Решение по дело №428/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Р. Т. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1158-000187 от 19.05.2024 г., издадена от Д. С. С. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ (СПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)“ за срок до решаване на отговорността му, но за не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е издадена при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че с акта не е определен срок на действие на принудителното ограничение, съответно не се съдържат мотиви в тази насока. По изложените съображения иска отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата – Д. С. С. – младши автоконтрольор в СПП към ОДМВР – Перник чрез главен юрисконсулт З. В., в писмено становище вх. № 2816 от 17.10.2024 г., пледира неоснователност на жалбата като излага доводи за валидност, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Д. С. С. – младши автоконтрольор в СПП към ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт и приобщените в хода на съдебното дирене такива, намери за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1239393 от 19.05.2024 г., съставен от Д. С. С. – младши автоконтрольор в СПП към ОДМВР – Перник, в присъствието на свидетеля Н. П. Й. – очевидец, е установено, че на 19.05.2024 г., в 15:00 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение към от [улица]към [улица], Р. Т. Т. управлява МПС – лек автомобил „***” с рег. № [рег. номер], собствен на В. М. Т., под въздействие на наркотични вещества, а именно – бензодиазепини. Нарушението е установено при извършена проверка срещу игрална зала „***“, с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARNJ-0006, в 15:05 часа, номер на проба 00298. Водачът е изпробван и за употреба на алкохол, като уреда отчита 0 промила алкохол. Същият не представя СУМПС. Резултатът от проверката е отразен в протокол рег. № 313р-9365/19.05.2024 г. (л. 11). На водача е издаден и талон за изследване с № 078461 (л. 10), с който Р. Т. е насочен към МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място] за даване на кръвна проба. В АУАН е извършено отбелязване – „взета кръвна проба“. Извършеното от водача е квалифицирано като:

- административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП и

- административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, от ЗДвП.

Актът е предявен на Р. Т. Т. и подписан от него на същата дата с посочване: „имам възражения“.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 24-1158-000187 от 19.05.2024 г., Д. С. С. – младши автоконтрольор в сектор СПП към ОДМВР – Перник, прилага спрямо Р. Т. Т., в качеството му на водач на МПС – лек автомобил „***” с рег. № [рег. номер], правоспособен водач на МПС, притежаваш СУМПС с № ***, принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС за срок до решаване на отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на съставения АУАН. Правно основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на Р. Т. Т. на 25.06.2024 г. (разписка на л. 9, гръб). Жалба срещу същата е депозирана на 08.07.2024 г. директно пред Административен съд – Перник.

По делото като доказателства се приобщиха: Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 36), с която в т. 1.3, са определени службите осъществяващи контрол по ЗДвП, в това число ОД на МВР в рамките на обслужваната територия; Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 12), с която в т. 1.8, са определени служителите в ОД, които са оправомощени да прилагат, с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП, в това число младшите автоконтрольори от СПП в ООП при ОДМВР – Перник; Заповед № 313-667 от 03.04.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 14), с която в т. 3, Д. С. С. – стажант в ОДМВР – Перник, е назначен на младша изпълнителска длъжност – младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) в СПП към отдел „Охранителна полиция“ (ООП) при ОДМВР – Перник, със специфично наименование на длъжността – младши инспектор, считано от датата на встъпване в длъжност; Акт за встъпване в длъжност от 04.04.2017 г. на младши инспектор Д. С. С. (л. 13) и Служебна бележка с УРИ № 313000-16981 от 16.10.2024 г., издадена от директора на ОДМВР – Перник (л. 35), в уверение на това, че към 19.05.2024 г., младши инспектор Д. С. С. изпълнява длъжността младши автоконтрольор II степен в група ОДПКПД в СПП към ООП при ОДМВР – Перник, съгласно заповед № 313з-667 от 03.04.2017 г., считано от 04.04.2017 г., както и Писмо вх. № 2898 от 25.10.2024 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Рахила Ангелова“. [населено място] (л. 45), от което е видно, че на 19.05.2024 г. на лицето Р. Т. е взета кръвна проба, която е предадена на служители на ОДМВР – Перник.

Като доказателство по делото се приобщиха още: Писмо вх. № 3043 от 11.11.2024 г. на директора на ОДМВР – Перник, (л. 56), с приложени документи, в което е посочено, че кръвните проби на Р. Т. са изпратени за изследване в Медицинския институт на МВР – София; Постановление № 3796р-8362 от 21.05.2024 г. (л. 60) на старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ – Второ РУ - Перник, РУ – Брезник и РУ – Трън, ОДМВР – Перник, от което се установява, че кръвната проба дадена от Р. Т. на 19.05.2024 г., е предоставена за изготвяне на заключение, по назначената токсико-химическа експертиза, в Медицинския институт на МВР – София, по образуваното бързо производство (БП) № 184/2024 г. по описа на Второ РУ към ОДМВР – Перник и Протокол за резултатите от експертиза № 24/ТЛ-432 от 31.10.2024 г. (л. 68), назначена по БП № 184/2024 г. по описа на Второ РУ към ОДМВР – Перник, извършена в отделение „Токсикологична лаборатория“ към МИ – МВР. Заключението на експертите е, че в предоставената за изследване кръвна проба, взета от лицето Р. Т. Т. на 19.05.2024 г., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт – 25.06.2024 г. и дата на постъпване на жалбата пред съда – 08.07.2024 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, не е спорно, което се установява и от приложените по делото доказателства, че атакувания административен акт е издаден от Д. С. С., изпълнявал към датата на издаване на ЗППАМ – 19.05.2024 г., младша изпълнителска длъжност с наименование „младши автоконтрольор“, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“, в група ОДПКПД в СПП към ООП при ОДМВР – Перник, оправомощен от директора на ОДМВР – Перник, по силата на заеманата от него длъжност да прилага с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно хипотеза втора на същата, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според предл. последно на цитираната разпоредба, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, т.е., тук законодателят е дал приоритет на резултатите от изследване на кръвна проба или на изследване с доказателствен анализатор, в случай че такива са извършени по установения нормативен ред.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.; Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, предл. второ от Наредбата, при извършване проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а според ал. 2 на същия член при попълването на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Същевременно разпоредбата на чл. 3а, предл. второ, т. 2 от Наредбата регламентира, че когато лицето не приема показанията на техническото средство, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. На свой ред втората хипотеза на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата повелява, че показанията на теста за установяване на наркотични вещества са определящи само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ на даване на проби за изследване. Съгласно чл. 15, ал. 6, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че за да е налице материалноправното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“, хипотеза втора от ЗДвП, се изисква установяване наличието в кумулация на три предпоставки: 1. физическо лице, правоспособен водач на МПС (притежаващ валидно СУМПС); 2. което управлява МПС 3. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. От изложеното следва, че който и от трите елемента на така очертания фактически състав да не се е осъществил, няма да е налице основание за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

При съобразяване с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за доказателствената тежест, разпределена на страните по делото изрично от съда, административният орган не доказа осъществяването на обстоятелствата, обосновали прилагането спрямо Р. Т. на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Процесната заповед е издадена въз основа на АУАН серия GA, № 1239393 от 19.05.2024 г., съставен във връзка с констатации за управление на МПС от жалбоподателя под въздействието на наркотични вещества – обстоятелство, прието за установено въз основа на показанията на „ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARNJ-0006, в 15:05 часа на 19.05.2024 г., като от описаната в заповедта фактическа обстановка е видно, че органът е приел за доказана хипотезата за приложение на ПАМ, визирана в приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно управление на МПС от правоспособен водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към 19.05.2024 г. Р. Т. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС [номер], както и че същият е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], в 15:00 часа, в [населено място], срещу игрална зала „***“, находяща се на [улица], към който момент е осъществено и спирането му от контролни органи на СПП при ОДМВР – Перник. С това по делото безспорно се доказа наличието на първите две материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, визирани в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства обаче безспорно се установява, че независимо от извършения на водача, непосредствено след спирането му в 15:00 часа на 19.05.2024 г. – в 15:05 часа на същата дата, тест с „ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARNJ-0006, отчитащ положителен резултат – съдържание на наркотични вещества, оспорващият Р. Т. се е явил за даване и на кръвна проба. В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в предоставената за изследване кръвна проба, взета от лицето Р. Т. Т. на 19.05.2024 г., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

При това положение независимо, че към датата на издаване на оспорваната заповед формално всички материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са били налице (чл. 142, ал. 1 от АПК), съдът, на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, следва да вземе предвид приобщените в хода на делото, до приключване на съдебното дирене, доказателства доказващи по безспорен начин, че в кръвната проба на Р. Т., взета на 19.05.2024 г. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Изложеното обуславя извод за недоказаност на наличието на третата от материалноправните предпоставки, изискуеми кумулативно за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно – управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози. Приетата за установена в оспорената заповед фактическа обстановка, се обори по категоричен начин от представените по делото доказателства. Видно от извършеното изследване на кръвната проба, взета от жалбоподателя на 19.05.2024 г., чийто стойности, на основание чл. 171, т. 1, т. 1, б. „б“, предл. последно на ЗДвП, са определящи, не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на производството по издаване на процесната заповед не е съобразена нормата на чл. 6, ал. 10, във вр. с чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г., издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, в която изчерпателно са изброени хипотезите, в които показанията на теста за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози имат приоритет: 1. при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, 2. при неявяването му в определения срок на посоченото място или 3. при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, доказателствата по делото сочат, че нито една от посочените хипотези за приоритизиране на резултата от полевия тест не е била налице към момента на издаване на оспорената заповед, като същевременно по делото са налице безспорни доказателства, че водачът се явил на посоченото място в указания срок и е дал кръвна проба, поради което административния орган не е имал основание да се позове на резултата от теста, установяващ употребата на наркотични вещества.

От изложеното следва извод, че по делото не се доказа да е осъществен в цялост фактическият състав на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което липсва основание за прилагане на правомощието на административния орган за изземване на СУМПС на Р. Т. на посоченото в заповедта материалноправно основание. Издадената ЗППАМ се явява незаконосъобразна, като издадена при липса на кумулативно визираните в чл. 171, т. 1, б. „б“ на ЗДвП, материалноправни предпоставки, което на свой ред я прави и несъответна на целта на закона (чл. 171 от ЗДвП, във вр. с чл. 22 от ЗАНН), поради което е налице основание за отмяна на акта в хипотезите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Относно разноските

При този изход на спора, право на разноски, по силата на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, има жалбоподателят. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000187 от 19.05.2024 г., издадена от Д. С. С. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, като незаконосъобразна.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.