм. и доп., бр. 194 от 1950 г.). Следователно, за да
претендира настъпване на реституция ex lege, по отношение на процесните имоти, ищцовото дружество следва да установи одържавен ли е
бил имотът от собствеността на праводателя си . „ДЗИ – Ж.“ АД следва да
установи и наличието на твърдяното в исковата молба правоприемство относно
процесните имоти. Приет е по делото заверен препис на нотариален акт № 1, том VIII,
регистър 1413, дело № 1319/1941 г. за продажба,
удостоверяващ, че собственик на поземлен имот, представляващ „един чифлик находящ се в землището на с.
Симеоново, Софийско на местността „Капанджийска“, е било Първо Българско
застрахователно дружество „Б.“ – София. На основание чл. 6 от Закон за Д.З.И./ Обн. ДВ. бр.143 от 27 юни 1946г., отменен ДВ. бр.107 от 30 декември 1952 г.
/ от деня на влизане на закона в сила
застрахованите състави и имуществата на заварените акционерни застрахователни
дружества (български и чуждестранни), взаимнозастрахователни сдружения, малки
застрахователни сдружения, на държавните и държавно-автономни застрахователни
служби и фондове и на съществуващите по силата на особени закони при отделни
ведомства и професионални сдружения застрахователни, пенсионни и посмъртни каси
и фондове, без включените в Института за обществени осигуровки, държавните
пенсионни фондове и пенсионните фондове на служителите при Българска народна
банка и мини "Перник", преминават
изцяло и по право върху Държавния застрахователен институт. В тази връзка константната съдебна практика по
прилагане на релевантното законодателство към сочения исторически момент – 1946
г. и следващите, приема, че Държавният
застрахователен институт е създаден със закон, в
който е определено, че застраховането е монопол на държавата. Същият закон
определял
организационната
му структура, управление и дейност, както и неговото имущество.
Ето защо държавният
застрахователен институт има белезите на държавно юридическо лице. От своя страна държавната
стопанска дейност била организирана на
бюджетен принцип със Закона за бюджета. Държавата предоставяла в разпореждане на всяко предприятие имущество, с което
то до деня на обособяването му на началата на самоиздръжка е работило и което
имущество съставлявало неговия капитал -
чл. 6
от Закона за самоиздръжката на
държавните и държавно автономните стопански предприятия /ДВ, бр. 131 от 1946
г./ .
Анализирайки този текст, ВКС в Решение № 294 от 15.06.2009 г.
по гр. д. № 33/2009 г., ІV г. о., сочи, че средствата на
предприятието, с които то осъществява своята дейност, са държавна собственост
и се считат, като предоставени му
от държавата. В ЗДИ /ДВ бр. 300/1948 г./, е изяснено, че държавните имоти се управляват и
стопанисват от министерства или подведомствени им учреждения и предприятия, на
които са предадени, или от народните съвети. Следователно Държавата първоначално, е упражнявала правото си на
собственост чрез ДЗИ. Държавата предоставя управлението и стопанисването на
общонародните имоти на държавните учреждения и предприятия съгласно законите,
плана и предназначението им, според чл. 7 Закона за собствеността /ДВ, бр. 92/1951 г./. Няма промяна в този
режим на държавната собственост, разглеждана като единен фонд и с Конституцията от 1971 г. Представените
по делото ПМС № 42 от 13.01.1951 г. / по доклад № 2438 от 22.11.1950 на Министъра на земеделието/
и ПМС № 887 от 30.07.1951г., също не установяват твърдяното от ищцовото
дружество „одържавяване“ на процесните имоти от ДЗИ. На първо място следва
да се посочи, че в хода на настоящият процес не беше установено пълно и главно
по категоричен начин, че имотът, респективно части от него, по нотариалният акт от 1941 г. за продажба с купувач Първо Българско застрахователно дружество
„България“ – София, е идентичен с имота, респективно с части от имота, по
цитираните Постановления на МС от 1951 г. От
друга страна сочените постановления сами по себе си не установяват наличие на
одържавяване, като част от придобивния фактически състав. С ПМС №
42/13.01.1951 г. е постановено създаване на Опитна пчеларска станция за научно
– изследователска работа по пчеларството, болестите по пчелите, медоносната
растителност, производството на семена и разширение на медоносната
растителност. В т.2 на ПМС/1951 г. е постановено да се прехвърлят опитните
пчелини на Държавния застрахователен институт
за лекуване на болестта „гнилец“,
находящи се край с. Горна Баня, Софийско. Следователно с първият акт се създава
Опитна пчеларска станция под ведомството на Министерство на земеделието и като
такова е подведомствено учреждение по смисъла на ЗДИ /ДВ бр. 300/1948 г./, като подкрепа на този
извод на съда е и т.4 на ПМС № 42/13.01.1951 г., гласяща, че ръководният и
технически персонал, работещ в пчелините на Държавен застрахователен институт,
преминава към Министерство на земеделието, според одобрения щат на Опитната
пчеларска станция. Същевременно с
Постановление на МС № 887 от 30.07.1951 г. било постановено прехвърлянето на
земеделското стопанство от 160 дка, заедно с пчелина, сградата и останалия жив
и мъртъв инвентар, собственост на Държавен застрахователен институт, находящи
се в землището на с.Симеоново, Софийско, в местността „Капанджийка“ срещу
заплащане по балансова и инвентарна стойност . Цитираното ПМС № 887 от
30.07.1951 г. също не е за отчуждаване на сочените имоти от Д.З.И.в полза на
държавата, като предвиденото в него заплащане по балансова и инвентарна
стойност не променя горния извод, предвид изложеното вече относно характера на държавните
имоти, които се управляват и стопанисват от министерства или
подведомствените
им учреждения и предприятия, на които са предадени,
както и съобразно с липсата на употреба на легалния термин „отчуждаване“
въобще в Постановление № 887/1951 г. на МС. Отразеното в приобщеният към
писмените доказателства по делото Акт за
държавна собственост 2018 / л. 397, том I от делото/ от 22.11.1952 г.,
независимо, че актуването на един имот като държавна собственост не прави този
имот държавна собственост, нито пък отписването на един държавен имот от
актовите книги за държавна собственост прекратява правото на държавата на
собственост върху този имот, все пак подкрепя гореизложеното, за липса на
предпоставките за настъпила ex
lege реституция,
именно поради ненастъпилото отчуждаване. Това е така, тъй като дейността по
актуване на имотите като държавна или общинска собственост е административно -
техническа и предназначението й е да приведе в известност имотите във връзка с
техния отчет, стопанисване и обслужване, в който смисъл приема, настоящият
състав на съда, че е отразеното в АДС № 2018/22.11.1952 г., че заварен ползвач на описания в АДС/1952 г. имот е
Пчеларо – опитната станция в София – Симеоново при Министерство на земеделието.
Последица от всичко изложено е, че имотът не е одържавен или отчужден от праводателя на ищцовото дружество /ДЗИ/ и няма основание да се приложи §
5, ал. 1
/предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г./ ЗВСОНИ.
По основанието за придобиване на
собствеността по чл. 17а ЗППДОбП:
Преобразуваното в търговско дружество държавно
предприятие – ищец по делото, следва да
установи пълно и главно кумулативното наличие на всичките посочени в
разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП предпоставки, а именно: Държавата да е
собственик на конкретно имущество; това имущество да е отстъпено за
стопанисване и управление на държавно предприятие, като към момента на
преобразуването му в еднолично търговско дружество държавното предприятие да
има правото на оперативно управление върху него и с акта на държавния орган за
преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество това
имущество да е включено в капитала на новообразуваното търговско дружество, т.
е. в акта на образуване да не е предвидено друго. По въпроса е налице
произнасяне по задължителен за съдилищата начин / по аргумент от чл. 130 ЗСВ/ с т.2 Г от Тълкувателно Решение № 4
от 14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. От данните по делото не
може да е направи извод, че имоти с идентификатори 68134.1611.4620; 68134.1611.4855; 68134.1611.4922;
68134.1611.4948; 68134.1611.355 и 68134.1611.4799,68134.1611.4079;
68134.1611.4080; 68134.1611.2583 и 68134.1611.4815, с акта за преобразуване на Държавния застрахователен институт
в еднолично акционерно дружество с държавно имущество – Разпореждане № 95 от
24.10.1997 г. ( л. 20 от делото) на Министерски съвет, са били включени в
капитала на преобразуваното дружество
с фирма „Д.З.И.– ДЗИ“ ЕАД. На следващо
място, не са ангажирани от ищцовото дружество нито преки, нито косвени
доказателства, които да установяват, че процесните имоти са му били
предоставени за стопанисване и управление изобщо, а и подобно установяване би
противоречало на доказаното вече по
делото, че всъщност имотът, респективно частите от него, са били предоставени за ползване на Пчеларо
опитната станция. Липсват кумулативни
елементи от фактическия състав на поддържания от ищеца придобивен способ,
поради което не е настъпил и претендирания вещно – транслативен ефект. След
като Д.З.И.не е бил собственик на имотите, не е установено правото на
собственост и на неговият правоприемник „ДЗИ – Ж.“ ЕАД.
По делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля на ответника „П.“
АДСИЦ А. И.Б.за установяване
основателността на възражението за текла в полза на ответника придобивна
давност, които показания съдът, предвид неоснователността на предявените
ревандикационни искове не следва да обсъжда. Не следва на посоченото основание
да се обсъжда подробно и заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, тъй като изводите на вещото лице инженер не биха
променили правните съображения на настоящият състав на съда относно
недоказаността на юридическите факти, от които ищецът претендира да извлича
материалната си легитимация на собственик
на спорните имоти. По същите мотиви не следва да се извършва инцидентен
контрол за законосъобразност по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на оспорената като
нищожна поради липса на компетентност Заповед № РД – 50 – 09 – 253 от 1985 г.
за одобрение на застроителния, регулационния и кадастралния план за жк.“Малинова долина“. Съдът дължи произнасяне
по предмета на делото, който в случая е дали ищецът „ДЗИ – Ж.“
ЕАД е собственик на претендираните имоти.
Извън предмета на това дело е въпросът, ако ищецът не е собственик на
претендираните имоти, то кое, респективно кои други лица са негови собственици.
Предвид изложеното ищцовото
дружество не се легитимира като собственик на процесните 10 недвижими имота и на основание констативен нотариален акт № 105
от 12.05.2005 г., том III,
рег.
№ 8810, дело № 452/2005 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, с район на
действие СРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 21720 от 12.05.2005 г., акт № 104,
том LXII,
дело № 18588, поради недоказаност на удостоверените в титула за собственост
придобивни основания: покупко – продажба, чл. 6 от Закон за държавен
застрахователен институт, Указ за взаимоспомагателните каси и фондове/ ДВ, бр. 197 от 21.08.1950 г./.
По разноските:
На ищеца при този изход на
делото разноски не следва да бъдат присъждани по аргумент от чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответника С.О.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер по представен списък по
чл. 80 ГПК и доказателства към него, за сумата от 21 966 лева – депозит за
вещо лице по СТЕ и адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК е неоснователно предвид фактическата и правна сложност по делото,
материалният интерес и многото открити съдебни заседания, при което усилията по
защитата съответстват и на претендирания за репариране адвокатски хонорар.
На ответника „П.“ АДСИЦ също на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
бъдат присъдени разноски в пълен размер, възлизащи на сумата от 17 902.47
лева по представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него. Възражението
на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно по изложените по – горе съображения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЗИ
– Ж.“ ЕАД, ЕИК ********, иск по чл. 108
ЗС вр. с § 5, ал. 1
/предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г./ от ЗР на ЗВСОНИ и чл. 17а
ЗППДОбП, за признаване на установено по отношение на ответника Столична община,
БУЛСТАТ ********, че ищецът е собственик на недвижими имоти с идентификатори 68134.1611.4620; 68134.1611.4855;
68134.1611.4922; 68134.1611.4948; 68134.1611.355 и 68134.1611.4799, находящи се в гр. София, район „Студентски“,
жк. „Малинова долина“, както и да бъде осъден ответника С.О.да предаде на ищеца
владението на посочените имоти, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, ЕИК ********,
иск по чл. 108 ЗС вр. с §
5, ал. 1 /предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г./
от
ЗР
на ЗВСОНИ и чл. 17а ЗППДОбП, за признаване на установено по отношение на
ответника „П.“ АДСИЦ, ЕИК ********, че ищецът е собственик на недвижими имоти с идентификатори 68134.1611.4079; 68134.1611.4080; 68134.1611.2583 и
68134.1611.4815, находящи се в гр. София, район „Студентски“,
жк. „Малинова долина“, както и да бъде осъден ответника „П.“
АДСИЦ да предаде на ищеца владението на посочените имоти, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на
Столична община, БУЛСТАТ ********, сумата от 21 966 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, ЕИК ********,
да заплати на „П.“ АДСИЦ, ЕИК ********, сумата от 17 902.47 лева –
разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: