№ 258
гр. Плевен, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430104247 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Г. С.,
ЕГН**********, от ***, против РАЙОНЕН СЪД ЛОВЕЧ, с която се твърди,
че ищецът е депозирал възражение с вх. №262322/28.05.2021г., с което е
поискана отмяна на съдебни решения по чл. 270, ал.2 ГПК, по съдебна делба
по гр.д.№2173/18, по описа на РС-Ловеч, по което, в продължение на 21
месеца съдът не се е произнесъл. Излага, че заявеното намерение от
определения по делото съдия - докладчик да разгледа същото не се сбъднало.
Сочи, че му била дадена възможност в проведеното по делото о.с.з. на
29.10.2021г. по гр.д.№2173/18г. да представи становище дали поддържа
възражението си. Твърди, че в дадения от съда срок било внесено от негова
страна „Възражение за нищожност“ с вх. №264031/09.12.2021г., на което
съдът отново не взел отношение. Излага, че му се „предложило“ отделно
производство за нищожността, въведено в о.с.з. от 29.03.2022 от адвоката на
ищеца, потвърдено чрез вх. №260725/03.06.2022 г., по което отново съдът не
взел отношение. Сочи, че продължавало неразглеждане на данни и факти,
дадени в неразгледан отговор с вх. №13205/17.12.2018г. на искова молба,
където било заявено, че са допуснати редица пропуски и пороци - процедурни
и материално правни. Твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да
разгледа възражение вх. № 262322/28.05.2021г. за отмяна на съдебни решения
1
по чл. 270, ал.2 от ГПК, нарушил задължителната практика, цитирана в
Постановление №6/1968г. на Пленум на ВС и превишил правораздавателните
си права и в резултат на това му нанесъл щети - материални и нематериални.
Подробно описва фактологията на производството по делба във връзка, с
която се е стигнало до постановяване на решенията, по които е поискал
отмяна по реда чл.270, ал.2 ГПК. Излага, че съгласно критериите на
Европейския съд за правата на човека, съществуват няколко критерия за
определяне на нарушаването на разумния срок за решаване на делата (в
случая Възражението) от съда, като: съгласно първия критерий - фактическа и
правна сложност, следва да се посочи, че има достатъчно документи и
необорени становища, които факти са индикация за ниската правна и
фактическа сложност на предмета за произнасяне. Сочи, че забавеното
решение от една страница е събираемо в един том, като според вътрешните
критерии на съда би било по-малко от 10 листа, което също го определяло
като казус с ниска фактическа и правна сложност; че Според втория критерий
- поведение на ищеца, следвало да се посочи, че като ищец вече 5-та година
не е дал повод за забавянето на съда да се произнесе по процесното
възражение, а и не е имал процесуално поведение, което да е довело до
забавяне на съда при произнасянето; че според третия критерий - поведението
на властническия орган (решаващия съд), следвало да се посочи, че в периода
след депозиране на възражението единствено съдът носил отговорност за
разглеждане, обсъждане и вземане на решение. Твърди, че непроизнасянето
не касае пропуск, поради обективни причини, като например пренатоварване
на състава на съда или продължителен отпуск, тъй като възражението било
изяснено и било с ниска фактическа и правна сложност, особено в контекста
на изминалия период от вече 21 месеца. Излага, че според четвъртия
критерий - важност и характер на възражението -решението за подялба на
имоти на наследодател касаело неговото конституционно право на
собственост и извличане на плодове и ползи от него. Счита, че
продължителната липса на произнасяне от страна на съда представлява и
нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи, тъй като възпрепятствала правото му
да получава мирно и безпрепятствено ползите от своята собственост. Сочи, че
е налице продължително бездействие и протакане на гражданското
производство от съда за създаване на комфорт у арендатор (евросубсидии за
2
непритежавани земи и приходи от доходи от земеделска продукция) като по
този начин увреждали в значителна степен имуществените му интереси и му
нанасяло значителен социален дискомфорт. Твърди, че отказът на съда да
вземе решение му причинявало несигурност, неспокойствие и проблеми в
нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като според него, това
необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор с
негово участие.
В заключение моли съда, на основание чл. 2“б“, ал.1 ЗОДОВ, да осъди
ответника РС-Ловеч, представляван от Председателя М. Ш., да заплати на
ищеца сумата от 2000лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за 21 месечен социален дискомфорт за нарушаване на
правото на решаване в разумен срок на депозираното възражение с вх. №
262322/28.05.2021 г., с което е поискана отмяна на съдебни решения по чл.
270, ал.2 ГПК, по съдебна делба по гр.д.№2173/18г, по описа на РС-Ловеч, и
сумата от общо 5439,28лв. съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в следствие на забавяне на основното дело, съставляващи
заплатени от ищеца такси, в размер на 897,23 лв., експертизи, в размер на 320
лв. и юридически услуги, в размер на 4 222,05лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на обезщетението.
По делото, по реда на чл. 214 от ГПК, е увеличен размерът на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, до размер на сумата от
5000лв.
В дадения от съда срок ответникът РАЙОНЕН СЪД Ловеч, е депозирал
отговор на ИМ. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Излага, че производството по гр. д. №2173/2018г. по описа на ЛРС е
образувано по повод на депозирана ИМ от М.П. срещу Н.С.М.П., Ц.П.Ц.,
В.П.Ц., В. Г. С., З.М.Н., Д.З.П., Г.З.П. и Ц.П.Ш. за делба на поземлени имоти.
Сочи се, че с решение №225/16.05.2019г. е допусната делба на процесните
поземлените имоти между част от съделителите, като иска е отхвърлен по
отношение на Ц.П.Ц. и е обявена относителна недействителност на договор за
покупко-продажба, сключен между М.П.Н. и Ц.П.Ш., с предмет идеални
части от правото на собственост върху част от имотите, включени в делбата.
Твърди, че след обжалване на решението ОС Ловеч е постановил решение, с
3
което е отменено постановеното по делото решение и е допусната делба с
участието на Ц.П.Ц., като са определени квотите на съделителите. Излага се,
че срещу решението на ОС Ловеч е депозирана касационна жалба, като
обжалваното решение не е допуснато до касация. Сочи се, че в рамките на
въззивното производството и в производството по допускане до касация,
образувани във връзка с решението по допускане до делба, ищецът е
поддържал възраженията, наведени в настоящата искова молба за
действителността на отказа от наследства, направен от Ц.П.Ц., на които
възражения въззивният съд е отговорил в решението си, като ги е приел за
неоснователни. Счита се, че въвеждането им в производството по решаване
на спор за разглеждане на дело в разумен срок за неотносимо към фактите от
предмета на доказване. Твърди се, че след връщане на делото от въззивен
контрол, с разпореждане от 19.02.2021г., то е насрочено за разглеждане във
втората фаза на делбата за 23.03.2021г. Излага се, че във връзка с подадена
молба от В. С., насроченото за 23.03.2021г. открито съдебно заседание е
отложено за 16.04.2021г., на което ищецът по настоящето дело не е взел
участие, но въпреки това в него е допуснато изслушването на експертиза за
поделяемост и оценка на допуснатите до делба имоти, а разноските са
разпределени между страните съобразно квотите им. Сочи се, че на
29.04.2021г. С. е подал жалба до ОС Ловеч за отмяна на протоколно
определение от 16.04.2021 г., в което РС Ловеч е приел, че той е редовно
призован за насроченото открито съдебно заседание, като е изложил
оплаквания за неправилност и отправил искане за неговата отмяна. Твърди се,
че след администриране на жалбата, с писмо от 21.05.2021г., тя, ведно с
делото, е изпратена на ОС Ловеч, който с определение от 14.06.2021 г. е
оставил същата без разглеждане. Излага се, че против определението на съда е
постъпила жалба, която е изпратена на АС В.- Търново, който с определение
от 12.08.2021г. е потвърдил определението на ОС. Сочи се, че ищецът е
депозирал на 31.08.2021г. ЧКЖ срещу определението на АС В. Търново,
която е администрирана и е изпратена на 20.11.2021г. на ВКС, който от своя
страна с определение от 29.12.2021г. е спрял производството по делото, до
приключване на производството по Тълкувателно дело №2/2018г. на ОСГТК
на ВКС. Твърди се, че след отпадане на пречките за разглеждане на делото, с
определение от 30.06.2022г. то е възобновено, като подадената от ищеца
частна жалба против определението на Апелативен съд Велико Търново е
4
оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Излага се,
че ищецът е останал недоволен и от този акт на касационната инстанция и на
01.08.2022г. е подал частна жалба срещу него, по което с определение от
22.11.2022г. е потвърдено постановеното от касационната инстанция
определение. Сочи се, че за времето от 21.05.2021г., когато делото е
изпратено на ОС Ловеч за произнасяне по жалба, подадена от С. против
протоколно определение от 16.04.2021г. до 06.12.2022 . когато е върнато с
писмо от ОС Ловеч, то физически не се е намирало в РС Ловеч и не е било на
разположение нито на съда, нито на страните. Твърди се, че в този времеви
отрязък (21.05.2021 г. до 06.12.2023 г.) ищецът е депозирал възражение
против решението по допускане до делба, акта на ОС Ловеч, с които над него
е осъществен контрол и определението на ВКС, с който решението на ОС
Ловеч не е допуснато до касация, регистрирано под №262322/28.05.2021г.
Излага се, че по така депозираното възражение ответникът по делото не е
могъл да се произнесе, тъй като физически делото не се е намирало пред него.
Сочи се, че липсата на делото обективно е препятствало възможността на
съда да се извърши действия по преценка редовността му и възможност за
разглеждането му в рамките на производството по делба, респективно за
преценка нуждата от отделянето му в самостоятелно производство, при
съобразяване становищата на останалите участници в производството. Твърди
се, че в следваща молба, заведена под №263035/09.07.2021г., ищецът е навел
твърдения не за нищожност на съдебни решения, а за нищожност на делбата,
които изявления са внесли допълнителна неяснота в искането, което, при
липса на делото, е поставило докладчика в невъзможност да извърши оценка
на естеството на заявеното оспорване, а от там и за възможността за
разглеждането му в производството по делба. Излага се, че за да отстрани
тези противоречия в исканията, по молба на С., с протоколно определение от
29.10.2021г., съдът му е дал възможност да уточни исканията си. Сочи се, че в
молба, заведена под №264031/09.12.2021 г., ищецът е депозирал „възражение
за нищожност“ с изложени в него оплаквания за неправилност на решението
по допускане до делба и е заявил, че поддържа възражението си за
нищожност на решението, като е настоял за прекратяване на производството
по делото. Твърди се, че яснота относно естеството на подаденото
„възражения“ не е внесена и от адв.Д., представител на ищеца в
производството по делба в рамките на проведеното на 14.12.2021г. открито
5
съдебно заседание. Излага се, че с протоколно определение от 10.03.2023г.,
постановено по гр. д. №2173/2018 г. на РС Ловеч, е постановено да се отдели
в отделно производството възражение за отмяна на съдебни решения по чл.
270 от ГПК, вх. № 262322 от 28.05.2021г.; молба по чл. 270 ал. 2 от ГПК, вх.
№263035 от 09.07.2021г.; възражение за нищожност вх. № 264031 от
09.12.2021г.; молба вх. №260361/29.03.2022г., относно съдебно удостоверение
за отказ от наследство №2/17.02.2002г, обуславящ нищожност на ***,
Нищожност на искова молба вх.№5167/01.11.2018г. и Нищожност на делбата
по гр. дело №2173/2018г.; Искане за разделяне на производство по аргумент
на чл.210 ал. 2 ГПК, вх. №260725 от 03.06.2022г. Сочи се, че след
разделянето, по молба вх. №262322 от 28.05.2021г., е образувано гр.д.
№352/2023г. по описа на РС Ловеч, по което с определение от 13.03.2023г.
***, определена за докладчик с протокол от 10.03.2023г., се е отстранила от
разглеждането му и е определен нов съдия докладчик. Твърди се, че с
определение от 20.04.2023г., сезиращият акт е оставен без движение с
указания, срещу който акт на съда е подадена частна жалба от ищеца. Излага,
че последната е разгледана от ОС Ловеч и оставена без разглеждане с
определение от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. №327/2023г. Сочи се, че против
определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от С. пред
Апелативен съд Велико Търново, който, в образуваното пред него частно
производство, е оставил без уважение жалбата против определението на ОС
Ловеч. Твърди се, че с определение от 03.06.2023г. производството по гр.д.
№352/2023г., след подадена молба от ищеца, е спряно до приключване на гр.
д. №653/2023г. на РС Ловеч и ДП № 178/2018г. по описа на ОД на МВР
Ловеч, пр. пр. № 2108/2018г. по описа на РП Ловеч. Счита, че от изложеното
става ясно, че в производството по делото, в което са заявени „възраженията“,
по което ищецът поддържа, че няма произнасяне, а и след 10.03.2023г., когато
те са отделени в отделно производството в рамките на образуваното гр. д. №
352/2023г. на РС Ловеч, съдът е бил активен. Излага, че причините за
непроизнасяне по „възражението“ се коренят изцяло в поведението на ищеца,
тъй като подадените от него жалби против определение по хода на делото,
което не подлежало на самостоятелен контрол, е било повод за изпращане на
делото на въззивната инстанция, а впоследствие на АС- В. Търново и ВКС.
Сочи, че именно поради това в един продължителен период от време - от
28.04.2021г. до 06.12.2022г., в който ищецът е депозирал и „възражението“,
6
което поддържа, че не е разгледано в разучен срок, делото не е било на
разположение на съда и той не е можел да направи преценка относно
възможността то да се разгледа в делото. Твърди, че въпреки това съдът е
давал указания на С. за уточняване на твърденията и изведените от тях
искания, за да може след връщане на делото да се произнесе по приемането
им. Излага, че уточненията, давани от ищеца са били противоречиви, което е
наложило и след отделяне на възражението, да бъдат дявани допълнителни
указания. Сочи, че с поведението си ищецът по настоящето дело е станал
причина за постановеното спиране на гр. д. №352/2023г. на РС Ловеч. Счита
се, че действията на ищеца, а не бездействието на съда, е причина за това към
момента възражението на първия да не е разгледано по същество. Твърди се,
че непроизнасянето по „възражението“, което се дължи изцяло на
поведението на ищеца, засяга възможността му да упражнява мирно правото
си на собственост. Излага, че предметът на спора, който се поддържа, че не е
разгледан в разумен срок, е по валидността на съдебен акт, а не относно
принадлежността на правото на собственост, а правата на ищеца в
съсобствеността не били отречени. Считат се за неоснователни доводите на
ищеца за ниска фактическа и правна сложност на спора, тъй като същата
предполагала изясняване фактическите рамки на спора, за което на ищеца са
дявани указания. Сочи, че разумната продължителност на производството
следва да бъде преценена с оглед на обстоятелствата по делото и в
съответствие със следните критерии: сложността на делото, поведението на
жалбоподателя и на съответните власти и какъв е залогът за жалбоподателя
по спора т. е. сложността на спора е само една от отправните точки за
преценка кой е разумния срок за разглеждане на делото. Твърди, че залогът на
жалбоподателя по спора не е висок, съгласно критериите, установени от
ЕСПЧ, тъй като спорове с висок залог са определени производства, свързани
с гражданско състояние и правоспособност; пенсионни спорове; спорове, по
които една от страните страда от неизлечима болест и се очаква, че ще има
намалена продължителност на живота; дела, отнасящо се до иск за
обезщетение за вреди, предявен от жалбоподател, който е претърпяла
физическо увреждане и е била на 65-годишна възраст, когато е подала молба
да се присъедини към производството като граждански ищец; спорове,
свързани с правото на образование. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
7
Контролиращата страна Районна прокуратура Плевен, депозира
писмено становище, в което се посочва, че предявеният иск е неоснователен.
Посочва се, че за времето от 21.05.2021г. до 06.12.2023г., ищецът С. е
депозирал възражение против решението по допускане до делба, акта на ОС
Ловеч, с който над него е осъществен контрол и определението на ВКС, с
който решението на ОС Ловеч не е допуснато до касация, регистрирано под
№262322/28.05.2021г. Посочва че в случая забавянето на делото е по
обективни причини, а именно поведението на ищеца, а не на съдебния състав.
Предметът на спора, който се под държа, че не е разгледан в разумен срок, е
по валидността на съдебен акт, а не относно принадлежността на правото на
собственост. Посочва, че правата на ищеца в съсобствеността не са отречени,
като ако той не може да упражнява правото си на собственост в пълния обем,
може да търси защитата му или обезщетение за ползване без основание.
Посочва, че ищецът не е проявил дължимата грижа при изпълнение на
процесуалните стъпки, свързани с производството, и не се е въздържал от
използването на тактики за забавяне, обжалвайки неконтролни актове в
производството по гр. д. №2173/2018г., а по насетне и в. гр. д. №352/2023г.,
двете по описа на РС Ловеч, като и че се е възползвал от предоставените му
от законодателството възможности за съкращаване на производството.
Посочва се, че действията на ищеца, а не бездействието на съда, е причина за
това към момента възражението на първия да не е разгледано по същество, и
че непроизнасянето по възражението, дължи изцяло на поведението на ищеца
и засяга възможността му да упражнява мирно правото си на собственост.
Предметът на спора, който се поддържа, че не е разгледан в разумен срок, е
по валидността на съдебен акт, а не относно принадлежността на правото на
собственост. Правата на ищеца в съсобствеността не са отречени. В случай,
че той не може да упражнява правото си на собственост в пълния обем може
да търси защитата му или обезщетение за ползване без основание. В случай,
че гражданските плодове от имотите, предмет на делба, се събира от един от
съделителите той може да търси припадащата му се част. Посочва също, че
ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от забавянето на воденото производство. Ищецът
твърди, че са настъпили отрицателни последици в емоционален план, но не са
представени доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между
твърдените вреди и дейността на съда. В заключение моли съда да отхвърли
8
иска като неоснователен и недоказан.
При така изложеното от фактическа страна, съобразно закона и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че в РС Ловеч е образувано гр. дело
№2173/2018г, по предявен иск за делба, от ищеца М.П.Н., против посочените
ответници, сред които и В. Г. С.- ищец по настоящето дело. Безспорно е по
делото също, че в производството по първа фаза на делбата, е постановено
решение №225/16.05.2029г. Установява се също, че въз основа на решение
№13/21.01.2020г, постановено по в.гр.д.№510/2019г на ОС Ловеч,
първоинстанционното решение е частично отменено, като е постановено
друго по същество /с участието на съделителя Ц.Ц./, като са определени и
други квоти на съделителите. Съдът констатира, че решението по допускане
на делбата е влязло в сила на 01.02.2021г. /постановеното решение на
въззивният съд не е допуснато до касационно обжалване/.
Установява се също, видно от приложеното заверено копие от гр.д.
№2173/2018г, че първото по делото открито съдебно заседание, след влизане
в сила на решението по първа фаза на делбата, е проведено на 16.04.2021г.;
делото е отсрочено за разглеждане за 28.05.2021г. Съдът констатира, че от
страна на В. С. е депозирана частна жалба против протоколно определение от
16.04.2021г. Частната жалба е изпратена на въззивната инстанция, на
21.05.2021г, като по нея е образувано в.ч.гр.д.№243/2021г. на ЛОС; с
определение №381/16.06.2021г, частната жалба е оставена без разглеждане,
като недопустима. Установява се също, че против постановеното
определение, от страна на С. е депозирана частна жалба, по която е
образувано ч.гр.д.№322/2021г по описа на ВтАС. С определение
№386/12.08.2021г, обжалваното определение е потвърдено. Против
постановеното определение от Апелативен съд, от страна на С. е депозирана
частна жалба, по която е образувано ч.гр.д.№4875/2021г. на ВКС. С
определение №60175/29.12.2021г, производството по делото е спряно. С
определение №115/30.06.2022г, производството по делото е възобновено и
депозираната частна касационна жалба е оставена без разглеждане, като
производството по делото е прекратено. Против определението е депозирана
частна касационна жалба, по която е образувано ч.гр.д.№4114/2022г по описа
на ВКС. С определение №4263/22.11.2022г, обжалваното определение
9
№115/30.06.2022г. е потвърдено и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия от РС Ловеч, по втора фаза на делбата.
По делото се установява, че от страна на ищеца В. С., по гр.д.
№2173/2018г., е депозирано процесното Възражение за отмяна на съдебни
решение с вх. Рег.№263322/28.05.2021г. Установява се, че в протоколът от
проведено о.с.з. на 28.05.2021г, е обективирано, че делото физически не се
намира в РС Ловеч, тъй като е изпратено на ОС Ловеч за произнасяне по
депозираната частна жалба. Видно от протокола от с.з. на 28.05.2021г., съдът
не е дал ход на делото, но е докладвал възражението и е връчил преписи от
него на страните. Съдът, с протоколно определение е постановил, че не се
произнася по приемането на депозираното възражение. Съдът констатира, че
от страна на С. е депозирано повторна молба за отмяна по чл. 270, ал.2 от
ГПК, с вх. Рег.№263035/09.07.2021г, в което е посочено, че съставлява
допълнение към първоначалното възражение, с твърдения за нищожност на
допуснатата делба, с решението по първа фаза. Видно от протоколът на
проведеното о.с.з. на 09.07.2021г, съдът е докладвал, че делото физически не
се намира в РС Ловеч; в протокола от с.з. е обективирано също, че молбата за
отмяна по чл. 270, ал.2 от ГПК, с вх. Рег.№263035/09.07.2021г. е докладвана
от съда като постъпила. Настоящият състав констатира, че във всички
следващи протоколи от с.з.- на 28.09.2021г, 29.10.2021г, 14.12.2021г,
29.03.2022г, 03.06.2022г, в съдебният протокол е отразено, че делото
физически не се е върнало в РС Ловеч. Съдът констатира, че в проведеното
о.с.з. на 29.10.2021г, ищецът С. е поискал срок за допълнително становище
във връзка с депозираните от него възражения за нищожност, което е
уважено от съда. Видно от мотивите на протоколното определение, съдът е
обсъдил допустимостта на възражението за нищожност, заявено в рамките на
делбеното производство. Установява се също, че в отговор на дадените
указания и предоставена възможност, от страна на ищеца С. е депозирано
възражение с вх. Рег.№ 264031/09.12.2021г., с което отново се заявява
възражение за нищожност на решенията, като изрично се сочи, че не се
предявява отделен иск за това. Съдът констатира също, че в проведеното сл.
с.з. на 14.12.2021г, С. е представляван от упълномощен от него адвокат, който
е заявил, че депозираното възражение за нищожност не съставлява
самостоятелен иск, а е възражение в рамките на процеса. В протоколно
определение от същото с.з., съдът е посочил, че не следва да се произнася по
10
приемането на възраженията, като е посочил, че едва след връщане на делото,
ще направи преценка относно приемането на възражението и евентуалното му
отделяне в самостоятелно производство. Със същото протоколно
определение преписи от възраженията са връчени на страните по делото, за
становище. Съдът констатира, че по гр.д.№2173/2018г на ЛРС е депозирано
възражение за нищожност с вх. Рег.№ 264031/15.12.2022г. Съдът констатира
също, че в проведеното с.з. на 29.03.2022г, съдът отново е указал на ищеца С.,
че по приемането на депозираните възражения ще се произнесе след връщане
на делото в РС Ловеч от инстанционен контрол. Съдът констатира също, че
от страна на ищецът С. е депозирано искане от 03.06.2022г. за разделяне на
производството и образуване на самостоятелно такова, по исканията по чл.
270, ал.2 от ГПК. Съдът констатира също, че с протоколно определение от
03.06.2022г, съдът е отложил произнасянето по исканията и е постановил, че
спира насрочването на о.с.з., за срок до връщане на делото в РС. Съдът
констатира, съобразно обективираното в определение от 23.12.2022г, че
делото е върнато в РС Ловеч на 06.12.2022г. и делото е насрочено за
разглеждане в ос.з. за 31.01.2023г, в което ход на делото не е даден.
Установява се, че в проведеното о.с.з. на 10.03.2023г, в отделно
производство са разделени Възражение за отмяна на съдебни решение с вх.
Рег.№263322/28.05.2021г, и допълнителните възражения и молба за отмяна по
чл. 270, ал.2 от ГПК, с вх. Рег.№263035/09.07.2021г, в отделно производство.
С протоколно определение от същата дата, производството по делбата е
спряно, до приключване на новообразуваното дело. В мотивите към
определението съдът е посочил, че не се е произнесъл по приемане на
възраженията, тъй като за периода 21.05.2021-06.12.2022г, делото физически
не се е намирало в РС Ловеч. Безспорно се установява също, че по отделеното
възражение Рег.№263322/28.05.2021г., е образувано гр.д №352/2023г на РС
Ловеч. Съдът констатира, че с определение №528/09.06.2023г,
производството по делото е спряно, по искане на ищеца С..
По делото , като свидетел е разпитана М. С.а- съпруга на ищеца, която
посочва, че по принцип съпругът й е ведър и добър човек. Посочва, че знае,
че същият е депозирал възражение за нищожност на решения по делбата,
преди повече от две години, касаеща наследствена земя, събиран от дядо
му повече от 50 години, но няма произнасяне по това възражение. Посочва,
че това невземане отношение по въпроса, е променило съпруга й, който е
11
имал негативни изживявания, като стрес и безсъние. Посочва, че
първоначално е бил гневен, но после се е затворил в себе си, и се е отчаял,
спрял е да общува. Посочва, че е започнал да не може да преценява и
обмисля нормално обикновени житейски и лични ситуации. Посочва, че
ищецът е направил консултация с психолог, който е препоръчал да се
отстрани източника на стреса.
По делото, от страна на ищеца са представени писмени доказателства-
подредени в папка- за сторени от него разноски, съставляващи заплатени
държавни такси, други такси за издаване на документи и адв.
възнаграждения.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Депозираният иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, е допустим,
доколкото се касая до неприключило производство и по арг. на противното
чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ, не е необходимо да е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава Трета „а“ от ЗСВ , като
условие за допустимост на иска. Разгледан по същество, искът е основателен,
поради следните съображения:
Съобразно нормата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Съобразно цитираната норма от Конвенцията, всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения, има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съобразно ал. втора,
исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 8, ал.1 постановява, че
обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2,
чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси по реда на ЗОДОВ, като специален
12
закон, а не по общия ред. За да бъде уважен искът с правно основание чл. 2б
ЗОДОВ, по делото следва да бъдат установени следните предпоставки, в
кумулативна даденост: наличие на съдебен спор, при който е нарушено
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; претърпени от
ищеца вреди и причинна връзка между вредите и решаването на спора извън
разумния срок. Критериите, при които съдът следва да направи преценка дали
е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенцията за защита
правата са посочени неизчерпателно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Според
посочената норма, при разглеждането на иска следва да бъдат взети предвид
общата продължителност и предметът на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора. В производството по
предявеният иск следва да бъде установена продължителността на
релевантния период и след това да се извърши преценка дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се
търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане
на производството. При преценката си относно разумността на релевантния
период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на
жалбоподателя и поведение на компетентните органи. / арг. Решение от
02.04.2015г. по гр. д. № 5813/2014г., по описа на ВКС, III ГО/. При преценката
на поведението на компетентните органи, следва да бъдат отчетени усилията
им за ускоряване на производството. Именно при преценка на
правнорелевантните факти, изложени по-горе, се установява наличието на
фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в
нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното
дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за
неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на
граждански производства, също поначало от значение е общата
продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в
нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на
производството са имали разумна продължителност, и обратно – при
13
допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6,
§ 1 от Конвенцията, ако общата продължителност на делото не е прекомерна
според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на
делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно
съединените искове в производството, наличието на международен елемент,
сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на
специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на
доказателствата и др. От значение е и поведението на ищеца и на съответните
власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема
предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с
права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и
използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите
и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че в настоящето
производство се установява в пълнота фактическият състав на деликта по чл.
2б, ал.1, вр. ал.2 от ЗОДОВ, който да ангажира отговорността на ответника за
вреди. В случая, е налице забавяне в произнасянето по иска с правно
основание чл. 270, ал. 2 от ГПК, за прогласяване нищожността на влязло в
сила решение по първа фаза на делбата, което забавяне е предпоставено от
необразуването му в отделно производство. Налице е влязло в сила съдебно
решение по първа фаза -по допускане на делбата, чиято нищожност се иска
да бъде прогласена, което искане, подлежи на разглеждане в самостоятелно
производство, за което е образувано гр.д.№352/2023г на РС Ловеч, след
отделянето на предявеният иск в самостоятелно производство с протоколно
определение от 10.03.2023г. Настоящият състав приема, че сам по себе си
фактът, че основното дело физически не се е намирал в ЛРС, не съставлява
пречка искът по чл. 270, ал.2 от ГПК, да бъде отделен в самостоятелно
производство. Действително може да се приеме, че от депозирането на т. нар.
„възражение за нищожност“ на 28.05.2021г, до 03.06.2022г. когато е
депозирано ясно и нарочно искане от ищеца С. за отделяне на искът по чл.
270, ал.2 от ГПК, в самостоятелно производство, е била налице неяснота
относно вида и характера на искането, тъй като същото е заявено като
възражение в рамките на процеса. След депозиране на искането за разделяне
на производството на 03.06.2022г, съдът се е произнесъл и е разделил
производството на 10.03.2023г. – или след 9 месеца. Следва да се посочи
14
също, че датата на депозиране на ИМ по настоящето дело – 06.03.2023г,
предхожда датата на образуване на отделеното гр.д.№ 352/2023г на ЛРС.-
10.03.2023г. В тази връзка последващите действия по новообразуваното дело-
както на съда, така и на ищеца, не подлежат на преценка по настоящето дело,
тъй като не се явяват предмет на същото. Не е налице разделяне на
производството и към датата на връщане на делото в ЛРС- 06.12.2023г. На
основание изложеното, настоящия състав приема, че е налице нарушение на
правото на ищеца за разглеждането на иска му в разумен срок, изразяващо се
в необразуване на производство по същия, чрез неговото отделяне.
Действията по отделяне на предявеният преюдициален иск за нищожност на
влязъл в сила съдебен акт- решение по допускане на делбата, са действия на
съда и не зависят от действията на страната.
При преценка на размера на обезщетението, съдът съобразява следното:
по иска по чл. 2б от ЗОДОВ, на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими
съдебни актове. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно
доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на
пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и
да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му
за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди,
причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост То следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в
съответствие с общоприетият критерий за справедливост, но най-вече – с
оглед особеностите на конкретния случай. Определянето на обезщетението,
15
по справедливост, обаче не е абстрактно понятие, а зависи от конкретни,
обективно съществуващи, за всеки конкретен случай обстоятелства и
съответно по какъв начин се е отразило всичко това върху общото състояние
на ищеца, неговите конкретни преживявания, цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно производство върху живота на ищеца.
От друга страна, като база за определяне на паричния еквивалент на вредите,
следва да се вземе икономическият растеж, стандарт на живот, без размерът
на обезщетението да бъде източник за обогатяване на пострадалия. От
показанията на св. С.а, които съдът кредитира, се установяват негативните
преживяваният на ищеца С. във връзка необразуването и непроизнасянето по
предявеният от него иск за нищожност на решението по допускане на
делбата. Установява се, че ищецът е под стрес, налице е промяна в
поведението му и качеството му на живот.
На основание изложеното, съдът намира, че следва да бъде определено
обезщетение в размер на 700лв., като глобално такова, което отговаря на
изложените критерии, като до пълният предявен размер на иска от 5100лв,
същият следва да бъде и отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди,
съдът намира, че същата е изцяло неоснователна. По делото, от страна на
ищеца са представени писмени доказателства, за запратени от него разноски,
но същите са свързани с движението на делбеното производство по гр.д.№
2173/2018г на РС Ловеч, в т.ч. обжалване на актове по него, и нямат
отношение към искът по чл. 270, ал.2 от ГПК, респ.– спрямо
новообразуваното гр.д.№352/2023г на ЛРС. По разноските, сторени в делбата,
се произнася съответния съд, /това е съда, който разглежда делото/, с
решението по втора фаза на делбата. Следва да се посочи, че самият ищец
заявява, че сумите съставляват разноски по основното дело. Следва
предявеният иск за заплащане на сумата от общо 5439,28лв. съставляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на забавяне на
основното дело, съставляващи заплатени от ищеца такси, в размер на 897,23
лв., експертизи, в размер на 320лв. и юридически услуги, в размер на 4
222,05лв., да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение искането на ищеца за налагане на глоба на представителя
на РП Плевен, по реда на чл. 92а от ГПК, то съдът намира за неоснователно.
16
По делото, от страна на прокурора са представени доказателства за наличие
на уважителна причина за неявяването в с.з. на 30.01.2024г.- служебна
ангажираност. Самото отлагане разглеждането на делото е с минимален срок
от 1 седмица. Следва да се посочи също, че глобите не налагат по преценка
на съда, а не по искания на страните.
Съдът констатира, че по делото не е внесена дължимата държавна такса
в размер на 10лв., С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2б, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ, РАЙОНЕН
СЪД- гр. ЛОВЕЧ, представлявано от М. Ш.- Адм. ръководител- Председател,
ДА ЗАПЛАТИ НА В. Г. С., ЕГН **********, от ***, сумата от 700,00
/седемстотин/ лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на нарушено право на решаване и произнасяне в
разумен срок на възражение с вх. №262322/28.05.2021г. за прогласяване
нищожност на съдебно решение по допускане на делбата, депозирано по гр.д.
№ 2173/2018г на РС Ловеч и неотделянето му в самостоятелно производство,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 06.03.2023г, до
окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер от 5100лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Г. С., ЕГН **********, от ***, против
РАЙОНЕН СЪД- гр. ЛОВЕЧ, представлявано от М. Ш.- Адм. ръководител-
Председател, иск с правно основание чл.2б, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от общо 5439,28лв. съставляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в следствие на забавяне на производството
по гр.д..№ 2173/2018г на РС Ловеч, съставляваща направени разноски: сумата
от 897,23лв.-за заплатени такси, сумата от 320лв.- за експертизи, сумата от
4 222,05лв – за юридически услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, РАЙОНЕН СЪД- гр. ЛОВЕЧ,
представлявано от М. Ш.- Адм. ръководител- Председател, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС, сумата от 10,00лв – държавна такса.
17
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 92а от ГПК, за
налагане на глоба на представителя на РП Плевен, като неоснователно.
Решението се постановява с участието на Районна прокуратура
Плевен, като контролираща страна.
Решението, в което съдът се е произнесъл по чл. 92а от ГПК, има
характер на определение и не подлежи на обжалване. В останалата си част,
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните, с въззивна жалба, пред ОС Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18