№ 282
гр. гр. Димитровград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100119 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В искова молба ищецът „ЮБЦ“ЕООД твърди следното: Въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПK, срещу М. Й. Г., ЕГН ********** е
образувано ч.гр.депо № 1531/2021 г. по описа на Районен съд —
Димитровград. В рамките на предвидения от законодателя срок е постьпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълиение
на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във
вр. с чл. 422 от ГПК предявявам настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство. За представлявахото от мен дружество не представлява интерес
признаването за установено по отношение на ответника, че дължи вземане
мораторна лихва в размер на 26.29 лв. (двадесет и шест лв. и 29 ст.) с оглед на
което се отказвам от посочената претенция за мораторна лихва за забава по
ч.гр.дело № 1531/2021 г. по описа на Районен съд — Димитровград.
Ищцовото дружество предявява исковата сн претенция срещу М. Й. Г., ЕГН
********** въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
1
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компакия" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извацка от което
прилагам. 1 „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецъткредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтхчащи от това права и задължения, с
привилеrиите, обезпеченията, другите им принаддежности, включителио и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на
договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № **********. Съгласио чл. 29 от Общите
условия на мобилиия оператор „ 29. (изм. 26. 09.2009 г., в сияа от 26.10.2009
г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се запяаиfат през месеца,
следваиs този на ползването им. Периодът на запдаиsане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплаиfане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобиsаване на съответния
идентификационен код wunu чрез получаване на автоматично съобиfение при
обазlсдане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. ". Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* и М. Й. Г., ЕГН ********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата 02.11.2018. г., с който е уговорена за ползване интернет
услуга за номер ********** при условхята на тарифен план VIVACOM Mobix
60 LTE с месечен абонамент 21.80 лева /с ДДС/. Срокът на споразумението е
бил 24 месеца — до дата 02.11.2020 г. Въз основа на сключени договор за
предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален
клиентски номер ********** от дата 02.11.2018. г. между ответника и
,,Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* са
2
иsдаиени фактури № **********/08.11.2018 г., **********/08.12.2018 г.,
**********/08 01.2019 г., **********/08.02.2019 г., за периода от 08.10.2018
г. до 07.02.2019 г. По-конкретно: - фактура№ № **********/08.11.2018 г. с
начислена за отчетен период 08.11.2018 - 07.12.2018 сума в размер на 36.02
лв. /с ДДС/, от които: - за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE —
21.69 лева - Активационна такса 8.33 лева - ДДС ставка 20% - 6.00 лева
Дължимата сума е платима в срок 25.11.2018 г. Към фактурата е приложено
извлечение. - фактура№ № 1 25 77 1 8 9 93/0 8.12.2018 г. с начислена за
отчетен период 08.12.2018 - 07.01.2019 сума в размер на 21.80 лв. /с JTJ[Сl, от
които: - за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE —18.17 лева - ДДС
ставка 20% - 3.63 лева Дължимата сума е платима в срок 25.12.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение. 2 - фактура№ № **********/08.01.2019 г.
с начислена за отчетен период 08.01.2019 - 07.02.2019 сума в размер на 21.80
лв. /с ДДС/, от които: - за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE —
18.17 лева - ДДС ставка 20% - 3.63 лева Дължимата сума е платима в срок
25.01.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение. - фактура №
**********/08.02.2019 г. с начислена за отчетен период 08.01.2019 -
07.02.2019 сума в размер на 22.31 лв. /с J1ДС/, от които: - за Месечен
абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE —18.17 лева - J[Т[С ставка 20% - 3.63
лева - корекции — 0.51 лева Дължимата сума е платима в срок 25.02.2019 г.
Към фактурата е приложено извлечение. Абонатьт е потребил и не е заплатил
услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца 11/2018,
12/2018, 01/2019 и 02/2019 на стойност 101.93 лв. (Сто и един лв. и 93 ст.).
Към всяка от фактурите има приложено извлечение[1]детайлизирана справка
от потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на БТК/чл.50 от ОУвъв връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаиsа в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуапния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
3
клиентски номер № ********** на дата 08.03.2019 г. крайна фактура №
**********. Датата на деактивация на процесния абонамент е 21.02.2019 г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплцщане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика
на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 33Д/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане,
но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвап съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ,
които не е заплатил в указания срок, pecn. същият е в неизпълнение на
договора си. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатьт, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е npuen Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. да получава изцяпо и в л 3 1 срок плащане
на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по договора и
Общите условия. ". Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задьлжения:
43.1. да rиаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; ".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуапния договор на абоната При неспазване на което и да
е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентьт го е хзвършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
4
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуапния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от
Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно — цена за
първоначаяно свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно — цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно —
стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценоеата
листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). " Съгласно
чл. 35, „35. Заплащането на ycnyzume се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТКкакто следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не осеобождава абоната от
задълз,сението за плащане в определения срок." Съгласно чл.28 от Общите
условия ,. 28. За месеца на първохачално свьрsване към Мрежата, както и за
месеца на закриване на телефонния пост, абонатът дължи заплащане на
месечен абонамент пропорционаяно на дните, в които телефонният пост е бил
активен. Абонатът ползва вкюочените в абонаментния пдан минути
пропорционапно на заплатената част от месечния абонамент. " За периода от
активацията/подписването на договора до датата на първия билинг цикьл
абонатьт заплаща пропорционална част от месечният абонамент, съответваща
на броя на дните в които са му предоставяни Услугите. За същият период
абонатьт ползва съответната пропорционална част от услугите,включени в
месечния абонамент. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаеане на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на запяащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
5
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентифихационен код и/ипи чрез получаеане на автоматично съобщение при
~. 4 ~ обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. В конкретният случай ответникът М. Й. Г., ЕГН
**********, е подписал договор за далекосъобщителиа услуга,потребявал е
избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща
стойностга на услугата, като с това си поведение е изпаднап в забава.
Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 33Д, за което ответникът
следва да понесе отговорностга си. от ПРАВНА СТРАНА: И двата договора
за цесия са облигационни, кохсесуални, двустранни и са породили правхи
последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент
и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях. Отделно от това
и двата договора за цесия са рамкови договори, с оглед на това, че
предвиждат клаузи относно бъдещи сделки. В българското закоиодателство
рамковият договор има за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за
задълженията и договоритеt който допуска сключването на неуредени в
закона видове договорн.Функцията на рамковия договор е да бъдат
предвидени клаузи, които могат да бъдат излолзвани за определен набор от
бъдещи сделки - да ангажира страните с договорените в него условия на тези
сделки по начин, че никоя от страните да не може сама да предотврати
инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка, щом
такава бъде сключена. Рамковият договор задължава страните с Договорените
в него условия всеки път, когато те репiат да сключат лоследващ договор от
определен вид. С рамковия договор страните емат за цел да направят
договорените в него Vсловия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди
сключването на тези сделки и преди влизането в сила на тези условия. С
рамковия договор страните постигат съгласие относно съдържанието или част
от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставят свобода на преценката
относно това дали и кога точно да сключат конкретин договори. Практиката
показва, че най-често, в рамковия договор не се уговарят всички условия на
бъдещите сделки, а лякои от тях се оставят за доуточняване при всеки
конкретен случай. В изпълнение на т.1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника М. Й. Г., ЕГН **********, е
прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна
6
компания" ЕАД ЕИК: ********* на С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК:
*********/законен правоприемник на С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********/,
съгласно цведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г. С
Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата 10.03.2020 г. С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* /законен правоприемник на "СГ. Груп" ООД,
ЕИК *********/ е прехв'ьрлило придобитото от „Българска
телекомуникациоина компания" ЕАД, ЕИК: 83 1 642 1 8 1 вземане, спрямо
същия длъжник, на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК *********. В конкретния казус,
ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за
цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуапни
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
5 а изброяване на ддъжниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия,
схточен между „БТК" ЕАД и ,,С.Г. Груп" ООД, е дадена легална дефиниция
на понятието: Приложение № 1- неразделиа част от договора за цесия:
„списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържайf информация
за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН wzu ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦFДЕНТЪТ, фактурирани вземания на
ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляваиlо неразделна част от този договор.
" В представеното по делото Уведомление по т. 1 . 1 . 1. от договор за цесия
от дата 16.10.2018 г. от БТК ЕАД, също е описано, че неразделна част от него
е Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7. от договора за
цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо пълната информация за вземанията,
предмет на прехвърлянето. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по
искане на цесионера, цедентьт предоставя писмено потвърждение за
извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентьт е декларирал в чл. 3.5
от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение № 1, не съществуват други правоотнопtения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се
обработват. С оглед на по- горе посоченото, с настоящата искова молба
7
представям и моля, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия
от дата 01.10.2019 г., сключен със С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: *********/захоиен
праеоприемник на С.Г. Груп" ООД, ЕИК ********** което дружество от своя
страна е придобило вземането от „Българска телекомухикационна компания"
ЕАД, ЕИК: ********* на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1
от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* е
единствен титуляр и разпоредител на вземането спрямо длъжника М. Й. Г.,
ЕГН **********. Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
за мобилии услуги и сьответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед
спазване разпоредбите на чл. 2, ап. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесиохера,
Цедентьт се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е
включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка
на хартиен носител на съответното Приложение, съдърнсащо
индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлехите вземания.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесик: „ЮБЦ" ЕООД е
всrьпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание
още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права
върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с ~ 6 w привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора.
Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между
цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в
състоянието,в което то се е намирало към същия момент,заедно с акцесорните
му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и
на трето лице - цедирания длъжник, се напага извършването на допълнително
8
действие - съобщаване на длъжника за цесията — чл. 99, ал.3 и an.4 от З3Д.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента —
чл. 99, ал.3 от 33Д. Без да е епемент от фактическия състав на договора,
съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник,
правоприемнхците и кредиторите на цедента и на цесионера. Като изпраща
съобщение до длъжника, цедентьт го информира, че вече не е кредитор, а
такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че
между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да
е получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следва да се
посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по
никакъв начин не се отразява върху валидностга и действието на договора за
цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да
страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва да се
приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са
валидно прехвърлени в патримониума на ЮБЦ ЕООД още на датата посочена
в договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето.
Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на
уведомлението. Въпреки това към исковата молба е приложено уведомление
за двете цесии,подписано от законния представител на С.Г. Груп" F,АД
/законен праеоприемник на "С.Г. Груп" ООД, ЕИК ********** което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. На
следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на
ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смхсъла на чл. 99, ал. 4
от 33Д. Според нея уведомяването за извършената цесия може да се прави от
новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор,
като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за
9
отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В
конкретния случай е приложено към исковата молба уведомленхето по чл. 99,
ал. З от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Постановени са множество
съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза. В
конкретиия случай, длъжникът-ответник М. Й. Г., ЕГН ********** не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска,
което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото
производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. В случай, че ответникът
не е подал отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, Ви моля да постановите неприсъствено решение по смисъла на чл.
238 и чл. 239 от ГПК, с което да признаете за установено вземането по
издадената зanовед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от Г1ПС, както и да присъдите на ответника направените по делото разноски,
представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
ПЕТИТУМ: С оглед на изложеното до момента и на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, Ви моля, след като се убедите в основателността на
претенцията ни, да постановите Решение, с което да признаете за установено
по отношение на ответника М. Й. Г., ЕГН **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 101.93 лв. — незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
08.10.2018 г. до 07.02.2019 г., дължими по повод на валидно действал договор
с клиентски номер ********** от дата 02.11.2018. г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, за което са издадени фактури № **********/08.11.2018 г.,
**********/08.12.2018 г., **********/08.01.2019 г., **********/08.02.2019 г.
Моля, да осъдите ответника да заплати направените от ищеца разноски, както
и да присъдите в полза на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (Сто и
осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение. Моля, да се произнесете и по
отговорността за разноските в заповедното производство и да присъдите в
полза на представляваното от мен дружество - 25.00 лева, представляваща
държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат
по ч.гр.дело № 1 53 1/202 1 г. по описа на Районен съд — Димитровград,
10
съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Депозиран е отговор от особен представител на ответника, в който се
твърди следното: Считам, че предявения от ищцовото дружество „ЮБЦ"
ЕООД с ЕИК: ********* установителен иск с правно основание чл.415, във В
. с чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради наличието на следните
основни съображения: На първо място оспорвам обстоятелството, че
ответницата М. Й. Г. е страна /абонат/ по Договор за мобилни услуги от дата
02.11.2018г, като излагам твърдение, че същия този договор не е подписан от
нейна страна като абонат. В тази насока считам, че ответницата не е запозната
със съдържанието на приложеното кьм исковата молба фотокопие на договор
за мобилни услуги от 02.11.2018г., като видно от текста на същото това копие
на договор, в него липсват саморъчно изписани имената на ответницата под
графата „3а Абонат". Единствено фигурира положен подпис под тази графа,
който твърдя, че не изхожда от лицето М. Й. Г.. На второ място оспорнам
обстоятелството, че ответницата М. Й. Г. е запозната със съдържанието на
Общите условия на „БТК" ЕАД, относно услугите, предоставяни чрез
обществените мобилни наземни мрежи на този оператор, на лицето не е бил
предоставян npenuc от тези Общи условия, като в тази връзка твърдя, че
ответницата не е подписала приложеното към исковата молба копие на
декларация от 02.11.2018г. На трето място оспорвам обстоятелството, че
ответницата М. Й. Г. е ползвала далекосъобщителни и интернет услуги,
предоставяни от оператора „БТК" ЕАД за процесния период от 08.10.2018г.
до 07.02.2019г., както твърди ищеца в петитума на исковата си претенция. В
тази връзка нама как ответницата М. Й. Г. през месец октомври 2018г. да е
ползвала далекосъобщителни и мобилни услуги от „БТК", при положение че
договорът за мобилни услуги е от дата 02.11.2018г., като активацията и
ползването на услугите на оператора би трябвало да са стартирали, считано от
дата 02.11.2018г., а не за минали периоди, преди датата на скпючввне на
договора за мобилни услуги. Не следващо място оспорвам вземането на
ищцовото дружество, произтичащо от процесните четирн фактури №
**********/08.11.2018г., № **********/08.12.2018г., № 125935 1422/08.0 1.20
19т. и № **********/08.02.20 19г., представляващо нсзаплатена
дапекосъобщителна услуга за периода 08.10.2018г. до 07.02.2019г., в
претендирания общ размер от 101,93 лв., дължимо по повод валидно действал
договор с клиентски номер ********** от дата 02.11.2018г., сключен между
11
ответницата М. Й. Г. и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД. От горепосочените четири фактури и от крайното кредитно
известие от 08.03.2019г. по никакъв начин не става ясно, че същите са
издадени именно във връзка със сключения с ответницата договор за мобилни
услуги 02.11.2018г. Отделно от това фактурата като частен писмен документ
не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея
вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника в тежест
на ищеца е да докаже верностга на изложеното във всяка една от фактурите,
както и по отношение верностга ха изложеното в кредитното известие. По
настоящото дело липсват каквито и да било писмени доказателства относно
вида, количеството, единичните стойности и обща стойност на ползваните от
ответницата далекосъобщителни и интернет услуги през целия визиран в
исковата молба период от 08.10.2018г. до 07.02.2019г., съгласно договорения
тарифен план, посочен в договора от 02.11.2018г. 2 В тази връзка по делото
липсват каквито и да е доказателства за това дапи по силата на сключекия
договор за мобилни услуги операторьт реално е предоставип на клиента
хакива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателиите
средства на доставчика на услугите и далх са правилно тарифирани, а отгук -
и дапи са коректно фактурирани. Наред с горното, приложените по делото
фактури, както и крайното кредитно известие, на които се позовава ищеца не
са подписани от ответницата и доказателствената тежест за получените от нея
далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи
именно от ищцовото дружество „ЮБЦ" ЕООД. В тази насока по делото
липсват каквито и да било писмени доказателства, че процесните четири
фактури в това число и кредитното известие са били надлежно връчени на
ответницата и че до същата е била изпратена изрична покана за доброволно
изпълнение на претендираните от ищцовото дружество парични задължения.
При условията на алтернативност твърдя, че претендираните суми по
горепосочените фактури и кредитхо известие не съответсгват на вида и
количеството на ползваните от ответницата М. Й. Г. далекосъобщителни и
интернет услуги. Не са отчетени и извършените от ответницата плащания по
договора за мобилни услуги през периода от 08.10.2018г. до 07.02.2019г. Не
на последно място, от приложените към исковата молба два договора за цесия
от 16.10.2018г. и 01.10.2019г. и от лредставените Извлечения на Приложения
№ 1 към всеки един от тях,действително се удостоверява факта,че процесното
12
вземане спрямо ответницата М. Й. Г. е притежание на настоящия кредитор
„ЮБЦ" ЕООД, но по делото липсват каквито и да било доказателства, че
ответницата М. Й. Г. е била надлежно уведомена за извършените две
преквърляния на това вземане, както по отиошение на първия договор за
цесия от 16.10.2018г., сключен между цедента „БТК" ЕАД и цесионерът „С.
Г. Груп" ООД, така и по отношение на втория договор за цесия от
01.10.2019г., сключен межд{у цедента „С. Г. Груп" ООД и цесионера и
насroящ ищец „ЮБЦ" ЕООД, в това число и за Анекса към втория договор за
цесия от 10.03.2020г. Наред с горното, цедентьт по втория договор за цесия от
0 1 .,,С. Г. Груп" ООД няма доказателства да е бил упълномощен по
надлежния ред от страна на „БТК"ЕАД, поради което и няма представителна
власт да изпраща уведомителните съобщения по смисъла на чл.99 ал.3 от 33Д,
като подписва същите. Освен това, по настоящото делото липсват приложени
писмени доказателства, ответницата М. Й. Г. да е била уведомена по
надлежния ред за двата договора за цесия, което като последица води това, че
извършеното прехвърляне на задължението няма действие спрямо нея по
смисъла на чл.99, ал.4 от З3Д. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специапен начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК вКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжн~пса, ако
последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него / Решение
№123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/09 г. на 1I т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т.д.№1711/13 г. на I т.о./. В настоящото производство обаче длъжникът не
се представлява от упълиомощен представител, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относимн към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл.47, ал.б от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Ето звщо връчването на особен представител не би могло да се
приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би мотъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК -
13
Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква
изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две
неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това
съобщаване (което ще е с оглед възможностга на особения представител да
доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на
съда. В тази насока по силата на настоящия отговор изрично занвявам, че
поради липса на връзка с ответницата, която представлявам - М. Й. Г., аз като
неин назначен от съда особен представител нямам възможност да доведа до
знанието й уведомлението за цесия, поради което и не съм съгласен да го
получа това уведомление от нейно име. Същото получавам единствено и само
в качеството си но назначен от съда особен представител на ответницата, но
не съм съгласен от нейно име да приемам каквито и да било
материвлноправни изявления,адресирани до същия този ответник. Поради
изложеното считам, че след като не е напице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответницата. В случая волеизявлението на цесионера, че е новият
носител на вземането не е достигнало до длыкника, което е пречка цесията да
породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на
вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на
преписа от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването им е
извършено при условията на чл.47 от ГГIIС в рамките на заповедното и
исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното
от страна на кредитора ловедение, явяващо се в противоречие с принципите
на добросъвестно упражняване на лравата, предшестващо подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение,съгласно изложените погоре
съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца препис от Заявление/Договор от 2.11.2018г.
е, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
********* и М. Й. Г., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
14
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 02.11.2018.
г., с който е уговорена за ползване интернет услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент
21.80 лева /с ДДС/. Срокът на споразумението е бил 24 месеца — до дата
02.11.2020 г. Въз основа на сключения договор за предоставянето на
електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
********** от дата 02.11.2018. г. между ответника и ,,Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури,
приложени по делото и приети като писмени доказателства.В Декларация,
представляваща първа страница от горепосочения Договор, ответникът
декларирал, че е запознат с това ,че доколкото договора е сключен на
2.11.2018г. фактурата за задълженията му ще се издава на 15-то число на
месеца, като срока за плащане на задължението по нея е 18 дни от датата на
издаването й. Съгласно представени фактури № **********/08.11.2018 г.,
**********/08.12.2018 г., **********/08 01.2019 г., **********/08.02.2019 г.,
за периода от 08.10.2018 г. до 07.02.2019 г. и конкретно: - фактура№ №
**********/08.11.2018 г. с начислена за отчетен период 08.11.2018 -
07.12.2018 сума в размер на 36.02 лв. /с ДДС/, от които: - за Месечен
абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE — 21.69 лева - Активационна такса 8.33
лева - ДДС ставка 20% - 6.00 лева Дължимата сума е платима в срок
25.11.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение. - фактура№ № 1 25 77 1
8 9 93/0 8.12.2018 г. с начислена за отчетен период 08.12.2018 - 07.01.2019
сума в размер на 21.80 лв. /с ДДС, от които: - за Месечен абонамент
VIVACOM Mobix 60 LTE —18.17 лева - ДДС ставка 20% - 3.63 лева
Дължимата сума е платима в срок 25.12.2018 г. Към фактурата е приложено
извлечение. По фактура№ № **********/08.01.2019 г. с начислена за отчетен
период 08.01.2019 - 07.02.2019 сума в размер на 21.80 лв. /с ДДС/, от които: -
за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE — 18.17 лева - ДДС ставка
20% - 3.63 лева Дължимата сума е платима в срок 25.01.2019 г. Към фактурата
е приложено извлечение.По фактура № **********/08.02.2019 г. с начислена
за отчетен период 08.01.2019 - 07.02.2019 сума в размер на 22.31 лв. /с J1ДС/,
от които: - за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE —18.17 лева -
ДДС ставка 20% - 3.63 лева - корекции — 0.51 лева Дължимата сума е
платима в срок 25.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение.
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на
15
вземания /цесия/ от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на
„С.Г.Груп“ООД свои вземания, произтичащи от договори, описани в
Приложение №1 към Договора. С нотариално заверено пълномощно от
24.10.2018г. „БТК“ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ООД, в качеството му на
цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. да изпрати
уведомителни писма по чл.99 ал.3 от ЗЗД до лицата, чиито задължения са
предмет на прехвърляне по договора. Ищецът представя по делото и
Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно
което „БТК“ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД вземането си по отношение на
М. Й. Г., като цесионера има правата на кредитор по отношение на него и е
упълномощен да го уведоми ца цесията. На 01.10.2019г. между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били прехвърлени вземанията,
които първото дружество придобило по силата на договори за прехвърляне с
първоначалните кредитори, сред тях и Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД.
Съгласно чл.6 ал.2 от Договора, „С.Г.Груп“ООД се задължило да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи
„ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за
собствена сметка. Видно приложеното към делото Уведомление за цесия,
„БТК“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г.,
действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството
си на цедент по Договор за цесия от 01.10.2019г. уведомява Г., на основание
чл.99 ал.3 от ЗЗД, че по силата на Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен
между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД задължението й към първото дружество
по договори за мобилни услуги в размер на 101.93 лева е прехвърлено към
„С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД уведомява
ответника, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е
прехвърлило вземането си спрямо него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и
разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ЕООД. На Г. е указано, че следва да
плати задължението си, ведно с всички направени съдебни разноски на
„ЮБЦ“ЕООД. Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото
дружество задълженията си по процесния договор, на 30.9.21г. в РС-
Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за
16
изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на ответника. Образувано било
ч.гр.д.№1531/2021г., по което на 1.10.21г. съдът издал Заповед №523 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на
М. Й. Я. ЕГН: ********** гр. Т., ул. "П.Д." № **, общ. Т., обл. Сливен да
заплати на заявителя ЮБЦ ЕООД ЕИК: ********* гр. София,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.8, ап.22, адв. Виолета Герова, общ. Столична,
обл. София (столица) сумата от 101.93/сто и един лева и 93 ст./ - задължение
по договор за цесия от дата 1.10.2019 г. сключен сьс С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК:
*********, а последното от своя страна е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* по договор за цесия от
дата 16.10.2018г., сумата в размер на 26.29/двадесет и шест лева и 29 ст./ -
мораторна лихва за забава за периода от 24.02.2019 г. до 7.9.21 г.. ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 205
лева /двеста и пет лева /. Вземането произтича от следните обстоятелства:
Парично задължение, прехвърлено на С. Г. Груп" ЕАД с ЕИК:********* с
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., а "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: *********
го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, с договор за цесия от
дата 01.10.2019г., представляващо: - незаплатени далекосъобщителни услуги,
дължими по договор за предоставяне на далекосьобщителни услуги с
клиентски номер , предоставени на длъжника от мобилния оператор
,,Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, за които
са издадени фактури за периода от 08.10.2018 г. до 07.02.2019 г. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника-ответник при условията на чл.47 ал.5
от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на негово вземане. С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника,
визирано в описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград. Безспорно установено по
делото е, че между БТК“ЕАД и ответника са възникнали договорни
отношения във връзка с подписан между страните договор за предоставяне на
мобилни услуги от посочената дата.Няма спор и относно това ,че „БТК“ЕАД
е издало горепосочените Месечни сметки, съгласно които на ответника са
17
били начислени задължения за плащане на предоставени му мобилни и
интернет услуги. Не се твърди от страна на ответника, че задълженията по
тези месечни сметки са били платени в указания му срок. Безспорно
установено по делото е, че ответника не е бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането към него нито с нарочно изпратено му
уведомление, нито с връчване на исковата молба, която е получена не от него,
а от назначения му от съда особен представител. На следващо място, трябва
да се има предвид, че производството по делото се проведе в отсъствието на
ответника, който беше представляван от особен представител- адв.Д.Я. ,
посочен от АК-Хасково и назначен от съда. Издадената по ч.гр.д.
№1531/2021г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК не е била връчена на ответника-
длъжник лично, доколкото той не е бил открит на постоянния си и настоящ
адрес, нито е установена неговата актуална месторабота от извършената
справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на уведомление по
чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника, съдът е приел, че
съобщението за издадената заповед за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. След депозиране на исковата
молба против ответника в РС-Димитровград съдът отново е изпратил препис
от нея на постоянния и настоящ адрес на ответника, както и на този посочен в
исковата молба от ищеца. Исковата молба и приложенията към нея обаче са
останали невръчени на адресата, който не е бил открит на тези адреси. По
същия начин, от извършена справка в НАП не е била установена и актуалната
месторабота на ответника, за да бъдат изпратени въпросните документи за
връчване там. В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е
бил назначен особен представител, който да я представлява по настоящото
дело. Доколкото по делото се твърди, че вземането на «БТК»ЕАД към
ответника е било прехвърлено в полза на ищеца, следва да се има предвид, че
с договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, без за
това да е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си
спрямо последния, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора
за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също
така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
18
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая са
налице валидни договори за цесия, потвърдени от цедента, с които вземането
на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши и
от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това /В този смисъл
Решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/.
Видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички
длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от
ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. Относно
последната предпоставка за уважаване на претенциите на ищеца изискваща
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника съдът установи от
представените по делото писмени доказателства, че до предявяване на
исковата молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било
изпращано и връчвано уведомление в тази насока. Действително в исковата
си молба „ЮБЦ“ЕООД прави искане съдът да разпореди приложеното по
делото уведомление за цесия да бъде връчено на ответника. Въпреки
положените усилия от съда, ответника не е открит на регистрираните
постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се
представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако
последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него / Решение
№123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото производство обаче длъжникът не
се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
19
представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Съдът счита, че в хода на производството по делото ищецът не
проведе пълно и главно доказване на последната предпоставка за
уважаването на иска, а именно надлежно уведомяване на ответника за
цедирането вземане. Връчването на особен представител не би могло да се
приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Поради изложеното съдът счита, че след
като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия,
тя все още не е произвела действието си спрямо ответника. Безспорно се
установи, че волеизявлението на цесионера, извършеното в изпълнение на
упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното
прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея,
съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото
връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на
заповедното и исковото производства, редовността на което не може да
санира проявеното от страна на кредитора поведение, явяващо се в
противоречие с принципите на добросъвестно упражняване на правата,
предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
съгласно изложените по-горе съображения. С оглед на това, съдът счита, че
към настоящия момент ищцовото дружество не се явява кредитор на
ответника /такъв продължава да бъде „БТК“ЕАД/. Поради изложеното, съдът
намира, че предявения от „ЮБЦ“ЕООД иск за признаване за установено, че
към ответника М. Й., ЕГН **********, съществува изискуемо вземане на
ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер на 101.93 лв. — незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 08.10.2018 г. до 07.02.2019 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер ********** от дата
02.11.2018. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/08.11.2018 г., **********/08.12.2018 г., **********/08.01.2019 г.,
20
**********/08.02.2019 г. , за което е издадена Заповед №523/1.10.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1531/2021г.
по описа на РСДимитровград, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от
ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по същото ч.гр.д. по описа на РС-Димитровград,
на последния не трябва да бъдат присъждани и направените в заповедното
производство деловодни разноски. Поради това, че ответника по делото беше
представляван в настоящото от особен представител, съдът не дължи
произнасяне за присъждане на разноски по чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявения от "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против М. Й. Г., ЕГН
**********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК *********, в размер на 101.93 лв. — незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 08.10.2018 г. до 07.02.2019 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер ********** от дата
02.11.2018. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/08.11.2018 г., **********/08.12.2018 г., **********/08.01.2019 г.,
**********/08.02.2019 г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №523/1.10.2021г. по ч.гр.д.№1531/2021г. по описа на РС-
Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
21